Георги Гьоков: Нямаме нужда от нов Кодекс на труда

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Как гледате на обвиненията на синдикатите, че се нарушават правата им в НСТС? Имам предвид казаното от президента на КНСБ пред ГЛАСОВЕ &nbsp;&bdquo;Секторният тристранен диалог не се осъществява в рамките на заявяваните добри намерения от страна на правителството. Независимо от декларациите му, че то се отнася сериозно и коректно към задълженията си по тристранния социален диалог на секторно равнище, ние имаме сигнали от наши основни членове, че нещата не стоят така. Второто е, че няколко важни съвместни предложения на синдикати и работодатели относно допълнения в Кодекса на труда, насочени към усъвършенстване на правната рамка на двустранния и тристранен диалог са в &bdquo;замръзнало&rdquo; състояние, т.е. без движение, макар че няколкократно поставяхме въпрос за тях, но няма воля да бъдат придвижени по законодателната пътека към Народното събрание. А те вече са обсъждани в НСТС още по времето на бившето правителство и са плод на съвместни усилия на синдикати и работодатели.&ldquo; Вие като зам.-председател на социалната комисия в НС бихте ли могли да се намесите и в този конфликт и как, с какъв възможен ефект?</strong></p> <p>- Социалният диалог е изключително важен по време на криза. Това е може би най-важното условие за движение напред. Аз съм запознат с позицията на синдикатите и в частност на КНСБ. Не съм съгласен, че секторният тристранен диалог не се осъществява в рамките на заявяваните добри намерения от страна на правителството. Но на синдикатите това им е работа, да пресичат още в началото, още в зародиш всяко предложение, което би довело до отнемане на права на работниците и служителите.</p> <p>А ако има някакви недоразумения, и трите страни в името на възстановяването и развитието на България трябва да работят за бързото им отстраняване. Всички икономически мерки, и краткосрочните, и дългосрочните, които се предлагат, трябва да се основават на активизиране на социалния диалог на всички нива, включително чрез Националния съвет за тристранно сътрудничество, а също и в постоянните комисии към него, отрасловите, браншовите и областните съвети за сътрудничество; чрез диалог в рамките на Комисията по труда и социалната политика към НС и диалог в Икономическия и социален съвет.</p> <p>Разбира се, можем да говорим за необходимост от ускоряване и усъвършенстване както на механизмите на социалния диалог, така и за разширяване на областите на този диалог.</p> <p>Аз заявявам, че Комисията по труда и социалната политика е готова за участие в разговори и със синдикатите, и с работодателски организации, и с правителството за взаимно обвързани данъчни, бюджетни, фискални, икономически, инфраструктурни и социални пакети от мерки и стимули, както и по основните цели и механизми в социално-осигурителната и подоходната политика и пазара на труда.</p> <p>Мисля си обаче, че твърдения от рода на това, че се пренебрегва тристранният диалог и че измененията в трудовото законодателство не минават през НСТС, а направо се внасят в Народното събрание, малко пресилват нещата. А най-несъстоятелното твърдение е, че тези действия надминават действията при тройната коалиция и управлението на ГЕРБ.</p> <p>Аз само искам да припомня, без нашироко да обяснявам защо, че при предходното правителство тристранният диалог беше тотално прекъснат, като отговорността за това беше изцяло на тогавашното правителство и на тогавашния вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков, а също и на приети от предходния парламент законодателни промени. Едно от първите неща, които предприе този парламент, бе да предприеме някои промени в законодателството, за да даде възможност на правителството на Пламен Орешарски да преодолее кризата в отношенията между социалните партньори и да бъде размразен диалогът, още повече че засилването на социалния диалог е сред препоръките на Европейската комисия.</p> <p>Твърдя също, че нито едно предложение за промяна в законодателството в социалната област не е било гласувано в Народното събрание, без преди това да е минало на обсъждане в НСТС, без значение дали е било инициатива на народен представител или на правителството.