Гийом Фай: Кой има нужда от нови стени?

<p><strong><em>Фай е автор на 15 книги по въпросите на геополитиката, преведени на много езици. Сред най-популярните са: &bdquo;За какво се сражаваме&rdquo;, &bdquo;Световният преврат&ldquo;, &bdquo;Есе за новия американски империализъм&ldquo;, &bdquo;Археофутуризъм&ldquo;.</em></strong></p> <p><strong>- В Берлин отбелязаха четвърт век от падането на Берлинската стена. И ето че толкова години по-късно в Европа отново се появяват подобни укрепителни съоръжения. Кому е нужно това?</strong></p> <p>- Хайде да погледнем на проблема от другата му страна. Според мен главното препятствие на пътя към един справедлив свят, в това число и в Европа, е политиката на Вашингтон. След края на Студената война САЩ решиха, че с Русия като велика държава е свършено. В схемите на Вашингтон ви беше отредена роля на държава от регионално значение, която може лесно да бъде манипулирана. Известно време, уви, беше така.</p> <p>Едва с влизането в Кремъл на Владимир Путин ситуацията се промени и Русия започна да възвръща изгубените си някога позиции. Такова развитие на събитията естествено не устройва американците. Оттук и опитите им да посочват на Москва къде й е мястото.</p> <p>Именно от този ъгъл трябва да се разглежда предизвиканата от САЩ не без помощта на Евросъюза украинска криза. Това обслужват разговорите за включване на Украйна и Грузия в НАТО. Целта на САЩ е връщането към времето на противопоставянето, на издигането на нови стени.</p> <p>Съединените щати винаги са предпочитали силовите методи. Ако пресметнем, след края на Втората световна война те са били непосредствено въвлечени в 95 процента от въоръжените конфликти. Спомнете си Сърбия, Ирак, Афганистан, Либия. Да не говорим за войните в Корея и Виетнам.</p> <p><strong>- Откъде идва тази агресивност? Аргументите във вид на самолетоносачи и ракети, както виждаме от примерите на назованите от вас държави, водят единствено към гибел и разрушения.</strong></p> <p>- Отговорът на този въпрос според мен трябва да се търси в идеята за богоизбраните, в която американците свято вярват, и на първо място в техните политически елити. Отвъд океана смятат, че на Америка е отредена особена роля в света. От тази страна на океана смятат, че Америка има особена роля в света. Тя е &bdquo;носител на доброто&ldquo;, &bdquo;световна полиция, жандармерия&ldquo; с ангелски образ.</p> <p>Затова всичко, което прави Америка, представлява благословена свише мисия. Тези, които се придържат към друга гледна точка, биват възприемани като враждебни елементи.</p> <p>Защо например навремето във Вашингтон, меко казано, недолюбваха генерал Дьо Гол? Защото той провеждаше независим курс в международната политика. Това е първата причина.</p> <p>Втората е, че Америка счита себе си за таласократична (&bdquo;морска&ldquo; &ndash; бел. авт.) наследница на Великобритания, която в продължение на векове е осъществявала могъществото си чрез своя контрол над моретата и океаните.</p> <p>Притежавайки най-мощния военноморски флот, САЩ могат да си позволят да показват мускули във всяка точка на планетата и по този начин да влияят на цели континенти. По времето на СССР на американците им се налагаше в някаква степен да сдържат експанзионистичните си попълзновения, за да не предизвикат световна война, в която &ndash; както е известно &ndash; не би имало нито победени, нито победители.</p> <p>Затова Вашингтон си постави за задача да въвлече Европа в сферата на своите интереси &ndash; първо Западна, а след краха на СССР, и Източна.</p> <p>В сегашните условия САЩ използват своя контрол над Евросъюза не само за да разпространяват влиянието си над Стария свят, но и за да не допуснат съюз между Европа и нова Русия &ndash; нещо, което би довело до гигантски обрат в световен мащаб от икономическа и геополитическа гледна точка.</p> <p>Днес САЩ има два големи проблема. Освен Москва, която няма намерение да се подчинява на американския диктат, това е Китай &ndash; а той съвсем скоро ще стане водеща икономическа държава. Смятам, че до 10&ndash;15 години Съединените щати ще направят всичко възможно да дестабилизират Пекин &ndash; например по начина, по който правят това сега по отношение на Русия с помощта на украинския конфликт.</p> <p>Времето ще покаже какъв подход ще изберат. Може да е проблемът с Тайван или териториалните спорове между Китай и Япония, най-близките съюзници на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион.</p> <p><strong>- Не ви ли се струва странно упорството, с което Вашингтон залага на силовите методи, въпреки че на практика всичките му задгранични авантюри се обръщат срещу самия него?</strong></p> <p>- Да, поведението на Вашингтон е такова, каквото го описвате. Докато този курс продължава, какво е обяснението?