Кристиян Шкварек пред "Гласове": Градската десница е най-твърдият и сляп електорат. Преглъщат ДПС, Радев, БСП, стига да са на власт

Калина Андролова разговаря с Кристиян Шкварек за "Гласове". 

Кристиян Шкварек е историк и политолог. Основател и изпълнителен директор на фондация "Консервативно Общество", както и на инициативата "Месец на Семейството".  Бивш председател на Младежкия Консервативен Клуб и представител на "Европейските Консерватори и Реформисти" за България.

- Г-н Шкварек, нека да започнем нашия разговор от заявката на ГЕРБ, че няма да подкрепят бюджета. Какво очаквате да се случи? Скандали в парламента, ГЕРБ отново ще показват на избирателите колко некомпетентни са ПП, но в крайна сметка ще подкрепят с някои промени бюджета, много шум за нищо? Или смяна на финансовия министър? 

- Не смятам, че ще бъде много шум за нищо. Ще бъде по-скоро много шум за нещо малко. Така да го кажем. Да, всичко, което изброихте, е така, ще има скандали, ще има преговори, договорки, ще има естествено „ние не подкрепяме тази сглобка и се срамуваме, че сме част от нея“ и пр. Но накрая ще се договорят за конкретни промени в този бюджет, за които загатна Борисов онзи ден. Но няма да се стига до смяна на министри. Камо ли да се сменя Асен Василев. Аз лично смятам, че Асен Василев е несменяем в този кабинет. Асен Василев е де факто човекът, който ръководи ПП. Тази формация не се ръководи нито от Кирил Петков, нито от Денков. Според мен Асен Василев е еквивалентът на политическа тежест в ПП, каквито са например Борисов в ГЕРБ и Делян Пеевски в ДПС. Следователно няма как да бъде сменен. Но със сигурност определени елементи от бюджета, който той вкарва, ще се поправят. Като цяло неговата политика прилича все повече на социалдемокрация, даже на западноевропейски социализъм. Това е един изключително ляв бюджет. Лява политика, провеждана от фен на Майкъл Портър, който е ляв в своите убеждения. Нормално е всяка партия, която смята себе си за дясна, както ГЕРБ и ДПС мислят за себе си, да не подкрепят бюджета на един социалист, на един ляв. Но те ще го направят. Защото този кабинет не е сформиран въз основа на ляво, дясно, възгледи или идеология. Той е сформиран въз основа на случващата се на няколкостотин километра от нас война и въз основа на външнополитическите фактори, които ни принуждават да се сформира подобно правителство.  

- Как си обяснявате феномена „Пеевски“, който ПП/ДБ легитимират като водещ директор на управлението, след като преди го замерваха с яйца и домати?! Помня, че Владислав Панев се беше снимал с Пеевски и истеризира избирателите на ДБ. Имаше една Таня Койчева Андреева, която написа: „Г-н Панев, ние от ДБ се БОРИМ срещу Пеевски, НЕ се СНИМАМЕ с него.“ Помня, че Иво Мирчев беше проснат на земята по повод на протестите около „Росенец“. И сега каква шокираща метаморфоза в жълтопаветниците! 

- Владислав Панев дори понесе някаква отговорност тогава, мисля, че се оттегли от някаква позиция. Да, права сте, но поставяте факта, че тогава ДБ се биха на „Росенец“ като контрапункт на това, че сега са заедно с Пеевски и ДПС. Аз не съм сигурен, че става дума за директен контрапункт. По-скоро тези примери показват едно и също. Имам своите дълбоки съмнения още оттогава, дали цялото това изпълнение, дебаркирането на Христо Иванов с лодката на „Росенец“, всъщност не е било съгласувано със самото ДПС. Случаят помогна и на двете партии. Следователно ако ПП/ДБ си сътрудничат с ДПС в парламента вече открито, може би не трябва да правим контрапункт и да казваме „така беше преди, а сега е друго“, а да казваме, че те още оттогава го правят, от дебаркирането на Христо Иванов на онзи плаж, оттогава са заедно. Там снимаха и се бориха с НСО, нещо, което е абсолютно невъзможно да се направи освен ако няма уговорка с другата страна. Това е само ремарка, която правя, че те още оттогава си сътрудничат с ДПС, а сега това стана открито и явно. А стана открито, защото както казах, ние се намираме в условия на война на европейския континент и има едни много големи международни фактори, които бързо и панически се опитват да сглобяват този тип правителства. Не само в България. Имайте предвид, че по целия фланг, отгоре от Балтика до Средиземно море, това нещо се случва. И ще дам пример. В Полша този голям външнополитически фактор, който в България често наричаме „посолството“, работеше доста активно за сваляне на консервативното правителство на Качински. Макар че правителството беше максимално проамериканско и проукраинско. Просто защото от другата страна, тези срещу Качински, са либерали като Байдън и Демократическата партия. На такава идеологическа основа външният фактор реши да свали правителството. При това в една много голяма държава, Полша е около 40 милиона. Ако там могат да пипат толкова грубо и да правят такива политически промени, какво остава за една малка държава като България с шест-седем милиона население?! Нима нямат силата и тежестта да сглобят едно такова правителство като това, което ни управлява в момента, и което трябва да оцелее докато трае войната?! Според мен имат тази сила и точно така направиха. 

