- Автор: Гласове
- 26 Sep 2022
- 710
- 1
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Автор: Любомир Данков
Обърнахме се към всички политически сили, които имат шансове за влизане в Народното събрание, с няколко въпроса, които са важни за гражданските организации. Не тези организации, които в САЩ и Русия се наричат чуждестранни агенти, а тези с каузи, които не получават финансиране за работата си. Искахме да се поемат някакви ангажименти за бъдещата работа в парламента. За съжаление, повечето от участниците в изборите игнорираха предложението ни. Съгласиха се "Възраждане" и гражданската квота на "Изправи се България" – „Заедно срещу системата“.
Тук публикуваме интервю с Вера Иванова, Нели Димитрова и Албена Белянова от „Заедно срещу системата“. Темите: проблемите с диалога граждани - институции, изборът на Омбудсман, кой трябва да може да сезира Конституционния съд, нужни ли са промени в цялостната концепция за гражданските организации, ролята на експертите в политиката, за свободата и професионализма в медиите, отношенията България - Европейски съюз, как да се сформират независими и реално работещи контролни органи, приоритетни каузи, по които биха работили.
Опитите за поемане на конкретни ангажименти от другите политически сили ще продължат и след изборите.
Вера Иванова:
Във връзка с въпроса за диалога между хората и институциите – такъв диалог изцяло липсва. Това, което ние сме постигнали, въобще, за да ни чуе някоя от институциите е единствено с натиск, със стоене по площадите и по улиците. Буквално в последните години се превърнахме в страшилище за институциите и само под някаква заплаха могат да чуят нещо и евентуално да решат някакъв проблем. Като, за тези проблеми трябва да ги гоним, да задаваме въпроси непрекъснато, но тази гонитба не се изразява ние да отидем в някое министерство и те да кажат „добре дошли“. Изразява се да ги преследваме по техни събития и да ги притискаме с лайфове на живо, за да свършат някаква работа.
Да, постигнали сме много сериозни успехи, но… И така наречения революционен закон известен като закон на майките, който обръща цялата социална система в подкрепа на човека според нуждите и потребностите му, а не в подкрепа на НПО сектора, за да могат те да източват безотчетни и безобразни средства. Но тази победа трая много кратко в момента, в който трябваше да влезе в пълна сила се намеси Сачева като министър на МТСП, ГЕРБ и тогавашната коалицията. Под ръководството, така да кажа ръководството на Валери Симеонов, който с голямо удоволствие водеше точно това пленарно заседание, където унищожи за надеждата за живот на болните деца на болните хора и тези с тежки множествени увреждания. Това се случи през 2020 година, след като ние го сринахме като политик заради изказването му, че ние сме кресливи женички на уж болни деца“. Той ни го върна в пленарна зала, като гласуваше с удоволствие убийството на децата ни, на всички хора с увреждане, които не могат да живеят сами дори 10 минути. Всичко, което бяхме постигнали беше унищожено с лека ръка от Герб, Сачева и Валери Симеонов.
В тези институции работят бездушни чиновници, които само под някакви указания могат да правят нещо. Наши майки стигнаха до това да пият валидоли, валериани преди да влязат в социалната система или в някоя институция, тъй като, като видят човек, който има права и трябва да му се дадат тези права – те задълбават и търсят за какво могат да те върнат . Тяхната цел е да им мине работното време и да не получат хората подкрепа, нито указания на какво имат право. Работят от час за час, за да им мине работното време. Пълно бездушие!
Пълна безотговорност, ние му казваме чиновническо безхаберие. Всъщност ние обслужваме институциите, носим от врата на врата разни бележки и това е в продължение на часове. Социалните служби в един район са на по 3-4 места. Красно село са на разстояние няколко спирки и ние трябва да носим безброй бележки и молби, за да получим елементарното право, което сме извоювали след множество протести. Парадокса е в Красно село. На първия етаж нося документ, че сина ми е под запрещение, които ми го е дал Кмета, който е на втория етаж, но аз нося документите на ръка. Всеки път, за всяка една помощ се носят документи на ръка, нося ТЕЛК, които е пожизнен и на всеки три месеца аз го нося по разни службички.
