Георги Гьоков: Нямаме национални приоритети, а всеобщата омраза ще ни довърши

<p><strong>- Г-н Гьоков, Дълги години сте били директор на Бюрото по труда в Стара Загора. Преди да ви задам въпроси, свързани с работата ви като депутат, бихте ли споделили в чисто човешки план с какви законови проблеми сте се сблъсквали в работата си, преди да станете народен представител? Законови, между потенциални работници и работодатели, между вас като посредник за даване и получаване на работа?</strong></p> <p>- Нормативната уредба в областта на заетостта и безработицата води началото си от 1989 година и е претърпяла редица промени от тогава до днес. А към момента в българското законодателство се урежда преди всичко от три закона &ndash; Закон за насърчаване на заетостта, Кодекс на труда и Кодекс за социално осигуряване, и още редица правилници, наредби, спогодби, споразумения и постановления. В работата си като че не съм срещал някакви драстични или непреодолими законови проблеми, които да я възпрепятстват. Разбира се, след приемането ни в Европейския съюз през 2007 година се наложи синхронизация с европейските изисквания и директиви, но това е в реда на нещата. А за отношенията между работници и работодатели биха могли да се произнесат по-скоро колегите от Инспекцията по труда, които следят за спазването на трудовото законодателство.</p> <p>Мога да споделя, че и многобройните ми контакти и дългогодишната ми работа в социалната сфера, повече от 19 години, изключително много ми помагат в сегашната ми работа като народен представител и заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика.</p> <p><strong>- Предполагам, че бихте дали примери, любопитни или тъжни случаи от дългогодишната ви практика в тази така дискутирана, но и популистки използвана от всяка власт сфера, каквато е социалната. Просто разкажете &ndash; как в днешната законова реалност един социален администратор би могъл да се справи пълноценно с работата си?</strong></p> <p>- Социалната политика е част от управлението на дадена страна и се занимава с обществото и със социалните въпроси. Тя е от изключително значение за всяка една страна и е тясно свързана с развитието й. Тя показва капацитета, възможностите на управлението на тази страна, тя показва и отношението &bdquo;държава &ndash; гражданин&rdquo;. Затова и като че ли популизмът в социалната сфера е малко повече, отколкото в която и да било друга. Как по друг начин да наречем например искане за незабавно увеличаване на пенсиите до 500 лв. и минимална работна заплата от 1000 лева при сегашните условия в България.</p> <p>А как един &bdquo;социален администратор&rdquo; би могъл да се справи пълноценно с работата си &ndash; ами като стриктно спазва действащото законодателство. Това трябва да е задължението на всеки един държавен служител, а не само за тези работещи в социалната сфера. А ако въпросният служител забележи някакви несъвършенства или проблеми по прилагането му &ndash; нека да бъде активен гражданин и да се обърне към народния представител от неговия избирателен район, било то в приемната му, било то чрез писмо (включително и електронно), да сподели за проблемите и евентуално народния представител да поеме ангажимент за законодателна инициатива за преодоляване на проблема. Ще използвам това интервю да споделя адреса на своята електронна поща &ndash; [email protected]&nbsp;с обещанието да се отнеса сериозно към идеите за промени в законодателството в тази сфера, които водят до облекчаване на работата на социалните работници от една страна, но от друга &ndash; не нарушават правата и идеята за добро обслужване на хората.</p> <p><strong>- Не случайно започвам разговора с работата ви в Стара Загора и областта. Това е драстичен, макар и за съжаление не единствен пример за това как една цветуща икономика се убива и как от регион с най-високи показатели, най-вече в промишлеността, се стига до безобразни прагове на безработица. Впрочем как в годините се случи това? ТЕЦ-овете &bdquo;Марица Изток&ldquo; и частичното им разпродаване; съсипването на електрониката и роботиката; крахът на химическата промишленост. Мога да изреждам още, но предполагам, вие ще бъдете достатъчно изчерпателен. И ще изложите вашата версия за разрухата през годините след 1989-а.