</p> <p>Интересно ми е защо хора, борещи се срещу отнемане на синдикални права на работниците и служителите, се обявяват срещу конституционното право за законодателна инициатива на народните представители. Отново ще припомня думите на председателя на Комисията по труда и социалната политика Корнелия Нинова, което е и мое убеждение, че както до момента, така и в бъдеще нищо предложено в социалната сфера, било то за първо или между първо и второ гласуване, няма да бъде гласувано в парламента, без да се вземе становището на НСТС.</p> <p>Ще споделя също, че аз от своя страна съм малко озадачен от позициите на синдикатите, и то по-скоро на КНСБ, по въпроси, по които аз очаквах пълна подкрепа от тях, защото са били изцяло в полза на работниците и служителите &ndash; например по идеята за т.нар. &bdquo;гъвкаво&rdquo; пенсиониране, което те заедно с работодателските организации и експертите в тази сфера го обявиха за &bdquo;ранно&rdquo; пенсиониране на хора без достатъчен осигурителен принос и се обявиха против него.</p> <p><strong>- И експерти, и социалният министър Хасан Адемов, и синдикатите се обединяват около това, че в пенсионната система е наложително да има реформа. Аргументите на всички са свързани с това &ndash; при ниски заплати и ранно пенсиониране не може да се очакват прилични пенсии. Вие как виждате решаването на този въпрос?</strong></p> <p>- Че са необходими промени в пенсионната система, за никого не е тайна. И по-скоро тези промени са наложителни не заради това, че при ниски заплати и ранно пенсиониране не може да се очакват прилични пенсии, а защото пенсионната система години наред се дофинансира от държавния бюджет, а от няколко години насам с повече от 50 %. Съществуват редица проблеми и рискове на сегашния пенсионен модел. През последните години експерти и политици се надпреварват да предлагат промени в системата, включително вдигане на възрастта за пенсиониране, вдигане на осигурителния стаж и вдигане на осигурителната тежест. Причината е една &ndash; всички виждат, че сегашната система е неустойчива и като че ли в крайна сметка обречена на крах.</p> <p>Става ясно, че сегашният модел може да бъде устойчив само ако хората работят дълго и получават кратко пенсии, а в същото време на трудовия пазар влизат повече млади хора, отколкото се пенсионират в една и съща година. Но се вижда, че това не се случва не само в България, но и в другите страни от Евросъюза. Сегашният модел може да е устойчив само ако пенсиите са много, много ниски, а пенсионерите са много по-малко от работещите.</p> <p>Демографският срив в България допълнително води до задълбочаване на дисбаланса в пенсионната система и се застрашава финансовата стабилност на държавния бюджет, защото, както споменах, се налага дофинансиране на дефицита именно от бюджета. Пресилени са твърденията, че сегашният пенсионен модел носи постоянна заплаха за фалит на държавата. Пенсионната система няма как да фалира, защото винаги ще е възможно да се дофинансира от бюджета, но възниква въпросът редно ли е това. В реда на нещата ли е парите от данъци да отиват за финансиране на пенсиите, а не за това, за което са предназначени &ndash; образование, здравеопазване, отбрана, сигурност и т.н.</p> <p>Ако не искаме промяна на модела, ще се налага постоянно да повишаваме или пенсионната възраст, или осигурителния стаж, или и двете задно. Засега сме замразили повишаването на възрастта, но без съмнение, след няколко години ще има нужда от следващи стъпки в тази посока.</p> <p>Предлагат се и други решения за преодоляване на проблемите в пенсионната система, например рязко увеличаване на осигуровките и залагане в закона автоматично постоянно повишение на пенсионната възраст. Има и противни становища, че това ще реши проблема, но само временно, а за цялостно решаване на проблемите може би трябва да се промени самият модел, който в момента е &bdquo;разходопокривен&rdquo; модел. Не съм сигурен, че при сегашната икономическата ситуация в България това увеличение на осигуровките би било понесено от бизнеса, пък и от работниците. Между другото такива идеи за стабилизиране на пенсионната система чрез вдигане на осигуровките бяха пробвани през 90-те години. Те доведоха, от една страна, до по-високи, да не казвам непоносими вноски, което водеше до все по-ниска събираемост. Спомняме си и как проблемът порочно и временно бе преодолян с вдигане на пенсионната възраст през 2000 година.</p> <p>Така че въпреки перманентната пенсионна реформа от 1989 година насам сериозният дебат в обществото по пенсионните въпроси предстои и колкото по-дълго се отлага, толкова по-тежки решения ще се налага да бъдат вземани. Пенсионната реформа не трябва да се прави на парче, а цялостно. Ние ще започнем този обществен дебат и ще търсим широка обществена подкрепа.