- Автор: Гласове
- 26 Юни 2022
- 3150
- 28
Интервю на Велиана Христова за „Гласове“
Крайната русофобия изигра лоша шега на управляващите
- В последните дни видяхме в парламента едни договорки по различни поводи, които някои побързаха да обявят за нови мнозинства. Едната за сваляне на правителството, другата за ветото за Северна Македония. Това трайни мнозинства ли са, или са моментни формирования според темата?
- Определено са моментни формирования според темата. И едновременно в тези моментни формирования може да се долови една тенденция за бъдещето. Като че ли все повече и повече се избистря възможността за формиране на евро-атлантически мнозинства, както някои започнаха да ги наричат. Определено дясно ориентирани и определено насочени към плътно следване на най-крайната линия към НАТО и към ЕС. Това е нещо, което като че ли се долавя като възможна тенденция за бъдещето.
- Изигра ли роля обаче крайната русофобия на правителството, която народът в огромното си мнозинство не одобрява – започна се с отказа да се плаща руския газ в рубли, какъвто повечето страни в Европа не направиха.
- Дали русофобията, която правителството демонстрира, спомогна за неговото падане? На пръв поглед – не. Защото видяхме, че става въпрос за политически комбинации в рамките на този парламент. Но това е само на пръв поглед. Ако се вгледаме по-внимателно, това категорично има значение, защото управляващите започнаха да губят не толкова в парламента, колкото в обществото. Нека да вземем случая с Бойко Борисов, който натвори купчина глупости, особено в първия и втория си кабинет, и обществото му ги прощаваше. Гафовете, които се правеха, някак си минаваха, по простата причина, че той говореше малко или много на езика на обикновения човек. Докато тези млади хора влязоха в остър дисонанс с обществените настроения. Затова и малките грешки, които правеха, очевидно не минаваха безнаказано. Разбира се, и историята с „Газпром“, която далеч не може да бъде наречена малка грешка. Така че, да – русофобията им изигра лоша шега и им помогна да паднат, защото се лишиха от обществената подкрепа.
- Когато Кирил Петков заплаши в интервю за чужда медия, че ново правителство ще поднови преговорите с „Газпром“, много хора казаха: ами, чудесно!
- Това ясно показва дълбокото неразбиране на това какво представлява българското общество. Ще ме прощава настоящият бивш министър-председател, но той се държи като министър-председател на Холандия може би, а може би на Полша, без да разбира българското общество - какво вълнува това общество, какви са му тежненията, ако щете. Ужас – щял да се поднови договорът с „Газпром“ или България ще престане да изнася, макар и скрито, оръжие за Украйна! Да мислиш, че това ще се приеме негативно от населението, изглежда безумно. На всичкото отгоре те не си дават сметка, че е нелепо да се надяват, че ще направят ново правителство. Ясно е, че ще се отива на избори, а ти преди изборите де факто се противопоставяш на огромната маса на избирателите. Разбира се, всичко това се плаща.
- Може би има значение и това, че те повтарят, че са дошли да разграждат модела на ГЕРБ, а за шест месеца на ГЕРБ всъщност нищо не му се случи?
- Трудно е да ги обвиним в това, че те не са изправили революционно ГЕРБ до стената едва ли не, защото самата конфигурация на този парламент и на управляващото мнозинство, особено с наличието на дълбоко неясния политически субект ИТН, съвсем естествено малко или много връзва ръцете на управляващите. Но те би трябвало да си дават сметка за това и бавно и полека да успеят да предвидят нещата, които искат да направят. Имаме, разбира се, и присъствието на Гешев, на прокуратурата, която с нокти и със зъби брани и себе си, и бившите управляващи от всяка възможност да им бъде потърсена отговорност. Всичко това е една много сложна конфигурация. Управляващите правят някакви опити, но видимо неуспешни, ала не смятам, че можем да отправим цялата вина към тях в случая, освен за дозата неумение.
- Казахте, че не е възможно да се формира ново правителство в този парламент, макар че Кирил Петков обяви намерение да го направи. Кой би ги подкрепил, досегашните им коалиционни партньори ли?
