Кофи Анан: Очевидно не успяхме в Сирия

<p><strong>- Насилието в Сирия продължава вече 16 месеца и изглежда, че се задълбочава. Равносметката е за 16 хил. убити, 1,5 млн. души, които се нуждаят от хуманитарна помощ, 100 хил. бежанци в съседните страни. Провали ли се вашата мисия?</strong></p> <p>- Тази криза продължава вече 16 месеца, но лично аз бях въвлечен в нея преди три. Бяха положени съществени усилия в опита да разрешим тази ситуация по мирен и политически начин. Очевидно не успяхме. И може би няма никаква гаранция, че ще успеем. Но проучихме ли алтернативите? Поставихме ли на разглеждане други опции? Казах това пред Съвета за сигурност на ООН и добавих, че тази мисия не беше неопределена във времето, за разлика от моята собствена роля.</p> <p><strong>- Документът за &bdquo;мирен преход&rdquo; в Сирия, приет на 30 юни в Женева от великите сили, не съдържа краен срок. Това не е ли нов повод за Башар ал Асад да печели време?</strong></p> <p>- Не включихме дата в календара на този план, защото искахме да подчертаем, че процесът трябва да бъде проведен от самите сирийци. Не искаме да налагаме нищо нереалистично. Един календар може да е резултат само от консултации.</p> <p>Една от целите на заседанието в Женева беше участниците (западните и арабските страни, Турция, Русия и Китай - б. а.) да се обединят около политическо решение. И правителствата в региона да използват своето влияние върху различните страни в конфликта в Сирия, за да ги накарат да постигнат резултат.</p> <p><strong>- Изглежда залагате на руското влияние. Какво ви кара да мислите, че режимът в Москва има и най-малкия интерес &bdquo;да подтикне&rdquo; към истински преход в Сирия? Да бъде конструктивен?</strong></p> <p>- Има ли алтернатива? Русия, както много други страни, замесени по това досие, има интереси в Сирия и в региона. Ако веднъж изходим от принципа, че има общи интереси, в средносрочен и дългосрочен план, идва въпросът: Как да защитим тези интереси?</p> <p>Не е ли желателно тези страни да намерят начин да работят заедно, за да се уверят, че Сирия няма да се разпадне на части, че няма да разпространи проблемите си сред своите съседи и да създаде неконтролируема ситуация за всички в региона? Или тези страни да продължат&nbsp; по пътя, по който са поели, който води да разрушително съперничество, и по който, в крайна сметка, всички ще бъдат губещи?</p> <p>Повече от всичко трябва да се мисли за клетите сирийци и за жителите на региона. Надявам се, че разума ще надделее, най-малкото, когато става дума да се защитят интересите на отделните държави. В този случай е в интерес на Русия, както и на останалите страни, да намерят начин да работят заедно.</p> <p><img src="/uploads/editor/PUTIN_OBAMA.jpg" alt="" /></p> <p><strong>- Може ли най-реалистичният сценарий да се окаже руснаците да променят политическата линия на Сирия, като едновременно с това съхранят тясната си връзка с апарата на службите за сигурност?</strong></p> <p>- Не мисля, че мога да отговоря. Налице са много фактори. Много актьори влияят върху събитията. Русия има влияние, но не съм сигурен, че събитията ще бъдат предопределени само от Русия.</p> <p><strong>- Намеквате за Иран?</strong></p> <p>- Иран е фактор. Той трябва да бъде част от решението. Той има влияние и ние не можем да го пренебрегваме (западните страни отказаха на Иран да участва в Групата за действие на 30 юни в Женева - б. а.).</p> <p>Но това, което ме учудва, е колко много коментари се правят за Русия, докато Иран се споменава много по-рядко, и най-вече, много малко неща се казват за други страни, които изпращат оръжия, пари и имат влияние върху ситуацията в страната. Всички тези страни претендират, че се стремят към мирно решение, но те поемат индивидуални и колективни инициативи, които подриват самия смисъл на резолюциите на Съвета за сигурност. Фокусирането само върху Русия дразни много руснаците.</p> <p><strong>- Сирийската опозиция смята, че документа от Женева съдържа много отстъпки, направени </strong><strong>в частност на руснаците</strong><strong>.</strong></p> <p>- Жалко е, че представителите на опозицията реагираха по този начин. Изявлението от Женева беше изработено от група държави, 80 на сто от които са членове на &bdquo;Групата приятели на Сирия&rdquo; (която в петък, 6 юли, призова Башар ал Асад да напусне властта - б.а.). Ето защо претенциите на опозицията, че е била предадена или &bdquo;продадена&rdquo; са странни. Заседанието в Париж е чудесен повод за &bdquo;приятелите на Сирия&rdquo;, сред които Франция, САЩ, Катар, Кувейт, Турция, да обяснят това на опозицията.</p> <p><strong>- Има ли смисъл от присъствието на 300 наблюдатели на ООН при липсата на примирие?</strong></p> <p>- Понякога чувам, че наблюдателите, които не са въоръжени, не са успели да прекратят насилието. Но това никога не е била тяхната роля! Те влязоха в Сирия, за да проверят дали отделните страни в конфликта спазват своите ангажименти да прекратят враждебните действия помежду си.</p> <p>Имаше един кратък миг на 12 април, когато двете страни прекратиха боевете. Не можех да повярвам. Пуснах телевизора и видях &bdquo;Ал Джазира&rdquo; да съобщава, че всичко е спокойно. Ако това е възможно един ден, защото да не може един месец? Защо не още веднъж? Напротив, имаше ескалация на насилието. На ако ситуацията се подобри, наблюдателите ще бъдат готови да подновят работата си.</p> <p><strong>- Какво остана в Сирия от &bdquo;принципа на защита&rdquo;, за чието изработване, </strong><strong>след Босна и Руанда, </strong><strong>вие допринесохте, докато бяхте генерален секретар на ООН?</strong></p> <p>- Ще ви кажа честно: начина, по който &bdquo;отговорността да защитиш&rdquo; беше приложен в Либия, създаде проблеми за самия термин. Руснаците и китайците смятат, че са били измамени: те приеха една резолюция на ООН, която беше трансформирана в процес на промяна на режима. Което, от гледна точка на тези страни, не е било първоначалното намерение. Откакто започнаха дискусиите за Сирия, ситуацията прилича на &bdquo;слон в стъкларски магазин&rdquo;.</p> <p><strong>- Следствие на дипломация ли са случаите на измяна към режима от страна на сирийски военни, в частност това на генерал Тлас? Таен натиск от страна на Русия? Като че ли тези случаи зачестиха след споразумението от Женева.</strong></p> <p>- Ние четем докладите за тези отстъпничества, а последният случай засяга важна фигура на режима, но е трудно да се каже, какво е натежало за тези решения.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>