- Автор: Агенция
- 10 Sep 2020
- 53
- 0
Политологът Първан Симеонов за политическата 2014 година, доверието в политическата класа, протестът като процес и ролята на политическите играчи през тази година.
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Каква ще бъде според Вас политическата 2014 година?</span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Ще бъде доста напрегната, динамична, изпълнена с много неизвестни. В същото време няма да ни прави толкова голямо впечатление, както 2013 година, защото 2013-а ни накара да свикнем с усещането за почти постоянна политическа криза, вече сме имунизирани. </span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Кой ще е акцентът в новия политически сезон?</span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Усещането за политическа нестабилност и гадаене на тема избори.</span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Какви са нагласите в обществото за евентуални предсрочни парламентарни избори?</span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">В общественото съзнание имаше два момента, в които като че ли изборите изглеждаха най-близки. Това бяха именно летните месеци, както и месец ноември, който се очерта като един своеобразен вторичен трус на протеста. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Само че след ноември наблюдаваме известно затихване и това затихване на протестната активност по естествен начин е свързано и с леко връщане надолу на показателите, които сочат непопулярност на правителството и обществена тревожност - трябва ли оставка, трябват ли предсрочни парламентарни избори, подкрепяте ли протеста и т.н. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">В началото на декември общественото съзнание изглеждаше объркано и поделено по тази тема, като едни съпоставими дялове са бяха тези, които казват "да" и "не" на директен въпрос: "Според вас необходими ли са предсрочни парламентарни избори".</span><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px"> </span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">А дали не сме свикнали с протестите и с това, че не последва оставка? </span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Това е една от големите опасности пред всеки протест, не само пред този протест – да стане рутина, част от пейзажа. В същото време аз смятам, че протестите - и февруарските, и тези от втората половина на годината, успяха и в голяма част от конкретните си искания, и генерално успяха в дългосрочен план, дълготрайните им ефекти са положителни. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Тази гражданска активизация, която видяхме, кара и политици, и институции, и политически партии да се съобразяват и то много сериозно да се съобразяват с още един фактор: хорските желания, демонстрациите, улицата. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Всяка партия или институция калкулира в своите планове и улицата, и има едно на ум, даже няколко стотин хиляди на ум, ако се броят хората, които излизаха по улиците. Протестът в това отношение е успешен. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Лошото е, че като погледнем пред себе си, ние виждаме, че и електроразпределителните дружества, и партиите, които бяха във фокуса на негодувание през февруари, и правителството на Орешарски – всичко си седи, тоест всичко, срещу което се протестираше, на практика е невредимо. Това създава впечатлението, тягостното усещане за неуспех на протеста, национална фрустрация, национално униние може да последва от това. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Аз лично обаче предпочитам оптимистичния прочит. Дори голяма част от конкретните цели на протестите да не са постигнати, постигната е една огромна и много по-важна цел. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Българите просто направиха нещо, което не бяха правили. Спомням си колко дълго време ние си говорихме защо ние не можем да скочим като гърците. Е, можахме, скочихме. 2013-та ни доказа това, от тук нататък нищо няма да е същото.</span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Има ли у протестиращите граждани това усещане, че все пак са променили нещо, постигнали са резултат? </span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Боя се, че не. У голяма част от тях го няма това усещане, напротив, сред голяма част от тях по всяка вероятност вирее това - ето, надигнахме се, напънахме се и нищо не се променя. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Тук се съдържа един друг много важен въпрос. Нашето очакване е нещата да се променят бързо, радикално, революционно. Вие си спомняте какво беше през февруари – излизаха хората, пишеха лозунги – "Велико Народно събрание", "Нова Конституция", "Мажоритарен елемент", "Сменяйте системата" и т.н. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Тоест по същността си въпросът беше икономически, а се предлагаха политически решения. Въпросът беше съдържателен, а се предлагаха формални решения. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Това е много тежък проблем: мнозина очакват, че ако разкараме едни и дойдат едни нови (нашето вечно търсене), нещата ще станат по-хубави.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Е, не става така. Затова се радвам, че и февруари, и юни ни даде този много важен урок, че нещата не стават току-така, не стават бързо, не стават революционно, не е протест, а е процес. Не случайно това беше, струва ми се един от малкото лозунги между февруари и юни, който обедини двата протеста. Този лозунг тръгна от февруари, а сега го използват и Ранобудните студенти. Това е много хубаво. Това означава, че сме и малко по-активни и сме по-малко наивни.