- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 69
- 2
"Как да преборим безработицата? Как да се справим с монополите? Какви мерки трябва веднага да предприемем за демографската криза? Защо така наречената Европа ни стигматизира и сатанизира? Трябва ли да сме гладни, но да не пипаме природните ресурси и възможности, които са ни дарени „от горе”? Защо не се обединяваме, защо не се кооперираме? Защо не си говорим за хляба, а си говорим само за това колко дявола могат да се поберат на върха на една игла?" Това са важните въпроси на деня според социолога Кънчо Стойчев. ГЛАСОВЕ дава дума да ги задава възможно най-често.
<p> </p>
<p><strong>- Вдигна се доста шум около резултатите от социологическото изследване на „Галъп” и това на „Алфа Рисърч”. Вашият коментар? Предполагам, бихте направили анализ на това, което сочи проучването на „Галъп”: Ако парламентарните избори са днес, БСП би получила 21,6 на сто от гласовете, или с около процент по-малко, отколкото през декември. За ГЕРБ биха гласували 18,1 на сто от българите, за ДПС – 5,8 на сто, а за партиите от Реформаторския блок – 4,5 на сто. Какво означава подобна конфигурация?</strong></p>
<p>- Не считам, че колегите от „Алфа Рисърч” са „нагласявали” данните или че пряко обслужват някого по недопустим начин. Данните от електоралните допитвания до общественото мнение, колкото и професионално и обективно да са произведени, винаги биха могли да се сторят и манипулативни, тъй като те имат свойството освен да отразяват действителността, и да я творят. Всяко такова проучване сочи и печеливши, и губещи – затова винаги има доволни и недоволни от данните. Това, общо взето, е нормална реакция. Патологията започва от момента, когато доволните започват да редят дитирамби, а недоволните бълват огън и жупел. Всъщност именно публичното отношение на политиците към електоралните изследвания е белег за тяхната политическа култура. Мога да фиксирам три типажа в това отношение. Първия наричам „безпросветни” – това са застъпниците на тезата „Всички социологически проучвания са манипулация, а социолозите са проститутки”. Втория наричам елементарни – тезата тук е „Верни са данните в моя полза, останалите са боклук”. Третият типаж са просветените – тяхната теза е, че умният политик винаги има какво да научи от социологическите данни. Тези три типажа ги има по целия свят, разликата е, че в цивилизования свят преобладава третият типаж, а у нас – първите два.</p>
<p>Отговорност на социолога е не само обективността на данните, но и коректната им интерпретация. Тъй като тези данни винаги са моментна снимка на настроенията, най-важно е да се отчита спецификата на съответния момент, тъй като обектът на изследване не е статичен, а е динамичен. При това – динамичен с променлива интензивност. Затова определящи са тенденциите. И когато няма достатъчно данни, за да се видят тези тенденции, социологът следва да е особено предпазлив. Тук сгрешиха колегите от „Алфа Рисърч”. А медиите просто удесеториха грешката им. Имам предвид прословутите седем процента за АБВ. Проблемът не е, че не е възможно Първанов да получи седем процента, а че дори и да е възможно, няма достатъчно научни основания това да се твърди сериозно, още по-малко пък с апломба, с който го направиха колегите.</p>
<p><strong>- Според „Алфа Рисърч” евролиста на проекта АБВ, водена от Ивайло Калфин, стартира със 7 на сто електорална подкрепа. А ако вотът беше тази неделя, ГЕРБ би имал 6 евродепутати, БСП – 5, ДПС, което разполага с по-голям твърд електорат – 3, АБВ – 2, и Реформаторският блок – 1. Първо, вярно ли е това според „Галъп” и според вас? Второ, проектирано върху възможни парламентарни избори, как може да бъде тълкувано?</strong></p>
