Кой промива мозъка на европейските синове за джихад?*

<p>Защо това е така, обяснява пред френското сп. &quot;Експрес&quot; Фархад Хосрохавар, социолог, специалист по радикалния ислям и изследователски директор във френското Висше училище по социални науки (EHESS). Той е автор на книгата &quot;Когато &quot;Ал Кайда&quot; говори: свидетелства зад решетките&quot; (Quand Al Qa&iuml;da parle: t&eacute;moignages derri&egrave;re les barreaux&quot;).</p> <p><strong>- Случаят с двамата тулузчани отразява повишаването на броя на джихадистите във Франция&hellip;</strong></p> <p>- Да, това е проблем, който съществува и другаде в Европа. Той засяга все по-млади хора. Огромното мнозинство от кандидатите за джихад са млади имигранти от второ и трето поколение, които през повечето време са в положение на социално изключване. Едно незначително малцинство произлиза от средните класи - противно на САЩ, където радикалните елементи в мнозинството си произлизат от средните класи.&nbsp;</p> <p>Има също и малцинство от конвертирани, които противно на жителите на Запада, приели исляма през първата половина на ХХ век, не приемат тази религия заради духовното, а за да &quot;се борят срещу империализма&quot;.</p> <p>Сред тези активисти някои не заминават в началото с намерението да участват в джихад, а за да се включат в хуманитарни мисии. Те ще помагат на своите &quot;братя&quot;, те са развълнувани от една трагична ситуация, която са видели в интернет. Веднъж пристигнали на място, групите, които ги приемат, ги подлагат на промиване на мозъка.</p> <p><strong>- Как си обяснявате тази радикализация?&nbsp;</strong></p> <p>- През повечето време тези младежи страдат от това, което наричам идентичност &quot;нито-нито&quot;: те не са &quot;нито французи, нито тунизийци&quot;, &quot;нито британци, нито пакистанци&quot;, &quot;нито белгийци, нито мароканци&quot;&hellip; Радикалният ислям се превръща за тях в средство да си изградят идентичност. В това можем да видим последствието от умножаващото се изключване в нашите страни; високото ниво на безработица, ръстът на затваряне на тези хора в затворите допринася за чувството, че са жертва. Те имат усещането, че всички врати са затворени за тях. Дори и това да е само частично вярно, в техните очи тази представя се превръща в реалност. Развивайки чувството за идентичностна заплаха, те самите не успяват да се почувстват в друго положение в обществото, освен в опозиция. Освен това малка част от тях са потопени в субкултура на насилието.&nbsp;</p> <p><strong>- Каква разлика виждате с афганистанския случай?</strong></p> <p>- Мащабът е съвсем различен. В периода на съветското нашествие в Афганистан имаше само десетина европейци, ангажирани на страната на муджахидините. Те присъстваха главно в районите с ниска интензивност на конфликта и най-често изпълняваха дребни практически неща - да носят вода, да готвят, като същевременно се научаваха да си служат с оръжието.&nbsp;</p> <p>Днес в Сирия има от 10 до 12 хил. чужди бойци, от тях 2000 европейци. И те са изпращани, както изглежда, възможно най-бързо в районите на сраженията.&nbsp;</p> <p><strong>- Какво могат да направят властите?</strong></p> <p>- Разпространението на феномена не позволява да се ограничаваме само до юридическото решение. Да се поставят в затвора няколко десетки души не решава въпроса. Би трябвало да се пристъпи към това, което в САЩ или Норвегия се нарича &quot;дерадикализация&quot;: екипи, които включват общините, полицията, &quot;белите бради&quot; (представители на общностите) и умерени имами, които да се заемат с тези хора, да организират дебати. Сега този тип отговор не се предлага във Франция заради много стриктния прочит на отношенията между държавата и религията.