</span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Според Вас събудено ли е вече гражданското общество? </span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">По-събудено от преди със сигурност. Много е сложен теоретичният въпрос „Що е то гражданско общество?”. Много е сложен въпросът дали това гражданско общество пък не е локализирано само в столицата и центровете на няколко големи градове, тоест сред либерално ориентираните, западно ориентираните по-успешни хора. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Опираме и до онази болна тема за разделянето на едните от другите, на центъра от периферията, на умните от неумните и прочие – така че въпросът ви е наистина тежък. Но, да, по-събудено е гражданското общество.</span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Какво още трябва да се случи, за да имаме усещането, че гражданите могат да променят, че от тях зависи нещо, че политиците се съобразяват мнението им? </span></strong></p>
<p><strong>Т</strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">рябва да продължава гражданската активност. Трябва да има много по-критично, много по-внимателно, много по-детайлно отношение към политическия процес и в същото време трябва да си даваме сметка, че лесните, бързите, месианските решения не са най-добрият изход. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Ние влязохме в цикъл от 2001-ва до ден днешен на редуване на лидери и водени от тях партии, които влизат в системата през тези антиелитни, антипартийни настроения, настроения срещу всички. 2001-ва Симеон Сакскобургготски се понесе на тази вълна, 2005-та влезе Волен Сидеров пак на тази вълна, 2009-та влезе Бойко Борисов пак на тази вълна. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Общо взето народът срещу елита – елитът като цяло лош, пък народът като изцяло добър, пък един от народа ще дойде или пък от някъде отвън, ще разкара лошия елит. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Това е класическата формула на политическия популизъм – народ срещу елит, всички горе са маскари. Едно от хубавите неща е, че като че ли досега никакъв такъв грамаден проект не се намери да осребри това недоволство на 2013-та година, а в тази патова и привидно безизходна ситуация търсене за такива има. Това е част от узряването на гражданското общество. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Така че на вашия въпрос: това са двете предпоставки – мъдро общество, скептично към бързите решения и активно общество, което не спира да опитва. Това трябва да се случва, за да го има гражданското общество.</span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Каква ще е ролята на протестите тази година и как ще се развиват? </span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Нека първо видим зимата. Зимата е сезон, в който традиционно е обострена социалната чувствителност, не случайно това са и по-опасните протести за всяка власт – протестите за хляба, за джоба. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Протестите, които са за правила, за ценности, за върховенство на закона не са протестите, които могат да увлекат голямата маса. Това са протестите, които могат да увлекат едни по-съзнателно, по-политически активни, по-градски, по-образовани хора и т.н. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Затова аз ще гледам през зимата дали ще има някакво събуждане на тема социална чувствителност. Фонови нагласи има, но конкретни предпоставки няма по две прости причини. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Първо – правителството положи много усилия да потушава потенциални огнища на социално напрежение, потенциални социални дупки и второ - монополистите имат едно на ум от миналата година. От тази гледна точка ми изглежда по-малко вероятно да има успешни такива протести през зимата. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Второ – на мен ми се струва, че противниците на настоящото правителство ще направят някакъв опит за иницииране на по-яростна протестна активност през януари и февруари. Това може да се очаква.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Но в същото време по-вероятно ми се струва правителството да се задържи. Една от причините е свързана с тази фрустрация от протеста, за която говорихме. аА удържи ли правителството януари и февруари, очевидно е, че предсрочни парламентарни избори през май няма да има. </span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">В каква посока и форма ще продължат студентските протести?</span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Студентите ще се опитват да залагат на качество, а не на количество. Тоест трудно ми се вижда те да предизвикат масови протести, а масови означава в нашия случаи и ефективни. По-скоро ми се вижда те да действат на принципа на популярното китайско мъчение с капката. Това е принципът на постоянната активност – през известен период да измислят нещо оригинално. Протестите няма да спират, ние ще си съжителстваме с тях.</span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Как според Вас правителството успя да се задържи след толкова много и продължили протести?