</strong></p> <p>- Сравненията с времето преди 1989 година могат да предизвикват носталгия сред част от българите и отрицание сред друга част. Почти 25 години след падането на социализма, въпреки дистанцията на времето, темата предизвиква разделение в обществото. Една част от обществото ни яростно отрича ограниченията при &bdquo;социализма&rdquo; &ndash; дефицитите, тоталитаризма, друга не малка част си спомнят с носталгия времето, когато по улиците нямаше грабежи и убийства, битовата престъпност бе сведена до минимум, храните не бяха ментета, икономиката се развиваше с пълна пара, нямаше безработица и т.н., и т.н. Какво ни донесе промяната &ndash; разруха, грабежи, безработица и неграмотност, деиндустриализация. Може би тогава нямаше богати, но нямаше и бедни. Някои твърдят, че хората са нямали контрол над властта, но аз твърдя, че имаха контрол над собствения си живот и можеха да го планират в благоприятна за себе си посока. Животът бе лесно предвидим за 20&ndash;30 години напред. Това харесваха хората. Няма как да не си спомним и за колосите на социалистическата икономика от старозагорско &ndash; ДЗУ, АТЗ, &bdquo;Берое&rdquo;, &bdquo;Червено знаме&rdquo;, &bdquo;Железник&rdquo;, които за съжаление са вече минало. Просто след 10 ноември 1989 година според мен тръгнахме по погрешен път. Тотално отрицание и систематично унищожение на всичко свързано със стария режим, включително и добре работещото. Разбита бе оръжейната промишленост, машиностроенето, селското стопанство и какво ли още не.</p> <p>От друга страна, едва ли трябва да се сравнява България и Стара Загора сега с България и Стара Загора отпреди 1989 година. Сега и политическата система е друга и типа икономика също, нещата не са съпоставими. Сега, в новите реалности, регион Стара Загора може да бъде определен като динамично развиващ се и по редица показатели е на водещи позиции в страната. Най-големият работодател, разбира се, отново е Промишлено-енергийният комплекс &bdquo;Марица Изток&ldquo;. Там заети са повече от 10 000 души от областта, от които повече от половината са жители на град Стара Загора. В момента &bdquo;Марица Изток&ldquo; след някои предприети от това правителство мерки (като например увеличаване на цената на въглищата) отново се изправя на крака. Машиностроене, електроника, хранително-вкусова индустрия и земеделие са структуроопределящите отрасли за региона. Това се дължи и на наличието на квалифицирани специалисти, на традиции, на съхранени производствени мощности отпреди 1989 година и т.н.</p> <p>По данни от изследване на Института за пазарна икономика за развитието на регионите у нас, представени в края (ноември) на миналата година &ndash; Стара Загора вече е на второ място след София по брутен вътрешен продукт на човек от населението, след като изпреварва Варна в икономическото си развитие. Основно инвестициите в страната са концентрирани в София, Стара Загора, Пловдив, Благоевград, Ямбол и Бургас. Не казвам всичко това, за да заблуждавам хората колко е добре в регион Стара Загора, защото има още много какво да се желае. Само казвам, че на общия фон Стара Загора е отново на челните места в страната по икономическо развитие.</p> <p>И последно, хората отдавна не са оптимисти, защото, за съжаление, освен икономическа у нас има и пълна катастрофа в духовната област. Всеки мрази всеки, всеки смята, че само той е прав. Нямаме национални приоритети. Няма теми, по които да има консенсус между всички политически сили. При тази всеобща омраза, която на всичко отгоре продължава да се разраства, няма как да ни чака нещо добро.</p> <p>Сега повече от всякога се нуждаем от обединение в името на национални приоритети. Защото нас няма да ни има, но България трябва да пребъде във вековете. Трябва да загърбим дребните си политически интриги и пристрастия и това да са нашите приоритети.</p> <p><strong>- Минаха почти 10 месеца, откакто вашите съграждани ви избраха за народен представител заради компетентността ви именно в социалната сфера. Съвсем накратко &ndash; какво им обещахте и какво направихте?</strong></p> <p>- Да, неусетно минаха 10 месеца. С много хора се срещнах в тази кампания. Усетих както много насъбрана болка, така и много надежди. И дали защото съм се срещал все със симпатизанти &ndash; надеждите им бяха свързани с едно бъдещо управление, в което БСП е ключов фактор. Надежди, че страната ни ще поеме по нов път, който дава нови перспективи за всички български граждани, нов път, по който е важен човекът, а не финансовата стабилност на държавата на всяка цена. Ние като партия, по-скоро като Коалиция за България, и аз като кандидат за народен представител не сме обещавали нищо, НИЕ ПОЕХМЕ АНГАЖИМЕНТИ КЪМ ХОРАТА! &ndash; и ги записахме в Предизборната програма на Коалиция за България.