Георг Тупарев: Законотворчество чрез референдуми е безумие

<p>&nbsp;</p> <p><strong>- Много се изприказва за референдумите, но май нищо съществено не се каза. Какво мислите за референдумите по принцип?</strong></p> <p>- За референдумите &ndash; да, но не по начина, по който го предлага президентът. В България няма разбиране какво е референдум.</p> <p><strong>- В Швейцария знаят, но референдумите понякога също им създават проблеми, както се оказа с последния.</strong></p> <p>- Случва се и в Швейцария. Но в България хората дори не знаят примери за добри референдуми по света. А предложените три точки за допитване от президента са безумни. Те с нищо не допринасят за демокрацията в България.</p> <p><strong>- Какви теми трябва да се поставят за допитване?</strong></p> <p>- Референдумът е много хубаво нещо, но трябва да се използва за смислени неща. Референдумът е конструиран да решава един въпрос, когато населението е разделено по него. Например някакъв проблем, който излиза извън логиката на правораздаващата система или когато става дума за битов, икономически въпрос в рамките на община или друго населено място. Това са ролите на референдума. Законотворчеството не е сред ролите на референдума.</p> <p><strong>- Защо според вас хората не трябва да се произнасят по теми, като например начина на гласуване или електронното гласуване?</strong></p> <p>- В предложението на президента има три въпроса за допитване, които са принципни. Независимо как се гласува &ndash; с &bdquo;да&rdquo; или &bdquo;не&rdquo;, трябва да се предприемат принципни промени в законодателството. Аз съм за това в България да има една дълга, обстойна, напоителна дискусия за това какво значи изборно законодателство, как могат да се решат проблемите на изборния кодекс. Но първо трябва да е ясен проблемът, а после да се мисли какво да правим, за да го решим. Един от мотивите за задължителното гласуване е, че по този начин ще се намали ефектът от купуването на гласове. Има различни и възможни начини да се направи това, да се елиминират &bdquo;мъртвите души&rdquo; от списъците и т.н. Тези неща има начин да се решат. Но за тях малко се говори, предпочитат се маловажни, но пропагандистки теми. Сега гледам какво става &ndash; сформират се комитети в подкрепа на допитването, организират се групи против допитването. Нека видим какво правят хората в подкрепа на референдума. Те са от различни обществени прослойки и от различни партии. Всеки от тези хора се опитва да добави нещо към изборното законодателство. И представете си какво ще стане, след като гласуват по тези теми, отнасящи се не до решаване на някакъв битов проблем, а до законодателство. Как след това депутатите и юристите могат да направят един кохерентен, разумен и вътрешно непротиворечив закон. Няма начин! Безумно е да се законотвори чрез референдуми.</p> <p><strong>- Какво трябва да се промени в самия Закон за референдумите сега?</strong></p> <p>- В закона например има прекалено високи прагове, които правят един национален референдум невъзможен. Има много малко примери дори на местно ниво, които са постигали нещо. Ако Плевнелиев много се пише за демократ и иска да оправи изборното законодателство, един разумен референдум би бил за сваляне на тези прагове. Мисля, че много хора биха подкрепили свалянето на подобни бариери. Или друга тема е гражданите да сезират Конституционния съд, както е навсякъде в цивилизования свят, но не и у нас.</p> <p><strong>- Но някой трябва да преценява кои от въпросите на гражданите наистина имат основание да се сезира КС. Коя е тази институция?</strong></p> <p>- Аз не съм конституционен съдия, но знам, че има достатъчно много европейски опит. И в Германия, и в Холандия, и в много други малки държави, които познавам, групи от граждани могат да сезират съда по въпроси, които се отнасят до конституцията.</p> <p><strong>- Сигурно знаете, че в нашата Конституция почти нищо не се спазва. Като се почне от безплатното образование, здравеопазване и ред други. </strong></p> <p>- Да, защото хората, които имат право да сезират КС, не го правят по обясними причини. Друг добър пример за референдум би могъл да бъде отварянето на досиетата на комунистическата Държавна сигурност. Това също е въпрос за референдум. &bdquo;Зелен&rdquo; пример за допитване е дали да се обяви Черноморието за национален парк. Знаем за &quot;Българската Коледа&quot; и други спорадични мероприятия за набиране на средства за спасяването на хора в беда. Чудесен пример за референдум е дали българската държава трябва да покрива всякакви животоспасяващи лечения или трайна инвалидност, независимо какво струва това. Държавата да мисли как ще се справя, но това е хубав въпрос за референдум. За съжаление хората това не го разбират, а то е в техен интерес. Инициативата на президента се опитва да заобиколи законодателството, официалния начин на писане на закони в България. В един закон трябва да има вътрешна логика и хармония към цялостното законодателство. Това посмъртно не може да се гарантира в един референдум.</p> <p><strong>- Да не говорим колко важно е как е формулиран въпросът?</strong></p> <p>- А защо парламентът трябва да има право да променя въпроса, на който гражданите са отговаряли в подписка преди това? Спомняте ли си как 700 000 души се подписаха по темата за АЕЦ &bdquo;Белене&rdquo;, а в парламента решиха да променят въпроса и да питат за атомната енергетика по принцип. Значи желанието на 700 000 бе променено от 200 души. И резултатът бе налице &ndash; по-малко хора отидоха до урната, отколкото бяха в подписката. Аз винаги съм гласувал, дори когато съм бил в чужбина. Но почти никога моят глас не се е отчитал и от моето гласуване файда няма. В цялото изборно законодателство демократичните принципи са пренебрегнати. Мисли се главно как да се отворят врати и порти, как законодателството да бъде заобиколено, за да проработят схемите за купуване на гласове, за фалшификации и т.