Камен Донев: Живеем в трагикомедия

<p><strong>От кои професионалисти се учиш? Кое те накара да пишеш спектакли?</strong></p> <p>Започнах да пиша във ВИТИЗ, опитвах и постепенно се запалих. Вдъхновяват ме всички хора. От големите&hellip; Наред с Достоевски много обичам Казандзакис. Чел съм почти всичко от него. И пак отново. Всеки път, когато го чета &ndash; това е някакъв адреналин.</p> <p>Много обичам да наблюдавам хората, различни хора, с различни професии. Обикновено гледам да не ме видят, да не ме разпознаят и наблюдавам &ndash; таксиджията например, или учител, или друг&hellip;</p> <p><strong>K</strong><strong>ак се раждат при теб пиесите &ndash; спонтанно или ги обмисляш дълго?</strong></p> <p>Различно е. Винаги нося един тефтер със себе си, във всяко яке имам тефтер. И записвам разни идеи, които ми хрумват. От едно изречение мога да развия 5 страници. Друг път като факс идва всичко отгоре &ndash; сядам на пейка в парка и наведнъж написвам нещо.</p> <p><strong>Това, което е на сцената &ndash; импровизация ли е или запаметен текст?</strong></p> <p>Това е уточнен текст. Умишлено избягвам да импровизирам на сцената, защото като се знам какъв съм и особено ако публиката поддаде &ndash; тая картина може да стане много дълга.</p> <p><strong>Кой човек те вдъхновява?</strong></p> <p>Трудно ми е да кажа. Учител ми е Азарян. Много съм получил от него. Иначе&hellip; Руси Чанев например, един артист, който много ме впечатлява&hellip;</p> <p><strong>Големи егоисти ли са актьорите, или са социални личности? Интровертни ли са, полезно ли е това?</strong></p> <p>Специфично е за всеки. Аз също обичам да размишлявам, но за мен контактите са много важни. В един спектакъл ти посвещаваш енергията си, трябва да се съсредоточиш, в този смисъл може би актьорът трябва да е малко егоист.</p> <p><strong>Кои творби, творци са те впечатлили най-много?</strong></p> <p>Трудно е да се назове една творба, един творец. Много ме впечатли един филм &ndash; &bdquo;Балът&rdquo; на Еторе Скола. Копола е режисьор, който много ме впечатлява, италианските режисьори, Фелини например, руските режисьори&hellip;</p> <p>Клинт Истууд е титаничен, легенда, голяма фигура. С каквото и да се заеме &ndash; става голямо. Буквално е израснал в киното.</p> <p>Много са нещата, които бих искал да поставя. Напоследък се замислям за Чехов. Бих искал да поставя Шекспир&hellip;</p> <p><strong>Какво е &bdquo;Възгледите на един учител за народното творчество&rdquo; &ndash; ирония на българската простотия или апотеоз на българското творчество?</strong></p> <p>И двете. Спектакълът, а и всичко, което правя, не е със злост. Аз не мразя българина. Радвам се, че българинът умее да се смее над себе си. Това е начинът да променям нещата. Ако видиш някого да храчи на улицата и му кажеш, че не трябва да прави така, ако размахаш пръст на някого или с глоба &ndash; не се постига много. С иронията &ndash; друго е въздействието. Даже са ми казвали хора, след като са гледали пиесата: &bdquo;Промених се! Вече не пресичам на червено и не храча по улицата&rdquo;. Замислили са се за това как постъпват.</p> <p><strong>Залите са пълни, спектакълът е удоволствие. Не те ли плаши, че следващите ти работи може да не са така успешни?</strong></p> <p>Напротив, стимулира ме. Когато за пръв път представихме този спектакъл <em>Възгледите на един учител за народното творчество</em>&nbsp;&ndash; беше в Пловдив, бях много уплашен, притеснен &ndash; какво ще стане.</p> <p>След първите десет минути, като видях реакцията на публиката, разбрах, че съм успял и продължих по-спокойно. Сега вече преодолях този страх и имам стимул.</p> <p><strong>Какъв е днешният средностатистически българин?</strong></p> <p>Объркан човек. Ясно е, че живеем в трагикомедия. Аз бих го определил така: ако на нашенец подариш телескоп, той няма да го насочи към звездите да гледа, а ще го обърне към съседния блок. Българинът е взрян в жълтото, в клюкичката повече, отколкото да се обърне към приятеля си, към другите. Станахме някак прекалено алчни, прагматични.</p> <p><strong>Кое те кара да се радваш, че си българин?</strong></p> <p>Може би ще изпадна в противоречие със себе си, но ме радва, че в България все още има много умни хора, много талантливи, надарени хора. И те успяват да оцеляват. Колкото и да се прави на &quot;балкански&quot;&nbsp;тип, българинът е един нежен, чувствителен човек и това ме радва.</p> <p><strong>Кой българин, коя личност те възхищава, кого би направил свой водач, да му имаш доверие?</strong></p> <p>Затруднен съм да посоча такъв човек. Много ми се иска да отговоря, но ми е трудно. Една сутрин &ndash; бях във Варна &ndash; слушах интервю с Антон Дончев. Страхотно ме впечатли този човек и ме потресе. Със сигурност има и други такива, но аз не ги познавам.</p> <p><strong>България преди Десети ноември и сега &ndash; в коя искаш да живееш?</strong></p> <p>В тази &ndash; винаги съм за истината. По-рано &ndash; това беше една измислица. А сегашните времена, колкото и трудни да са, са времена на истината. Аз предпочитам да е така, колкото и трудно да е.</p> <p><strong>Дали тази посока на истината ще ни изведе напред? Кое те омерзява в България, съсипва те?</strong></p> <p>Животът е така направен &ndash; той е изпитание. И тези, които се занимават с духовното, с творческото, трябва да вложат повече усилия, двойно повече да се борят. Опитвам се да не се омерзявам.</p> <p>Това, което ми се е случвало и ми се случва, ме кара да разсъждавам така &ndash; човека, когото напсуваш днес, утре може да попаднеш в неговите ръце, да зависиш от него.</p> <p>Много лесно е да нагрубиш, много лесно започнахме да го правим. Обаче после отиваш, чукаш и искаш от този човек да ти помогне. Ние сме един до друг &ndash; днес сте в едно положение, утре нещата се обръщат. Свикнали сме да се нагрубяваме лесно, как лесно сме свикнали да мачкаме, а не трябва да е така.</p> <p><strong>Ако трябва да кажеш едно изречение на българина, какво ще е то?</strong></p> <p>Много е сложно в едно изречение&hellip; Ако това беше преди 20 години, лесно щях да кажа, но сега&hellip; Може би да се радват &ndash; хората все отлагат радостта &ndash; за определени дати, за определени ситуации. Чакат да дойде Коледа, за да празнуват. Сега трябва да се радват всеки миг.</p>