- Мотивите на външния фактор са разбираеми. Но все пак ПП/ДБ се подлагат прекалено видимо на Пеевски, легенди се носят за неговия натиск и тяхното послушание. Вероятно това е и заради конституционните промени. А може Пеевски да ги държи с компромати, с корупционна схема, със сделки, които им се услаждат.

- И аз съм чувал тези легенди. Но първото нещо, с което ги държи, е очевидно. Пеевски ги държи на власт. А те много искат да са на власт, много отчаяно настояват да бъдат на власт. Не бива да подценяваме до каква степен те са на власт. Истината е, че държат властта, ето пишат бюджети, назначават директори на агенции, усвояват пари. Много пари ще бъдат усвоени от ПП през този кабинет, както и от техните приближени фирми и кръгове преди ротацията. Следователно ето ви първото нещо, интересът да са на власт и няма нужда да спекулираме. Пеевски ги държи на власт, за да могат те да усвояват пари. Нещата са толкова прости понякога, не са по-дълбока конспирация. 

- Явно че посолството вкара Пеевски в играта, осъзнавайки неговата всеотдайност за решаване на задачи, заради притискането му по "Магнитски". В момента той е инструментализиран да се доказва. 

- Според мен не е, за да се доказва. Но той е инструментализиран, за да държи в кондиция кабинета на ПП, които се видя миналата година, че не могат сами да се задържат на власт, да останат във властта. Хората от посолството си казват: „Ето, овластихме ги ПП, получиха 25% на избори, съставиха кабинет и после се оказаха толкова некадърни и алчни, че се изпокараха със своите коалиционни партньори и паднаха от власт за седем месеца.“ Помните, че за първи път в историята на България мина вот на недоверие и ПП загубиха властта. Сега представете си, че вие сте посолството. Хващате се просто за главата. И си казвате: „Да, тези хора са нашите хора, но те не могат, те не знаят как, те са некадърни, алчни и крадливи, и пак ще паднат от власт. Я, да сложим един кадърен човек, който може да управлява, може да упражнява натиск, може да ги събира, да ги стяга.“ Това е човек, който се е доказал в продължение на десет години при жесток бой от страна на цялата държава срещу него, че може. Може я тази работа. И според мен, Пеевски е сложен там като детегледачка. Той е практически детегледачката на тези деца-идиотчета, които ни управляват в лицето на ПП.    

- Консервативна партия ли е ГЕРБ, както се опитват да се представят?! И ако е консервативна, как си позволява да подкрепя некомпетентностите на ПП, които ни въвличат в дългова спирала?

- ГЕРБ не само че подкрепят лявото в ПП, те подкрепят и ултралибералното, антиконсервативното. Това, което от няколко месеца насам се случва, е, че в парламента бяха приети да речем промени в Наказателния кодекс, които специфично превръщат ЛГБТ-хората в специална, отделна, по-важна категория хора от останалите. Наказанията за действия срещу тях например ще бъдат по-тежки. Това е свръхлиберализъм, такъв един западен, който ГЕРБ в момента подкрепят. Защо?! Значи ГЕРБ имат изключително консервативен електорат. Това не са либералите от центъра на големите градове, ГЕРБ са една такава средна класа, провинциална в добрия смисъл на думата, по принцип това е гръбнакът на един народ. На тези консервативни хора обаче им се налага да се съобразяват с геополитическата обстановка. Когато Борисов е силен, например през 2017 г. беше много силен и стигна върха си, той се пребори да направи кабинет дори с крайни националисти. Включително с „Атака“. Тогава това беше голям бой. Тогава той го пребори това на европейско равнище. Знаете ли, че Меркел и ЕНП бяха много против такава коалиция. Но той се пребори за тази коалиция. Построи оградата с Турция, не мина нито един мигрант през България. Нашата държава отхвърли Истанбулската конвенция първа от всички държави в Европа. България беше пионер с този ход, в реакционното, в консервативното. Прокараха се някои неща във вероизповеданията. Практически българската държава спаси Православната църква от фалит и до ден днешен владиците обожават Борисов и ГЕРБ заради това и Църквата е много прогерберски настроена. Владиците твърдят, че не имало от 120 години толкова процърковна власт, каквато имаше в България по времето на третия кабинет на ГЕРБ. Но ето как се променят нещата, когато Борисов не е толкова силен. В момента, в който те свалят, започнат да те чегъртат и да зависиш от западните фактори, започнат да те заплашват с "Магнитски", бутнат те в една такава коалиция с ПП, какво се случва?! Трябва да се правиш на либерал, налага се да прокарваш промени в НК за ЛГБТ-хората, трябва да позволяваш гей-парада, трябва да го играеш точно обратното на своя електорат, за да оцелееш. Това е ситуацията на ГЕРБ. ГЕРБ е една партия от консерватори, които когато са силни се държат консервативно, но когато са слаби започват да се държат максимално либерално, за да не ги бият от запад. Най-просто казано. 

