- 10 Sep 2020
- 57
- 3
Явор Дачков, Студио БГНЕС
<p><em><strong>Темата за енергетиката се завърна с изненадващата новина, дошла с министър Драгомир Стойнев, който се завърна от САЩ през уикенда и съобщи, че България ще строи Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ по американска технология на компанията „Уестингхаус“. Тази бе и темата в Студио БГНЕС със събеседник бившия директор на АЕЦ „Козлодуй“.</strong></em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Преди 6 години вие първи публично развихте тезата за необходимостта от строителството на Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“, но никой не ви обърна внимание. Днес чувствате ли се пророк? И какво означава тази новина за България – означава ли край на „Белене“?</strong></p>
<p>- Ще се върна към 1983 г., когато вече работех в АЕЦ „Козлодуй“. Тогавашната стратегия предвиждаше на територията му да се построят четири реактора по 1000 мегавата всеки. Тогавашната стратегия за развитие на НРБ беше така направена, че „Козлодуй“ да има четири реактора по 1000 мегавата, а след това в Белене да има още четири реактора също по 1000 мегавата.</p>
<p>Но беше прието така: правим Пети и Шести реактор, след това се отива в Белене – прави се Първи и Втори там; връщаме се в Козлодуй – правим Седми и Осми; и пак обратно в Белене – Трети и Четвърти реактор. Предвиждаше се през този период да бъдат закрити малките реактори, които вече не съответстваха 100% на световните стандарти.</p>
<p><strong>- И всичко това се плащаше от държавата, нали?</strong></p>
<p>- Да. И на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ се изграждаха Пети и Шести реактор, а до тях имаше петна за Седми и Осми реактор. Аз съм жив участник. За строителството на Пети и Шести реактор се плащаше от Генерална сметка № 3 от бюджета на държавата. Като имаше едно условие – че разликата между изразходените и проектните пари не може да бъде повече от 5 процента. В противен случай се носеше наказателна отговорност.</p>
<p>Връщам се към онзи период, защото идеята за построяването на Седми и Осми реактор в Козлодуй е на този проект – от 1983 година. Тогавашният директор Георги Дичев, Бог да го прости, ми възложи да направя едно предпроектно проучване – спомням си, че струваше тогава 9000 лева.</p>
<p>Направихме го и беше доказано, че трябва да се правят Седми и Осми реактори. А малко преди 10 ноември 1989 г. се започна и строителството на „Белене“. Тоест през 1990 г. усилено вървеше строителството на „Белене“, като започна да пристига огромно количество оборудване. И до днес – освен продадената част – „Белене“ е запълнена с оборудване. Даже аз, като бях директор на АЕЦ „Козлодуй“, продължаваха да пристигат съоръжения.</p>
<p><strong>- Вие бяхте изпълнителен директор на „Козлодуй“ по времето на кабинета „Костов“. Тогава пак е имало анализи и всъщност тогавашното Народно събрание размразява проекта „Белене“. Имаше един доклад на вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев, че проектът е рентабилен. Какво обаче показваха вашите експертни анализи?</strong></p>
<p>- Тогава имаше едно предпроектно проучване за АЕЦ „Белене“, направено от „Енергопроект“ – беше възложено от тогавашната Държавна агенция по енергетика. Поискаха и от нас, от АЕЦ „Козлодуй“, да си кажем становището. Като директор аз събрах една огромна група от около 100 инженери и специалисти, които направиха подробно проучване.</p>
<p>Поставихме всичко на масата и за учудване на тогавашните лидери, доказахме, че е по-безопасно, по-икономично и по-целесъобразно да се направят Седми и Осми реактор в „Козлодуй“, а площадката на „Белене“ да се остави за бъдещо развитие на поколенията.</p>
<p><strong>- Тоест да се замрази „Белене“ изцяло?</strong></p>
<p>- Белене“ беше спряна през 1991 г. от правителството на Луканов. Тогава Луканов отиде там, замеряха го с яйца. И се каза: „Народът не иска Белене“. А истината беше, че нямаше пари за продължаване на плащанията. Така че „Белене“ беше спряна от правителството на Андрей Луканов.</p>