- Теоретически е възможно, но това в крайна сметка ще означава прегръщане с ГЕРБ, ДПС, отново с „Има такъв народ“ – нещо, което ще изглежда меко казано смешно. Така че, едва ли ще могат да си го позволят. Шансовете според мен, са практически нулеви.
- Значи вървим към служебно правителство?
- Да точно така.
- Ако президентът остави в него досегашни министри, ще предизвика недоволство. С нови лица може би ще е по-добре, говори се за Гълъб Донев… Какво очаквате да бъде това правителство?
- Най-вероятно ще има основно нови лица. Подозирам, че някои от сегашните министри ще запазят постовете си, Бойко Рашков примерно ще си запази поста на вътрешен министър, за огромно неудоволствие на ДПС и на желаещите отново да купуват и да продават гласове на изборите. Много е възможно и социалният министър да си запази позицията.
- Така или иначе, вървим към избори.
- Да, така е.
- Имат ли ПП шанс за запазят позициите си, или се връща ГЕРБ като първа сила?
- Определено има тенденция ГЕРБ да се върнат като първа политическа сила. Не толкова, защото ще съберат повече гласове, а по-скоро в резултат от срива на надеждата за промяна, която изтласка начело първо „Има такъв народ“, после хората се обърнаха към „Продължаваме промяната“, но всичко това малко или много беше торпилирано и изчезна, надеждата като че ли се стопи. В резултат на това ГЕРБ според мен ще успее да удържи своите около 600 000 избиратели. Което ще им бъде достатъчно да бъдат първа политическа сила. Друг е въпросът, че няма да имат достатъчно, за да могат да създадат управление.
- В момента виждаме, че „Възраждане“, качва привърженици. Това ще им помогне ли на изборите?
- Преди да правим прогнози за изборите, трябва да кажем че те ще са с някаква дължина от три месеца. Защото изборите ще бъдат или в края на септември, или в началото на октомври. А какво ще се случи със света, с Европа, в рамките на тези три месеца, не знаем. Има суровинна криза; има инфлационна криза, която се очертава все по-ясно; има глобална политическа криза, в която все повече хора не вярват на елитите си и имат усещането, че те ги водят не там, където те искат да бъдат, чувстват се като стадо пред кланица. Какво ще се случи с войната, с равенството, с обедняването; средната класа все повече и повече не може да се възпроизведе; хората не могат да дадат на децата си образованието, които самите те са получили. Всичко това се случва в момента, без съмнение то ще даде отражение и върху процесите в страната. Това ми прилича на историята за трима, които непосредствено преди катастрофата на „Титаник“ се скарали на борда за жена и 10 минути по-късно разбрали колко е безсмислено това. Светът в момента се тресе и много трудно можем да прогнозираме какво точно ще се случи.
Но нека приемем условно, че няма да има глобални катаклизми. Без съмнение, в такава обстановка партиите на крясъка, на отрицанието на всичко и всички събират сили. Такава партия е и „Възраждане“. Да, има тенденция за нарастване на привържениците й. Крясъкът им импонира на много хора и при ставащото в света и в страната ще импонира на още повече хора. Но все пак има един определен лимит, над който по-сериозните хора биха заложили по-скоро на здравия разум, отколкото на крясъка, на яростта и на омразата. Така че, „Възраждане“ според мен ще вдигне резултата си, но не повече от 300 000 гласа.
- Новата партия на Стефан Янев в началото събра надежди, но ми се струва, че напоследък сякаш дърпа назад, няма такъв интерес към нея.