- Да, ГЕРБ се държат либерално от чувство за самосъхранение. Виждаме, че е логично след вдигането на пенсиите, на заплатите, на разходите за отбрана, да следва и вдигане на данъците, което в един по-следващ момент ще стане още по-драстично. Много анализатори и икономисти, включително и аз, предричахме, че ПП ще наложат вдигане на данъците за осигуряване на приходната част на бюджета. Но тогава ПП се клеха по медиите, че няма да вдигат данъците. Кажете ми откъде се появи тази безнаказана лъжа! ПП говорят без никакъв ангажимент за истината. 

- Обяснявам си го, че тези хора и особено Асен Василев се оказаха умни. И конкретно Василев. Кирил Петков – не. Но Василев се оказа по-умен от предишните лидери на демократичната общност в България. Ще ви кажа защо. Защото той осъзна една истина, която аз говоря от дълги години, но кой знае защо точно обратното се е наложило като усещане в обществото. В България най-твърдият, най-крепостният и най-слепият електорат не е този на БСП (червените бабички), не е на ДПС, не са и хората на ГЕРБ по провинцията и пр. Най-твърдият, сляп, доктринален, почти сектантски електорат е този на т.нар. демократична общност. Тези, които през годините бяха наричани точно обратното. Че са най-придирчивият, най-капризният електорат! Не! Разберете! Обратното е. Този електорат гласува само по естетически и социален принцип. Те са повече социална общност отколкото политическа такава. Следователно на тях можеш да им кажеш всичко и после да ги излъжеш. Няма никакво значение. На тях можеш да им говориш трийсет години, че най-лошото нещо на света са комунистите и русофилите, и после да им кажеш, че трябва да гласуват за Румен Радев. И че е нужно да се направи кабинет с БСП. И те ще кажат само: „Да, да, няма проблем!“ Можеш да им говориш десет години, че Пеевски и ДПС са най-лошото нещо на света, да ги изкарваш на протести като онези срещу Орешарски, и след това да направиш именно с ДПС кабинет. И те ще кажат: „Да, да, няма проблем!“ И ще те защитават. Този човек Асен Василев разбра нещо, което не го разбираха предишните демократични лидери като Иван Костов, Радан Кънев, Христо Иванов и др. Защото тези лидери си вярваха на собствената пропаганда, че електоратът им е интелигентен, придирчив и капризен. И поради факта, че си вярваха на собствената пропаганда за собствената общност, внимаваха да не го лъжат много публично, да не се държат брутално. Защото вярваха, че иначе този електорат ще изчезне. Асен Василев дойде и осъзна тази простичка истина. Че като лидер на демократичното пространство и либералните хора от градските центрове той всъщност реално е лидер на едни крепостни селяни. Които са богати, които правят хубави доходи в Бизнес парка, които са космополитни, които пътуват по света и точно затова са толкова крепостни. Защото те са просто една затворена глобалистично-либерална секта в България, която ще гласува именно за такива хора като ПП/ДБ, които носят същия културен белег като тях самите. И няма значение какво говорят, дали лъжат и какво изобщо правят. И това е причината Асен Василев и ПП да осъзнават, че имат този картбланш. Те разбират, че и големите медии са техни, известните журналисти в големите медии. И затова в крайна сметка защо да не лъжат?! Асен Василев може да е казал нещо преди една година и сега да направи точно обратното. Кой ще му потърси сметка?! Електоратът му е крепостен и тези либерални градски хора винаги ще гласуват за него и такива като него. А медиите никога няма да го разкостват в интервютата. Тогава, пак казвам, защо този човек да не лъже?!

- Как ще коментирате падането на София и Варна в ръцете на представители на неолибералната доктрина. Може ли да го четем като заявка за тяхното устойчиво разширяване? Знаем технологията, първо столицата, после всичко останало. 

- Значи ПП вече се разшириха до една такава жестока аномалия. Те имаха свръхпредставителство след ноември 2021 г., когато към тази малка либерална общност, стегната, изведнъж се добавиха едни половин милион гласа благодарение изцяло на президента. Когато Румен Радев легитимира ПП на изборите през ноември, той им изсипа 500 хиляди гласа от хора, които не са градски либерали, пръснати из страната. Така че ПП в рамките на две години бяха свръхпредставени, представлявайки една конфедерация на градските либерали с едни хора, които са два или три пъти повече на брой, хора против статуквото и фенове на Радев. За последните две години втората група, тези, които им приши Румен Радев, окапват. И това е причината ПП/ДБ толкова бързо да спадат, защото тази група отпада, тя се събужда, тя разбира къде е докарана и с какви хора е принудена да бъде в един лагер. ПП/ДБ вървят стремително надолу електорално в цялата страна благодарение на този процес. Обаче същевременно конкретно либералната общност бавно се увеличава в големите градове. Отговорът на вашия въпрос е по-скоро сложен. ПП/ДБ извън големите градове ще изчезнат напълно, тотално, включително на места като Благоевград, който инцидентно беше взет, но същевременно това ядро ще се окрупнява и ще пораства конкретно в най-големите градове. Като течност, която се събира от различни страни в няколко по-големи струйки. Както и вие казахте, това се случва навсякъде по света. Либералите първо вземат столиците, после и големите градове.  