</p> <p>Но каквито и реформи да правим, е важно те да водят до финансово стабилна и независима пенсионната система, която се ползва с доверието на осигуряващите се и им осигурява достойни старини, т.е. адекватни на нуждите им пенсии. Мисля, че с това ще се съгласят и експерти, и синдикати, и работодателски организации, и социалният министър.</p> <p><strong>- Около Кодекса на труда се водят сериозни дебати &ndash; както медийни, така и на експертно ниво. Посочете, моля ви, приоритетите там.</strong></p> <p>- Сега действащият Кодекс на труда е приет през 1986 година и е в сила от 01.01.1987 година. През годините, особено след 1989 г., той е претърпял може би необичайно много поправки. Това кара някои експерти в трудовото законодателство да си задават въпроса дали не е дошъл моментът да се изготви един нов Кодекс на труда. Моето мнение е, че нов Кодекс на труда или някаква радикална промяна в сега действащия в момента не се налага. Сигурно ще се наложат още промени, тъй като от КНСБ твърдят, че имат над 50 страници конкретни предложения за промени, а и работодателските организации не остават по-назад.</p> <p>Много шум се вдигна около последните предлагани промени в Кодекса на труда. Именно това провокира синдикатите да заявят, че тристранният диалог е нарушен. Аз само ще кажа, че идеи и искания има много, но както прозвуча по медиите, че ще се отнемат основни синдикални права, е преувеличение. Идеите за отнемане на отпуска на майките и работа на 15-годишните не са законодателен факт. Може би тази или другата седмица ще се приемат окончателно промените в Кодекса на труда и ще стане ясно на хората, че там няма предложения за работа на 15-годишни, няма орязване на синдикални права, няма нито дума и за отнемане на отпуските на майките след майчинство. С предлаганите промени се цели да бъде уредено стажуването на млади хора до 29 години, които са завършили средно или висше образование. Измененията са по препоръка на Съвета на ЕС за създаване на &bdquo;Младежка гаранция&rdquo; и предвиждат договорът за стажуване да бъде оформен като самостоятелен вид трудов договор. Той ще може да се сключва с един и същи човек само веднъж. Младежите ще се наемат за стажуване на длъжности, които съответстват на придобитата от тях квалификация или специалност, за срок от 6 до 12 месеца. Продължителността на стажа и възнаграждението ще се договарят между страните по договора. В 14-дневен срок след края на стажа работодателят ще издава препоръка, с която младежът да удостовери придобитите умения пред бъдещи работодатели. С този акт ще бъде улеснено усвояването на очакваните за тази и следващата година 100 милиона евро от Европейския съюз по &bdquo;Младежката гаранция&rdquo;. Другото изменение предвижда работодателите да отчитат пред Инспекцията по труда положения извънреден труд веднъж годишно, а не както досега &ndash; всяко полугодие. Предлагат се и промени, свързани със служебното заличаване на подадени уведомления за сключени трудови договори.</p> <p>Няма да скрия, че ползвайки формално повода за промени в Кодекса на труда, народни представители направиха предложение за промени между първо и второ четене, ако човек, навършил пенсионна възраст, продължава да работи, работодателят да може да го освободи от работа на това основание и той да си получава пенсията, за да се освободят работни места за млади безработни хора. Има известна логика в това предложение и то среща подкрепа в удивително голяма част от обществото и съпротива в друга, по-малка част. Не е тайна, че то срещна неодобрението на синдикатите и това доведе до оттеглянето му. Ще го обсъдим в НСТС и при консенсус може отново да бъде предложено. Имаше и друга група предложения, създали напрежение, които са в посока облекчаване на бизнес средата и подпомагане на работодателите. Предложението беше микропредприятия (до 10 човека персонал) и малки предприятия (до 50 човека персонал) да бъдат освободени от част от административната си тежест &ndash; да правят график за отпуските си за догодина, да поддържат ревизионна книга; ако в една фирма работят двама души и единият е синдикален лидер, да няма право на допълнителния синдикален отпуск, който се полага по Кодекса на труда, трудовият договор да се прекратява в неписмена форма &ndash; по имейл, устно или по друг начин. Тези предложения също бяха оттеглени от вносителите им. Но дори и да бяха влезли като предложения, те по никой начин не биха били подкрепени от парламентарната група на Коалиция за България, защото нашето убеждение е, че това в някаква степен е посегателство върху трудовите права на работниците и служителите. Синдикатите и обществото ни трябва да са спокойни, че няма да предприемем нищо силово или административно като решение, без да отчетем интересите на синдикати и на работодатели, на правителство и парламент. Разбира се, на първо място за нас са интересите на работниците и служителите.