- Според мен, Янев направи голяма грешка. В момента на политическия пазар има изобилие от десни, дясно-центристки, най-малкото кълнящи се в т. нар. евроатлантически ценности партии. Голямата липса е в ляво, ляво-центристки формации. Условно казано, липсва партията на мира. Отсъства партията на пак условно казано здравия разум. Липсва партията, която да каже: ние сме натовци да, обаче не дотам. Ние сме европейци да, обаче не дотам. Европейци сме, но имаме и своите национални интереси, защото ние сме тук, на Балканите. От едната ни страна са нашите комшии турците, от другата са нашите комшии сърбите, от третата страна са ни албанците, Русия е също наш съсед, Румъния – това са страни, с които ние трябва всячески да внимаваме и да развиваме нашите отношения така, че да има мир и разбирателство помежду ни. Затова казвам, че липсва условно ляво-центристката партия на мира. Г-н Янев, който имаше потенциал, да се вмъкне в тази ниша, направи странни телодвижения обявявайки се за нещо странно - национал-консервативно, което нищо не говори на избирателите. Те видяха някаква своеобразна всеядност, щом тази партия ще говори за всичко с всички. Според мен, това беше голям фалстарт на неговата партия. Не съм сигурен, че потенциалът, който имаха, ще може да бъде реализиран.
- Видяхме, че в последните години БСП загуби електорат, а какво ще стане сега след скандалите с оръжието за Украйна, след грубата вътрешна разправа от страна на Нинова с всички, които не са й клакьори, особено след вече пряката битка срещу президента Радев, която тя води? Как ще се отрази всичко това върху БСП при едни избори?
- В голяма степен трагично. В последната серия избори БСП, която преди това имаше 480 000 гласа, спадна на 370 000, след това на 270 000. Ако тази тенденция се запази, БСП определено ще воюва за успешното преодоляване на 4-процентната бариера. Не се вижда по никакъв начин някакво възстановяване на имиджа на партията. Затова пак казвам: голямата ниша е в ляво, ляво-център. Там липсва политическо представителство, което не се запълва от БСП по никакъв начин. Отделно, разбира се, са тези скандали с оръжието и другите неща, но основното е липсата на ярко присъствие в ляво, ляво-център. БСП вероятно ще воюва за петото или шестото място с „Демократична България“.
- Все повече чувам различни хора да казват: абе никой не става, никой не мисли и не работи за България, всичките са слагачи и интересчии. Тия трябва да ги изринем, ама кой да дойде?! Това до какво може да доведе, само до ниска избирателна активност ли?
- Това е част от тенденцията, за която споменах вече – глобална политическа криза, която виждаме и на национално ниво. Все повече хора не вярват на елитите, че ги водят там, където те искат да бъдат. Докъде ще доведе това? Има риск да доведе до страшни неща. Това са 30-те години в Европа, кризите и прочее, които извадиха на бял свят чудовището на фашизма. Това, разбира се, е едната възможност. Другата възможност е появата на нови политически формации, които да успеят да вземат енергията на недоволството, да създадат надежда и до голяма степен да я капитализират. Ако не се появи нова политическа формация – т.нар. партия на умерения прогрес, в рамките на здравия разум, на мира и добросъседските отношения, това вероятно ще доведе до безпрецедентно ниска избирателна активност, още по-ниска, отколкото при предишните избори.
- Кирил Пеков смешно и примитивно обяви, че го била свалила от власт руската посланичка г-жа Митрофанова. А не е ли възможно САЩ да са видели, че той ги излага прекалено много и да са решили да го сменят?
- Аз се отнасям доста скептично към конспиративни теории. Обикновено политическите субекти сами си правят нещата тежки поради некадърност, неумение, неопитност и разбира се, особено напоследък – следване на чужди инструкции. Не вярвам, че това е директен ход на новите ни големи братя. Друг е въпросът, че в перспектива вероятно се мисли за създаването на т.нар. евроатлантическо, пронатовско управление от типа на колаборация между ПП, ГЕРБ, Демократична България със скритата или явна подкрепа на ДПС. Но това е далечна цел, която според мен ще бъде предшествана от политически кризи, при които няма да бъде възможно съставянето на правителство и на мнозинство и накрая ще се стигне до: „Ами, това е, сега какво да правим, дайте да направим правителство на националното спасение, едно такова демократично, проатлантическо, проевропейско“. Това може би е една по-далечна цел.
