- Автор: Гласове
- 17 Апр 2023
- 2840
- 8
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Истина и дезинформация. Каква е връзката между новите технологии, абсолютната демократизация на медийното участие и пропагандата и фалшивите новини? В студиото на "Кръг Квадрат" разговарят Андрей Райчев, Тончо Краевски и Кънчо Стойчев и Първан Симеонов.
Кънчо Стойчев: Днес ще говорим по тема, по която е лесно много да мрънкаме, защото все повече от нас имат чувството, че май нещо ни лъжат. Но да тръгнем по-отдалеч.
Какво е познание? Какво е истина? Мнението винаги ли е неистинно? Защо толкова често объркваме истинно и правилно?
Първан Симеонов: Чудя се се дали има нещо принципно ново. Можем да си говорим за фалшиви новини, за пропаганда и дезинформация, но това нещо ново ли е? Преминато ли е някакво стъпало? Не е ли било винаги така? Не е ли имало винаги лъжа и военна пропаганда? За себе си нямам отговор, но имам интуицията, че е направен качествен скок и този качествен скок както често се случва е количествен скок.
Всеобщото проникване на новите технологии и абсолютната демократизация на медийния достъп доведе до това, че днес всеки може да е медия. Неслучайно се появи терминът "постистина", вече спира да е важен фактът, а интерпретацията и нещо повече - това което се харесва. И все повече ние избираме каквото ни харесва, тоест избираме какво е истина. Това ми се струва основното ново и различно сега.
С преминаването на медиите от текст към видео, те започват да показват, вместо да казват. Те се превръщат във видеорегистратор и ние можем да избираме кои видеорегистратори да гледаме. Разказът става наша конструкция, фактът е разграден до безкрайност и ние конструираме свой разказ.
И най-важното е, че фалшивите новини, лъжата и дезинформацията се оказват тъмната страна на демократичността. Не съм убеден, че борбата с тях е нещо смислено, защото те са обратната страна на свободата. Искахме свобода и получихме свобода. Свободата се изразява в това, че няма авторитет, който да каже това е вярно, а това не е. Медиите вече не са посредник, а въпрос на наш избор, тоест ние сме напълно свободни.
Кънчо Стойчев: А не е ли това така, защото всяка информация всъщност е частична и естествено съдържа доза дезинформация?
Тончо Краевски: В началото трябва да уточним, че по дефиниция ние не можем да познаваме действителността, ние можем само да се ориентираме в нея. Сетивата ни служат за филтриране, картографиране и ориентация, не за познаване.
Друго важно, което искам да уточня в началото на разговора е, че информация и дезинформация са термини от жаргона на военното положение. Във войната ориентирането ти, съответно и дезориентирането на противника, е от ключово значение. Притеснително е, че има една милитаризация на дискурса за медиите, информацията и т.н. Всяка новина е снаряд в една или друга посока и тя е стратегически важна за властта, която се произнася.
Андрей Райчев: Нека дам два примера, един в пряко потвърждение на това, което казвате и един, който да покаже, че все пак това не е цялото и няма да можете да го изтълкувате с тази схема.
Първият пример е предходникът на ковид - испанският грип, той спохожда човечеството през 1918г. и взима повече жертви отколкото Първата световна война. Защо се нарича испански, той не е възникнал в Испания? Причината е проста и ясна - Испания не участва в Първата световна война и в испанските вестници пише, че има грип. Всички останали забраняват да се пише за това, защото никой пълководец не иска по време на война населението му да знае, че има епидемия. Това е класиката, която Тончо току-що описа.
Сега да видим втория пример, той е от България през 1989г. Веднага след падането на Тодор Живков започнаха големи вълнения и понякога се стигаше дори до налудности. Тогава известният ТВ водещ Кеворк Кеворкян, за да укроти малко нещата пусна читателско писмо, в което човек разказва, как през прозорец на кухнята му са влезли същества с харпуни (останах с впечатление, че нещо като зелени човечета са били) и са му казали номера на сметката на Тодор Живков в швейцарска банка. Кеворкян не съпроводи това с коментар, защото очевидно, че болен човек сънува Тодор Живков и бленува милиарди. Но минаха две-три седмици и се образува протест защо още прокуратурата не разследва въпросната швейцарска сметка и не разпитва човека с видението. Това не е просто дезинформация, това е абсурд и лудост, но както виждате то се превърна в социален факт. Защото действаха много по-важни неща от информация и дезинформация и те са: обща картина на света, интерес и ние-те. Това дали нещо е истина или лъжа не се определя от съдържанието на казаното, а от слушателя...