Липсата на контрол. Опита ми е в социалните служби. Особено в провинцията всички са навързани по роднинска линия. Като се започне от социалния работник, началник отдел, директор на дирекция, прокурор, съдията – там е само по роднинска история. Тази липса на контрол ни доведе до това ние да сме на дъното и корупцията да вилнее в пълна сила. Ние можем да го променим.
Всъщност, ние искаме един контролен, силен орган, който да може да сложи на място всичките тези хора, защото ние им плащаме заплатите.
Нели Димитрова:
Проблемите, които се натрупват в обществото и които не намират своето решение е липсата на контрол върху длъжностните лица от, които зависи съдбата на всеки един българин срещнал се с някакви проблеми. Реално беше премахната персоналната отговорност, наказателна и в крайна сметка се получи групова безотговорност, както виждаме, когато се случи някакво събитие – трагедия има някакво прехвърляне между агенции и т.н. В крайна сметка, когато жертвата не получи справедливост, търсят правата си в ЕСПЧ и осъждат България и тогава всички ние плащаме за нечия чиновническа грешка, за нечии чиновнически подпис, който е поставен не където трябва и е ощетил човек или държавата с милиони и няма съответното наказание.
Ние това ще го променим!
Албена Белянова:
Ще започна от там, че в последните години държавните служители забравиха, че са служители на, които българските данъкоплатци им плащат заплатите. Те се окупираха в техните кабинети и това може да се види във всяка една институция. Най-нагло отказват достъп до обществена информация. Това обаче е в следствие на овладяването на държавата и това наистина се наблюдава в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. За съжаление не виждаме компетентни, образовани хора, които да служат на данъкоплатците, а най- вече шуробаджанашки назначения, което много изненадващо, въпреки обещаваната промяна се видя при последното правителство – това на Кирил Петков, където бяха назначавани приятели и роднини. Това е в основата на начина по който работят институциите, говорим и за съда и за изпълнителната власт. Има закони, някои са добри, някои се нуждаят от промени и допълнения, но дори когато законите са добри – те не се спазват от държавните чиновници – бюрократите.
Например: През 2015 г. под натиск от наказателна процедура срещу България се приема промяна в закона за защита от дискриминация. Закон, които трябва да защитава уязвимите. Въпреки тази законова промяна съдилищата и КЗД продължават да прилагат старата нормативна уредба и никой не понася отговорност за това безобразие. В този смисъл, каквито и институции да създадем, ако в тях не работят компетентни, човечни, емпатични, знаещи и можещи хора – нищо няма се промени.
Начина по който може да се вкарат тези хора започва с изборите за народни представители и осъзнаването, че независимо, коя политическа партия излъчва този народен представител, влизайки в народното събрание той служи на всеки един български гражданин, а не на излъчилата го политическата сила. От там нататък народните представители трябва да държат отговорни чрез парламентарния контрол служителите в изпълнителната власт. Когато бъде търсена тази прозрачност и отговорност това ще промени начина на работа. Те пък от своя страна ще назначават хора, които да работят, а не просто да получават някакви заплати и привилегии или да изпълняват прищевки. По този начин ще се завърти целия кръг иначе ще продължим да се въртим в омагьосан кръг.
Медиите са оръжие. Те могат да помогнат много за това, което говорихме, те са основен фактор за борбата с корупцията, но нищо не правят, защото осветляването на корумпираните именно от медиите ще спомогне за тази борба. За съжаление, в последните години медиите обслужват управляващите независимо кой е на власт. Те много бързо се преориентират от едни към други. Това разбира се подпомага съществуването на овладяната държава. Ако няма коректив – ние хората оставаме без всякаква подкрепа. Остава ни да седим по площадите и да ни обиждат „мисирки“, „тулупи“, „крещящи жени“. Много е важен контрола. Видяхме един министър председател, които използва институциите като бухалка, за да размазва физиономии. Това е недопустимо.