</span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Защото в крайна сметка става дума за електорати. Това дава увереност на правителството, че зад него има някакъв корпус от хора и то ги има реално. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Срещу правителството беше електората на другата партия, срещу правителството бяха и много западно ориентирани, либерално настроени по-скоро градски хора, срещу правителството бяха и голяма част от онези, които принципно странят от политическия процес, но там е коректно да кажем, че те са срещу всяко правителство, (т.е. онези 39 – 40 %, които в изследванията последните месеци казват „не бих гласувал”, това са хора, които имат подчертано пренебрежително и отрицателно отношение към политическия елит и прослойка въобще). </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Правителството направи една проста калкулация - тези, които са с нас, са толкова; тези, които са срещу нас са, толкова. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Останалото е скърцане със зъби на хора, които по принцип скърцат със зъби срещу политическия ред. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Правителството направи една елементарна, хладнокръвна, даже цинична калкулация за своята сила. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Още повече, няма какво да се лъжем,: ние по инерция казваме, че българското общество е разделено, но трябва да бъдем до край откровени. Разделено е не цялото общество. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Цялото общество се разделя тогава, когато има свръх политизация, например 1997 година или пък 90-те години. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Голяма политизация има, когато има видими проблеми на икономиката, не фонови проблеми, не традиционно да ни е зле, а рязка тенденция, тогава настъпва голяма политизация, тогава политиката започва да има значение по една проста причина -, че от нея зависи джобът. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">През цялото останало време политиката е просто дразнеща част от пейзажа за голяма част от хората и това дори е част от нормалността. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Нямаме разделение на цялото общество, имаме разделение на електоратите на основните партии. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Имаме и една голяма част от българите, които или откровено се дразнят на всичко, което се случва, или гледат на него с недоумение, или разсъждават във всички тези понятия "аман от тази политика". Тези хора не са обхванати от някакво разделение или политизация. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Има и едно трето място и то е самият елит. В този елит разделението е страшно. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Конфронтацията е на живот и смърт. Бият се два лагера. Като резултат от цялото това нещо има друго разделение, което за мен е по-важно - разделението общество - елит. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">В резултат на това, че две части от елита се бият, като че ли расте дистанцията между обществото и целия елит въобще. Това е по-опасно, защото тъкмо това ражда тези популистки рецидиви, в които ние просто казваме "хайде да дойде просто следващият месия". </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px"><strong>Какво е нивото на доверие на гражданите към политическата класа?</strong></span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Има страшно много индикатори. Например, ако попитате българите "Накъде върви България, към по-добро или към по-лошо", вие ще видите, че от февруари, когато почна политическата криза, нивата на песимизма са високи. </span><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Те са около 70%. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Ако видите индикаторите за доверие към президентската институция или към правителството, ще видите, че и двете институции в тази конфронтация, в която попаднаха, няма на какво много да се радват, защото доверието изглежда около 30 %, недоверието около 60 % - ако директно попитате: „доверие или недоверие?”.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Обикновено институциите - и парламентът, и правителствата и президентът, винаги в началото на мандата си започват с някакъв кредит на доверие, който постепенно се хаби в хода на управление. Това е нормално. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Това правителство в началото си е имало и има нива на доверие, такива каквито много други правителства са имали с напредването на мандатите си. Тоест това правителство стартира от ниски нива. Ако трябва да го сравняваме с някое от правителствата назад, най-много прилича на тройната коалиция. Тя започна при сходни нива на доверие. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Логиката е следната: падат по-бързо онези месианските, големите, балонните проекти. Те се срутват по-бързо, защото те са акумулирали големи надежди и с хода на мандата се срутват много бързо.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Такива правителства като настоящето или като на тройната коалиция не се крепят на големи харизматично лидерски партии, а се крепят на партии с твърд електорат. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Те и да почнат от ниско няма накъде по-ниско да паднат, защото тези твърди електорати отдолу ще ги крепят. Като калкулирате електоратите на БСП и ДПС например, ще видите, че това правителство няма накъде надолу да пада.