н. В България трябва да паднат праговете, да има национални листи и равноправно представяне на партиите в медиите. Това са трите неща, които кардинално биха подобрили демократичността при гласуването.</p> <p><strong>- Има ли такива европейски примери?</strong></p> <p>- Ами например в Холандия няма праг. Влиза този, който събере достатъчно гласове за един депутат. Дори с един депутат можеш да бъдеш парламентарно представен. Аз не виждам холандската демокрация да е по-лоша от българската. Никой у нас например не си дава сметка, че един от трите въпроса на президента &ndash; този за електронното гласуване, ако бъде одобрен от необходимото мнозинство избиратели при едно допитване, може да предизвика конституционна криза. Звучи на пръв поглед прекрасно, демократично, но да се направи, е технически изключително трудно. Да речем, референдумът е минал, хората са &bdquo;за&rdquo; електронното гласуване. След 6 месеца по закон то трябва да влезе в законодателството. Влиза в законодателството, правителството, примерно, пада и се насрочват нови избори след три месеца. И в рамките на тези 3 месеца новото законодателство трябва да се приложи. Засега има само опити в други държави в период от 10 години, и то не много успешни, да се приложи електронното гласуване. А България трябва да го направи в рамките на 3 месеца.</p> <p><strong>- Къде точно е проблемът да се направи електронно гласуване?</strong></p> <p>- Проблемът е да се направи електронният вот честен и анонимен едновременно. И &bdquo;Епъл&rdquo;, и &bdquo;Майкрософт&rdquo; да дойдат, няма да се оправят с проблема. За тези неща обаче никой не мисли. Аз познавам законодателството в Холандия. Там има много лесен и либерален начин за гласуване и от едно десетилетие холандците искат да въведат електронния вот и не могат. Не могат, защото това наистина не е толкова просто. Опитаха и с машинно гласуване и също се оказа, че то може да се хаква, и тогава отново се върнаха на хартиеното.</p> <p><strong>- Защо електронното банкиране да е достатъчно сигурно, а електронното гласуване се оказва толкова сложно?</strong></p> <p>- Електронното банкиране много често се дава като пример в полза на електронното гласуване. Не много сполучливо сравнение. Ще обясня защо. В банките целта е човекът, който прави транзакцията, да бъде абсолютно сигурно идентифициран. При гласуването основното е анонимността, което е точно обратното на банкирането. При гласуването държавата не бива в никакъв случай да знае как сте гласували. От изчислителна, от компютърна гледна точка въпросът е много по-сложен процес. От една страна, трябва да е ясно, че именно вие гласувате, а не баба ви, и в същото време да останете анонимен, за да не се разбере как сте гласували. Трябва да се знае също така, че гласувате един-единствен път. Ние освен това нямаме инфраструктура за електронно гласуване, което също е огромен проблем. Къде отиват после тези гласове, как се обработват? Не казвам, че задачата е нерешима, но никак не е проста. И в момента със степента на корупция и непрозрачност купуването на гласове ще стане много по-просто, отколкото е сега. Мога да ви уверя, че познавам нещата, тъй като моята фирма се занимава с банков софтуер, и ви казвам, че експерименти за електронно гласуване има, но проблемът не е решен мащабно. Според мен много по-надежден и достъпен начин да гласуват българите в чужбина е чрез писма. Нещо от типа на дипломатическата поща. И това е широка практика, аз почти не познавам държава, която да не го прилага. И за този тип гласуване има натрупан опит, защото е практика от Втората световна война &ndash; как да се прави добре, сигурно, колко пътува пощата. Това е една отлично сработена схема.</p> <p><strong>- А какво мислите за задължителното гласуване?</strong></p> <p>- Има го в Гърция, Люксембург, Белгия и някои бананови републики. Гледал съм много срамни сценки при такова гласуване в Перу. Чудя се, след като полицията не може да си събере глобите, как точно ще се задължат българите да гласуват. Вторият въпрос е какво става с хората, които пътуват? С половината възрастна България, която не може да стигне до урните, да не говорим, че не знае какво е компютър. Съгласен съм, че повече хора трябва да гласуват, но това не става със задължително или електронно гласуване, а с дебати, с обяснение, с честна конкуренция на идеи, а значи и с достъп до медиите на различни политически виждания, пък нека хората да си избират.</p> <p><strong>- И един перманентно дискутиран въпрос &ndash; мажоритарното гласуване?</strong></p> <p>- България не е англосаксонска система, в която преди 400 години се оказало, че в една от провинциите има двама лордове. Единият обитава левия бряг, другият десния бряг на реката. И вместо да правят война, решили да гласуват кой от двамата да отиде в парламента в Лондон. Нашето право не е такова. И което е по-важно &ndash; това няма да повиши демокрацията в България. Едни от най-недемократичните държави имат точно мажоритарно гласуване. Половината Африка, разни азиатски държави, Северна Корея и т.н. В Англия има много силни дебати да се махне мажоритарното гласуване и всяка година кампанията против него набира все по-голяма скорост. А ние тепърва мислим да го въвеждаме. Какво ще промени това?</p> <p><strong>- Разместване на кандидатите в партийните списъци.</strong></p> <p>- Това, което наистина ще промени картината и напълно ще размести партийните списъци, е преференциалното гласуване без праг. То ще обърне всичко, но никоя партия не го иска. &bdquo;Зелените&rdquo; сме единствените, които го предлагаме. Тогава ще стане ясно кой кого обича и напълно ще реши въпроса, без да прави компромисите на мажоритарното гласуване.&nbsp;</p>