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЕДИН БАЩА В БЕЛГИЯ</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32681_3YnLkMBYCn1KtKgikon6A2v8VsIcq7.jpg" style="height:284px; width:652px" /></p> <p><em>Димитри Бонтенк (вдясно) разказва за издирването на сина си в Сирия</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Жьожоен, млад католик, който приел исляма, прекарал осем месеца в Сирия, за да води свещена война. Като по чудо се върнал жив. Ето разказа на неговия баща.</p> <p>&quot;Синът ми прекара осем месеца в Сирия, след това, когато се върна в Белгия, беше 37 дни в затвора. Но днес той е у дома, очаква процеса срещу него за участие в терористична група&quot;. Димитри Бонтенк говори като картечница. Думите на френски се блъскат в устата на този холандскоговорещ бивш военен. Откоси от думи, за да критикува без доказателство своето правителство - &quot;което нищо не направи за нас&quot; - или за да възхвалява - &quot;Да живее Франция!&quot;, френската неправителствена организация, която му е помогнала да изведе 18-годишния си син от Сирия, но чието име няма да спомене &quot;от съображения за сигурност&quot;.</p> <p>През февруари 2013 г. Жьожоен напуска семейството си, за да се присъедини към сирийската съпротива: &quot;Бях шофьор в нещо като болница&quot;, ще каже по-късно младежът, израснал в католическа среда, преди да приеме исляма. &quot;Това, което става в Сирия, е ужасно&quot; и призовава мюсюлманите от целия свят, които искат, да помогнат на своите братя, докато правителствата не правят нищо, а Обединените нации са безпомощни&quot;, разсъждава днес Димитри. Тези младежи са фрустрирани, в търсене на идентичност. А също така и много повлияни от религията. Според белгийската федерална прокуратура обаче не точно &quot;религията&quot; е това, което е тласнало Жьожоен да се присъедини към бойците, за да води джихад, а една ултравойнствена групировка, &quot;Sharia4Belgium&quot;, добре позната на полицейските служби.&nbsp;</p> <p><strong>&quot;Започнах истински кръстоносен поход&quot;</strong></p> <p>Експертите твърдят, че броят на европейските джихадисти не спира да расте. 250 били французите, които се борели срещу режима на Башар ал Асад, 200 белгийците, 270 германците. 60-ина от тях са загинали там. Завръщането на тези бойци, обучени във воденето на партизанска война, тревожи правителствата.</p> <p>Димитри не чакал синът му да се върне сам в Европа. &quot;Започнах истински кръстоносен поход в международните медии, френски, английски, арабски, руски и т.н., за да го намеря&quot;, разказва този жител на Антверпен, който, противно на другите белгийски семейства, преживели същото зло, наистина е завладял медийния терен в родината си. &quot;Ходих три пъти до Сирия, в продължение на 36 дни общо: Алепо, Латакия и т.н. Това ми струваше 8000 евро&quot;, разказва той пред Point.fr. &quot;В Сирия срещнах куп млади европейци: белгийци, но също французи, англичани, канадци, тунизийци, египтяни. 200, 220 европейци общо. Не вярвях на очите си, господине!&quot;</p> <p>Един ден благодарение на медиите Димитри получава телефонно обаждане от Жьожоен. След това двамата си говорят по Скайп и Фейсбук. &quot;Той беше в Алепо. Френска неправителствена организация ни помогна на доброволни начала.&quot; При завръщането си през Холандия Жьожоен е задържан от белгийската полиция, която го обвинява в престъпление. &quot;Тези младежи са заклеймени и фактът, че ги арестуват при завръщането им, води до това, че те не искат да се прибират, дори и да го желаят&quot;.&nbsp;</p> <p>На френските родители, преживяващи същия кошмар, Димитри дава три съвета: &quot;Наемете адвокат, който добре разбира ситуацията и има експертиза. Обърнете се към правителството си. Идете до Турция, но най-вече не и до Сирия: твърде опасно е&quot;.</p> <p><em>* Заглавието е на &quot;Гласове&quot;&nbsp;</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p>