<p><strong>- В енергийната стратегия, която Иван Костов и неговото правителство направиха, бяха ли заложени 7 и 8 блок на АЕЦ „Белене“?</strong></p>
<p>- Бяхме принудени да направим тази стратегия през 1997–1998 г., тъй като според договорките, които завари правителството на ОДС, трябваше да бъдат спрени първо Първи и Втори реактор през 1997 година, а през 1998 г. – Трети и Четвърти реактор.</p>
<p>Тогава се водеха много тежки преговори. Европейският съюз ни каза: „Дайте енергийна стратегия, в която да видим какво смятате, че в близките 20 години ще е потреблението, за да видим какво ще е производството“.</p>
<p>Ние доказахме тогава, че потреблението ще се увеличи с 3–4 %, а ЕС ни доказа, че ще има падане на потреблението. За което днес се притеснявам и срамувам. Но те сигурно са знаели, че през тези години ще закрием много производства, много производства ще излязат от строя.</p>
<p>Въпреки това ЕС тогава се съгласи да напишем 1 % ръст на потреблението. Казаха: „Добре, искаме Първи и Втори реактор съгласно вашата стратегия да се спрат през 2002 г. – защото няма да имате нужда от тях“. Което се оказа вярно. Казаха още, че Трети и Четвърти реактори трябва да бъдат спрени през 2006 година.</p>
<p>Ние приехме. Обаче казахме, че ще се борим за Трети и Четвърти реактор, тъй като те са по-съвременни – образно казано, Първи и Втори са един „Москвич“, а Трети и Четвърти са съвременна „Лада“ или може би „Опел“…</p>
<p>Там вложихме около 350 млн. лични средства – т.е. на АЕЦ „Козлодуй“ за модернизацията. И казахме, че тъй като в нашата стратегия е заложено да има заместващи мощности на малките реактори, ще започнем да правим Седми реактор и през 2007–2010 г. някъде, като го завършим, ще спрем Трети; като направим Осми реактор, „хилядника“, ще спрем Четвърти.</p>
<p>Това се връзваше в нашата стратегия и беше хубав подход, защото тогава се оказа, че съгласно новия закон за енергетиката, приет от ОДС, има огромни резерви в производството на „Козлодуй“. Например аз, като бях директор, реалната печалба беше 150 млн. лева годишно.</p>
<p>И аз изчислявах така: ако започнем с тази печалба и ако започнем да продаваме ток на свободния пазар – което предстоеше, някакъв кредит ще вземем от хорска срама, но можеше със средствата от Трети и Четвърти блок да построим Седми и Осми реактор.</p>
<p><strong>- Това беше реално, така ли?</strong></p>
<p>- Да, напълно. То много добре пасваше до 2006 година. Но дойде Сакскобургготски на власт. Закриха тази стратегия до 2020 година и приеха една стратегия, която няма равна. Тя трябва да бъде записана в Книгата на Гинес: „Енергийна стратегия на България от 2002 до 2005 година“.</p>
<p><strong>- Стратегия за 3 години!</strong></p>
<p>- И това е енергийна стратегия! Тя е дело на министъра на НДСВ Милко Ковачев, който сега е представител на „Росатом“ в Абу Даби.</p>
<p><strong>- Впрочем той трябва да бъда разследван, защото е направил доста поразии в енергетиката. Но това е отделна тема. Нека се съсредоточим върху настоящето. Започна „Белене“, изгубиха се още 7 години. Там се затвориха едни 2 млрд. лева и потънаха. И сега пак си дойдохме на темата „Седми блок на „Козлодуй“. Преди 7 години вие казахте, че АЕЦ „Белене“ ще струва около 10 млрд. лева – докато всички говореха за цени от порядъка на 3–4 милиарда. Защитниците на този проект твърдяха също така, че 7 блок на „Козлодуй“ ще струва около 1 млрд. евро, или около 2 млрд. лева. Това ли е актуалната цена на такъв реактор? И вече можем да започнем с последните новини: защо „Уестингхаус“, готова ли е площадката? Това ще струва ли много пари на България?</strong></p>
<p>- Тогава експертите на АЕЦ „Козлодуй“ бяха изчислили, че ако вземем оборудването, доставено в „Белене“, ще излезе 1 млрд. и нещо лева за Седми реактор и малко по-малко от 1 милиард за Осми. Защото другите съоръжения ги има. Това беше тогава. Но грубо казано, 2 млрд. евро бяха достатъчни да построим 7 и 8 реактор с оборудването на „Белене“.</p>