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">При президента също в началото на мандатите винаги има прилив на доверие . Винаги обаче, когато президентът стане част от злободневен политически дебат, той рискува част то това доверие. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Справка – Георги Първанов. Може да видите данните, там ясно се вижда, че когато се заговори за проекта АБВ, за импийчмънта на Първанов, доверието към него тръгна надолу. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">В тези данни се вижда, че когато президентът Желю Желев през 90-те години беше изгубил доверието дори на своите. Подобни нива доверие/недоверие към президента, каквито има сега, последно са регистрирани именно в средата на 90-те години, в края на мандата на президента Желев. Тоест и двете институции - и правителство, и президент страдат именно от политическо противопоставяне.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Къде е парламентът? </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Парламентът традиционно седи на ниски нива на доверие. Те зависят от картината на партийните предпочитания, зависи от това кой е на власт. Доверието в парламента винаги в началото на мандата мигва нагоре и вече в краяс напредване на мандата остава на едни нива, в които 20% на практика са политическият таван. През декември конкретното число беше 18 %, но важна е тенденцията. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Този парламент не е на безпрецедентно ниски нива на доверие. То е на обичайно ниски нива на доверие. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">И нека направим уговорката, 2013 година ни изкуши да сравняваме исторически периоди, които са несравними. Това не е докрай коректно. Това, което наблюдаваме в момента, е криза на легитимността на политическата прослойка.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Намираме се в период, в който политическият елит, политическата прослойка не поражда въодушевление у хората.</span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Как вие виждате ролята на президента тази година? В новогодишната си реч той спомена гражданската енергия, обединението на нацията. </span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">И това трябва да е неговата роля. В такива времена наблюдаваме взаимно изтребление на политически авторитети, колективно самоубийство. Биейки се лагерите, потъват заедно. В такива времена хората интуитивно се оглеждат за някакви острови на авторитет, острови на легитимност.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">През 2013 г. в един момент се очертаха два такива острова. Единият беше президентът Росен Плевнелиев, а другият светъл лъч беше главният прокурор Сотир Цацаров. Донякъде и омбудсманът Константин Пенчев изигра ролята на човек, за който да се хванем, някаква сламка.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">После и президентът като че ли беше привидян като част от единия лагер, и главният прокурор в един момент като че ли беше привидян като част от другия лагер. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">По терена не останаха авторитети. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Така че ролята на президента е адски важна в една такава ситуация. Това е фигурата, която трябва да сочи пътя. Това е политикът тежка категория. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Останалите са лека категория, разменят си крошета, бият се яростно. Но президентът е политикът, който с една своя дума, без голям замах, с дипломатичността, която изисква надпартийната му роля, трябва да може да дава спокойствие и посока. Това е ролята, която аз очаквам от президента. Дали той ще я изпълни, е друг въпрос.</span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Дали президентът ще изпълни тази роля, според Вас, ако съдим по досегашните му политически действия?</span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Струва ми се, че при него имаше едно движение от влизане в текущия политически дебат, дори вземане на страна в него, обратно до една по-неутрална позиция, в която той заговори за обединение. Според мен посоката, по която в момента върви, е правилната от гледна точка на съхраняване на политическия капитал на институцията. Но в същото време пробойните, които тази институция получи, не са малки. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">И на мен ми се струва, че на Плевнелиев никак няма да му е лесно оттук нататък. Пък и на никой друг няма да му бъде лесно. Политиците са подложени на срес-тест. </span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Как са разпределени политическите силите към момента?</span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">От месеци наред ние виждаме следната картина. Практически изравнени сили с по-стегната, по-мобилизирана, по-добра политическа форма на БСП, но там трябва да се види какво и дали ще се случи със сюжета за втора листа за евроизборите и действията на Георги Първанов. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">В същото време виждаме стабилно представяне на ДПС. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Има голяма неизвестна пред националистите, разделени между 3 лагера - „Атака”, НФСБ, ВМРО. Това е значим електорален корпус, който обаче е пръснат. В същото време той много зависи от текущите случки.