</p> <p><strong>- БСК излезе с 28 мерки за намаляване на административната тежест и увеличаване на заетостта. Стана ясно, че синдикатите имат сериозни разминавания в тази посока. Коментирайте и аргументирайте вие вашата позиция.</strong></p> <p>- Да! Преди няколко седмици Българската стопанска камара излезе с предложения за промени в трудовото законодателство. Някои от тях бяха възприети като доста радикални &ndash; намаляване на годишния отпуск на жените в майчинство, забрана за полагане на извънреден труд, премахване на допълнителното възнаграждение за клас прослужено време, както и обезщетението, което се дава, когато работник достигне пенсионна възраст и бъде освободен. От работодателите не може да се очаква предложение за увеличаване на заплати, за увеличаване на отпуски и т.н. Естествено е техните интереси да са за ограничаване правата на работниците и служителите. Но тук е ролята на синдикатите и те от своя страна посрещаха остро предложенията, като от КНСБ дори заплашиха, че ще напуснат Националния съвет за тристранно сътрудничество, ако те се приемат. На свой ред от БСК заявиха, че нещата се тълкуват грешно и неаргументирано.</p> <p>В интерес на истината, аз също съм изненадан от радикалността на тези предложения, както и от факта, че в публичното пространство отново се вадят на бял свят идеи, които вече са били отхвърляни след дълги дискусии и които аз поне очаквах, че вече са забравени. Някои от тях бих определил като брутално настъпление на бизнеса против синдикалната дейност. Намирам част от тези мерки за неприемливи, защото наистина отнемат основни синдикални права, защото не отчитат международни конвенции и правни норми в трудовото и осигурителното законодателство.</p> <p>Чрез повечето от тези 28 мерки, подчертавам, не чрез всичките, а чрез повечето, се цели да се дадат възможности на бизнеса свободно да се разпорежда със стоката работна сила. Нищо в този момент, когато икономиката прави известни крачки в правилната посока за изправяне на крака, не налага приемане на такива радикални промени. Така е и защото към момента трудовото и осигурителното законодателство по никакъв начин не препятства развитието на страната. Отново изразявам мнение, че радикални промени в Кодекса на труда не се налагат, а може би само дребни, козметични промени, и то в посока на въвеждане на евростандарти и в посока създаване на баланс между интересите на работодателя и наемния работник.</p> <p>Няма място за притеснения от страна на синдикатите, защото ще гарантираме сигурността на работещите, като всяко едно предложение ще бъде разглеждано в НСТС и само при консенсус ще се пристъпва към законодателни промени.</p> <p><strong>- Според КНСБ е нужна е нова преразпределителна политика, обръщане на т.нар. &bdquo;данъчен клин&rdquo;, овладяване на стремително задълбочаващото се разслоение на населението. Как би могло да се осъществи това?</strong></p> <p>- Да, наистина има нужда от нова политика за преодоляване на бедността и социалното изключване, защото има разслоение на населението, що се касае до доходите. Непредубеденият гражданин няма как да не признае, че са налице желания, усилия и действия на това правителство в посока &bdquo;овладяване на стремително задълбочаващото се разслоение на населението&rdquo;, както го наричате вие. Особено на фона на управленската политика в социалната сфера на предходното правителство. Аз вече споменах за направеното в социалната сфера. Ще добавя само, че на всички ни се иска да преодолеем това разслоение с един скок, с едно управленско решение, но разумът ни показва, че това е невъзможно. Песимистите и най-вече недоброжелателите няма да признават и ще неглижират постигнатото до момента от правителството, реалистите ще го оценят и поощряват, пристрастните ще го преувеличават, но никой не може да се прави, че не забелязва крачките, макар и малки, в правилната посока.