</p> <p>От ангажиментите в предизборната програма на БСП аз твърдя, че 90% са изпълнени, особено в социалната политика, и то за съвсем кратко време. Накратко, в социалната сфера с какво се ангажирахме и какво изпълнихме:</p> <p><strong>Първо:</strong> &bdquo;Облекчаване на реда за ползване на Фонда за обезщетение при фалити на предприятия&rdquo;. Тук още през юни 2013 г. бе приет Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за гарантиране на вземанията на работниците, с което стана факт увеличение от 3 на 6 начислени, но неполучени от работниците и служителите заплати и бе увеличен максимален размер на заплатата на 1200 лв.</p> <p><strong>Второ:</strong> &bdquo;Увеличаване на минималната работна заплата, която до края на мандата да достигне до 450 лева&rdquo;. Заложихме в Бюджет 2014 увеличение от 310 лв. на 340 лв. И така на стъпки до 450 лева през 2017 година (края на мандата).</p> <p><strong>Трето:</strong> &bdquo;Увеличаване на целевите помощи за първокласници в съответствие с минималната работна заплата&rdquo;. Факт е увеличението още от юни 2013 г. от 150 лв. на 250 лв.</p> <p><strong>Четвърто:</strong> &bdquo;Увеличаване на стимулите за отглеждане на деца с увреждания&rdquo;. Факт е увеличението още през септември 2013 г. Факт е и че те ще растат заедно с увеличението на минималната работна заплата, защото представляват 70% от минималната работна заплата. Затова има и ново увеличение от 1 януари 2014 г., когато се повиши МРЗ.</p> <p><strong>Пето:</strong> &bdquo;Спирането на увеличаването на осигурителния стаж и възраст при пенсионирането&rdquo;. От 1 януари 2014 г. е спряно покачването на необходимите за пенсиониране възраст и осигурителен стаж &ndash; за жените 60 години и 8 месеца и 34 години и 8 месеца стаж и съответно за мъжете 63 години и 8 месеца и 37 години и 8 месеца. За съжаление засега само за една година, но усилено работим по автоматизиране (независещо от конюнктурата) на това увеличаване.</p> <p><strong>Шесто:</strong> &bdquo;Промяна на условията на пенсиониране на военнослужещите и възстановяване на отнетите от тях социални права&rdquo;. &ndash; Променени от 1 януари 2014 г. и заложено в Бюджет 2014.</p> <p><strong>Седмо:</strong> &bdquo;Обезщетението за отглеждане на дете от 1- до 2-годишна възраст до размера на минималната работна заплата&rdquo;. &ndash; Прието още през септември 2013 година и продължава в Бюджет 2014 година.</p> <p><strong>Осмо:</strong> &bdquo;Специално внимание върху младежката безработица&rdquo;. Още през септември станаха факт няколко промени в ЗНЗ, които гарантираха, че държавата поема осигуровките на млади хора до 29-годишна възраст, започнали първото си работно място, и заплащане на наставник до размера на минималната работна заплата.</p> <p>Останаха и някои от ангажиментите ни в социалната сфера, които не успяхме да изпълним или изпълнихме частично. Това са:</p> <p>1. &bdquo;Въвеждане на гъвкави условия за пенсиониране при недостиг на 2 години осигурителен стаж и/или възраст&rdquo;. Внесохме необходимото предложение за промяна на Кодекса за социално осигуряване от името на Коалиция за България и то бе прието на първо четене, но не бе подкрепено на второ четене от нито една от другите парламентарни групи, поради което не бе заложено и в Бюджет 2014. Само ще спомена, че ние не сме се отказали от това да дадем на българите да се пенсионират &bdquo;гъвкаво&rdquo;, и работим върху приемлив вариант, който да срещне подкрепа и в другите групи и да не натоварва пенсионната система.</p> <p>2. &bdquo;Създаване на възможност за заетост, като се увеличат средствата от държавния бюджет поне със 100 млн. лв. годишно. За съжаление въпреки нашето настояване в Националния план за действие по заетостта за 2014 година финансирането на активната политика по заетостта е в размер едва на 73 млн. лв. от бюджета. Това донякъде ще се компенсира от предвидените за 2014 година 100 млн. лв. средства, предоставени от ЕС за преодоляване на младежката безработица и от очакваните средства от ЕСФ по Оперативна програма &bdquo;Развитие на човешките ресурси&rdquo;</p> <p>3. &bdquo;Увеличаване на размера на детските добавки съобразно с възрастта и ревизиране на подоходния критерий&rdquo;. За съжаление състоянието на фиска не ни позволи да заложим в Бюджет 2014 година възможността на всички деца да бъдат увеличени детските надбавки &ndash; засега (през 2014 година) подоходният критерий остава същият, а увеличението е само за второ дете от 35 лв. на 50 лв.</p> <p>Мога да изредя изпълнените ангажименти и за всички останали сфери: икономика и финанси, здравеопазване, образование, земеделие и т.