- Автор: Гласове
- 04 Авг 2024
- 1288
- 12
Изборът на България за домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО е безспорно голямо признание за България, тъй като това е един от най-престижните световни форуми за културно наследство. Поздравления за министъра на културата проф. Найден Тодоров, който светкавично успя да убеди ръководството на ЮНЕСКО следващата годишна среща на Комитета да се случи именно у нас. Това каза пред "Гласове "Ирена Тодорова- изпълнителен директор на Регионален център София – ЮНЕСКО и член на управителния съвет на Национален фонд „Култура”.
Според нея друг е въпросът как ще се представим догодина като домакини на това събитие. Тук съществува реален риск, особено ако решим да продължим познатите практики по включване в процеса на хора, които в годините „паразитират“ върху българската култура, удобно са се самонастанили в различни сфери и умело прикриват пълната си неспособност да я управляват и популяризират.
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
- България става домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г., какво означава това за нас?
- Изборът на България за домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО е безспорно голямо признание за България, тъй като това е един от най-престижните световни форуми за културно наследство. Поздравления за министъра на културата проф. Найден Тодоров, който светкавично успя да убеди ръководството на ЮНЕСКО следващата годишна среща на Комитета да се случи именно у нас. През лятото на 2025 г. културата ще бъде на фокус в България. Силно се надявам на устойчивост в политическия кабинет на Министерството на културата, за да се представим добре и да не допуснем гафове, които да отнемат позитивите на такова значимо международно събитие. В рамките на събитието ще присъстват стотици министри, политици, експерти – пряко ангажирани с опазването и популяризирането на културното наследство, които ще обсъждат новите направления на развитие и политики в тази област, ще разпределят финансови и други средства, ще решават кои обекти да влязат в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, както ще определят и тези, които са в риск или могат да отпаднат. С други думи това е политическа среща от най-високо ниво, за която ние сме достойни домакини, но трябва и да останем силен притегателен център по проблемите на световното културно наследство и в перспектива. Само един пример ще дам, свързан с Несебър, за който се знае, че има опасност да загуби статута си на обект от световно значение. Този форум, наред с предприетите вече мерки, ни дава възможност да приложим всичките средства на дипломацията и да не допуснем това да се случи.
- За първи всички парламентарно представени партии се обединиха около кандидатурата ни да бъдем домакин на този форум, означава ли това, че културата се превръща в приоритет за българските политици.
- Много бих искала културата да бъде един от приоритетите на българските политици, но в известна степен проявявам и скептицизъм. В България ние все още привиждаме международни организации от ранга на ЮНЕСКО, Европейския съюз, Съвета на Европа като международни структури, чиито политики обличат в смисъл, придават фокус на българската национална политика и затова те имат своя естествен престиж в очите на нашите политици. Причините биха могли да бъдат различни, свързани с рязко променящия се контекст в последните години и резултат от дълго продължилия преход, но така или иначе е очевидно, че все още изпитваме слабости в изграждането и прилагането на културна политика. Затова е трудно да си представим, че някой би могъл да се противопостави на подобна заявка, макар да чувам, че част от заинтересованите министерства не са били категорични в подкрепата си.
Друг е въпросът как ще се представим догодина като домакини на това събитие. За председател на организационния комитет е избран един от най-ярките учени и професионалисти с признат международен опит като проф. д-р Николай Ненов, но той не би могъл да направи много без силната подкрепа на Министерството на културата и като цяло на изпълнителната власт. Затова е много важно, въпреки политическите турбуленции, да се мисли в перспектива и да се даде възможност на тези, които са започнали процедурата, да а завършат успешно, тъй като виждаме желание и концепция България да се представи подобаващо. 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО дава възможност да се даде нов тласък на развитие културния туризъм, да се представи и рекламира българското културно наследство по нов и надявам се, осъвременен начин, да се разгърне представата за България, като държава с уникални богатства, които съчетават локалното и регионалното, препращат едновременно към колорита на Балканите, но и към европейските наследства. Затова е много важно – освен синергията между институциите, да се създаде мрежа от професионалисти, които успешно да изпълняват заложените цели в различните етапи от подготовката и провеждането на международната среща. Тук съществува реален риск, особено ако решим да продължим познатите практики по включване в процеса на хора, които в годините „паразитират“ върху българската култура, удобно са се самонастанили в различни сфери и умело прикриват пълната си неспособност да я управляват и популяризират.
- Къде смятате, че трябва да се проведе 47-ата сесия на Комитета за световно наследство?
- Разбирам, че вече София е определена като основна отправна точка. Това е обяснимо, тъй като в столицата има най-много места за настаняване, градът е най-достъпен от гледна точка на логистика и управление, въобще има капацитета да посрещне хора от цял свят. Важно е обаче местната власт също да е активна, особено в контекста на политическата криза, в която се намираме. Министър Тодоров посочи, че държи гостите да видят Несебър, Созопол, Копривщица, Пловдив, наред с тях Боянската църква и Рилския манастир. Всички тези места по един или друг начин са свързани с ЮНЕСКО. Знаете ли, че освен Регионалния център София – ЮНЕСКО, който аз представлявам, сме на път да се преборим за още един център на ЮНЕСКО в Созопол по опазване на подводното културно наследство. Разбирате ли какво означава това за България? Два центъра на ЮНЕСКО, единият за опазване на нематериалното културно наследство, който току-що подписа новото си споразумение за още осем години, и един за подводното културно наследство. С повече воля от страна на политическия ни елит спокойно можем да се превърнем в европейски, а защо не и в световен лидер в тези направления.
- Предстоящият културен форум не е първият по рода си за нас, миналата година вашият Център организира международна среща в Пловдив по повод 20-та годишнина от подписването на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, какъв беше отзвукът от нея?
- Миналата година в Пловдив успяхме да съберем представители от цял свят и да бъдем домакин на 11-ата международна среща на Категория 2 центровете на ЮНЕСКО, работещи за опазването на живото наследство на човечеството. Избрахме стратегически това да е Пловдив, като град с устойчива културна политика, европейска столица на културата, в който културните наследства са част от живота на гражданите. Когато е налице неустойчива държавна власт, както е през последните години, устойчиви партньорства се търсят с местната, въпреки че е важно да се работи на всяко ниво, за да се постигат ефективни във времето политики. Разбира се, тогавашният екип на Министерство на културата допринесе много за успешната организация. Бих искала да обърна внимание, че в момента виждаме приемственост и последователност в залаганите цели, в осъществените дейности за тяхното постигане в определени направления в културата, затова имаме и видими резултати. Особено ценно е, че напоследък се инвестират усилия в сътрудничеството на България с ЮНЕСКО и това е позитивна дейност, чиито резултати стават все по-ясни и публично достъпни. По този начин проблематиката по изучаване, опазване, съхранение и популяризиране на културното наследство добива плътност и става видима и значима за обществото.