- Неолибералите имат пластична и фина технология, те винаги избират интересен човек. Защо консервативните платформи не успяват в този политически маркетинг така добре както либералните?

- Много е тънък моментът да говорим въобще за консервативна общност и консервативни хора у нас. В България няма обединена, еманципирана и осъзната консервативна политическа общност. Наистина осъзната като такава. Има либерална общност, осъзната като такава, и тя е организирана. В същото време от другата страна всички други политически партии представляват в парламента предимно консервативен електорат. Значи на БСП, и на ДПС, и на ГЕРБ, и на „Възраждане“ електоратът е консервативен. Но самите те като политически формации не се осъзнават и не се представят като консервативни. Едните са русофилски националисти, антиглобалисти („Възраждане“), другите са либерали, забележете (ДПС), те са либерална партия, въпреки че представляват може би най-консервативния електорат. Третите са социалисти, което означава, че трябва да са прогресивни и БСП праща в ЕП суперпрогресивни депутати, които гласуват за еднополовите бракове и Истанбулската конвенция, но тук, вътре в страната, БСП осъзнава, че има консервативен възрастен електорат и не може да подкрепи тези неща и се получава една такава дихотомия в партията. Тоест от другата страна на либералната общност имаме една абсолютна каша. Една каша от консервативни електорати, представлявани от идеологически неосъзнати или дори осъзнати антиконсервативно партии. Това е много сложна амалгама, която се е получила в резултат на сложния ни преход. Това обаче е неестествено състояние и следователно ще бъде изчистено. И на този терен най-после ще се появи голяма консервативна партия, която да бъде отговор на либералната общност. 

- Всъщност не е ли по-добре, че ГЕРБ загубиха София, ако въобще е подходяща тази дума. ГЕРБ трябваше за известно време да се разделят с управлението на София. 

- Да, трябваше. И според мен това ще е добре за самите ГЕРБ. Но аз съм убеден, че ГЕРБ не са дали по желание София. Колкото и малко опит да имам все още в политиката, не съм видял дори един пример, в който някой да хвърля кърпата и да подарява победа. Има много конспирации за такива подарени победи, но никога те не са се случили. Партиите се бият до последно за всичко, което могат. ГЕРБ наистина си изгубиха София. Те не я подариха. ГЕРБ просто направиха поредица от грешки. Издигнаха кандидат, който е с либерален профил и който изобщо не може по никакъв начин да канализира вот, който да е антисглобка и антиПП/ДБ. Така както го направи Ваня Григорова. И това плюс други грешки докара ГЕРБ до третото място. Това си беше загуба отвсякъде заради тези грешки и този кандат. Аз не вярвам в конспирациите, че са се договорили за тази загуба. 

- „Телерик“ на Терзиев, купена от американска компания, от години спонсорира т.нар. жълтопаветен десен сектор в България. Правят се огромен брой офиси из цялата страна за безплатно обучение в различни възрасти по дигитални технологии. Това ми напомня за школите на Фетхуллах Гюлен в Турция и постсъветското пространство. Това е старата схема на Сорос в нов вариант за България. Имаме надзор върху подрастващите и оформяне на културологичен профил, създаване на принадлежност към определен начин на мислене. Терзиев е проект на американските леви и около него ще се конструира партийност в бъдеще.

- На практика едрият международен капитал, който е в сферата на високите технологии, IT-сектора, е турболиберален. Ако погледнем Силициевата долина, всички големи тех компании там са свръхпрогресивни, някои до степен, че промотират тотални извращения от сорта на трансхора и пр. Тези пари са в този либерален лагер. Ако в САЩ парите от енергетиката, индустриалната и добивната промишленост гравитират около Републиканската партия, то този IT-капитал, както и спекулативният капитал е при свръхлибералите и свръхпрогресивистите. В България не е по-различно. Либералите у нас все повече ще разчитат именно на този капитал като отговор на вкоренения, местен, както те го наричат „олигархичен“ капитал. И двата са едър капитал, но единият го дамгосват като „олигархичен“, а другият го определят като „добър, чист, светъл, бял“. И този капитал ще се използва точно за това, което казвате за „Телерик“, да си създават свои школи, семинари, училища и пр., в които да се изковава именно този културен облик. Той не е политически, аз това се опитвам да го подчертая. Да си един такъв прогресивист и либерал в Европа и в България не е толкова политическо, колкото е културно и социално. Това е едно промиване на мозъци в религия. Аз дори мога да стигна и по-далеч и да го нарека религиозен процес. Защото както пише Джордан Питърсън, фундаментът на модерната политическа битка е религиозен. Защото се отнася до това – в какво ти дълбоко вярваш за природата на човека и за бъдещето на човешката цивилизация. Либералите изковават едни религиозни кадри, с които е много трудно дори да се води разговор. Аз съм се опитвал много пъти да споря с някой такъв и усещам просто, че водя разговор с религиозен човек. Човек, който е прекаран през една призма, през една школа на религиозно, теологично обучение за бъдещето на света. Те имат своята есхатология, своята наука за това как светът ще свърши, ако да речем не спасим планетата Земя от глобалното затопляне и т.н. Затова вашият пример с школите на Фетхуллах Гюлен не е екзотичен или пресилен. Той е много близък пример. Защото и там става дума за религия, която се трансформира в крайна сметка в политическа власт и идеология. Същото е и с глобалистите клубове, школи, групи и кръгове, които създават една религиозна атмосфера, от която излизат политически кадри. 

- Имаме НПО-мрежи, имаме университет, инкубатор на индивиди, индоктринирани с глобалистката доктрина (НБУ), имаме добро разполагане в Софийския университет, имаме технология на бързо изкачване на лица, които носят чертите и допринасят за разпространението на тази доктрина – писатели, актьори, журналисти, политици. Виждаме примера „Явор Божанков“. Имаме контрол върху съсловни организации, социални мрежи. Имаме усвояване на медиите. Да поговорим за медиите у нас като една брънка от цялата тази технология, за която иде реч. 

- Този път ще бъда по-скоро позитивно настроен. В България не сме стигнали чак толкова тежка медийна атмосфера, каквато има в други държави. Например в САЩ имаш абсолютно разграничими големи партийни телевизии и нищо друго. Ако гледаш CNN или MSNBC, няма никаква друга гледна точка освен тази на Демократическата партия. И обратното, FOX са само и единствено на републиканците. За България аз искам да посоча доброто, за да знаем за какво да се борим и какво трябва да запазим. У нас все още има няколко гледни точки поне в големите медии, колкото и да е очевидно накъде клонят самите журналисти. Не сме глупаци, знаем, виждаме накъде клонят. Но трябва да признаем, че още го има това неудобство, че трябва да се покани и човек, който изразява и другата гледна точка. Може би след Явор Божанков, трябва да гостува и Тома Биков примерно. И след като гостува Корнелия Нинова, трябва да гостува и Костадин Костадинов в „Лице в лице“. Това все още е запазено у нас. Нашата медийна среда е малко по-плуралистична отколкото средата в онези либерални държави на Запад. Проблемът у нас е, че цялата медийна власт е концентрирана в изключително малко медии – две големи телевизии, два-три големи сайта (вестници). Представете си един по-голям от Терзиев, с повече пари и сила, с повече гръб на запад, който спокойно може да купи двете големи телевизии и примерно трите сайта. Тогава ще се превърнем в държава, в която няма никаква друга гледна точка. Какво пречи това да се случи? Нищо. Затова аз съм много голям фен на децентрализацията на медиите. Аз съм много голям фен на малките медии, на малките сайтове, на YouTube подкастите, на Facebook и т.н. Фен съм на максимално възможната децентрализация. Медиите трябва да се раздробяват, да има все по-голям брой малки качествени сайтове, различни журналисти, вестници, YouTube канали, защото това е възможността да сме по-устойчиви на тази заплаха, която е напълно реална. Защото аз наистина очаквам да дойде един човек и да изкупи няколкото по-големи медии и да се върнем във времената преди 1989 г., когато пускаш телевизора и наистина имаш само една гледна точка. 

- Неолиберализмът с политиките на индентичностите ще намери ли почва в България? 

- Да, неолиберализмът си набира скорост. Аз не виждам фундаментална разлика в степента, в която тази концепция е взела връх в умовете на хората от централните градски части на Европа, САЩ и тук в България – София, Пловдив, Варна, Бургас. Имайте предвид, че и на запад по-голямата част от населението не споделя политиките на идентичностите. Но концентрацията е в големите градове. Разликата е, че на запад прогресивистите са много по-окрупнени и овластени. Защото там са направили една голяма електорална конфедерация с мигрантите и местните малцинства. Най-прогресивните партии в Западна Европа са се съчетали електорално с местната мигрантска общност и затова печелят избори. Така правят и демократите в САЩ. Демократическата партия в САЩ не печели избори, защото това ядро от транс-либерални хора е супер голямо, а печелят защото тотално са превзели афроамериканския и латинския вот. Около 88% от афроамериканците гласуват анблок за Демократическата партия. А латиносите гласуват около 62%. Тоест у нас, в България, либералната общност е съотносима като обем и стегнатост. Но не могат да си намерят този съюзник, който имат в Европа и САЩ, за да ги изведе на първо място. Освен, и тук се връщам към онова, което казах за политическата ситуация през 2021 г., когато такъв съюзник им беше намерен в лицето на президента Румен Радев, който им изсипа 500 хиляди гласа на изборите през ноември. И тогава ние в България видяхме точно картинката, която съществува на запад. Малка стегната либерална общност, която е хванала широките мигрантски и малцинствени маси. У нас през 2021 г. получихме либерали на първо място като изборен резултат благодарение на гласовете, които им изсипа Румен Радев. Иначе те са 6-7%, не повече. Абсолютно същото съотношение е и на запад. В момента ПП/ДБ губят тези 500 хиляди гласа, те не намериха начин да ги задържат. Докато на запад либералите са намерили начин трайно да задържат гласовете на мигрантите и малцинствата. 

