In memoriam Ф. С. Хофман: Търся герои, които имат провал, които трябва да се борят

<p><em>Току-що номиниран за пет Оскара - сред които за най-добър филм -, &quot;Капоти&quot;, дело на сценариста Дан Фътърман, режисьора Бенет Милър и копродуциран от Филип Сиймур Хофман, е част от онези редки филми, които успяват да предадат живота на един писател. Този успех филмът отчасти дължи на факта, че се спира на годините, в които писателят прави проучвания и пише книгата си &quot;Хладнокръвно&quot;. &nbsp;</em><em>40 г. след нейното издаване, наследството й все още е сложно. Мнозина смятат, че Капоти не само е използвал Пери Смит и Дик Хикок, двамата убийци, за които разказва книгата, но че дори си е измислил някои сцени от край до край. Миналата седмица се свързах по телефона с Хофман, тогава в Лос Анджелис, за да разговаряме за трудностите, които е имал с един толкова противоречив и двойнствен персонаж, какъвто е Труман Капоти.</em></p> <p><strong>- В &quot;Капоти&quot; пресъздавате моралната двойнственост, присъща на връзките между един журналист и неговия източник. Но филмът осветлява напълно един друг предполагаем &quot;журналистически&quot; грях на Капоти, а именно измислянето на някои детайли в неговата история. В епоха, в която много писатели смятат за долни подобен род дребни хитрости, защо филмът оставя Труман Капоти да се измъкне?</strong></p> <p>- В действителност, мисля, че единственото измислено нещо във филма, е краят, а именно сцената на гроба на Клътър. Но Капоти никога не го е крил - той е първият, който го е казал. Това няма нищо общо с измислица, която той би се опитал да представи за истина.&nbsp;За останалото Капоти твърди, че се придържа към фактите. Зная, че има хора в Канзас, които казват: &quot;Това е романизирано&quot;. Но, доколкото аз знам, нищо не е било измислено.&nbsp;</p> <p>Очевидно, за доброто на повествованието, това, което той е бил длъжен да направи, е било да се освободи от историята. В книгата той никога не присъства като персонаж, винаги като автор. Така че има хора, които е трябвало да го заместят, за да &quot;чуят&quot; разговорите, които той реално е чул в истинския си живот. Но и там няма нищо скрито.&nbsp;Така че това понятие за измислена история не беше елемент, който ни интересува. Обратното, ние бяхме заинтригувани от лъжите и хитрините в истинския му живот. Книгата, сама по себе си, е несъмнено доста солидно парче истина.</p> <p><strong>- Наистина ли мислите, че той е могъл да си спомни с 94% точност проведените разговори?</strong></p> <p>- Не, може би не 94%. Но несъмнено 80%. Трябва да се види за кого става дума! Това е тип, който е лъжел през цялото време. Но, същевременно, той е бил блестящ, сложен човек.&nbsp;И няма никакво съмнение, че той е имал истинска способност да слуша. Той наистина е улавял хората - когато видите как е успявал да пресъздаде хората на хартия, разбирате, че той е притежавал истински талант. Така че ми е малко трудно да кажа, че неговите самохвалства са фалшиви - голяма част от тях оценявам.&nbsp;В крайна сметка, той е бил човек, който само е говорел, говорел и е написал само една или две новели. Той е разбирал от човешката сложност.&nbsp;</p> <p><strong>- Филмът си позволява също известна свобода спрямо реалното протичане на събитията. Защо? Уилям Шон, главният редакор на &quot;Ню Йоркър&quot; никога не е придружавал Капоти до Канзас.</strong></p> <p>- Не, Уилям Шон и Джоузеф Фокс, издателят на списанието, бяха сляти в един и същ персонаж. Джоуи Фокс е отишъл в Канзас с Капоти. И Капоти наистина е искал Джоуи Фокс да отиде с него, за да се сбогува с Пери, нещо, което наистина го е карало да се чувства неудобно.&nbsp;</p> <p>Накрая Дани Фътърман направи от двамата един и същ персонаж; в крайна сметка, имате само час и половина. Но някои промени никога не са ни поставяли проблем. Повечето не засягат историята като цяло.</p> <p><strong>- Изиграли сте Лестър Бангс и Труман Капоти, две големи фигури от американския културен пейзаж. Има ли разлика в това да играеш персонаж, който реално е съществувал, и измислен герой?</strong></p> <p>- Да, в началото. Разликата е, че имате цяла документация на свое разположение. Сведенията могат да ви помогнат - книги, видео, снимки -, нещо, което нямате с един художествен герой. Но, когато вече имате тези сведения, трябва да започнете да разглеждате своя герой като фикция.&nbsp;</p> <p>Когато играете някой, който е съществувал реално, носите товар, товара на истината. Но това е товар, от който трябва да се освободите.&nbsp;Филмите винаги са художествени, не документални. И дори един документален филм може да бъде художествен.