<p>- Общата картина на електоралните нагласи в момента огрубено е следната: БСП има малка преднина пред ГЕРБ, но по-коректно е позициите им да се разглеждат като паритетни. ДПС е устойчиво и трайно трета политическа сила. Кунева направи фатална грешка, напусна окончателно перспективното центристко-умерено поле и се заби в тресавището на старото дясно, където основният дебат е кой колко по-стар десен е. Тоест тя загуби възможност за инициатива на политическата сцена, защото на тази сцена инициативата е новото. Жалко! Защото електорално именно г-жа Кунева имаше най-значимата зестра в Реформаторския блок. А в момента положението е следното: половината й симпатизанти не я подкрепят като част от Реформаторския блок (РБ). От друга страна пък, половината от ДСБ не могат да я преглътнат в своите редици. Освен това присъствието на г-н Ердоган в коалицията е като нервно-паралитичен газ за всеки, който окончателно не се е отрекъл да се нарича българин. Именно поради всичко това истинският процент на РБ в момента е 2,2% – толкова хора го посочват като свой избор. А 4,5% се получава при механично добавяне на хората, които посочват отделно ДСБ или „България на гражданите”. Проблемът е, че те са имали възможност директно да посочат РБ, но не го правят, посочват си своя избор. И какво точно ще направят в тъмната стаичка, ако техния им избор го няма в бюлетината, е въпрос само на спекулации.</p>
<p>Възходът на Бареков се дължи до голяма степен на горните факти. Той нахлу в опразнената и традиционно голяма в България центристка ниша. Тенденцията при него е положителна – за три месеца се придвижи от 1% до 2,5%. Това все още е недостатъчно, но при запазване дори на слаб ръст от негова страна и при успешно коалиране с ВМРО и други партии шансовете му и за евродепутат, и за присъствие в нов парламент са реални. Колкото до националистите, там НФСБ вече има категорична преднина пред „Атака” и при коалиране също може да прескочи летвата от 5,8%. А АБВ за момента не бих коментирал поради посочени вече причини.</p>
<p><strong>- Вече започнаха коментарите, а вероятно и спекулациите коя социологическа агенция кого обслужва. Има четири месеца до евроизборите – доста време, за да се правят сериозни прогнози. Не ви ли дразни все по-често задаваният въпрос за „обслужващите“ социолози и как бихте му отговорили?</strong></p>
<p>- Производството на електорални данни не е извън пазарната икономика, ние предоставяме услуги така, както услуги предоставят и консултантите, и рекламистите, и ресторантите, ако щете. Претенцията, че истински хубавата храна е онази, за която не се плаща, е малоумна. Също така, както и нагласата, че най-скъпата храна винаги е най-хубава. В цял свят електоралната социология е платена услуга и не виждам защо един консултант или един лекар например да бъдат наричани проститутки само поради факта, че упражняват професията си възмездно. Друг е въпросът, че винаги има и консултанти, и лекари, които практикуват най-древната професия. Тук опираме до въпроса за репутацията като регулиращ механизъм. Проблемът в България е точно тук – по редица исторически и битови причини масовият българин не признава авторитети, обитава мазето на националния нихилизъм.</p>
<p>Всяко платено нещо крие риск от субективизъм и в рамките на пазарната икономика радикално решение на въпроса отсъства. Има обаче достатъчно механизми този риск да бъде минимизиран. Ще дам пример – едно е да изнасяш концерт в зала и да продаваш билети за него: който иска, нека си купи и нека се наслаждава. Или възмущава. Друго е да наемеш оркестър да ти свири на ушенце, както се казва. Тук е границата. Не бих си позволил да говоря за колеги зад гърба им, но широко известно е как действаме ние в „Галъп Интернешънъл” вече повече от 20 години: при нас е невъзможно да бъдат поръчани електорални данни. Ние сами финансираме тези изследвания и ако някой иска да си купи вече готовия продукт, добре дошъл е. Но „свирене на ушенце” е невъзможно. Никой дори не се е и опитал да иска да промени нашата си собствена методика и ноу-хау, който ползваме неизменно от 1992 година. А сме в състояние да се самофинансираме поради простия факт, че сме мощна маркетингова агенция, която обслужва стотици местни и мултинационални компании и в над 20 държави директно, а индиректно – в повече от 100, като част от най-старата и най-престижна изследователска верига.</p>
<p><strong>- Откровено заявявате личното си мнение като социолог и политически анализатор, че правилната стъпка в момента е кабинетът „Орешарски“ да получи своя шанс да работи и че това би било полезно за държавата и българите, решили да живеят в България. Аргументите ви?</strong></p>
<p>- Много са, но три са водещите. Първо: нови избори няма да променят съществено конфигурацията, а могат и да я влошат. Второ: настоящото правителство е напълно легитимно в рамките на правилата на демократическата игра. И трето: правителството засега води страната ни като цяло в положителна посока, а в сравнение с предишното направо е чисто злато. Което впрочем е лесно постижимо на фона на едноклетъчния тандем Борисов-Цветанов. И още нещо: за пръв път в новата ни история основните дейци на правителството – премиерът и вицепремиерите, не са партийни фигури.</p>