За Омбудсмана – критерии и избор
Албена Белянова:
Може би прекия избор е вариант, но другото което е, отново е въпрос до човека. Един човек, който осъзнава, че независимо какви са политическите му пристрастия ставайки Омбудсман трябва да работи за всеки един български гражданин и да го защитава – ще бъде добър Омбудсман. Мога да кажа, че примера е с госпожа Манолова, която беше свързана с БСП, но до този момент е най-добрия Омбудсман, който е имала България. Още едни избори биха натоварили бюджета и гражданите. Със сигурност е добре да има критерии за избора на Омбудсман. Такива критерии всъщност има за всички ръководители на държавни институции, които се избират от Народното събрание, но тези критерии трябва да се измислят много добре, да не бъдат създавани за човека, който да бъде избран, каквито видяхме за избора на председателя на КЕВР и видяхме опита да бъде избран Бойко Рашков за председател на КПКОНПИ. Тоест – предварителния избор не е никакъв избор. Трябва да се даде възможност на повече хора с нужните квалификации и разбира се с нравствените и морални качества, които притежават и да могат да участват. Другото важно е да се даде право на гражданите и гражданските организации да правят предложения и номинации на такива хора, а не това да остава в рамките на отделни народни представители и политически партии, които са представени в Народното събрание.
Кой трябва да може да се обръща към Конституционния съд?
Албена Белянова:
Да, подкрепям това Конституционният съд да може да бъде сезиран от всеки един български гражданин, но разбира се трябва да има отсяване и въпросите, които се отнасят до КС да са значими.
Нужни ли са промени в закона за юридическите лица с нестопанска цел?
Вера Иванова:
За съжаление национално представителните НПО-та са грантаджийски организации. Организации, които не правят нищо. Организации, които получават субсидии каквито получават партиите от джоба на данъкоплатците в размери на много милиони левове, като ги разходват за собствените си интереси без никаква грижа за хората. Наемат луксозни офиси, секретарки, коли. Заради тези субсидии тези НПО-та са удобен слугинаж на всяко едно правителство и за това политиките, които се упражняват в последните години е геноцид спрямо най – уязвимите. Това нещо е благодарение на НП НПО-та и заради тези милиони, които усвояват за себе си. Трябва да има много сериозни законодателни промени във връзка с неправителствения сектор. Той трябва да е неправителствен сектор, а не проправителствен.
Със Закона за социалните услуги така хубаво ги навързаха, че вече търговците стават доставчици. Едно от първите неща ще бъде там да сложим ред и да не се иззема функцията на държавата от тези търговски дружества. Няма малко или много платени. НПО трябва да се издържа от членската си маса – членски внос. Трябва да има равен достъп до проекти и никакви външни и държавни финансирания. Трябва да бъдат доброволна организация. Ние в нашата организация отникъде не се издържаме, никой не ни плаща. Всичко е на доброволни начала и така трябва да бъде. За това имаме промени и успехи.
Нели Димитрова:
През годините станахме свидетели на обществени обсъждания, където определено се налагаше мнението на тези, които са т.н. грантаджийски НПО-та, които получават финансиране, за да защитават определени политики, които политики не са в интерес на обществото. Те са под прикритието на загриженост и доброто. Така винаги стартират, уж ще променят така нещата, че живота на хората ще се подобри, а реално това, което се е случило по наши наблюдения, като пример мога да дам спиране на насилието сред децата, спиране на насилието над жените, домашното насилие интеграцията на ромите в обществото. Ние видяхме, че това не работи. Наляха се милиони, милиарди в тези дейности , които не направиха ромите интегрирани, нито спряха насилието при децата, нито спряха домашното насилие. Ние имаме отношение по тези въпроси. Участвали сме в работни групи и обществени обсъждания където се оказва, че ние сме сами срещу всички. Организациите, които са изникнали от обществото, от будните граждани , които четат законите и ги разбират, защото това са мога да кажа интелигентни хора, но се оказахме сами срещу тези на които им се плаща, за да прокарват тези политики. Лошото е, че тези организации успяват да прокарат политиките си. Тук идва и корупцията на всяко едно управление, което буквално може да бъде купено да прокарва тези политики, които вредят на хората. Ние знаем къде са проблемите, знаем тяхното решение и ще ги отстояваме. Това ще бъде нашата работа, ако влезем в парламента.