&nbsp;</p> <p>Това, което е важно, е историята, която разказвате. В крайна сметка, трябва да бъдете способен да създадете герой, който да накара зрителите да забравят, че гледат реална личност - да ги накарате да забравят, че наистина са видели &quot;Труман Капоти&quot;. Ако направите така, че те отделят повече внимание на историята, отколкото на героя, значи сте успял.</p> <p><strong>- А имате ли предпочитания дали да играете измислен или реален герой?</strong></p> <p>- Не, защото никога не знаете докъде може да ви отведе един герой.</p> <p><strong>- Капоти е известен като сложна личност, а вие сте заснели филма за 36 часа. Преди това имахте ли с режисьора идея за начина, по който да го представите?</strong></p> <p>- Едно от нещата, което Дани Фътърман беше казал, е, че интригуващото не е Капоти сам по себе си, а връзката между един журналист и един сюжет - Капоти е прекрасен начин да се изследва този тип връзка. Знаех, че огромна част от работата ще засяга тази връзка.</p> <p>Това беше нещо, което интересуваше всички нас по различни причини, и в тази история много елементи ни говореха. Лично аз бях много заинтригуван от идеята, че някой може да стигне до такъв момент в своя живот, и че този момент се оказва впоследствие началото на края. Нещо, което може да ви донесе толкова слава, пари, но което така ускорява вашия край, вашата загуба. Обожавахме да говорим за това по време на снимките.&nbsp;</p> <p><strong>- Някои са скептични спрямо биографичните филми. Според Дейвид Хеър &quot;ортодоксалният биографичен филм, в най-добрия случай, е форма на восъчно развлечение. Целта, донякъде както при Мадам Тюсо, е да имитираш оригинала. Но като се има предвид, че сред публиката малцина са срещали вече оригинала, упражнението често изглежда напразно. (&hellip;) Една актриса, например, е длъжна да си чеше ухото без друго оправдание, освен че &quot;Но Силвия винаги се чешеше ухото&quot;. Кой е отговорен тук, артистът или неговият субект?</strong></p> <p>- Ако искате да направите филм, само защото искате да направите филм за някого, тогава мисля, че Дейвид Хеър е прав. Всичко, което казва за восъчната страна. Гледате филма и виждате всички големи моменти от един живот.&nbsp;</p> <p>Точно обратното, от страна на Дани беше напълно съзнателен избор да не превръща &quot;Капоти&quot; в обичаен биографичен филм. Той винаги е бил по-заинтересуван от тематичността, която съжителства с реалната личност.</p> <p>Целият филм се развива между 1959 и 1965 г. Няма нищо преди и след това. Това е филм за един писател в точно определен момент от неговия живот и творчество. Това не е биографичен филм. Това е нещо, което Бенет и аз не спираме да повтаряме.</p> <p>След като гледах немалко прожекции, мога да ви кажа, че много хора не знаеха кой е бил Капоти, на края на филма, по време на надписите, го разбирате по реакциите. В публиката много хора бяха забравили, че Капоти е бил реален човек; той не е бил достатъчно известен, за да си спомнят хората за него като за историческа личност. И когато се появи бележката на края, мнозина са изненадани - &quot;По дяволите, той наистина е съществувал!&quot;.</p> <p><strong>- Играли сте, мисля, в четиридесетина филма и вашите роли на наистина щастливи и добри герои се броят на пръстите на едната ръка (&quot;Магнолия&quot; е най-блестящият пример). Изпитвате ли нещо по-особено към неприятните персонажи?</strong></p> <p>- Във филмите някои роли са това, което аз наричам &quot;киноперсонажи&quot;. Те не съществуват в истинския живот. Те съществуват, само за да се появят в сценария. Може да става дума за фантастични филми, но това не са достоверни персонажи, това, което им се случва, не може да се случи в реалния живот.</p> <p>Ако не сте от актьорите, които играят добри герои, или &quot;киноперсонажи&quot;, тогава вие приемате други роли, в други филми и ще играете персонажи, чието съществуване прилича малко повече на живота. В крайна сметка, всички персонажи притежават положителни и отрицателнии енергии.&nbsp;Ето как аз виждам нещата. Не търся специално отрицателни герои, търся хоря, които имат провал, които трябва да се борят. Ето това ме интересува.&nbsp;</p> <p><strong>- Засега &quot;Капоти&quot; среща единодушен успех сред критиците. Няма ли нещо, в което филмът да не е успял?</strong></p> <p>- За мен това не е неуспех, но мисля, че можехме да отделим повече място на връзката между Пери и Труман Капоти. Още веднъж, повтарям, не гледам на това като неуспех, но тяхната връзка се състои в пет години и половина разговори, кореспонденция, посещения.&nbsp;Това е огромен терен. Несъмнено щяхме да загубим част от зрителите, но можехме да посветим 45 минути на тази връзка.&nbsp;Но за мен това не е неуспех и го подчертавам от уважение към Бенет, който е успял да го превърне в нещо много артистично, с много нюанси - тази история е почти като милувка. Но в един филм винаги можеш да направиш и да вложиш повече.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>