- 10 Sep 2020
- 80
- 3
Правната комисия в парламента действа без логика и извън всякакви процедурни правила: това обяснява Иванка Иванова, директор на Правната програма на Институт "Отворено общество" - София, в интервю за БГНЕС. По думите й отлагането на членството ни в Шенген е цената, която плащаме за трайния отказ на правителството и парламента да гарантират върховенството на закона и да преследват и ограничават корупцията в съдебната система. Европейският съюз няма инструменти, за да санкционира поведението на държави членки, които нарушават стандартите за върховенство на закона, а отделни негативни примери, които бяха дадени напоследък от Унгария, Румъния и България, ще доведат до приемането на инструменти за ранно предупреждение и санкциониране на нарушенията, обяснява още Иванова.
<p><em>В един ден Народното събрание избира двама нови конституционни съдии, без да зададе на кандидатите нито един въпрос и без да проведе дискусия по техните качества. На следващия ден Правната комисия допуска единия от избраните, за да даде обяснения по негова инициатива. Обясненията се дават по повод на нещо, което участващите наричат или "донос" или "анонимен". Защо обясненията се дават след гласуването, а не преди него? И защо се дават обяснения, ако сигналът е наистина несъстоятелен? В това няма смисъл. И колкото по-далеч отива ставащото от критериите на нормалния здрав смисъл, толкова по-висока ще бъде политическата цена, която в крайна сметка ще трябва да бъде платена за това назначение.</em></p>
<p><em>Правната комисия дори не забеляза, че фактите от т. нар. "донос" са изнесени още преди две години от две различни медии. Засегнатата съдийка не поискала тогава право на отговор, не е поместила опровержение (което средствата за масова информация биха били длъжни да публикуват, ако засегнатата страна поиска) и не е завела срещу тях дело за обида и клевета</em>, обяснява Иванка Иванова по повод скандала с избраната за контиституционен съдия Венета Марковска.</p>
<p>На въпроса защо някои депутати от БСП са гласували за Марковска – Румен Петков, Емилия Масларова, Асен Гагаузов, и не води ли това до връзка с бившия президент Първанов, Иванова отговаря: <em>Аз не мога да спекулирам върху мотивите, с които депутатите подкрепиха двамата избрани кандидати. Личното ми мнение е, че кандидатите, които не бяха избрани – Екатерина Михайлова и Татяна Върбанова, всъщност по-добре отговарят на конституционните изисквания за заемане на този пост. Ще припомня, че Конституцията изисква от кандидатите за съдии в Конституционния съд, освен 15 г. юридически стаж, също и високи професионални и нравствени качества.</em></p>
<p><em>Факт е обаче, че при решаването на кариерни въпроси в съдебната власт в нашето Народно събрание няма власт, няма опозиция. Формира се едно безпринципно мнозинство, чиито решения остават немотивирани – партийните граници бяха размити при избора на инспекторите за Инспектората към ВСС, при избора на членовете на ВСС, и сега – при избора на съдиите в КС. Крайният резултат е, че не може да се посочи конкретна политическа сила, която да поеме отговорността за едно или друго назначение. И за това негативите на безпринципните назначения отиват вместо за сметка на отделна партия, за сметка на самата институция – общественото доверие в Народното събрание и в политическите партии е всъщност по-ниско дори от доверието в съдебната система (която уж напоследък е единица мярка за ниско обществено доверие).</em></p>
<p><em>Това над-партийно съглашателство по кадровите въпроси на съдебната власт е и в основата на отсъствието на сериозна реформа в този сектор – просто статуквото удовлетворява всички партии в Народното събрание. Ако гражданите очакват да получат справедливост, на следващите избори трябва да заложат на политическа сила, която предлага конкретни мерки за реформа на органите на съдебната система, прокуратурата и МВР",</em> смята Иванка Иванова.</p>
<p><em>За 21 г. съществуване на Конституционния съд като институция у нас, аз не си спомням за друг толкова голям скандал при назначение на съдия. За това си има и причини – от една страна през мандата на това правителство политическата тежест на Конституционния съд нарасна неимоверно. Да си спомним само три дела - делото за служителите на Външно министерство, които са били сътрудници на службите на тоталитарния режим; делото за специализирания наказателен съд и делото за закона за отнемане на незаконно имущество – при всеки от тези три случая оцеляването на изпълнителната власт е зависело от решения, които взема Конституционния съд. </em><br /><br /><em>От друга страна – предстои референдум, а през лятото на следващата година и парламентарни избори, в които няма явен фаворит, и отново Конституционният съд може да се окаже в позиция да преразглежда мандата на депутати и дори да прекроява съотношенията на силите между политическите партии. Така попълването на състава на съда се превърна в процедура с много висок политически залог</em>, обобщава Иванка Иванова. </p>
