Иво Христов: Президентската република е изход от сегашната криза

Иво Христов, евродепутат и бивш началник на кабинета на президента Румен Радев. Следвайте "Гласове" в Телеграм

Автор: Иво Димитров, в-к "Филтър"

Ерудит и визионер Иво Христов е един от най-ярките представители на европейската левица у нас. Работил е като журналист, фотограф, публицист и преводач на френска литература, бил е водещ и редактор в различни телевизионни предавания. Автор е на политическата биография на Франсоа Митеран. Става началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017–2019 година. В момента е евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

– Господин Христов, Станислав Стратиев твърдеше, че „българският модел“ е състояние на духа и определен начин на мислене. Казано просто – обратно на всичко. Съгласен ли сте? 

– Българският модел е устойчивият безпорядък. Никое усилие не успява да ни изведе от него. Българите сме мнителни към всяка власт и всяка личност, саботираме всяка форма на организация, всички универсално признати системи. Примери много. Прегръщаме демокрацията, решаваме да гласуваме свободно, но скоро изработваме десетки начини за контролиране и купуване на вота. Приемаме закони, но ги заобикаляме чрез корупция и връзкарство. На пътя задминаваме отдясно и газим буслентата, за да спечелим няколко метра в задръстването. Тази наша особеност се проявява дори в груповите спортове. Помните, че тактиката на Пенев на паметния Мондиал ’94 бе наречена от чужди коментатори „организиран хаос“. Тогава дори ни донесе успех. Но той дойде от силното поколение, геният на много индивидуалности матира стройната организация на противниците. Това се случва рядко. Организираният безпорядък е самоизграждаща се система, която като пълзящо растение обгръща скелето на официалната (закон, правилник, морал). Тя не е рецепта за успех. В трудни времена е мрежа за оцеляване. Може би такива времена са оформили нашия манталитет, а той постепенно е развил способността да дублира всяка система.

– Защо според вас се стигна до тази фрагментация в нашия парламент и каква е прогнозата ви – правителство или нови избори?

– Чисто математически, когато хората гласуват масово, малките партии остават под чертата. Както водата в пълен язовир покрива скалите по дъното. Крайно ниската активност позволи в парламента да пробият и партии със скромен брой избиратели. Те подадоха глава над плитката вода. Електоралната апатия само ще задълбочава фрагментацията. Фабрикуването на спасител (от типа Симеон-Борисов-Слави), което в миналото бе ефикасен инструмент на задкулисието, е само моментен допинг за реанимация на една изчерпана парламентарна република. Кризите – международната и националната – се развиват твърде бързо и не оставят време и възможност на политтехнолозите да изнамерят и утвърдят нов месия. Под политтехнолози разбирам неформалните кръгове от финансисти, социолози, политически коментатори и журналистически персонал, които режисираха досегашните пришествия на лъжепророци в българската политика.

– Смятате ли, че съставянето на кабинет в рамките на 48-ото народно събрание е добър сценарий?

– Повече вярвам в добрата воля на служебния кабинет. Не виждам надеждна коалиция, която да поеме управлението на страната.

– Приемате ли тезата, че след още едни предсрочни избори ще могат да се създават всякакви коалиции и червените линии ще изчезнат?

– Според мен червените линии вече не съществуват. Изчезването им е ярък симптом за упадъка на партийната система, която вече е изпразнена от идеи, неспособна да каптира надеждите, да изработва решения и да мобилизира гражданите. Оттам и апатията. Последната червена линия разделя партиите според различната им външнополитическа васална зависимост. Това е особено опасно. Също като в Украйна враждуващи и воюващи страни противоборстват на наш терен, а ние сме зрители на опасната игра. Защото в този мач българите не определяме правилата, нито има кой организирано да отстоява нашия интерес.

– Мнозина анализатори смятат, че ключът за съставяне на правителство е в „Демократична България“. Тогава каква е ролята на БСП?

– „Демократична България“ е ключът, който отвори вратата и покани войната да влезе в дома ни. Това е партия, която вее чуждо знаме, защитава чужди интереси и вече изпълни зловредната си мисия в парламента. Грубо казано, в момента за властта се конкурират националната олигархия (ГЕРБ-ДПС) и посолските партии (ПП-ДБ). И двата полюса (ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ) възприемат БСП като допълваща бройка в алтернативните си планове за формиране на управленско мнозинство. „Възраждане“ е достигнала своя стъклен таван и едва ли ще го пробие.

– На какво се дължи постоянният срив в резултатите на левицата у нас?

– Сривът е глобален. Левицата пристана на десните икономически догми и ограничи амбициите си до правата на малцинствата. Тоест загърби Маркс и последва Маркузе. Забрави, че икономиката е базата (по Маркс), а от нея зависи надстройката на обществото. Крайната десница зае опразнения от левицата социален терен. Тя говори за бедност и престъпност. Днес традиционната левица е по-скоро в миманса на либерално-глобалистките партии, жертва на своето икономическо безволие и идейни компромиси с традиционната десница в името на властта.