За експертите и политиката
Нели Димитрова:
За съжаление, когато се взимат решения в НС или МС или отговорните институции, ставаме свидетели на все по-рядкото взимане на мнението на експертите, а България има своите експерти. Имаме икономически, социални експерти и тн, които в БАН има учени на световно нива, които могат да предложат решения. За съжаление в годините знаем колко са потискани тези експерти и тяхното съществуване е поставено в риск дали изобщо да съществуват. В крайна сметка се опира до там да се плати на някой учен, който да напише становище, което е угодно за МС, предприемайки дадена политика и приемането и през закон. Така, че – не е правилно използван този потенциал с, който България разполага. Като пример мога да дам развиването на ядрената енергетика в България където имаше проведен референдум, които беше популистки и аз не отидох да гласувам, защото смятам, че България има експертизата, която да каже е ли е възможно, какви са очакванията от бъдещите резултати и колко е полезно това за обществото. Защото винаги трябва да се гони ползата за обществото.
Държава без наука няма развитие. Разбира се, че трябва по-голямо финансиране за хората на науката. Експертите са изтикани в ъгъла. През последните 32 години сме свидетели на взимането на политически решения, които са спорни по отношение на това колко са полезни за обществото. Не само спорни, те обикновено са лобистки.
Мястото и ролята на България в Европейския съюз
Нели Димитрова:
Като обикновен гражданин моите наблюдения за членството ни в ЕС са, че добрите първоначални намерения на това членство не се случиха. Може да се каже, че ние не сме равноправен член на ЕС. Говори се за Европа на една, на две, на пет скорости. Ние сме на последна скорост. Ние сме на дъното на всички класации. За съжаление това не прави никакво впечатление на европейските бюрократи, които поставят условия, които не са в наша полза. Виждаме, че нашият политически елит няма никаква воля да им се противопостави, когато те ни вредят. Такъв пример е енергетиката, където с единния европейски пазар трябваше да решим всичките си проблеми дали да разполагаме с енергия на ниска цена, с която да развиваме икономиката си. Все повече се доближаваме да страните от третия свят, където няма развита икономика.
Поведението на България зависи от нашите управници. Например Виктор Орбан и неговата партия в Унгария защитават интересите на народа си. Получава се едно изключение в ЕС. Унгария се противопоставя на решения, които биха били вредни за държавата и тя би загубила своята идентичност.
За свободата на словото в медиите
Нели Димитрова:
Хубаво е да има независими медии, които да показват всички гледни точки. За съжаление, в последните години обикновено се разработва една единствена гледна точка и тя започва да се пропагандира по всички медии. Опозиционната гледна точка обикновено се компрометира и се представя като споделяна единствено от прости хора, които не разбират проблема и няма нужда да се изказват. Убедили сме се, че отразяването на един протест е въпрос на гледна точка на самата медия. Може да има пет човека на един протест и той да се отрази като нещо грандиозно, а за 10 000 човека да се каже, че това са маргинали. При медиите няма баланс на гледните точки. Държавните медии БНТ, БНР, както и частните медии на национално ниво получават финансиране от държавата. Щом получават пари от данъците ни, трябва да осигурят плурализъм. Не споделяме мнението, че българинът е прост и не може да изгради собствено мнение. Финансиране от държавата трябва да се предоставя при определени условия, да има железни правила и да не се допуска едностранчиви гледни точки.
Ние сме за независимост на контролните органи, защото всяка зависимост би ги превърнала в неконтролни органи. Те ще контролират само неудобните на властта. СЕМ изглежда като една куха структура. СЕМ допуснаха включително по националната телевизия да няма детски предавания. Ние какво отглеждаме? Директно възрастни хора? Децата имат право на своите детски предавания, на своя Сънчо. Подозирам даже умишленост в този процес. Ние се опитваме да ги отдалечим от смарт устройствата, но не им предлагаме друго, дори през медиите.
Искаме независим контрол над всички институции, не само над медиите. Той ще осигури и независими решения спрямо тези, които нарушават правилата.
Как да се сформират независимите контролни органи?
Нели Димитрова:
Например как да се избира директор на едно училище... Той трябва да се избира отдолу нагоре чрез свободен избор от неговите колеги. Видяхме с партийните назначения какво се случва и на какво подчинение се превърнаха всички училища. Този модел беше въведен от ГЕРБ, които за 12 години окупираха държавата на всяко ниво. Независимия контрол трябва да се излъчи отдолу нагоре.