н., но ще отегчим читателите. Пък и по-важно е не какво ще отчитаме, а какво облекчение са почувствали хората.</p> <p>А какво е моето участие, какво направих &ndash; участвах много активно и сам инициирах законодателните промени в социалната сфера, които направиха възможно да се случат поетите от нас ангажименти към хората. Но това и цялата моя дейност може да бъде следена в сайта на Народното събрание.</p> <p>Искам да кажа и още нещо &ndash; начинът, по който заедно с правителството дефинирахме целите за стабилизационни мерки през май и юни 2913 година, беше правилен и до голяма степен успяхме да се справим. Страната тогава бе на прага на функционален и институционален срив, а фискалните резерви бяха до голяма степен изчерпани. Задълженията на държавата към бизнеса бяха огромни.</p> <p>В тази кризисна обстановка едно от първите ни действия на нас като парламентарна група и на правителството на Пламен Орешарски, което ние подкрепяме, беше да дадем сигнал за промяна в социалните политики. Дадохме ясен знак, че в този мандат ще се води по-друга социална политика в сравнение с предходния.</p> <p>Актуализирахме наследения бюджет (на Дянков) и това даде възможност финансовото състояние на държавата да се стабилизира. Казвам това, защото в предходните няколко години, при управлението на ГЕРБ, фискалната стабилност се крепеше на неплащане към бизнеса и задържане на ДДС.</p> <p>Да напомням ли, че по същото това време имаше реална опасност от ново увеличение на цените на еленергията. Чрез законодателни инициативи създадохме предпоставки дори за намаляване на тези цени.</p> <p><strong>- Бюджетът за 2014 г. е доста по-социален от този за 2013 г. Това коментирате в интервю след приемането на Бюджет 2014. По какво личи това сега?</strong></p> <p>- По всичко личи! Бюджет 2014 пряко ще окаже влияние върху 2 960 400 лица, в т.ч: актуализиране на пенсиите по т.нар. &bdquo;швейцарско правило&rdquo; от 1 юли 2014 и намаляване на потребителската такса при личен лекар на 1 лев за 2 200 000 пенсионери, увеличаване тавана на пенсиите &ndash; за 13 000 пенсионери, замразяване на стажа и възрастта за пенсиониране &ndash; за 15 000 лица, увеличаване на минималната работна заплата &ndash; за 279 000 лица, увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до две години от 310 на 340 лв. &ndash; за 40 000 майки и семейства, увеличаване на детските добавки за 2-ро дете &ndash; за 270 000 деца, увеличаване помощта за децата с увреждания от 217 на 240 лв. &ndash; за 23 500 деца, разширяване на кръга лица и семейства, които ще получават енергийни помощи &ndash; с около 60&nbsp;000, увеличаване броя на лицата, които ще получат ваучери за храна &ndash; около 55 000 лица, допълнителни средства за обществени трапезарии 2 млн. лв. &ndash; допълнителен обхват &ndash; за 3100 лица, увеличаване размера на възнагражденията на приемните семейства като резултат от увеличаване на МРЗ &ndash; за 1000 семейства, отпадане възрастта за пенсиониране на военните &ndash; за 800 лица.</p> <p>Ето и още един пример съвсем от последните дни. Кабинетът отпусна за извънредната социална мярка 8 млн. лв., като преструктурира разходите по бюджета. Хората, които трудно посрещат най-належащите си нужди, ще получат финансовата подкрепа в размер на 30 лева през април. Ще ги получат 270 000 бедни българи, които са получили енергийни помощи през този отоплителен сезон. Ще ги получат и хората, на които малко не им достигнало да взимат енергийните помощи &ndash; или защото са надвишили прага с до 10 лева, или защото не са имали исканата 6-месечна регистрация в бюрата по труда. Ще получат помощи дори и тези, които по една или друга причина са забравили да подадат документи за енергийни помощи миналата година.</p> <p>А ето ви и още един съвсем пресен пример &ndash; всички пенсионери ще получат великденски надбавки и те ще бъдат в зависимост от размера на пенсията. Надзорният съвет на Националноосигурителния институт прие предложението на Министерския съвет всички пенсионери да получат великденски надбавки. Ще бъдат преведени през април. А общият размер на помощта е 57,7 млн. лв. От тези великденски надбавки ще се възползват повече от 2 млн. пенсионери. И малко подробности: пенсионери, които получават по 150 лв., ще получат 40 лв. еднократна финансова помощ, тези с пенсии от 150 до 251 лв. ще получат по 30 лв., а тези, които месечно взимат над 251 лв., ще получат по 20 лв.