– Не са малко онези, които виждат евентуален президентски проект като център, около който да се обединят левите сили. Вие какво мислите по този въпрос?

– Лявото обединение е необходимост, но не като механичен сбор от сегашните раздробени формации. БСП се опитва, но не успява да организира този процес поради загубеното доверие и идейния хаос в партията. Ръководството на БСП вижда в президента възможен конкурент и се опитва да го унищожи, с което реално води война срещу бъдещето на левицата и това отблъсква нашите симпатизанти. Нужни са ново вдъхновение, нови лидери и нови идеи.

– Наскоро заявихте, че сте за президентска република. Защо?

– Президентската република е изход от сегашната криза. Абсурдно е да се върнем към конституционната монархия, нали? Още по-абсурдно е да вярваме, че парламентарната република може да бъде оздравена. Как? С въвеждане на мажоритарна избирателна система? В български условия това означава управляващата партия и местният бизнес да си назначават депутати с корпоративен, купен и административно организиран вот. Видяхме го преди години. В мажоритарните райони не влязоха личности, а анонимки от ГЕРБ. Да дадем изборен бонус на партията победител? Това дори ще задълбочи кризата с легитимността, защото при тази политическа апатия партия с 634 000 гласа, като ГЕРБ на последните избори, ще получи ключовете за МС, бюджета и бъдещето на страната.

Изходът е в президентската република. Мнозина ме питат какво би станало, ако си изберем някой нов Плевнелиев? Уви, никоя система не ни застрахова срещу собствената ни глупост като избиратели. Нито президентската, нито парламентарната. Десните всичколози вопият, че това щяло да роди личен режим. Несъстоятелна опорка. България тъкмо излиза от личния режим на Борисов, който се роди в рамките на парламентарната република. Не конституцията, а липсата на законност, липсата на граждански контрол и свободни медии правят възможно възникването на личен режим. Президентската република не е узаконена автокрация, а добре позната по света конституционна уредба, която отговаря на основните ни проблеми.

Първо: слага край на колективната безотговорност и концентрира управленската отговорност в лицето на президента, чиито действия подлежат на ефикасен и постоянен контрол от парламента, КС и други органи.

Второ: изчезват златните пръсти, балансьорите и други инструменти на сивата парламентарна политика. Президентската република по естествен път води до окрупняване на партиите. Борбата за власт в президентска република предполага широко коалиране, защото ключовият пост е един. Това коалиране се случва преди изборите, а не държи в шах държавата с партийни пазарлъци за правителство, които наблюдаваме вече година и половина. Тъкмо отмирането на партийния бизнес е причина всички днешни партии дружно да са против президентската република. Те са привързани към рекета, който дори малки формации могат да практикуват в парламента, когато мнозинството зависи от тях.

Трето: държавата се управлява от най-легитимно избраната фигура, която по подразбиране е подкрепена и от коалиция от партии и движения, защото никой самодеец не може да пробие на президентски избори в президентска република. В момента имаме тежък проблем с легитимността. Синдромът „Плевнелиев“, сиреч сламен човек начело на президенска република, е трудно осъществим, защото това е избор за реален лидер и партиите нямат интерес в битка за реалната власт да залагат на бутафорни фигури.

Четвърто: Когато питали мъдреца, атинския държавник, мъдреца Солон коя е най-добрата конституция, той отвърнал: кажете най-напред за кой народ и в коя епоха? България не е Белгия, която живя повече от година без премиер. Явлението „Борисов“ доказа, че българите имат нужда от персонификация на властта. Дори в условия на парламентарна република по естествен път властта неформално се концентрира в едно лице. Връщам се на първия ви въпрос: Борисов е лицето, което най-умело управляваше механизмите на организирания безпорядък. Да, ние имаме конституция, имаме закони, но у нас животът протича по паралелните канали на организирания безпорядък. Законът се финтира с едно позвъняване по телефона. Това е вредно, покваряващо и разрушително. Президентската република персонифицира изпълнителната власт с всички произтичащи от това отговорности за президента. Зловредни решения вече няма да се прокарват по механизмите на колективната безотговорност на парламента.

Президентската република гарантира и устойчиво управление в продължение на поне един мандат (4–5 години), което ще изведе България от изборната спирала, която ни завлича надолу.

– Появиха се коментари, че позицията ви е съгласувана с президента Румен Радев. Така ли е?

– Ни най-малко. Позицията е лично моя, защитавал съм я още преди 15 години в статията „Имало едно време една република…“, публикувана в сп. ТЕМА през август 2007г., и откриваема на блога ми .

– Вежди Рашидов се оказа обединителна фигура за шеф на парламента. От какво обединение имаме нужда?