<p><strong>- Тези дни отново се заяви феноменът „Окупация на СУ“. Кой и защо инспирира това – съдейки по какво ли не, за всеки мислещ човек случващото се изглежда като платен фарс. Или не?</strong></p>
<p>- Тук ще съм пределно кратък и ясен – гражданска активност без гражданска политическа култура е безпросветен волунтаризъм. Не ми е известно такъв да се практикува или дори допуска на места, които просперират.</p>
<p><strong>- Какво се случи, какво искат поръчителите, има ли такива, кои са те<a name="_GoBack"></a>? Какво общо имат с това студентите и преподавателите? Кротък и мил човек като проф. Искра Баева не се сдържа и каза, че ще повика полиция, ако не й бъде позволено да отиде до работното си място. Публични фигури, които преди бяха на страната на протестиращите, като президентския съветник Кристиан Таков, които подкрепяха „Ранобудните“, сега заявиха, че това сегашното не е истина. Какво да мислим, на кого да вярваме?</strong></p>
<p>- Да, безпросветният волунтаризъм у нас се финансира именно от безпросветните волунтаристи. А около тях гордо танцуват кариеристи от всякакъв пол и раса, които претендират за извисеност, забравяйки, че са стъпили на кокили. Дървени, нескопосани кокили.</p>
<p><strong>- Цирк ли гледаме? Какво се случва? Извинете, циркът е почтено занятие, изкуство. Ако прецените, да не обиждаме цирка…</strong></p>
<p>- Циркът изисква много умения и много смелост. А и още нещо изключително важно за цирка – да не се вземаш на сериозно. А самоизвисилите се на кокили у нас са точно обратното.</p>
<p><strong>- Някакъв паралел със студентските протести, предвождани от Емил Кошлуков в началото на 90-те години?</strong></p>
<p>- Тогава действително сменяхме системата. Сега става дума, с редки изключения, за празни брътвежи, за препушване с морализаторска трева.</p>
<p><strong>- Допреди десетина дни видимо единствено в дясното бяха големите катаклизми. Не че и сега не продължават. За това ще ви питам по-нататък. Напоследък обаче лявото се раздвижи, направо се задъха и зачерви от нови „проекти“. АБВ с Първанов и Калфин, Татяна Дончева, която напусна БСП и заяви, че ще регистрира като партия своето „Движение 21“. Коментарът ви за лявото?</strong></p>
<p>- Лявото у нас не е ляво. Само дето не знам това добре ли е или не. Но по-скоро си мисля, че май е по-добре да е така. При истинско ляво ще се избием.</p>
<p><strong>- „Синьо единство“ и Надежда Нейнски? Нейните млади хора веят байраци. Не се шегувам – изглеждат вдъхновени като публично заявяват: „Синьо единство” <strong>не припознава бившите управляващи</strong></strong> <strong>от ГЕРБ като дясна партия и именно заради това заявява, че единствената дясна листа на тези европейски избори ще бъде неговата. Как да разбираме това?</strong></p>
<p>- Надежда действително получава шанс да увлече носталгичните седесари, защото единствена остава на автентични позиции. Но в това пространство май важи класическата строфа „Късно е, либе, за китка”.</p>
<p><strong>- Проточи се интервюто, извинете. Последен въпрос, и важен – как според вас е логично и възможно да се развият събитията до май 2014 година? За да стане ясно най-сетне ще има ли предсрочни парламентарни избори или не.</strong></p>
<p>- Шансът за предсрочни избори е 50:50, не мога да гадая. Но ще си позволя още няколко изречения. Симптоматично е, че и в това интервю не се засягат истински важните въпроси на България. Просто за тях никой не пита, не си говорим за тях и затова сме на това дередже. Само ще посоча някои от тях. Как да преборим безработицата? Как да се справим с монополите? Какви мерки трябва веднага да предприемем за демографската криза? Защо така наречената Европа ни стигматизира и сатанизира? Трябва ли да сме гладни, но да не пипаме природните ресурси и възможности, които са ни дарени „от горе”? Защо не се обединяваме, защо не се кооперираме? Защо не си говорим за хляба, а си говорим само за това колко дявола могат да се поберат на върха на една игла?</p>
<p>Учтиво отправям молба към „Гласове” да почнем да си говорим за тези неща. Щом тях сложим във фокуса на вниманието ни, бързо ще тръгнем нагоре.</p>