- Избирателите у нас схващат ли за представители на какви политики гласуват или се движат по протестната емоция и външния вид на политиците, виждат Терзиев, симпатичен такъв, постмодерно изглеждащ и пр. Осъзнават ли избирателите какво идва заедно с Терзиев, какъв вид политика?

- Избирателите не осъзнават това. Само либералното ядро осъзнава какъв вид политики идват с тези хора, които те предлагат. Но това ядро желае и търси именно тези политики. Но тази голяма широка маса, която в момента е два-три пъти по-голяма от стегнатото либерално ядро и досега гласуваше за ПП и ДБ, категорично не осъзнава какви и кои са те. Тази маса гласува за тях, защото си въобразява, че те са някакъв мек инструмент срещу статуквото, мафията, задкулисието, корупцията и пр. Но периодично тази маса осъзнава, че ПП не са тяхното политическо изразяване и затова ПП в момента губят електорат. 

- Нека обърнем внимание на наистина ефективната технология на глобалистката доктрина, която умело използва политическите си врагове, за да постига резултати в своя полза. Например Ваня Григорова беше представена като антипод на неолибералния Терзиев, а тя е класически профил на ляв либерал...

- Ваня Григорова е точно този соцлиберален профил не защото е жена и е феминистка, а защото тя защитаваше каузи и възгледи години наред, свързани именно с неолиберализма. Тя защитаваше яростно Истанбулската конвенция, гей браковете, смяната на пола, защитаваше мигрантите и беше против строителството на ограда на границата, превеждаше и пишеше статии за „Подемос“, ултракомунистическите либерални и прогресивни испанци. Тя е профил на типичен ултрапрогресивен левичар. Който обаче избра грешния отбор. Ако Ваня беше отишла при ПП, щяха веднага да я прегърнат, щяха да я изперат, щяха да заявят: „Ооо, Ваня Григорова няма никакви пропутински възгледи! Объркали сте се.“ Това е правилния отбор за Ваня и ако тя беше избрала ПП, те щяха точно като Явор Божанков от БСП, да я преврънат в своя звезда. Но тя избра „лошите“ и стана враг номер 1 на либералната система. 

- Ваня не дължи резултата си на собствената си тежест и авторитет. Ако не бяха ГЕРБ, Ваня нямаше да стигне до балотаж. Благодарение на ГЕРБ Ваня успя да събере някакъв обединен вот анти-ПП. В кампанията й бяха инвестирани много пари, за да успее да пребори ПП и за малко не успя. 

- Истината е, че на първи тур Ваня успя да качи три пъти над гласовете на БСП на миналите избори. Тогава бяха 36 хиляди гласа, Ваня успя да качи около 90 хиляди гласа. Защо обаче го направи? Точно защото нямаше никакъв друг алтернативен кандидат, който да е силно изявен срещу ПП и статуквото в момента. Тя качи, защото светеше като ярък протест на фона на останалите. А не защото самата Ваня има огромен електорален потенциал. Аз не вярвам, че политически проект, който може да се формира със или около Ваня Григорова, може да постигне невероятен успех. Просто тя наистина светеше най-ярко, а това се случи, защото всички други политически партии заеха една и съща стратегия – да издигнат на тези избори типичния технократ, без идеология, без ярки политически послания, без радикализъм. И Васил Терзиев от IT-сектора, и Хекимян от нюзрума, и Деян Николов от финансите, това са шаблонни калифорнийски технократи, практически с либерален облик, иначе деидеологизирани. И БСП, четвъртата политическа сила в София, направи обратното. Те казаха, ние пък ще издигнем ултраидеолог, човек, който гори от идеология. Без значение колко аз съм съгласен с идеологията, в която гори Григорова. Но се оказа, че това е по-правилната стратегия. Оказа се, че хората всъщност не търсят тези шаблонни калифорнийски технократи. Не е свършила историята по Фукуяма. Не е вярно, че вече няма да има идеология. Не, не, не! Ще има идеология, ще има политика. И хората очевидно това търсят. И виждат в човека по-голяма легитимност, когато той гори в идеология, отколкото когато е назубрил някакви факти и числа за града. 

- Левите партии в цяла Европа с радост приеха новите идеологии – зелени политики, защита на малцинствени групи, избор на пол и най-вече борба за налагане на този избор като защитен през закона. Какво стана с Истанбулската конвенция, отхвърлихме ли я или я приехме?!