– Имаме нужда от единение около осъзнати национални интереси: мир, демокрация, интеграция с Европа, но и мъдра предпазливост по отношение на нейните самоубийствени заблуди. Като войнствените пози в последните месеци. За мен присъединяването към еврото също е рисковано решение в този момент. Защото бъдещето на самата обща валута е неясно.

– Оправдаха ли Кирил Петков и Асен Василев заявките, че ще осъществят промяна и ще преборят корупцията?

– Провалиха се скоропостижно и завещаха повече проблеми, отколкото наследиха. Служебното правителство успя отчасти да поправи поразиите им в енергетиката, като подсигури слотове за разтоварване и закупи втечнен газ чрез открита тръжна процедура. През септември обузда и ръста в цените на горивата. Сега ценовата конюнктура се подобри, но войната прави бъдещето непредвидимо. Борба с корупцията не видяхме. Четворната коалиция се прочу със свои „калинки“, семейни назначения, мераци да назначат свой човек в КПКОНПИ. По-скоро наблюдавахме опит за приватизация на наследената корупция.

– Какъв смисъл намирате в така наречената евроатлантическа коалиция?

- Това е евфемизъм за коалиция на войната. Няма друг смисъл. Поръката отвън е театралната борба с корупцията да бъде забравена в името на неотложния императив: консолидирането на украинския тил, част от който е и България. На стратегическите карти на съюзниците България е само територия, през която трябва безпрепятствено да протича военната логистика. А в условия на горещ конфликт тази логистика е потенциална военна цел. Сегашното НС рязко покачи рисковете за България.

– Как изглежда България на фона на геополитическите процеси?

- Битува заблуда относно настроенията на българите. Според мен мнозинството е добронамерено към Русия, но същевременно подкрепя европейския избор на България. Близо милион българи работят и учат в ЕС, техните роднини в България нямат интерес от геополитическа промяна. Масовият българин има здрав разум, но живее под къстосания огън на радикалите от двата полюса. Полярните мнения са относително по-малко, но истерични и надвикват трезвомислещите. Антиевропейските настроения не надхвърлят изборния резултат на „Възраждане“ (в пика си „Атака“ имаше подобен). Но БСП не е антиевропейска партия. Русофобските настроения също се ограничават до ДБ и част от ПП. Но ГЕРБ не е русофобска партия.

В геополитическото противопоставяне българите не търсят ревизия на геополитическата ни позиция. Това е пропагандна страшилка на десницата. Не ние, българите, създаваме рискове, а онези, които ескалираха конфликта до война. Има много страни в този процес, но България не е сред тях. Ние сме в правото си да търсим да ограничим щетите от чуждите амбиции, които подпалиха тази война.

– Ноам Чомски казва, че причината за войната в Украйна е провокация, но това не оправдава самата война и това, което прави Русия, е едно от най-тежките военни престъпления през XX и XXI век. Вие на какво мнение сте?

– Подобно. Всяка война е поражение за цивилизацията, за човешкия род. Тя вече е факт и всички усилия трябва да се насочат към нейното спиране. Но чуваме само войнствени декларации от двете страни.

– Какви ще са последствията от решението да въоръжаваме Киев?

– Това решение няма потенциал да повлияе на хода на военната кампания, но официализира България като тил, каквато беше и целта му. А това ни превръща в мишена. В последните десетилетия войните не се обявяват официално. Наричат се мироопазващи, мироналагащи мисии, антитерористични и специални военни операции. България може да бъде въвлечена във войната, без дори да разберем кога сме се озовали отвъд фаталния праг. Войната е в Украйна, но в Европа и в Русия се случват взривове и аварии. Спомнете си взривяването на Северен поток, Кримския мост, аварията на петролопровода „Дружба“ в Полша, взривове в български оръжейни складове. Това са по всяка вероятност диверсионни операции. Географията на войната е много по-широка от театъра на горещите военни действия. Решението да се доставя оръжие на Украйна поставя България в гравитационното поле на войната.

– Коя партия има най-разумно поведение сега и има ли изобщо такава?

– Президентът Радев и служебното правителство действат отговорно. Министърът на отбраната Димитър Стоянов е професионален военен, познавам го като човек на дълга и се надявам да обуздае милитаристкия апломб на „коалиция Зеленски“ в НС при оценката на военната помощ, която кабинетът бе задължен да предостави.

– Разделихте ли се с илюзии през последните години?

- И преди не съм имал особени илюзии, но се старая да не се поддавам на фатализма.

– Обединена ли е Европа и накъде вървим всички европейци?

– Това ще проличи след зимата, защото кризата изостря националните егоизми. Европа допусна стратегически грешки, които поставят в риск бъдещето на Съюза. За тези грешки ние не можем да виним нито Русия, нито САЩ. Това са грешки на европейската безхарактерност и недалновидност.

– Кой е въпросът, който си задавате най-често напоследък?

– Можем ли все още да избегнем катастрофата, след като сме допуснали толкова грешки?

 

Източник: filternews.bg