Историкът Йост Дюлфер за тайните архиви на западногерманското разузнаване

<p>Комисията се е натъкнала на информация за голям брой унищожени през 2007 г. архивни единици. Дали това е резултат от рутинни действия, или е целенасочено направено за прикриване на нелицеприятни факти? За разкритията и очакванията на комисията разказва историкът Йост Дюлфер, който е и член на комисията, в интервю, публикувано в &bdquo;Дер Щандарт&rdquo;.</p> <p><strong>- Комисията, на която сте член, е разкрила, че Федералната разузнавателна служба (Bundesnachrichtendienst &ndash; BND) е унищожила лични дела на свои служители, които някога са работили за СС и Гестапо. За тези документи е било прието, че не представляват интерес и нямат стойност като архивни материали. Какъв е вашият коментар за това?</strong></p> <p>- Рутинно е във всички служби след определен срок да се унищожават секретни материали, включително и лични дела на служители. Ние обаче не искаме да се примирим само с тази информация. Изненадани сме, че такова нещо се е случило през 2007 г. Не можем да си обясним защо около 250 архивни единици са унищожени точно в периода, когато председателят на Федералната разузнавателна служба беше на път отново да учреди комисия, която да проучи историята на службата. В публичното пространство се изказват подозрения, че служители на разузнаването целенасочено са искали да попречат да бъде правено проучване на историята на службата.</p> <p><strong>- Основателни ли са тези подозрения?</strong></p> <p>- Дали са основателни подозренията, може да се каже едва когато историческите факти станат известни. Тъй като обаче документите са унищожени, това ще се окаже трудна задача. Евентуално можем да се надяваме, че едни или други от тях ще бъдат възстановени по някакъв начин. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Вие обаче вече разполагате с някаква информация?</strong></p> <p>- Разбрахме, че липсват архивни единици и дадохме указания на изследователите за кои лица става дума. След това стана ясно, че унищожените документи се отнасят до хора, работили за Гестапо, Главното управление за имперска сигурност (Reichssicherheitshauptamt &ndash; RSHA) и полицията. Но не такива имена, които човек, интересуващ се от политика и история, обикновено ги знае. През 60-те години на миналия век Федералната разузнавателна служба веднъж вече е отбелязала, че в редиците й има немалко служители с &bdquo;кафяво&rdquo; минало. Тогава се провежда разследване, след което са освободени някои служители, други обаче са преценени като безобидни. Установено е, че сред унищожените през 2007 г. секретни документи има лични дела на засегнатите по онова време. Това има важно значение за най-новата история на страната. <br /><strong>- След Втората световна война във Федералната разузнавателна служба повече лица от апарата на нацистка Германия ли е имало в сравнение с други държавни инстутиции?</strong></p> <p>- Нямаме основание все още да твърдим това. Като цяло много служители на нацисткия репресивен апарат след Втората световна война са намерили подслон в полицията и съдебната система. Това е известно. Част от нашата задача е да разкрием в каква степен то важи конкретно за разузнаването. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Възможно е да попаднете на австрийци в процеса на вашето проучване. Ще се занимавате ли и с този аспект?</strong></p> <p>- Нямаме такива правомощия, но ще работим заедно с австрийски колеги. Именно в сферата на личния състав би следвало да има континуитет в австрийските тайни служби. Със сигурност ще се опитаме да разкрием дали е имало &bdquo;колегиален обмен&rdquo; между германските и австрийските тайни служби през този период. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Какво влияние върху настоящето може да има &bdquo;кафявото&rdquo; минало?</strong></p> <p>- Федералната разузнавателна служба е една от последните институции, която дава достъп до своите архиви. Вероятно в отделни ведомства е имало цели мрежи от хора, свързани с Гестапо. Това може би днес вече не играе особена роля, но за една демократична държава е важно да се знаят тези детайли.</p> <p><strong>- Историческата комисия за Федералната разузнавателна служба беше създадена едва през 2011 г. В много западни държави по закон архивите се разсекретяват след 30-годишен период. Защо това не се случва в Германия, а и в Австрия?</strong></p> <p>- В САЩ това изискване се изпълнява по-успешно, но процесът на разсекретяване всъщност куца навсякъде, в много случаи заради липса на ресурси. За тайните служби в Германия обаче изискването за разсекретяване в този му вид наистина е ново. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Вашата задача е да изследвате историята на германското разузнаване в първите десетилетия след Втората световна война. За целта вие и колегите ви получавате пълен достъп до всички архиви на Федералната разузнавателна служба, включително и до документи с гриф &bdquo;секретно&rdquo; и &bdquo;строго секретно&rdquo;. Имате право да видите всичко, но нямате право да оповестявате публично всичко. Това цензура ли е?</strong></p> <p>- С Федералната разузнавателна служба се споразумяхме, че през 2014/15 г. ще представим критичен доклад, който ще съдържа всички важни за нас информации. Службата ще трябва след това да решава кои от данните влизат в противоречие с интересите на националната сигурност. Имаме желание впоследствие да публикуваме доклада като книга. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- До каква степен изследването ви ще засегне тайните служби на бившата ГДР?</strong></p> <p>- Служители на Федералната разузнавателна служба са извършвали престъпления, докато са работили за нацисткия репресивен апарат, същото важи и за служители на Щази в един по-късен период. Архивите на Щази след падането на Берлинската стена станаха достъпни и активно се проучват. Ние имаме добри контакти с колегите, които работят в Службата на федералния пълномощник за архивите на Щази. Ще изследваме в каква степен Щази и западногерманското разузнаване взаимно са се проучвали. Имаме голям интерес към така наречената &bdquo;война на тайните служби на германска територия&rdquo;. Биха могли да се разкрият взривоопасни детайли. <br /><strong>- Преди няколко дни беше пенсиониран ръководителят на Федаралната разузнавателна служба Ернст Урлау. Какви е вашето най-важно искане към неговия наследник Герхард Шиндлер?</strong></p> <p>- Господин Урлау учреди комисията ни и подкрепи желанието ни да имаме независимост, докато извършваме научните си изследвания. Искаме от наследника му да не ограничава нашата независимост.<br /><br /><em>Превод от немски език: Мария Дерменджиева</em></p>