- Около Истанбулската конвенция има два проблема. Единият е трудно да бъде ясно обяснен на аудиторията. И това е проблемът със самото съдържание на Истанбулската конвенция. Можем да изговорим много по този въпрос, защото съдържанието на тази конвенция отваря огромно поле за дискусии за пол, за дефиниции, за социални роли и т.н. Затова ще направя нещо различно. Ще обърна внимание на следното. Каквото искате вярвайте за съдържанието, дали е добре, дали е зле, дали няма никакво значение. Обаче няма как да не констатираме огромния проблем с това, че една държава на фундаментално ниво, обществено, конституционно, през съда е отхвърлила нещо, а след това на тази държава й се казва: „Изобщо не ни интересува, ние ще го прекараме през ЕС, ние ще го прекараме през парламента и ще ви го наложим!“ Тоест вторият по-голям проблем с Истанбулската конвенция от нейното съдържание е това как тя беше наложена в България. И че каквото и да пише в нея, тя се превърна в пример, в казус за това как всъщност нас ни лъжат, като ни питат: ще ратифицирате ли това, харесва ли ви онова?! Нас ни лъжат, те играят с нас една игра. „Ратифицирайте тук едни работи, но ако решите да не ги ратифицирате, на нас не ни пука, ние ще ги прекараме през вашата глава и ще ви ги наложим.“ За какво въобще се занимавахме да го обсъждаме този казус?! Защо изобщо ни лъгаха от ЕП, че има значение нашето мнение, че това трябва да бъде дискутирано в обществото, че може да бъде прието или че може да бъде отхвърлено. След като накрая ни заявиха, че не ги интересува до какво заключение ние ще стигнем и ще ни наложат нещо, с което обществото ни не е съгласно. Това е огромният проблем с Истанбулската конвенция. 

- Сега тя се приема във вид на отделни текстове, набутани из другите закони. Абсолютно безобразие и начин да се мами обществото. 

- Точно така. И затова казвам, че ние като българи трябва всички да се обединим около този казус включително и либералите. Казвам го на либералните хора. Хора, дори в момента да става дума за нещо, което на вас ви харесва, на вас ви изнася, вие смятате, че трябва да се легитимират социалните роли на пола, дори така да е, вие пак трябва да бъдете на наша страна! Защото утре ще се прокарва по същия начин нещо, което на вас не ви харесва. Утре ще се прокара нещо, което е свръхантилиберално. И вие няма да имате никакъв инструмент да го спрете. Защото се е наложил прецедентът, че ЕС решава на централно ниво, наднационално, какво ще бъде приемано и въобще не пита която и да е държава. ЕС казва, не ни интересува, че не го искате, ще ви го даваме през устата по лъжичка, през дребни поправки в законите и т.н. Ако сте либерал, утре може да е нещо антилиберално, ако сте социалист, утре може да е нещо антисоциалистическо, ако сте националист, представете си нещо глобалистко... Всяко политическо племе у нас има интерес България да не изпада в тази ситуация, в която не може и е неспособна да отхвърли някаква наредба, спусната отвън. Защото това ще се върне на всеки, който сега е съгласен с това несъответствие. 

- Икономическото неравенство се засилва от процесите на глобализация през последните петдесетина години. Неолиберализмът не е само свобода на половия избор, а е преди всичко свръхдоминация на пазара и тенденция за изземване на всички функции на държавата. 

- Има едно объркване около термина неолиберализъм. Той се използва за няколко различни неща. Неолиберализмът в Европа значи едно, в САЩ значи друго. В Европа неолиберализъм и либерали десетилетия наред означаваше хора, които защитават пазара и са много капиталистически настроени. Във Франция като кажеш либерал става дума за хора, които мислят за дерегулация и за пазара. В Европа има три лагера: консервативни и реакционни; социалисти, които са прогресивни, които са марксисти, които са за повече държава; и отделно има либерали. В САЩ има само либерали и консерватори. Америка зарази света с това, че либералите и неолибералите са единствените, които включват и пропазарното и прогресивното. Това не е така в Европа. В Европа либералите са хората, които са основно за пазара, но да речем, че културно-прогресивните хора не са задължително пазарните либерали в Европа. Марксистите и левите често пъти са много по-прогресивни културно, те са много по-радикални по джендър тематиката, по миграционната политика, по сексуалното изразяване. Давам ви пример, в ЕП най-радикалните предложения по темата, свързана със смяна на пола, идват от нордическата зелена левица. А не идват от ALDE да речем, които пазят по-скоро пазара, дерегулациите и пр. Тоест картината е сложна, а ние в България си боравим с общи термини. Неолиберали, значи те са и за джендърите, и за пазара. Но това е доста общо и неточно. Има политологична конкретика, която трябва да бъде вкарвана из медиите, за да се ползват термините по-ясно. В културен аспект има консервативно, има либерално. В икономически аспект има ляво, има дясно. Има държавно – регулация, има пазарно – дерегулация. Във всеки аспект трябва да конкретизираме какво имаме предвид. Защото като боравим с едни големи термини, накрая се случва тотално объркване. 

