- 10 Sep 2020
- 43
- 2
Франсоа Оланд поема юздите на Франция, страна със слаб икономически растеж в една отпаднала Европа, чийто главни предизвикателства са бюджета и заетостта. Натискът върху новоизбрания президент е силен, а той знае, че неговото поле за маневри е още по-ограничено, отколкото на неговите предшественици.
<p>Франсоа Оланд посочи растежа като условие за намаляване на публичния дефицит в Европа и сега трябва да преговаря, особено с Германия, за мерки за стимулиране на икономическата активност, които да не влошат държавния бюджет.</p>
<p>Във Франция той наследява около 100 млрд. евро годишен публичен дефицит, концентриран около държавните и социалните разходи.</p>
<p>Оланд обещава да го сведе от 5.2 на сто в края на 2011 г. на 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) в края на 2013 г., ангажимент, който Франция е поела, като увеличи данъците и спре повишаването на разходите.</p>
<p>Безработицата, която е основен проблем за французите, продължава да расте всеки месец от близо година насам и достига ниво, забравено от края на ХХ в.</p>
<p>За да обърне тази тенденция, да адаптира социалната система и да даде стимул на промишлеността, новият френски президент има намерение да използва данъчни и бюджетни инструменти и да започне сериозни преговори с работодателските и синдикалните организации.</p>
<p><strong>Вяра в бъдещето</strong></p>
<p>Както своите предшественици, Франсоа Оланд се надява да бъде подпомогнат от по-динамичен растеж, какъвто обаче не очакват МВФ, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Европейската комисия и икономистите. Така че може да се наложат допълнителни строги мерки.</p>
<p>Според Оланд БВП щял да нарасне с 0.5 на сто тази година, с 1.7 на сто през 2012 г., 2 на сто през 2014 г., от 2 до 2.5 на сто след 2015 г.</p>
<p>Икономистите на Финансовата и инвестиционна банка „Креди агрикол” обявиха обаче преди втория тур на президентските избори, че тази прогноза е прекалено оптимистична.</p>
<p>„И на двете програми им липсва достоверна и глобална стратегия, за да стимулират конкурентността и растежа”, смятат финансистите.</p>
<p>Франсоа Оланд се противопостави на внезапно забавяне на публичните разходи, обяснявайки, че така иска да избегне рецесивен ефект, който ще пресуши държавните приходи и ще увеличи дефицита, вместо да го намали.</p>
<p>Повишаването на разходите щяло да бъде с 1.1 на сто на година – срещу 1.7 на сто средно от 2007 до 2010 г. – което да позволи намаляването на общата им сума като процент от БВП, ако растежа е налице.</p>
<p>Намаленият от „Стандарт енд Пуърс” в началото на година рейтинг на Франция – който при „Муудис” и „Фич” си остава ААА – е в негативна перспектива и при трите агенции, което означава, че са възможни и други понижения на нейната оценка.</p>
<p><strong>Историческо възраждане</strong></p>
<p>Франсоа Оланд обещава да достигне равновесие на публичните разходи до края на 2017 г., което ще бъде прецедент за Франция от 1974 г. насам. Усилието щяло да струва стотина милиарда евро за пет години, около 40 млрд. от които до края на 2013 г., или колкото е годишния бюджет за отбрана на Франция.</p>
<p>„Въпреки силно заявения ангажимент на кандидатите да овладеят дефицита, ние подчертаваме историческия мащаб на нужното уравновесяване”, отбелязаха анализатори на банка „Барклис”.</p>
<p>За да намали коефициента на дълга спрямо БВП, който клони около 80 на сто в края на 2017 г., Франсоа Оланд предвижда значителни повишения на данъците, там, където ударът според него ще бъде най-малко чувствителен: на най-богатите домакинства и на най-големите предприятия.</p>
<p>30 млрд. евро от нови данъци щели да намалят дефицита, а още 15 млрд. отгоре да покрият част от тези 20 млрд. евро, нужни за различни мерки. Някои от тези мерки трябва според него да подкрепят растежа и заетостта, други да възстановят „справедливостта” като облекчаване на пенсионната реформа.</p>
<p>В замяна, той се ангажира да отмени повишаването на данъка върху оборота, предвидено за октомври, което щяха да усетят потребителите.</p>
<p>Изправен пред най-високата безработица във Франция от 1999 г. насам, Франсоа Оланд разчита на няколко публични мерки – едната от тях е по-голямо наемане на служители – и на подкрепа на малките и средни предприятия.</p>
<p>Той обещава „поколенчески договор”, за да интегрира младите хора в предприятията, като запази същевременно най-възрастните наемни работници, и създаването на 150 хил. „бъдещи работни места”, което е едно връщане според днешния вкус към програмата „работни места за младите” на правителството на Лионел Жоспен.</p>
<p><strong>Структурни слабости</strong></p>
<p>Новият президент ще трябва също да премахне структурните слабости на френската икономика от края на „славните тридесет”.</p>
<p>Външната търговия, която е била в излишък едва в продължение на десет години от 1950 г. насам, имаше рекорден дефицит от 70 млрд. евро миналата година. Делът на френския пазар в световната търговия намаля на 3.3 на сто през 2011 г. срещу 5.8 на сто през 1995 г. А дефицитът на вноса от Европейския съюз, който представлява 61 на сто от всички продукти, продавани извън Франция, още повече се задълбочи.</p>
<p>Франсоа Оланд изненада по време на предизборната си кампания със своята дискретност по въпроса за структурните реформи, с които смята да съкрати това неравновесие.</p>
<p>„Дискусиите по дневния ред на структурните реформи (трудов пазар, блага и услуги) учудващо липсваха в кампанията на Франсоа Оланд”, подчертават анализаторите от „Барклис”.</p>
<p>„Имаме причини да вярваме в способността на Франсоа Оланд да провежда реформи: Социалистическата партия традиционно има добри отношения със социалните партньори, а Оланд е известен като човек, способен да постига консенсус”.</p>
<p>Превод: Галя Дачкова</p>
