Йън Бремър: Не Америка е в упадък, а външната й политика

<p><strong>- В годишния си доклад подчертавате, че американското съживяване съвпада с желанието за оттегляне във външната политика. Как обяснявате това противоречие?</strong></p> <p>- Те са свързани! Именно защото Америка върви добре икономически, американците имат чувството, че ще спечелят малко, ако се намесват по света. Ролята на световен стражар, която Америка играеше, не е популярна нито в страната, нито в чужбина. В един толкова труден регион като Близкия изток, от чийто петрол сме все по-малко зависими заради вътрешния бум, целта на Барак Обама беше да се изтегли от Ирак и Афганистан и да остане възможно най-малко ангажиран в Сирия или Либия. Една от причините за упадъка на американската външна политика е, че светът стана по-труден за управление, дори за толкова силна страна като САЩ. Имаме растящ брой важни актьори, европейските партньори са концентрирани върху собствената си криза под ръководството на Германия, която е по-загрижена за икономиката, отколкото за геополитиката. А Русия и Китай са все повече в състояние да блокират американското влияние, без обаче да го заместват. Всичко това тласка към оттегляне.&nbsp;</p> <p><strong>- Може ли Америка да си позволи да остане встрани от безпорядъка в света?</strong></p> <p>- Това, което е важно, е, че Америка вярва, че може. Това се дължи на специфичните рефлекси на Обама, който бе избран, когато беше млад сенатор без дипломатически опит. По своя темперамент той е също алергичен към риска. Но това желание за оттегляне отива отвъд неговата личност. Реалността е, че водовъртежите в Ирак и Афганистан са много по-важни за саудитците, за йорданците, за пакистанците, за европейците, отколкото за нас! Най-вече пропастта, която се задълбочава тук между бедните и богатите, създава едно силно популистко изолационистко течение. От тази гледна точка президентът Карзай би трябвало да бъде недоверчив, защото американците са способни да го изоставят.</p> <p><strong>- От Ирак насам американците се съмняват в ефикасността и легитимността на своите действия...</strong></p> <p>- Ясно е, че нямаше нито една добра опция за Сирия, дори и ако администрацията е управлявала много зле това досие, създавайки червени линии, след това премахвайки ги&hellip; Това имаше негативни последици върху нашата репутация. Но ненамесата несъмнено беше най-добрият избор. Проблемът, отвъд тактическия избор, е, че Америка вече не е способна да определи ясно своите външни интереси и това предизвиква напрежение с нейните съюзници, включително с Франция. Дори по въпроса за Азия, където &quot;основата&quot; беше по-скоро успешна, имаше много разтакаване в администрацията, като някои пледираха за по-уравновесена и благоразумна политика спрямо Китай.&nbsp;</p> <p><strong>- Какво предизвикателство представлява Китай?</strong></p> <p>- Това е най-напред предизвикателство за сигурността. САЩ винаги са казвали, че ще поддържат подкрепата си за Япония и другите си съюзници срещу Пекин, но те искат също да намалят риска от регионална конфронтация. Съществува и истински проблем на кибернетичния фронт, където китайците са много агресивни, до такава степен, че шефът на дирекцията на националното разузнаване говори за бъдещ Пърл Харбър. Играта на нулево равенство в двустранните ни икономически отношения ще увеличава напрежението дори ако взаимозависимостта е голяма.</p> <p><strong>- Тревожи ли ви американската политическа криза?</strong></p> <p>- Има една мъчителна структурна криза, която се дължи на партийните разделения, които е невъзможно да бъдат разрешени. Има специфични корпоративни интереси, чието колосално финансово влияние блокира реформите. Вашингтон вече не напредва! Аз обаче не съм песимист за Америка, защото това блокиране поражда тенденция към децентрализация на нивото на щатите. Това се вижда в енергийната революция например, безсилието на федерално ниво подтикна губернаторите да го заместят. Виждаме също все повече губернатори, които установяват отношения с Китай. Китайските пари се инвестират масово в щата Вашингтон например, в слънчева енергия, биотехнологии, енергетика&hellip; Американските предприемачи остават много силни, все така масово инвестират в Америка и няма да позволят федералната столица да постави в опасност растежа. Така че не вярвам в упадъка дори ако упадъкът на нашата външна политика, пак повтарям, е неоспорим.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>