</p> <p>Да вземем за пример Ирак. Неоконсерваторите, които влязоха в американското ръководство при Джордж Буш-младши, бяха свързани с мощни корпорации като Boeing, Halliberton и прочее, които или имат нефтени интереси в Ирак, или са били обвързани с военни доставки за десетки, стотици милиарди долари.</p> <p>Саддам Хюсеин беше екзекутиран, страната бе разрушена, а сега в Северен Ирак шестват екстремисти от &bdquo;Ислямска държава&ldquo;. Но това не притеснява никого зад Океана: военната промишленост бе използвана по предназначение и донесе много добър доход.</p> <p>Що се отнася до &bdquo;Ислямска държава&ldquo;, борбата с нея ще бъде допълнителен &bdquo;бонус&ldquo; за американския военнопромишлен комплекс, който е една от основополагащите структури на американската икономика.</p> <p>Както виждате, Съединените щати по съображения от идеологическо естество, самопровъзгласили се за богоизбрани, а също така преследвайки непосредствените си икономически интереси, не се отказват от пътя на военните авантюри, независимо че всеки път търпят поражения. Те не могат да живеят без конфликти и кризи, което се е превърнало в отличителна характеристика на външната политика на САЩ.</p> <p><strong>- За това с тревога говори руският президент на неотдавнашния форум &bdquo;Валдай&rdquo; в Сочи. Как оценявате неговия анализ на геополитическата ситуация в света?</strong></p> <p>- Реалистичен е. Отразява действителното положение на нещата. Направиха ми впечатление няколко неща.</p> <p>Първо, Владимир Путин смята, че на международната арена не е нужно да има доминираща сила, която да се стреми към цялото върховенство.</p> <p>Ясно е кого има предвид. Сватът става все по-многополярен, а тактиката на навързване на някакви егоистични схеми с други държави се сблъсква с нарастващото съпротивление.</p> <p>Второ, Путин без съмнение е обезпокоен от изострянето на отношенията между Русия и Запада, за да се върне към предложението на Горбачов за изграждане на &bdquo;общ европейски дом&rdquo;, в който всички биха живели комфортно.</p> <p>Разбираемо е, че в съвременните условия Русия е заинтересована от разширяването на връзките си с набиращите сила азиатски страни, и на първо място с Китай. Едновременно с това обаче тя протяга ръка и към европейците.</p> <p>Такава позиция се вписва във виждането на Москва за световен ред, в който няма място за чиято и да било хегемония. Това ми напомня духа на Виенския договор, сключен от водещите европейски страни след разгрома на Наполеон и отстраняването му от власт. В него тогава са били утвърдени принципите на равноправие и уважение както на икономическите, така и на политическите интереси.</p> <p><strong>- Днес нападките срещу Русия са още по-интензивни, отколкото по времето на СССР. Не ви ли учудва това?</strong></p> <p>- Води се организирана и добре обмислена кампания с цел страната ви и нейните ръководители да бъдат очернени, представяйки Русия като тоталитарна държава.</p> <p>При това всичко започна далеч преди украинските събития и всеки повод би бил добър.</p> <p>За целта се използват и деянията на девойките от &bdquo;Пуси Райът&rdquo;, които устроиха гнусно зрелище в главния православен храм в Москва, и забраната еднополови двойки да осиновяват деца &ndash; която впрочем действа в много американски щати и в повечето страни на света.</p> <p>И всеки път Москва бива обвинявана в липса на демократичност и нарушаване на правата на човека. А когато предсрочно бе освободен Ходорковски, в западните вестници нарекоха този жест &bdquo;цинична проява на притворна хуманност в навечерието на олимпиадата в Сочи&rdquo;.</p> <p>Нека отбележа, че в началото тук се отнасяха хладно към Ходорковски &ndash; тъй като бившият олигарх заяви, че няма намерение да се занимава с политика. Но когато след време Ходорковски промени тона и започна да напада Кремъл, на Запад отново се запяха дитирамби.</p> <p>Ще споделя своето мнение. Според мене днешният Ходорковски е пешка в ръцете на Вашингтон и той иска да го използва против Владимир Путин. Затова сега усилено му се създава имидж на някаква хипотетична алтернатива на днешната руска власт.</p> <p>В нашите медии дори го представят като &bdquo;мъченик на путинския режим&rdquo;, въпреки че в интерес на истината, Ходорковски бе осъден за мошеничество и неплащане на данъци. Това обвързаните по един или друг начин журналисти предпочитат да не го припомнят. Както и факта, че в Русия повечето граждани добре знаят цената му.</p> <p><em>Превод: Елена Дюлгерова</em></p> <p><a href="http://www.rg.ru/2014/11/13/fai.html">http://www.rg.ru/2014/11/13/fai.html</a></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>