- Да, но консерватизмът е обърнат към защита на националната рамка, нещо което глобализацията опитва да разрушава, за да осигурява свобода и безнаказаност за наднационалния капитал. Ако бъде приватизиран един естествен монопол, единствено тежки регулации могат да поддържат справедливи цени. Да не говорим, че такива частни монополи се превръщат в колби на политическа корупция. И те не освобождават конкуренцията, а създават ленива бизнес среда за сметка на ощетяване на народа. Трябва да има някакъв баланс в пазарния свръхлиберализъм. 

- Ето тук за първи път в това интервю можем да поспорим. Мога да изведа контратезата, че от страна на ЕС не се налага свръхпазаризъм, ако мога така да се изразя, и дерегулации на пазара в стил неолиберализъм. А точно обратното – налагат се свръхрегулации в много отрасли, които ни унищожават. Скоро бях на маса, на обяд с човек от земеделието в България, в сектора на животновъдството. Той ми каза: „Ние в момента, животновъдите в България, изчезваме. Тотално изчезваме, защото регулациите, които се налагат от страна на ЕС, са безумни. И тези регулации в повечето европейски държави се спазват по-малко отколкото в България.“ Представете си, че гледате животни в България и ви налагат десет тежки регулации за това как трябва да ги отглеждате тези животни. И това страшно оскъпява себестойността на продукцията, която произвеждате. Има безумни регулации в пестицидите, които трябва да се използват или да не се използват в земеделието, например. В този смисъл се появи и казусът с украинското зърно. Давам ви пример и с енергетиката. Ние имаме въглища в България, които са ни единственият национален ресурс, който можем да ползваме за производство на електроенергия. Този обаче източник на енергия, който е изключително евтин и много пазарен, се оскъпява двойно, тройно, ненужно от квотните емисии. Което е една регулация от страна на ЕС, който всъщност казва: вашите евтини въглища ние ще ги направи много скъпи. И защо ще ги направим много скъпи? За да спасим света от глобално затопляне. Макар България да е нещо като 1,5% от емисиите в Европа. Ние всъщност не живеем в една изключително пазарна среда. И ЕС налага брутално несправедливи регулации, които унищожават българския бизнес. И до голяма степен за мен консервативното, националното, за да спасим нашата държава, е да се отърсим до някаква степен от тези регулации, а не да търсим кой да наложи повече регулации. 

- Тези регулации не са случайни, явно се правят за да се даде картбланш и ход на други технологии, в които наднационални капитали инвестират. И те пак се движат по глобалистката доктрина. Накрая искам да споделя, че ПП обичат да назначават министри и администрация, идваща директно от бизнеса, като позволяват на тези хора да нанасят щети на държавата в полза на частния сектор. Можем да изброяваме случаите „Лукойл“, меморандума с „Джемкорп“, газовите посредници, смяната на енергийните трасета, включването на „Булгартрансгаз“ и ЕСО в ПВУ с ангажимента за изваждането от БЕХ и пр. 

- Да, ПП така да се каже започват да приватизират печалбите и да национализират загубите. Това, което правят ПП, не е защото назначават хора от бизнеса, а защото назначават хора, които представляват международния спекулативен капитал на бизнес, който няма корени, който не споделя национална доктрина, който няма своя почва. Те назначават хора, които обслужват този тип капитал и бизнес. Те самите са именно такива. Това е капитал, който минава през държавите като скакалци, опосква всичко. После капиталът се изтегля и отива другаде, където да опоска всичко по същия начин. ПП също ще направят така, ще отидат в Дубай, ще се върнат в Канада, в САЩ и др. Самите Кирил Петков и Асен Василев са хора с такова мислене. Мислене на този глобален спекулативен капитал, който е в директна война и практически открита с местния вкоренен капитал. Не само в България, но във всички държави. Голямата битка всъщност е между тези две линии на едрия капитал. Битката не е между капитала и работническата класа. Голямата битка е вътре в самия капитал. Имаш един капитал, който е местен, вкоренен, който зависи и се храни тук, от българската почва, обитава българската държава, ползва някакви местни ресурси. Например едрите зърнопроизводители. Например частните енергийни производители, собственици на мини и др. Тези хора зависят от това в България изобщо да има някакви хора, да има инфраструктура, да има работници, държавата да е добре, да има институции, населението да е здраво и богато. От другата страна имаме глобален капитал, най-вече тех капиталът, финансовият и спекулативен капитал, който не се интересува дали ще остане нещо от държавата България. Той се интересува да мине през територията, да опоска каквото може, да вземе, да приватизира, да източи, да извлече и после тези пари се изнасят, а капиталът се насочва към друга държава. Този е основният сблъсък. И в тази битка либералите са на страната на спекулативния капитал. Затова те наричат другия капитал „задкулисие“, „олигархия“ и „мафия“, защото това е техният начин да водят пропагандна война с техния достоен конкурент, който е вкорененият, локален, национален капитал.