Калин Димитров: Провинциализъм е Бойко Борисов да се разправя с археолозите и да мери дебелината на асфалта

<p>&nbsp;</p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>-&nbsp; Каква е философията на предлаганите промени в Закона за културното наследство? Какво се цели с тях? &nbsp;</strong></p> <p>- Ако се опитаме да вникнем в същността на промените, да разберем каква е логиката и защо точно тези членове са променени, нещата стават много по-ясни. Поправките са направени с цел да се улеснят инвеститорите, да се разрешат проблемите на изпълнителната власт относно недобрата координация със строителните дейности и отваряне на по-добри възможности за асфалтиране на магистрали. И още: така ще се отворят възможности за извършване на&nbsp; консервационно-реставрационни и адаптатационни дейности върху обекти на недвижимото наследство, които се нравят на инвеститорите. Не по-маловажно е предложението за трансформиране на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) в държавно предприятие. Това е най-голяма част от текстовете за изменение и допълнение на промените в Закона за културното наследство.</p> <p>Подобна практика, &nbsp;да се прехвърлят &nbsp;на организации, регистрирани &nbsp;по търговския закон, дейности от областа на културното наследство, имаше в средата на 90-те г. на миналия век. И това беше абсолютен провал. Нито едно от тези предприятия не оцеля, някои изчезнаха, други бяха приватизирани. Идва и въпросът как това държавно предприятие ще функционира. Ако го кажем с прости думи, то минава на пряко управление и подчинение на министъра на културата. Неговият управителен съвет и директор ще се назначават. Това ще е поредният отдел в Министерството на културата, който, като се замислим как функционират нещата в България, ще е начин да се оказва натиск върху &bdquo;непослушните&rdquo; служители.</p> <p>В преходните и заключителни разпоредби става ясно, че при закриването на НИНКН ще бъдат прекратени трудовите договори и след това, в новото &nbsp;държавно предприятие, на някои от тези хора ще им бъде подновен договора, на други не. Т.е. ясно е, че тези които не слушат, на практика ще останат без работа. Така, в крайна сметка, ще се стигне до директна разправа с хора, които се мъчат да си свършат съвестно работата.</p> <p><strong>- Защо не успявате да намерите общ език &ndash; вие, археолозите, законът и управляващите? Къде се прекъсва връзката в този разговор? </strong></p> <p>- Мисля, че големият проблем е, че за правителството приоритет са строителните дейности и изграждането на инфраструктура. В което само по себе си няма нищо лошо, всички я ползваме. Но това, както много дуги работи в България, става за сметка на бързането, на &nbsp;лоша организациия, гонене на срокове, липса на координация. Не е работа на министър-председателя да ходи да проверява колко е дебел асфалтът. Това е смешно и комично. И ние, археолозите, сме някъде в тази верига.</p> <p>Оказва се например, че той си е планирал да открие някаква отсечка след един месец, а ние му казваме, че имаме работа още два месеца. Случаят с автомагистрала &bdquo;Струма&rdquo; беше много показателен. През февруари той лично отиде да се разправя и да кара археолозите да се махат оттам. Има нещо абсурдно в това премиерът да уволнява говорителя на някакво СДВР някъде си. Комична работа. На една среща на археолози и журналисти ни попитаха ще се оплачем ли на Бойко Борисов, ще поискаме ли лична среща с него. Ами няма да отидем. Това е такъв провинциализъм - с всичко да се занимава Бойко Борисов. Ако има някакъв проблем, ще напишем писмо до Народнто събрание.</p> <p><strong>- Да, но както споменахте вече, нещата се бавят, не ви обръщат внимание. </strong></p> <p><strong>- </strong>В интерес на истината, след августовската редакция на закона настъпиха някакви промени. Защото в него имаше абсурдни неща, които те махнаха. Но философията остана. Приоритетите, както споменах, са други и &bdquo;има някакви хора, които се пречкат в краката на други&rdquo;. &nbsp;</p> <p><strong>- Кой на кого се пречка?</strong></p> <p>- &nbsp;Археолозите на инвеститорите. Защото българският закон е приел принципа, че инвеститорът плаща. И той освен с пари плаща и с време.</p> <p><strong>- &nbsp;Чуха се и подозрения и обвинения към вас, че това е начин да се облагодетелствате. Че има хора между вас, които искат бързо да забогатеят. </strong></p> <p><strong>- </strong>Това е комично. Вижте ни какви сме опърпани, много сме забогатели. Миналата година се чуха такива обвинения. И ние тогава казахме: <em>Добре, нека да седнем &nbsp;и да направим някаква методика, по която да се определя кое колко струва.</em> Вече има такава наредба, публикувана в Държавен вестник, и там цените са абсолютно фиксирани. Записано е, че общият работник получава минимална работна заплата, а ръководителят получава възнаграждение в размер на три минимални работни заплати. Това е. И да се твърди,че някой е забогатял или пък иска да забогатее по такъв начин, е просто нечестно.</p> <p><strong>- Какви ще са последиците, ако този закон бъде приет? </strong></p> <p>- Първо, ако се гласува, че археологическите проучвания ще се възлагат по Закона за обществените поръчки (ЗОП), това ще доведе до тотален хаос и самият вносител ще постигне обратен ефект. Защото те искат да е по-евтино и по-бързо. Излиза, че времето им е по-голям приоритет. Защото в общата стойност на едно строителство археологическото проучване е 1-2 на сто, т.е. не става въпрос за баснословни суми. И ще постигнат обратен ефект. Защото по ЗОП има процедура за обжалване.</p> <p>Представете си, че се явят пет човека, един печели, четирима губят. Четиримата обжалват решението на съда и през това време нищо не се случва. Въобще много глупава работа. Другият важен критерий е цената, т.е. поръчката ще получи този, който е дал най-ниска цена и е обещал най-бързо да я изпълни. Нали си представяте каква работа ще се свърши? И &nbsp;всичко това е в ущърб на културното наследство. Има методика, която трябва да се спазва. Едната от причините да се променя съставът на теренния съвет (органът, който дава разрешение за терен на археологическо поручване) е с цел да бъдат сложени по-сговорчиви колеги. Съотношенията в състава на теренния съвет е променен, археолозите са намалени, вкарани са повече служители на Министерството на културата, министърът на културата е вече с по-големи правомощия. Това за какво говори? Многократно ни е казвано, че ако много знаем, ще махнат този екип, има други, които много повече слушат.</p> <p><strong>- Каква е битката сега? Откъде идва най-силният натиск? Оптимист ли сте?&nbsp;</strong></p> <p>- Основният натиск е от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите върху Министерството на културата, което е по-скоро &bdquo;изпълнител&rdquo;, поне аз така мисля. Те са натиснати. Говори се, че на събрание на Министерския съвет през август Бойко Борисов се обърнал към тримата министри - на регионалното развитие и благоустройството, на финансите и на културата - и им казал: <em>Три министерства сте тук, не можете да се оправите с едни археолози.</em> Което напълно му отива на стилистиката. Какви сме ние? Мотолевим му се нещо в краката.</p> <p>Но аз съм сигурен, че Министерският съвет ще си оттегли законопроекта. Много шум се вдигна. Ако все пак го приемат, следващата стъпка ще бъде да започнем да пишем до европейските институции. Нека отвън да ги &bdquo;чукнат по главата&rdquo;. Защото не става така.</p>