- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 60
- 10
Ако сте приятел на д-р Илко Семерджиев във Фейсбук, може да прочетете любопитни диалози между него и лидера на ДСБ Радан Кънев. Не е необходимо да сте съгласен с тезите, но ще отчетете, че това са едни от редките смислени разговори между политици в българското публично пространство.
<p> </p>
<p><em>Д-р Илко Семерджиев е учредител на БЛС през 1989 г. и три мандата член на УС, два от които е зам.-председател; създател е на НЗОК и е нейният първи директор; заместник-министър е на здравеопазването в три правителства и министър на здравеопазването в правителството на Иван Костов. Към момента е почетен председател на Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване.</em></p>
<p> </p>
<p><strong>- Г-н Семерджиев, вие не припознавате Реформаторския блок (РБ) и си останахте редови член на ДСБ. Но резултатите от изборите, и особено от последните, показаха, че в ДСБ трябваше да се случи нещо радикално, за да оцелее. Съгласен ли сте по принцип с тази идея?</strong></p>
<p>- Радикалното в ДСБ се случи с приемането на „Платформата на модерната десница“, а всичко друго като цитирания от вас резултат на последните избори е в графата „малоценни и малотрайни“. Казвам го, защото трябва ясно да се знае, че ценностната и идейната платформа е най-важното нещо, което всяка партия дължи на избирателите. Засега само ДСБ се осмели да се презентира през ценности и политически код, което я прави оценяема и предвидима за хората. Загубата на изборите беше резултат от предизборни интриги, с които ни препънаха – това дава светкавичен резултат, за разлика от промисленото припознаване на една платформа, която предопределя решения, поведение и политически стил за десетки години. Отказът от стратегическо поведение съобразно платформата и залитането към безпринципно семплата борба за власт ме накара да остана на редови позиции в ДСБ и да съм въздържан относно включването в РБ. Държа на дясната ценностна идентификация и не съм готов да я променя заради властови постове или изгоди.</p>
<p> </p>
<p><strong>- А сега по-конкретно. Казвали сте, че РБ не съществува в правния мир, но това е поправимо. Кое смятате за сгрешено в тази коалиция като политически субект?</strong></p>
<p>- На първо място, не приемам левия завой, центристкия популизъм и неуставните и неизборни действия в рамките на партията и особено в рамките на Реформаторския блок. Смущава ме непостоянството и заиграването с ГЕРБ, както и всеядността спрямо хора и политически субекти с неприемлива история. Смятам за непоправими компромисите с принципи и ценности, а не толкова регистрациите и странните формати за сътрудничество. Недопустимо за мен е самоуправството и пренебрегването на устава и дадения мандат.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Още ли смятате, че в последните 12 години дясното става „все по-автентично”? Бихте ли обяснили какво точно означава това?</strong></p>
<p>- Да, определено. Т.нар. люспене всъщност беше отделянето от партиите и коалициите на внедрените агенти и вредители, които чакаха своя час, за да нанесат удара, който им е бил възложен. Споменах вече, че автентичността се появява чак когато писмено, вербално и в действителността се приложат ценности, принципи, платформи и програми, които са предварително одобрени и обявени на обществеността. Ако това не е направено, хората избират котка в чувал – НДСВ е ярък пример за това, ГЕРБ – също. Реална преценка и прогноза за бъдещето може да се прави само на основата на обявени и спазвани политически документи и позиции. Българският избирател се нуждае от такава политическа яснота и почтеното спазване на заявеното.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Какво трябва да се прави в тази ситуация?</strong></p>
<p>- Няма панацея за успеха, но съм категоричен привърженик на почтеното и прозрачно изграждане на истински десен политически субект, в какъвто партията ДСБ вече успешно беше започнала да се превръща. Зная, че нетърпението за власт изнервя някои хора, но партията не може да бъде еднодневка, проект, който обслужва нечий мерак – партиите са нещо много по-сериозно от проект и е крайно време това да започне да се разбира от ръководствата им, а също и от хората.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Темата за сътрудничество с ГЕРБ остана висяща от страна на Реформаторския блок. Каква трябва да е позицията на коалицията към партията на Бойко Борисов? Възможни ли са компромиси?</strong></p>
<p>- Проблемът наистина е в това „висене“, от което май няма спасение. Липсата на последователно поведение е една действена рецепта за провал, а що се отнася до компромисите спрямо ГЕРБ – трябва дефинитивно да стане ясно, че дясното е несъвместимо с политическите резултати от управлението им. ГЕРБ са консуматори, а не политици и заигравката с тях е равносилна на дясна смърт.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Значи не сте съгласен с максимата, че политиката е изкуство на компромиса. Докъде трябва да стига той, защото дългото седене извън властта крие своите рискове за оцеляването на партията?</strong></p>
<p>- Трябва да се направи едно уточнение – компромис с какво? Ако става въпрос за компромис с определени интереси – да, трябва да се правят компромиси, защото съвместното живеене го изисква, но когато става въпрос за компромис с принципи и фундаментални ценности, нещата стават различни. Там компромисите са повече вредни, отколкото полезни. А за стоенето извън властта ще кажа следното – ако една партия има солидна идейна и ценностна база, стоенето извън властта не е особен проблем. Липсата на власт е проблем само за консуматорските партии.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Какъв е коментарът ви за случващото се между Сергей Станишев и Георги Първанов? Хитър ход на бившия президент по пътя към властта или външен натиск?</strong></p>
<p>- Това е поредната битка за власт, чрез която да се получи достъп до ресурс и изгода. Първанов и групата около него са решили, че не могат да останат встрани от „хапките“ „Южен поток” и „Белене”, както и от евросредствата в периода 2014–2020, затова атакуват. Безспорно някой от североизток им е дал нишан, иначе нямаше да са толкова решителни и безскрупулни. Сега се кове изгода за десетилетие напред и затова се играе ва банк. Същото се отнася и за Станишев – опитът да се инсталира Пеевски в ДАНС беше, за да може бързо и ефикасно да се неутрализира ГЕРБ, което обаче сглоби настоящото сътрудничество между Борисов и Първанов, то си има и своята успешна предистория.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Вашият коментар за правителството. Възможно ли е да изкара мандата си?</strong></p>
<p>- Ако удържат икономиката и се справят на евроизборите, въпреки атаките могат и да удържат мандата. Ако не виждат успокояване на ситуацията обаче, управляващите сами ще планират и предизвикат избори. Нито Борисов, нито Първанов са в състояние да катурнат държавата и единствено гражданското недоволство е факторът, който може да предизвика резки завои в поведението на мнозинството. Не подценявам склонността към интриги и задкулисни действия на групировките ГЕРБ и АБВ, но не смятам, че имат големи шансове за успех. Освен ако круто не се намеси и Големият им брат.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Смятате ли, че Големият брат, онзи от североизток, все още активно се намесва в нашите български работи?</strong></p>
<p>- Това е видно отвсякъде и не се отнася единствено до икономически интереси. Русия все още ни смята за своя Троянски кон в ЕС и основанията за това се коренят в поведението на конкретни политици и политически партии в България.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Можете ли да прогнозирате какво ще се случи вдясно след изборите през май за Европейския парламент, ако РБ не успее да реализира плановете си?</strong></p>
<p>- РБ заяви четирима евродепутати като програма минимум и по тази заявка ще се преценява доколко са способни да правят политически анализи, да работят ефективно и да постигат политически резултат. При непостигане на заявените цели мисля, че бъдещето на РБ няма да бъде особено добро.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><em>Следва втора част на интервюто с д-р Илко Семерджиев по темата за българското здравеопазване</em></p>
