Следвайте "Гласове" в Телеграм
Емил Йотовски, Андрей Райчев, Тончо Краевски и Радослав Илиев в "Кръг Квадрат":
всяка властовата борба е всъщност борба за история;
монополът върху разказа на историята е монопол над цялото общество;
политическата коректност е днешната цензура;
политкоректния език, като материализация на обществения договор;
онези, които махат паметници са си купили акции в правилната версия на бъдещето.
Със самоцелно ровичкане в политическата логика (на свръхрепрезентацията) не може да се схване в дълбочина логиката на политическото, която не се интересува от постфактума на фундаментализациите, а от техния генезис. И нещо повече, в днешните постмодерни времена (след примера, който ни остави Ницше) уповаване на генезис без издействане на генеалогия, е празно занимание за хора, неизпитващи критическата социална наука. Със сигурност Райчев (а може би и останалите) веднага разбират за какво говоря.
Идеалнотипичната структурализация на иманентността удържа формално указтелно хабитуалните практики на постмодерния Аз. Въпреки това, удържаето само по себе си е в деонтичната модалост на забраненото. Забраненото, което е апофантично трансцендентно eo ipso е надживяване над генеративното време. Със сигурност Андрейчев, останалите, пък аз самата нямаме идея какво казах.
Ти със сигурност си нямаш идея, личи ти отвсякъде нескопосаният опит за пародия... Поне продирай, когато започнеш да разбираш за какво става дума. Защото така си смешна до нелепост.