<p>Но не можем да не се върнем към онзи период за „Белене“. През 2006 г. вече, като се спряха и Трети, и Четвърти реактор, всички мечти угаснаха. Тогава се засили много строителството на „Белене“ и тогава аз започнах да разговарям и с отговорните хора – министри и други. Тъй като по спечеления търг от „Росатом“ за „Белене“ трябваше да се използва наличното оборудване и построеното досега. Това беше аргументът. Какво стана обаче на практика?</p>
<p>Оборудването беше продадено на Русия обратно и построеното за 130 млн. евро беше разрушено. Тоест условията на търга бяха променени. Аз питам: къде е тази агенция, която следи търговете и изпълненията, къде е следприватизационният контрол?</p>
<p>Тогава им казах: „Започнете от Втори реактор на чисто поле. После ще се оправяме с Първи реактор. Започнете от Втори реактор в Белене на чиста площадка“.</p>
<p>Защото те направиха още една шмекерия. Имам предвид „беленците“. Вместо да направят онзи проект, по който се строеше „Белене“ през 1990 година, понеже министърът на енергетиката на Русия стана Шматко, бе решено в България да се прави неговият проект. Да припомня, че тогава министър вече беше Трайчо Трайков. Казаха: „А, не, не, не. Ще разрушаваме. Защото този ще е с по-добра конструкция, с малко по-големи размери“.</p>
<p><strong>- С други думи – всичко се започва с нови средства, с нови милиони, с нови експерти.</strong></p>
<p>- Именно. Но имаше възможност тройната коалиция да построи 2-ри реактор на „Белене“.</p>
<p><strong>- Е, Трайчо Трайков беше по-късно…</strong></p>
<p>- Да, после дойдоха ония. Там е емоция. „Днеска правим – утре не правим.“ Само ще направя защита на „гьола“, както наричаше „Белене“ Бойко Борисов.</p>
<p>Гьолът е съоръжение. Това, което е под гьола, е маса от земя и бетон, която е на около 16 м в дълбочина. Това е направено с цел да снижи земетръсната степен от Вранча с една степен надолу. Затова е направен този гьол – защото ако тази вода започне да изтича някъде, значи някъде се е пропукало. Това не е гьол! Това е съоръжение, то се наблюдава, вкарва се вода, следи се колко изтича… <span style="line-height:1.6em">Ако все пак утре някой започне да строи, това е една много важна възглавница, важният фундамент. Затова нека не профанизираме!</span></p>
<p><strong>- Сега – за Седми реактор. Добър вариант ли е „Уестингхаус“ и защо без търг?</strong></p>
<p>- Сега ще дойда на най-новата стратегия, която беше приета от правителството на ГЕРБ през 2011 година. Като тя действа – забележете – от 2010 до 2020 година. Тоест приема се, действайки.</p>
<p>В момента бих дал съвет на сегашния министър малко да чете или да подгони своите експерти. Но трябва да кажем какво пише в стратегията от 2010 година. Чета: „Режим за изграждане на нова инфраструктура. От гледна точка на европейската рамка важно е да бъде отбелязано, че при изграждане електро-производствени мощности конкуренция се осигурява чрез прозрачна разрешителна процедура, а вторият начин е чрез търгове за изграждане на нови мощности“. Значи според стратегията има два начина – стратегията е приета от Народното събрание, тя е закон.</p>
<p>Продължавам да чета: „Състоятелността на тази процедура се състои в това, че всеки инвеститор (а инвеститорът в случая е БЕХ, а не НЕК, както при „Белене“ – бел. Й. Йорданов) има правото на свободно решение за влагане на средства в нова централа, като поема както рисковете, така и печалбите от инициативата си. При тази процедура собственикът на нова мощност сам търси реализация на произведената електрическа енергия“.</p>
<p>Това е моментът. Да предположим, че сега МС реши, възложи на БЕХ, започне се процедура и т.н. Така, те отиват в „Ексимбанк“ и казват: „Абе ние искаме тука едни пари да правим едно нещо.“ Отговорът ще бъде: „Кога ще ни върнете парите? След колко години?“. Тука е важният момент.</p>
<p>В началото на разговора напомнихме, че АЕЦ „Козлодуй“ е строена с бюджетни средства. Но да не забравяме, че договорът за модернизация на Пети и Шести реактор, който го подписахме аз и моят екип, струва 560 млн. евро. И в момента върви неговото изплащане – от 2006 до 2019 година ще се изплаща този договор за модернизация.</p>
<p>2019 г. е определена неслучайно – там някъде изтичат проектните срокове за експлоатация на Пети и Шести блок. Тук и сега казвам: дотогава никой няма да иска тяхното спиране!</p>
<p>Но когато бъде изплатен този кредит, ще започне натиск за спирането им.</p>
<p>Този натиск можем да го преодолеем – защото по проект Пети и Шести реактори имат 40 години срок на експлоатация, за останалото оборудване срокът е 30 години. Как да е, ще закрепим. Пети реактор трябва да бъде спрян по проект през 2017 г., а през 2021 г. трябва да бъде спрян Шести реактор.</p>
<p>Ние отсега трябва да започнем да мислим вече за заместваща мощност – дали ще е „Белене“, дали ще е „Козлодуй“ – трябва да мислим за заместващи мощности на Пети и Шести реактор!</p>
<p>Защото за една нова мощност вече 6–7 години е само лицензирането. Строителството ще отнеме поне още толкова – общо, някъде 14–15 години в новите условия.</p>
<p><strong>- А колкото повече време минава, толкова повече пари потъват.</strong></p>
<p>- Всички възможности вече са проиграни, трябва да се мисли за заместваща мощност. А трябва да имаме предвид, че нищо чудно да спрем по-рано Пети и Шести реактор – с изтичане на проектния им срок.</p>
<p><strong>- Нека уточним. Добър ли е изборът на „Уестингхаус“, защо без конкурс? И вярно ли е, че площадката не е пригодена за такъв тип реактори? </strong></p>
<p>- Първо, трябва да има стратегия. В противен случай никой няма право да говори: „Днеска правим това, утре – онова“.</p>
<p>Що се отнася до „Уестингхаус“, това трябва да го докажат техно-икономическите оценки. Те вървят в момента. Ако се вземе решение, ще им дадат шест месеца да покажат плюсовете и минусите.</p>
<p>Може би трябва да кажем, че „Уестингхаус“ е японска компания, те са собственици на „Тошиба“. „Уестингхаус“ си е „Уестингхаус“. 60 % от персонала й са адвокати. Това е фирма, която прави договори. Всички други са подизпълнители, които те ги наемат.</p>
<p>Дали е подходяща площадката? Има четири площадки, определени за строителството. Трите са на територията на АЕЦ „Козлодуй“, четвъртата е под селото Хърлец. Тоест аз съм за АЕЦ „Хърлец“ – за площадката, която е извън зоната на АЕЦ „Козлодуй“. Но това означава, че всичко, което се отнася до американския реактор, трябва да бъде построено отново, без да се ползва нищо налично.</p>
<p>Навремето, когато аз се опитвах да направя Седми и Осми реактор, моята мисъл беше „Козлодуй“ и той да си остане руска територия – да ползваме руските комуникации, за да бъде по-евтино и по-ясно. А „Белене“ да бъде бъдеща площадка за други държави да се съревновават там. „Уестингаус“ ли ще бъде, дали ще бъде японска компания, френска или каквато и да е друга, трябва да има търг.</p>
<p>За да обобщя: стратегия и трябва да имаме електроенергийна борса.</p>
<p><strong>- Казахте, че тези реактори на „Уестингхаус“ са най-модерните в момента.</strong></p>
<p>- Да. Но не са изпробвани. Американският проект не е лицензиран в ЕС, а руският е лицензиран. Едно лицензиране на такива ядрени устройства трае около 6–7 години.</p>
<p><strong>- Ако приемем, че АЕЦ „Белене“ е изцяло затворена врата, колко време ще ни отнеме строежът на Седми блок?</strong></p>
<p>- Ако догодина се вземе решение за строителство на един блок, това би било неправилно решение. Пак повтарям – трябва да има стратегия, заместващи мощности и най-малко два реактора. Строителството е 48 месеца съгласно проекта. Но като сложим и спомагателни съоръжения, ще трябват още няколко години – тоест пак отиваме на 14–15 години. Ако това правителство сега – Даниела Бобева и министър Стойнев – ако те направят тази стратегия до 2050 г. и тя не се променя така лесно в НС, което и правителство да дойде, само ще я изпълнява.</p>
<p> </p>