Албена Белянова:
Въпросът за независимостта на контролните органи е много сериозен. За да има независими контролни органи избирането и назначаването на тяхното ръководство трябва да е публичен и прозрачен. Трябва да се даде възможност за номиниране на по-голям брой хора, чиито идеи за начина на управление на тези органи да бъдат чути. На този етап най-добре е те да бъдат избирани от Народното събрание, а не както е случая с Агенцията за държавен финансов контрол, директорът на която се назначава от министъра на финансите. Всички можем да си представим как тя ще контролира например министерството на финансите. Другият фактор е финансирането на тези контролни институции. Те трябва да разполагат с достатъчен финансов и човешки ресурс, за да изпълняват функциите си и за да бъдат независими. Не само в контролните институции, но във всички държавни институции, служителите трябва да преминават тест за почтеност, както и тест за знания. Добри контролни институции ще има когато служителите в тях знаят, че носят отговорност за действията си. Тя трябва да бъде въведена чрез изменение на Закона за отговорността на държавата за вреди. И в момента съществува разпоредба, която позволява след установяване на вреди, нанесени на граждани, да се потърси регресна отговорност от държавния служител, който ги е причинил. Няма нито един случай, в който да е била потърсена. Това трябва да бъде променено и ние се ангажираме това да бъде едно от първите законодателни предложения, които да направим в 48-мото Народно събрание.
Кои каузи бихте определили като приоритетни за вас?
Вера Иванова:
Още от 2014 г. се сблъскахме с проблемите на неправомерно отнети деца поради бедност и тръгнахме срещу социалната система в тази посока. За жалост се сблъскваме с огромна корупция, огромни схеми. Това, което правим, е да спасяваме поединично деца и те са вече над 100, но това не решава огромния проблем. Една от първите законодателни промени ще бъде за спиране на отнемането на деца поради бедност на семействата. Ние сме и срещу Стратегията за детето, тъй в нея детето се разглежда като отделна единица. Ще настояваме да влезе Стратегия за дете и семейство. По никакъв начин дете не може да се разделя от неговата среда и неговото семейство. Родителят може да взима най-правилните решения за своето дете с редки изключения при тежко насилие и когато наистина трябва да се намесят социални служби и някаква форма на закрила, но в момента нашата препоръка към всички е: не търсете социалните. За съжаление, те не само няма да ви решат проблема, но ще го задълбочат до такава степен, че и детето ще бъде психически сринато, като и родителите.
Това, че приемната грижа я превърнаха в поминък за определени населени места за намаляване на безработицата. Стига се до драстични случаи, когато деца се експлоатират да работят и живеят в по-лоши условия. Приемните родители понякога нямат никакво образование. Порочната система е, че един и същи социален работник отнема дете и го настанява в приемна грижа. Това са схеми за корупция. Детето плаща със съсипана психика. За никого не е тайна, че около кризисните центрове за настаняване върлува и наркотрафик, проституция. Там децата стават по-голяма жертва на насилие. Имаме случай на отнето дето на 13 години, оставено само, да се грижи за по-малкото си братче, докато майката си търси работа. Когато социалните отнеха това дете забременя в кризисния център, където държавата трябваше да го пази. Това нещо трябва незабавно да спре.
Друг основен проблем са безумните ковид мерки, като се въвеждат все нови, без никаква ефективност. Твърдо сме против принудителното и задължително ваксиниране. Ние не сме ваксинирани, въпреки натиска. Нашите деца не са ваксинирани. При нашия опит, има случаи на деца в будна кома от ваксина, няма как да го позволим. Решението за ваксина е личен избор. Организирали сме и протести срещу безумните мерки за затварянето на парковете. Успяхме и безумната заповед на Фандъкова за затваряне на паркове и градинки да променим.
Другият проблем, за който ще предприемем незабавни действия е проблемът „деца раждат деца“. С мълчанието на всички отговорни институции това се толерира. Ако оставиш детето си само на 13 - 14 години, ти го отнемат, но ако родиш на роди на тази възраст, не се търси отговорност. Бащата, ако е малолетен, не носи никаква отговорност. Трябва да има мерки. Децата трябва да се обучават, да се интегрират. В момента се усвояват милиони за интеграция без никакви резултати.