</p> <p>Трябва да вложим повече решителност в изпълнението на предизборната програма на Коалиция за България и на програмата на правителството на Пламен Орешарски и това ще сложи началото на преодоляване на проблемите с бедността и социалното разслоение.</p> <p><strong>- Как на практика да си представим евентуалната нова подоходна политика? България се характеризира с около 45% от средната производителност на труда в ЕС, но с 20% от средната минимална работна заплата. А средното възнаграждение у нас е едва около 10 на сто от средното за ЕС.</strong></p> <p>- Политиката по доходите е важен елемент от политиката на всяко управление. Истина е, че на обществото не бе предложена нито една нова голяма идея в социалната политика (включително и за разумно увеличаване на доходите) в последните повече от 20 години. Нито от дясното, нито от лявото политическо пространство.</p> <p>И независимо от заявяваните преди всеки избори намерения, досега като че ли целта е в социалната сфера по-скоро да се задържа положението или да се предотвратява социалното напрежение, а не да се предлагат кардинални решения. Затова и ние от Коалиция за България сме длъжни да заявим пред България (особено след управлението на ГЕРБ и на политиката на Симеон Дянков), че е време за реабилитация на социалната политика. И наша основна грижа ще бъде съхранението на достойнството на всеки един гражданин и отговорността за съдбата на бъдещите поколения. Ние сме далеч от разбиранията на Симеон Дянков за политиката по доходите и въобще за социалната политика. Ние предлагаме последователност в изпълнението на предизборните ангажименти. В предизборната програма на БСП пише, че до края на мандата ще бъде въведено семейно подоходно облагане. Не е минала и година от началото на мандата и няма как да очакваме реализация в цялост на ангажиментите и ние в никакъв случай не искаме да закриваме тази тема още от сега.</p> <p>Имаме различия с другата подкрепяща правителството партия &ndash; ДПС, относно новата, предложена от нас политика по облагане на доходите. Но при работата ни в парламента с ДПС противоборство няма. Една от темите, по които имаме различие, е например плоският данък, но има и разбиране. Ето още с този бюджет за 2014 година нашето предложение да се освободят от данък хората с най-ниските доходи до размера на минималната работна заплата, което в началото беше категорично отхвърлено или по-скоро не бе подкрепено от ДПС, след продължителни разговори и сериозни аргументи те го подкрепиха и то вече е факт.</p> <p>Имаме различни позиции, но сядаме, говорим, аргументираме се, виждаме преодолимите и непреодолими различия и действаме. Така ще бъде и с &bdquo;плоския&rdquo; данък, с който се облагат доходите на хората и по който засега нямаме консенсус. Защото ние си даваме сметка, но трябва и обществото да си даде тази сметка, че сами не можем да прокараме всичко, което искаме, защото нямаме необходимото мнозинство.</p> <p><strong>- Как в условия на икономическа криза &ndash; макар и както вече има индикации, затихваща &ndash; може да се говори за социална политика?</strong></p> <p>- Социалната политика е следствие на икономическия растеж. Но и моделът на социалната политика е изключително важен. Същият този икономически растеж трябва да бъде подпомаган от реализирането на ефективна социална политика, т.е. връзката трябва да бъде взаимна. Не бива да се разчита единствено и само на икономически растеж и оттам, като следствие, провеждане на адекватна социална политика. Социалната политика трябва да подпомага и да стимулира факторите на икономическия растеж, иначе няма как да разчитаме тя да бъде ефективна.</p> <p>А иначе ефективната социална политика е икономически растеж чрез подпомагане на предприемачеството, чрез създаване на облекчени условия за бизнес, устойчива заетост, високи доходи, ефективна социална защита и закрила на социално слабите.</p> <p><strong>- Какво конкретно можем да очакваме в областта на социалното законодателство до края на май &ndash; когато са евроизборите и когато ще проличи дали ще има предсрочни парламентарни избори в България?