</p> <p>И пак за Бюджет 2014 &ndash; наистина е доста по-социален от този за 2013 г., за това говори и факта, че разходи за социални плащания, включително и разходите по бюджетите на НОИ и МТСП и разходите за социални услуги на общините като процент от БВП, са повече от всички предходни години насам. За 2014 г. &ndash; 11 262 млн. лв. &ndash; 13,8% от БВП, или 36% от разходите (увеличение с 366 млн.лв. спрямо 2013 година).</p> <p><strong>- Какъв най-общо е профилът на безработните в България? Как би трябвало да се подхожда към тях в зависимост от спецификата на различните им възможности?</strong></p> <p>- Би било прекалено обобщаващо с няколко думи да се очертае профилът на един безработен, защото, изхождайки от структурата на безработицата по продължителност на регистрация, се вижда, че е най-голям е делът на регистрираните от 1 до 4 месеца. Профилът на тази група безработни е &ndash; хора в трудоспособна възраст, със сравнително много добра и добра квалификация, които вследствие на съкращения във фирмите (поради финансови или други причини породени от кризата), в които работят, са се озовали в състояние на безработица. По-голямата част от тях получават обезщетения за безработица, които им позволяват по-спокойно да търсят работа. Тези с търсените на пазара на труда професии обикновено успяват да намерят работа в рамките на периода, през който получават обезщетение.</p> <p>А профилът на продължително безработните лица е: най-често млади хора или такива в предпенсионна възраст, в повечето случаи без образование и без квалификация или с нетърсени на пазара на труда такива. Няма да е пресилено, ако кажа, че част от тях (и то не малка) са дори неграмотни. Причините за това да са безработни са различни. За втората група оказва влияние мисленето на работодателите в посока на това, че хората на възраст са по-малко гъвкави и по-малко склонни към преквалификация и възприемане на новостите и нежеланието им да наемат човек, който ще работи само няколко години при тях, работодателите си търсят кадри дългосрочно. За първата група (младежите) основната причина е липсата на опит. И не случайно към тези групи са насочени по-голямата част от програмите и мерките предвидени в Националния план за действие по заетостта.</p> <p>Подходът към всяка група безработни, разбира се, е различен. Трудовите посредници минават редица обучения, за да могат на практика да прилагат този различен за различните групи подход. Затова специалистите и експертите в социалната сфера се изграждат с години. А заплащането в социалната сфера е сравнително ниско и това не способства за задържането им в &bdquo;социалните&rdquo; служби.</p> <p>Говорейки за безработните в България, трябва да обърнем внимание и на един друг интересен въпрос &ndash; влошава ли се или се подобрява като цяло качеството на работната ръка? И отговорът на този въпрос изисква задълбочени анализи на тенденциите на пазара на труда. Без да разполагам с такива проучвания и анализи, мога да кажа, че на практика е видно, че качеството на работната ръка се влошава. Това се дължи основно на скъсаната връзка между образование и бизнес. И който иска да има успехи в борбата с безработицата, трябва да започне оттук. Ще си позволя да спомена и че отдавна алармираният недостиг от квалифицирани специалисти в България става все по-осезаем. Дефицитът на кадри засяга както специалистите, така и по-ниско квалифицираните професии.</p> <p>Сега, в условията на криза и повишена спрямо 2008 година безработица, е факт, че работодателите имат възможност да набират работна ръка сред по-голям брой и сред относително по-квалифицирана работна ръка, отколкото тогава, разбира се, когато имат възможност да наемат, затова изискванията им са по-завишени. Големият брой търсещи работа като че ли не улеснява фирмите в намирането на точния човек. Това се дължи на относително ниското квалификационно ниво на търсещите работа &ndash; повече от една трета от регистрираните в бюрата по труда безработни са без каквато и да е квалификация и още толкова са с ниска квалификация или от продължителната безработица са се деквалифицирали.</p> <p>Тук ще си позволя и един съвет към безработните лица, регистрирани в бюрата по труда &ndash; по-внимателно да подхождат към предлаганата работа, да сведат до минимум отказите от подходяща работа. Да не стоят в състояние на безработица, а да са склонни да приемат работа с по-ниско заплащане, отколкото са очаквали, и така да изчакат по-благоприятни дни.</p> <p>--------------</p> <p><em>Бележка на ГЛАСОВЕ: В следващите дни ще публикуваме продължение на това интервю, в което се засягат конкретни въпроси, свързани със синдикатите, работодателите, правителството, законотворчеството в социалната сфера</em></p>