*Изключеният от ДПС Корман Исмаилов: Доган уронва авторитета на партията

„Газираният национализъм“ на нашите интелектуалци Новината е видяна 125 пъти Добавена на: 21.04.2011 12:39 Брой 101 Автор : Огнян Стамболиев Ще започна с лично признание. Произхождам от два стари рода. За единия имам родословие от началото на 14 век. И в двамата е имало много възрожденци, книжовници (сред тях е и предшественикът на Паисий Йосиф Брадати 1682 - 1759), революционери. Но като роден в европейския Русе, като преводач на автори от Европа, доскоро бях настроен повече космополитно, отколкото възрожденски. От десетина години обаче, като видях какви позорни, безродни процеси започнаха в родината ми, изпитах истинско потресение. Няма сега да говоря за пълзящата турцизация, за настъплението на агресивния ислямски фундаментализъм, за никнещите като гъби след дъжд джамии и медресета (дори и в районите без турци), за „ползата” от турските „театри” за кючеци и маанета, за чалгата, за замърсяването на езика ни с турцизмите, за все още неизчистената от напомнящите ни за робството турски топоними карта на европейска България, за превръщането на българските народни читалища в пропагандни центрове на Анкара, стремяща се да ни зароби не само икономически, но вече и културно под равнодушните погледи на правителства и парламенти... Думата ми е за днешните български кириакстефчовци и за техните „заслуги към нацията”. Да започнем с писателя и историка от Великотърновския университет Георги Плетньов. Той е написал редица трудове, сред които и монографията „Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает”, в която не само че изкривява историческата истина, но дори и обявява турския управник от Русе за „бележит реформатор”, „високообразован”, „честен държавник”, „строител”. Докато истината за Мидхат е съвсем друга. Първо: той е бил без образование; второ: реформите му са целели само едно – задържането на робството в България чрез козметични промени и някакъв негов неуспешен проект за конституция, според която всички граждани на Империята са... османци; трето: приписваните на Мидхат строежи, всъщност са дело на българи, с български пари и български робски труд. Истината е, че е построил голям затвор, няколко шивашки работилници за униформи на турските заптиета, един малък хотел и турска баня... А градът, 19-вековният Секстагинта Приста (дн. Русе), като център на Дунавския вилает по негово време, съвсем не е бил европейски и благоустроен. Това става чак след освобождението му от варварското турско робство. По времето на Мидхат той е малък, мръсен и типично ориенталски – с 22 джамии и с много малко българско население, и то главно в селата наоколо. По ирония на съдбата, в къщата-музей, носеща името на революционера Тома Кърджиев, сформирал чета, в която е бил и моят прадядо Тодор Стамболиев, работи Теодора Бакърджиева. Тази упорита дама е отявлен туркофил, която често прескача до Цариград и Анкара – един истински Кириак Стефчов в рокля. Пише, изнася лекции и доклади, дори уроци в училища, изцяло в услуга на пантюркистката идея у нас. Преди време тя също издаде една безродна книга във възхвала на Мидхат паша, за което „Десант“ подробно писа. В пасквила й няма нито дума за това как видният турчин садистично е измъчвал и убивал българските борци за свобода, как е обесил Караджата, какви пъклени и коварни планове е кроил, за да ни турцизира и претопи завинаги. През 2004 г. излезе книгата „Вести от Русчук” от друг наш историк – уважаваният от мен русенец Йордан Борисов. Останах много изненадан от неговата постъпка. И в тази малка книжка поробителят Мидхат е отново възвеличен. Тук той е „завършил Сорбоната в Париж” – само за един месец, през който е бил във френската столица, при това вече 36-годишен. Отново четем хвалби и небивалици за „строителя и реформатора”, и нито един ред за българофоба и българоубиеца Мидхат. Същият автор, като областен управител, преди няколко години предложи да се организирало национално честване „125 години Дунавски вилает в България, съвместно с Република Турция”. Представяте ли си какво безумие – все едно поляците да честват с руснаците двойното си поробване или италианците да честват „австрийското робство”! Известната с агентурното си име „агент Атанас“ проф. Вера Мутафчиева е сред най-отявлените наши османисти-туркофили. Тя е автор на много трудове по темата „турско робство”, което упорито нарича „османско присъствие” – колко недостойна позиция: да си чел толкова много, да разполагаш с толкова много архиви и да налагаш тази невярна, обидна и срамна формула? Да казваш, че „българското село процъфтявало при турските спахии”! Да интерпретираш този фатален, ужасяващ период от нашата история, по такъв недостоен и угоден за Турция начин, е равносилно на национално предателство. Какво ли се чудя, като самата историчка (поне до известна степен) предава и родния си баща – големия наш историк Петър Мутафчиев. Това тя прави в автобиографичната си книга „Семейна сага”, от която става ясно, че определено се дразни и срамува, че баща й, като защитник на българската национална кауза, са го наричали „великобългарски шовинист”. Не друг, а един български министър на образованието, при това историк – Веселин Методиев, предложи абсурдната идея да се напише „Обща история на България и Турция”, в която „турското робство” да се замени с формулата „османско присъствие”. Голям скандал в Народното събрание предизвика преди време изказването на червения историк-депутат проф. Андрей Пантев. Неговият прадядо – истински българин, бунтовник от видинското село Раковица, е бил зверски побит на кол от турците през 1850 г., което с гордост съобщаваше в многобройните си интервюта самият Пантев! След 1989 г. той започна активно да публикува в печата пробългарски патриотични текстове. Но след като стана депутат от листата на БКП/БСП, партията – приятел и съдружник на ДПС, професорът изведнъж запя съвсем друга песен: „Геноцид у нас изобщо не е имало, да се говори за това било „газиран национализъм”, „Геноцид е имало само за индианците в Америка...” и други подобни скудоумия. Демографите обаче твърдят, че според техните изчисления, ако не беше този петвековен геноцид, ние щяхме да сме сред многобройните и водещи нации в Европа. Неотдавна в „Десант“ споменахме и интервюто с пловдивския социолог доц. Иво Христов в „Гласове“, в което той споделяше възторга си от турците като народ, манталитет, морал, култура, нрави и заключава, че те са по-европейци от нас и на много по-високо цивилизационно равнище. Той се оказа един от купуваните напоследък от разни турски фондации гладни наши „интелектуалци”, обикалящи югоизточната ни съседка на техни разноски, за да я венцеславят след това у нас. Но всички знаем, че безплатен обяд няма. Има продажници, за които честта на родината струва няколко сребърника... Bookmark and Share
КОРМАН ИСМАИЛОВ Е АГЕНТ НА АНКАРА, КОЙТО ЩЕ ТРЯБВА ДА ЗАМЕНИ НАПЪЛНО КОМПРОМЕТИРАЛИЯ СЕ АХМЕД ДЕМИР ДОГАН, ТУРЦИЗИРАНИЯ ЦИГАНИН ОТ ШУМЕНСКОТО СЕЛО ДРЪНДАР, КОЙТО ДРУГАРИТЕ ИЗВАДИХА ОТ ЗАТВОРА И НАПРАВИХА ЛИДЕР, НО СЕ ОКАЗА, ЧЕ СА ИЗВАДИЛИ ДУХА ОТ БУТИЛКАТА И СЕГА ТЕЖКО И ГОРКО НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ТОЗИ ИЗРОД ДОГАН. А КОРМАН И КАСИМ ДАЛ СА НОВИТЕ СИВИ ВЪЛЦИ И АГЕНТИ НА АНКАРА, КОЯТО ИСКА ДА НИ ЗАВЛАДЕЕ СЪВСЕМ ПРЕД БЕЗРАЗЛИЧНИТЕ ПОГЛЕДИ НА НАШИТЕ ГЛУПАВИ И БЕЗРОДНИ ПОЛИТИЦИ, НАЧЕЛО С ПОЖАРНИКАРЯ ОТ БАНКЯ БОЙКО БОРИСОВ ИЛИ БОКО ТИКВАТА, КАКТО МИ ВИКА НАРОДЪТ.
МИНИСТЪРЪТ ТУРЧИН СЕ ПОДИГРА С БЪЛГАРИЯ Петък, 21 Октомври 2011г. Автор: в. Атака Рашидов нарече „глупост“ клането на 14 хил. българи в Стара Загора Заради гаврата Волен Сидеров поиска оставката на министъра на културата Турчинът и министър на културата Вежди Рашидов се подигра вчера с България, като нарече "глупост" клането през 1877 г. на 14 000 българи от турската армия в Стара Загора. Гаврата с историята ни стана пред църквата "Света София", където лидерът на АТАКА и активисти на националистите причакаха Бойко Борисов, Вежди Рашидов и американския посланик Джеймс Уорлик. Патриотите носеха плакати: "Бойко, смени си министъра на култура с някой, който говори български" и "Бойко, стига поклони към Турция. Искай 10-те млрд.!" И зададоха неудобни въпроси за сбърканата ни културна политика. На питането кога ще бъде построен мемориал на загиналите над 14 000 мъченици в Старозагорското клане, вместо да се дават 2 млн. лв. за реконструкция на "Ески джамия" в Стара Загора, Рашидов се изцепи: "Не ме занимавайте с глупости! Бих се уморил да отговарям на всяка истерия." На наглото му поведение лидерът на АТАКА реагира своевременно: "Ти си срам за България, Рашидов! Щом за теб джамиите са по-важни от отнетите зверски животи на над 14 000 българи, щом наричаш необходимостта от изграждането на пантеон в тяхна памет "глупости", ти си срам за тази страна. Дай си оставката, върви си", призова Сидеров, а Рашидов побърза да се скрие в базиликата заедно с останалите представители на кабинета. Междувременно националист №1 призова и Борисов, който се направи, че не вижда националистите, да обясни защо мълчи по зададените от АТАКА въпроси, касаещи важните теми за страната. Става дума за колонизаторската