- Автор: Гласове
- 01 Авг 2023
- 5692
- 30
Автор: Любомир Данков Следвайте "Гласове" в Телеграм
Още една гледна точка към това, кой създава изродите, които могат без угризения да убият, пребият или нарежат с макетен нож едно момиче.
Александър сега е на десет години. Взет е от майка му и настанен в приемно семейство, преди да навърши две години. За него се грижи държавата. Плаща се на една възрастна жена, за да го отглежда и възпитава. Не ми се смята колко точно пари са вложени дотук в отглеждането му, вече отиват към 100 000 лева. Ще кажете – браво, всяко дете заслужава такава грижа. Обаче... какъв е ефектът от тази грижа и държавата, която е изцяло отговорна за възпитанието на детето, какъв човек създава в момента...
Диалог между майката и обгрижваното от държавата дете, проведен на среща между двамата в сградата на социалната служба:
Майката: Александър, защо се държиш така с мене?
Александър: Защото искам.
М: Аз това ли заслужавам?
А: Да!
М: Кой те учи на тези работи?
А: Бай Благой. Те кой.
М: Защо се държиш така с мене?
А: Защото искам, какво че ми кажеш?
М: Аз дойдох, подарявам ти подарък...
А: Значи че фанем и че ти го треснем у главата тоа...
М: Синът ми си хвърля подаръка, дошла съм на рождения му ден да го поздравя... Агресивно ме посреща...
А: Агресивно, агресивно, ти ми съсипа целийо ден ма!
М: И защо съм ти съсипала целия ден, защото дойдох с добро намерение? И че дойдох да те видя, че съм те родила?
А: Не си ме родила. Бог ме е родил. Ти си... да не ти думам.
А: Хич не ме интересува за тебе... Че фанем че ти счупим главата ма, изчезвай оттука или аз изчезвам... Че фанем че ти счупим телефона, ич не ми е... Мръсна пикла... Че фанем да я счупим таа кола пред всички. Да не съм момиче, че ми даваш на Мики Маус или там кво е!
М: Ето му и отношението...
А: Хич не ме интересува за това отношение!
Това е диалогът със съкращения. Малко повече – в звуковия файл. Видео не може да се публикува, защото държавата се грижи за правата на децата.
И така... преди години, държавата взима детето, защото майка му не можела да се грижи за него. И го дава на друг, който също не може да се грижи за него. И му дава и добра заплата. Сега майката вече е решила проблемите си, но детето е оставено там, където очевидно се изгражда като вероятен бъдещ престъпник.
Мислите че държавата не знае какво се случва? Напротив, знае. Уведомени са МТСП, АСП, ДАЗД, Омбудсмана, прокуратурата. Съдът пък знае, че държавата отчуждава детето от майката. Обърнато им е внимание върху това, че детето се отглежда в абсурдна среда и е редно или да се върне на майката, или ако поради някакви причини това не може да стане сега, да се премести в друго приемно семейство, където има хора с поне елементарни способности да възпитават дете.
Всички реагират еднакво – смятат, че майката не е в състояние да отглежда детето, като изтъкват като мотив махленски клюки. А възможността детето да се премести в друго семейство изобщо не се и разглежда. Явно смятат, че това, което чувате в аудиофайла, е нормално.
Приемният „родител“ има свои мотиви да отчуждава детето от майката – заем към банка и страхът да остане без заплата, ако върнат детето на майка му. Но в случая разсъждаваме за мотивите на държавата да толерира това безобразие.
Защо се случва това... Няма как да знам. Имам само хипотези. Едната от хипотезите е, че приемната грижа се съфинансира от Европейския социален фонд и благодарение на настаняването на дете в приемно семейство, в бедните общини влизат някакви европейски средства. Не са много, но е нещо. Както е казал народът – капка по капка – вир. Или по-кратко казано – крадат се европейски пари. Другата – има някаква концепция да се развива приемната грижа, важно е да се постигне и задържи някаква бройка, качеството и ефектът от това упражнение са без значение, а правото, моралът, децата и родителите – кучета ги яли. И последна хипотеза – след дългогодишна селекция, в държавните органи има твърде много хора, които не знаят къде се намират и какво трябва да правят, а около тях кръжат други хора, които виждат цялата кочина, но не искат да си създават проблеми и живуркат на принципа ден да мине, друг да дойде.
И понеже функционалната неграмотност у нас е достигнала невиждани висоти, ще поясня. Не твърдя, че приемната грижа е виновна за бедите в обществото. Само посочвам случай, в който държавата има пълния контрол върху начина, по който се отглежда и възпитава едно дете, но показва агресивна незаинтересованост и така отглежда вероятен бъдещ престъпник и насилник. А сега си представете мотивацията на тази държава да решава проблеми в случаите, когато няма пълен контрол - по отношение на деца, които са в семействата си.
И последно – точно толкова неадекватно е и отношението на т.н. четвърта власт, която някои правилно смятат за първа, защото чрез нея се „кове“ общественото мнение и се издигат и свалят управляващи. Мейнстримът не се интересува от този случай, не че не им е предлаган, верятно заради съпричастност към колегите – чуждестранни агенти, които имат интереси в приемната грижа. Но иначе стават и лягат със загриженост за правата на децата, правата на жените и борбата с насилието.
И да не забравим – държавата, това сме ние. Ситуацията, в която се намираме, е наша заслуга. Някои са помогнали с активност в свой личен интерес, други – с пасивност. Включително с „гъбарство“.