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">И 2012, и 2013 ни накараха много да си говорим за проблеми свързани с националната общност - демография, продажба на земя, чужденци, радикален ислям, сега бежанци. Има някаква вълна на приказване по тия теми, която политологично погледнато може да вдигне топката на националистическите формати, но социологически погледнато това все още не се вижда. Не се оправдава до този момент хипотезите, че „Атака” или НФСБ растат видимо нагоре.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">От другите партии по терена, шансове за влизане в парламента и за европарламента има Реформаторският блок. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Аз с интерес гледам новото движение на Николай Бареков. То увеличава шансовете си, перспективата там за момента ми изглежда възходяща,също имат шансове за влизане в следващ парламент и за присъствие в европарламента.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">В такива патови ситуации ще има и търсене за нови и харизматично-популистки радикални проекти. Няма да липсват кандидати за това, 100% ще има опити или на тема национализъм, или на тема социален радикализъм, те вървят обикновено и заедно. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Що се отнася до ГЕРБ, при ГЕРБ не се случиха най-апокалиптичните прогнози до този момент. Това, което съумя да направи ГЕРБ, е освен личната харизма горе да направи и структура долу, тоест да се вкорени като партия. Второто от същностните предимства на ГЕРБ – това е местната власт. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">От този момент нататък основната опасност за ГЕРБ е останала извън централната власт да не се задълбочават центробежните тенденции. Лесно е да си явление, когато обществената вълна те носи, харизмата, народната любов и т.н.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Трудно е да си партия, още по-трудно е да си партия в опозиция. Така че ГЕРБ ще бъде подложена на много сериозно изпитание, за момента не й се е случило най-лошото, но няма никаква гаранция, че ако БСП продължава да заема надмощие в тази битка на изтощаване, ГЕРБ няма да продължава да се рони надолу.</span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Свикна ли ГЕРБ с ролята си на опозиция?</span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Още не, но ми се струва, че свиква. Виждате колко фриволни действия – влизане в парламента, излизане от парламента, ходене при протеста, дистанциране от протеста, големи партийни митинги, после затишие. Това е роля на хора, които не плуват в свои води. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Сега ми се струва, че ГЕРБ е тръгнала да свиква с тази роля и форумът им през февруари би трябвало да бъде стъпка натам. Напоследък се говори, че се е върнал двуполюсният модел. Но двуполюсен модел означава редуване във властта, докато едните са на власт, другите са в опозиция, но запазват жизнените си сили, за да се върнат на власт. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Сега е най-голямото изпитание на ГЕРБ, дали ще запази жизнените си сили някога да се върне на власт. Това ще докаже дали се е върнал двуполюсният модел. </span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Ще продължи ли процесът на напускане на депутати от групата на ГЕРБ?</span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Предполагам да, защото процесът на напускане на депутати не се подчинява на политическа или социологическа логика, а на друга – апаратна, клиентелна и т.н.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Върху ГЕРБ тегне голямото подозрение, че е партия на властта и останалаи извън властта, тя ще започне да се разпада. Голяма част от тези хора могат да си потърсят друго поприще, съвсем нормално. Никой не се е опазил от това, така че и ГЕРБ няма да се опази. </span></p>
<p><strong><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Скандалът с „Атака” и лидерът им как ще се отрази на политическия сезон? </span></strong></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Скандалът е хранителна среда за такъв тип политически играчи. Това е ситуация, в която и Волен Сидеров има своите ползи, и опозицията има своите ползи, и управляващите имат своите ползи. Дава се възможност управляващите елегантно да избутат Сидеров на по-заден план.</span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">В същото време Сидеров има възможността предизборно да се дистанцира от тях, да разкаже себе си като техен противник. На всичкото отгоре опозицията, във всичките й лица, получава възможността да усили натиска върху властта. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">От днешна гледна точка аз не смятам, че Сидеров по някакъв начин ще разклати сериозно управляващите. Даже напротив – тази ситуация може да е неочакван (или очакван) шанс за тях. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Винаги, когато говорим за Сидеров и други подобни политически играчи, трябва да си даваме сметка, че те не търсят масата. Те търсят един малък, но свой процент. Те не говорят на всички, те говорят на своите, те стягат своите. </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Ако гледате телевизия "Алфа", телевизия СКАТ, ще видите, че там се разказва друг свят, една паралелна реалност. За пред своите Сидеров получава силни аргументи от този скандал – "те ме репресират", "аз въстанах срещу хора, които обиждат България". </span></p>
<p><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma; font-size:12px">Нима е нещо, което не сме виждали? </span></p>