политика на ЕРП-тата, нелегално стартиралият добив на шистов газ от страна на американската компания "Шеврон", което пък унищожава природата в Добруджа. "Не се крий, Борисов, ела тук и отговори на въпросите на АТАКА! Ела да дискутираме, защо бягаш?! Две години ти бях желан събеседник, като те подкрепях, сега вече не съм, така ли?", възмутено запита Сидеров, но Борисов продължи да се крие. По-късно на въпрос на медиите какво ще каже на Волен Сидеров, премиерът смутолеви "Какво да кажа". След което се качи в джипа, придружен от яката си охрана и отпраши. Събраните пред "Света София" патриоти атакуваха с въпроси и американския посланик Джеймс Уорлик. "Уорлик, дължите ни 2 млрд. долара за базите на НАТО. Кога ще ги платите?", попита лидерът на АТАКА и обвини US дипломата, че е взел комисиона за “Шеврон”. "Ти си срам за американската дипломация, върви си!", призоваха националистите. Уорлик обаче последва примера на управляващите и уплашено се покри. ВОЛЕН СИДЕРОВ ПИТА Не се крий, Борисов, ела тук и отговори на въпросите на АТАКА! Ела да дискутираме, защо бягаш? Две години ти бях желан събеседник, като те подкрепях, сега вече не съм, така ли? Ти си срам за България, Рашидов, щом за теб джамиите са по-важни от зверски отнетия животна над 14 000 българи, щом наричаш необходимостта от изграждането на пантеон в тяхна памет "глупости"! Дай си оставката, върви си! Уорлик, дължите ни 2 млрд. долара за базите на НАТО. Кога ще ни ги платите?
ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРОМОХАМЕДАНИТЕ Открити от европейската наука едва през ХІХ в. тези българи (а и не само те!) са признавани за такива, а именно за българи, и от най-висшите среди на Османската империя. Нека за кой ли път припомним казаното през 1878 г. в не от някой друг, а от управителя на Дунавския вилает, човекът, който е преследвал, заточвал и бесил българските комити – Митхад паша: „Между българите (…) има повече от един милион мюсюлмани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва повсеместно: те са наследници на потурчени българи, приели исляма по време на завоеванието и след това. Те са синове на тази страна, на същата тази раса, от същия народ… Между тях има и такива, които говорят само български.” ИЗ СТАТИЯ НА Митхад Паша, публикувана през 1877 г. в парижкото списание „Илюстрасион
Буново Новината е видяна 218 пъти Добавена на: 09.03.2013 08:34 Брой 198 Автор : Севдалина Пенева [email protected] По традиция на 9-и март на гара Буново само телевизия СКАТ и няколко патриотични организации свеждат глави пред памета на жертвите. В средата на снимката (с бялото сако) е авторът на “Кървавата чешма” Силвия... На 9 март се навършват 28 години от кървавия протурски атентат, отнел живота на седем невинни българи През периода 1984-1987 г. България е разтърсена от серия кървави терористични актове. Убити са 8 души, сред които и 2 деца. Десетки остават осакатени за цял живот. Атентатите са извършени от трима протурски терористи - Емин Мехмедали Али, Аптула Аптула Чакър и Саафет Реджеб Реджеб. През 1988г. те са заловени и осъдени на смърт. Пет години по-късно, Ахмед Доган ги направи герои, като им издигна паметник-чешма в руенското село Трънак. На 9 март се навършват 28 години от трагедията на гара Буново, потопила в траур страната ни. На тази дата през 1985 г., бомба избухва във вагон за майки с деца на влака от Бургас за София. Силата на адския взрив е толкова голяма, че родителите на двете загинали деца – Георги Цветанов на 12 години и 13-годишния Стефан Атанасов, ги разпознават само по дрехите. Разкъсани са телата на още петима пътници - Райна Бозукова (64 г.), Яворка Петрова (38 г.), Емил Николов (40 г.), Николай Генков (64 г.) и Стилиян Иванов (60 г.). Ужасът от гледката е толкова голям, че дори и най-коравите ченгета, наети да разследват случая, още тръпнат при спомена. Тътенът от експлозията отеква в цялата страна и дори прехвърля границите. За кратко. Изтичането на информация е спряно от структурите на Държавна сигурност по политически съображения. Същите съображения, които карат и днешните политици да потъват в гузно мълчание на всяка годишнина от драматичните събития. В същото време тези, които наричаме „народни представители“, се надпреварват да се извиняват за т. нар. „Възродителен процес”, без да потърсят извинение за роднините на загиналите. Години наред на 11-и септември българските политици поднасят съболезнования на американския народ за атентатите от 2001 г. За убитите българи такива няма. През 2008 година патриотичната телевизия СКАТ излъчи документалната поредица „Кървавата