</strong></p> <p>- Ако намеквате за някакъв популизъм в действията на Коалиция за България преди края на май &ndash; когато са евроизборите &ndash; уверявам ви, не очаквайте такъв. Ние като партия, като Коалиция за България, ще продължим да действаме в посока на реализиране на предизборната програма на Коалиция за България. Свидетели сте, че в последните месеци свършихме сериозна работа в областта на социалната политика. Това е истинският тест за нас и сигнал към хората. Поели сме ангажименти, работим и има резултати. А през следващите месеци хората могат да очакват от нас още по голяма последователност в изпълнение на предизборните ни ангажименти, предсказуемост в нашите действия и решителност за реализация на програмата на правителството на Пламен Орешарски. Ние поехме управлението в трудна ситуация в името на интересите на хората. Затова, наред с направеното досега, предстои да реализираме пакет от антимонополно законодателство в интерес на потребителите и производителите в България, като създаваме нормална конкуренция и съживяваме икономиката. Естествено, ще продължим да работим и за социалните приоритети &ndash; например създаване на условия за реализация на &bdquo;Младежката гаранция&rdquo; и възможности за усвояване на европейските пари за това. Ще продължим да работим за укрепване на държавата и върховенството на закона, ето, факт е новият Закон за МВР, предстои приемане и на редица други законодателни промени. Факт е и новият Изборен кодекс, който ще гарантира условия за честни и свободни избори, защото още помним аферата с бюлетините от Костинброд.</p> <p>Аз знам, че търпението на хората не е безкрайно и нуждите и проблемите им, и особено очакванията им са огромни, затова ще работим всеотдайно, за да видят хората и да почувстват още и по-категорични резултати.</p> <p>А предсрочни парламентарни избори няма да има. Защото БСП ще се представи добре в предстоящите избори и това ще даде нов шанс на правителството да покаже експертните си възможности.</p> <p><strong>- Вашият сравнителен анализ с управлението на ГЕРБ в социалната сфера и сегашното управление на Пламен Орешарски?</strong></p> <p>- Аз съм пристрастен и затова ще си спестя коментарите и критиките към предходното управление, още повече че и хората ги усетиха на гърба си, затова се вдигнаха на протести през февруари 2013 година. Няма смисъл да се връщаме назад. Няма да спестя обаче добрите думи за правителство на Пламен Орешарски, което, аз твърдя, е изцяло експертно и дори присъствието на някои политически фигури в него (като Хасан Адемов, Драгомир Стойнев и Ангел Найденов) не променят неговата експертност, защото дори и опонентите ни признават, че тези политически фигури са безспорни експерти в своите области.</p> <p>Бизнесът рязко почувства сериозно облекчаване, и то в условията именно на това правителство на Пламен Орешарски. Решението на правителството да изплати и да връща по най-бърз начин ДДС и да изплаща всички задължения на държавата към бизнеса даде очевиден тласък на различни сектори в икономиката. Дори и най-големите скептици не могат да отрекат, че бизнес климатът като цяло в момента е добър за България и е много по-добър от времето на предното правителство на ГЕРБ. Мисля си, че нищо по-добро от това не може да се направи, при условие че имаме толкова нисък корпоративен данък, че физическите лица се облагат с плосък данък, и то от 10%. Т.е. това правителство, за разлика от предходното, е създало всички условия в рамките на една умерена либерална система, за да се очакват по-добри резултати в най-близко бъдеще. И това ме прави оптимист в очакванията ми да се постигне заложеният в Бюджет 2014 година растеж от 2%. И ако това се случи, ще стане ясно, че тези мерки са били правилни и са дали резултат.</p> <p>Въпреки някои критики, които аз смятам за изключително користни и недобронамерени, намирам т.нар. Програма за развитие на регионите и тези 500 милиона лева, които се очаква да се влеят в регионите, приоритетно в най-бедните, като изключително правилно, добро и навременно решение, защо това по-скоро е реализиране на инвестиции, а не чисти разходи. Ясно е, че има региони и сектори, където частният бизнес и чуждите инвеститори не инвестират, тогава трябва намеса на държавата, включително и чрез стимулиране на местния капитал. Това също отличава сегашното правителство от предходното. Малко повече &bdquo;държава&rdquo; никак не е излишна в тази икономическа ситуация.</p> <p>И последно, убеден съм, че правителството на Пламен Орешарски ще покаже капацитета си след евроизборите през месец май, защото тогава Коалиция за България, с чийто мандат е съставено това експертно правителство, ще е спечелила тези избори. Стабилността на управлението ще бъде утвърдена и гарантирана и това ще даде възможност на правителството да разгърне истинския си потенциал.</p> <p>&nbsp;</p>