чешма“. Автор на разтърсващия филм в три части е журналистката Силвия Трендафилова. „Филмът бе създаден като реакция срещу това мълчание и безразличие. Той няма за цел да настройва българи срещу турци или обратното. Няма за цел да предизвиква омраза и отмъщение. Неговата цел е да се знае и да се помни“, казва самата тя. Лентата е отличена със специалната награда на организаторите на ТВ-фестивала "Българската Европа", заради аналитичното представяне на болезнени факти от недалечното минало. Във филма е проследена подривната и терористична дейност на тримата атентатори и на техните съучастници, мотивите им, средствата и начина, по който извършват взривовете и палежите. Пострадали и очевидци разказват за ужасите, които са преживели при бомбените атентати. Най-голяма е трагедията обаче за близките на невинно загиналите. Първата част на филма съдържа три акцента. В „черна хроника“ са изброени най-мащабните терористични актове, извършени у нас през периода 1983-86 г. Представени са силни аргументи като опровержение на тезата, че терористичните актове били организирани от ДС. Показани са и неопровержими доказателства, че кървавите атентати не са реакция срещу „Възродителния процес“, тъй като заплахите за терор, подготовката за терористичните актове, както и извършването на някои от тях са факт много преди смяната на имената на турскоезичното население у нас. Трагедията на близките и роднините на загиналите е проследена във втората част на лентата. Един от тези, които пазят спомена за преживения ужас, е синът на Добра Паслиева – Веселин от Кърджали. Майка му е убита при атентата в чакалнята на гара Пловдив на 30 август 1984 г. По това време той е 25 години. Добра работела като готвачка на ученически лагери и този ден се връщала от командировка. Тъкмо слизала от пътническия влак, за да хване експрес „Тракия“ за Кърджали. Когато не се прибрала у дома, близките й започнали да я издирват, а на следващия ден пристигнали на пловдивската гара по съвет на служителка на БДЖ. От инцидента не била останала и следа. Следите от кървавия атентат били напълно заличени, стените в чакалнята – прясно боядисани. С тежки изгаряни и в нечовешки мъки, Добра е закарана веднага след взрива в Пловдивската болница. Лекарите не успяват да я спасят и след няколко дни тя умира. На същата дата – 30 август 1984 г., тримата терористи Емин Мехмедали Али, Аптула Аптула Чакър и Саафет Реджеб Реджеб поставят още една бомба. 38 минути след взрива в Пловдив, на паркинга на аерогара Варна избухва второ взривно устройство. Ранени са две жени от морския град - Елена Владева и Елена Иванова. По-късно разследването ще установи, че бомбата е трябвало да гръмне във фоайето на летището, за да загинат много повече хора. Половин година по-късно след събитията в Пловдив и Варна последва нова трагедия - този път с много жертви. Трагедията е на жп гара Буново. Филмът „Кървавата чешма“ показва въздействащи кадри. Влакът се носи из Подбалканското дефиле. Това е композиция номер 346 от Бургас до София. В купе номер 3 на вагона за майки с деца пътниците са трима. Две деца и една жена. Децата са седнали до прозореца, мълчат и гледат навън. От време на време правят някакви знаци, жената разбира, че са глухонеми, от пансиона в село Мъглиж. Избягали, защото на едното дете му домъчняло за мама и татко и решило да отиде и да ги види. Поканило и приятелчето си. Купили си билети и се качили на влака. Заедно с тях се качва и лидерът на терористична група Емин Ахмедали Али с две чанти, заредени с експлозиви. Избира точно вагона за майки с деца. В купето с немите деца оставя една чанта под място номер 82. Втората прехвърля в пето купе, а самият той остава в коридора, за да наблюдава зловещия багаж. В 17.40 часа влакът пристига на Сливенската гара. Емин взима чантата от пето купе и слиза, за да осъществи поредния атентат – взрива в хотел „Сливен“, където пострадалите са 23-ма. Бомбата избухва в 22.03 часа, половин час след трагедията на гара Буново. В 21.32 ч. влакът навлиза в гара Буново и точно в този момент мощен взрив го разтърсва... По какви следи тръгва разследването, какви са веществените доказателства, които отвеждат органите на властта до извършителите, тяхното залавяне, процесът срещу тях и накрая позорът, който държавата допуска с откриването на паметник на протурските терористи – това е тема на третата, последна част на „Кървавата чешма“. Ако сте пропуснали филма на СКАТ, обективно пресъздал събитията преди 28 години, гледайте го! Защото трябва да се знае и да се помни!
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД