- 01 Дек 2021
- 1234961
- 35
Тези престъпления са характерни за бедните и обедняващи държави, които са със слаби и марионетни правителства. В МВР почти не останаха професионално подготвени хора, които да могат ефективно да разрешават тези случаи. Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ бившият главен секретар на МВР. И още: Измислици са твърденията, че МВР е с вързани ръце заради Закона за електронните съобщения. Всичко трябва да бъде контролирано от съда. Другото са стереотипите на работа на Държавна сигурност.
<p><strong>Ген. Босилков, как ще коментирате последните отвличания в София? Какво е характерно за тези престъпления?</strong></p>
<p>Това престъпление е характерно за бедните и обедняващите държави, с много голяма степен на социално разслоение, поляризация, със слаби, преди всичко марионетни правителства, където системите за социален контрол и държавните институции не функционират и криминогенните фактори непрекъснато разширяват своето влияние и значимост. Такива държави са, например, Сомалия, Нигерия, Мексико и, за съжаление, в последните няколко години - и България. Тук основни са виктимологичните аспекти на този вид престъпност. Държавата на пръв поглед е жертва на тази престъпност чрез обикновения гражданин, но в същото време, тя сама, със своето поведение, създава условията за този вид престъпност. Престъпниците не са глупави и веднага усещат кога една власт е слаба. Отвличанията в последните няколко години действително имат голям ръст и ситуацията около този вид престъпност не трябва да излиза от контекста на останалата организирана и конвенционална престъпност, което е единият от елементите на състоянието на националната сигурност. Другият елемент е състоянието на институциите, които трябва да се борят с престъпността или да защитават националната сигурност. Ако започнем с първия фактор, престъпността или в частност отвличанията, това са неща, които сега тепърва се установяват от прокуратурата и ръководството на МВР и започват да се търсят начини за ограничаването на параметрите на тези престъпления. Това е движение след събитията и показва липса на ефективност. Тук основната роля, която трябваше да играе прокуратурата, е да формира наказателно-правната политика, което тя не прави. Трябваше още преди години, или с идването на новия главен прокурор, да се направи едно представително за страната криминологично изследване и да се установи реалното състояние на престъпността в България. И на тази база да се направят и прогнозните тенденции в развитието й.</p>
<p><strong>Смятате, че ако подобно изследване е било направено, със сигурност е можело да се прогнозира, че ще има отвличания?</strong></p>
<p>При положение, че беше направено криминологично прогнозиране, щеше да бъде установено наличието на криминогенни фактори, които в последните няколко години са факт. Един от тези фактори, независимо от реалните оценки за материалното състояние на българина, е, че неговата покупателна способност намаля. От това, а като добавим и очакваната от преди година и половина икономическа криза, щеше да стане ясно, че тези фактори ще играят в полза на престъпността. Другото е липсата на точна преценка за основните заплахи по линия на престъпността. Основните заплахи идват от икономическата и организираната престъпност. Виждаме, че тези 500 млн. евро, които ги пропуснахме от фондовете на ЕС, фактически дават непосредствено отражение върху живота на хората. Най-интересното тук е, че нито прокуратурата се самосезира, нито ДАНС, нито МВР работят по тези случаи, камо ли някакъв материал да е внесен в прокуратурата и оттам в съда, за да се търси виновност за извършеното престъпление по служба, или, бих казах, по глава І от Наказателния кодекс – за вредителство, когато това е направено в ущърб на интересите на държавата от тези лица, които лишиха България от тези средства и я компрометираха в ЕС.<br />Ако това изследване беше направено, със сигурност щяха да се прогнозират тези тежки форми на престъпления срещу личността - и поръчковите убийства, и отвличанията, и въоръжените грабежи. В основата на всички тези престъпления стоят икономически интереси, които, ако бяха доловени от криминологична прогноза, службите щяха да са много по-добре подготвени. Не сега да чуваме оправдания, че нямаме техника, нямаме закони. Това със законите е смешно, защото досега ние нямаме разкрит извършител на отвличане. Така че, какво като наказанието ще бъде - 30 години или доживотен затвор, след като тук явно става въпрос за неспособност, вътре в системата на оперативните служби, да се справят с проблема.</p>
<p><strong>Какво липсва на службите, за да се справят с тези престъпления? Споменахте и вие оправданията, че нямало техника, че бандитите били по-добре оборудвани от полицаите.</strong></p>
<p>Според мен пречи ниският професионален капацитет на ръководния състав на МВР. А след като е характерен за ръководния състав, той след това се предава и надолу. В МВР почти не останаха професионално подготвени хора в оперативен аспект, които да могат ефективно да разрешават тези случаи и то най-вече в превантивен план, и след това, когато това се случи - да ги разкриват и да ги доказват. Защото, ако се върнем и към убийството на двете сестри в Пазарджик, по-вероятно е, извършителят, дори и да е разкрит, той да не бъде осъден, защото за 2 години веществените доказателства и следи са унищожени. Затова приоритетът в работата по този вид престъпност са горещите следи. Това е стара теза и тя не подлежи на съмнение.</p>
<p><strong>Как се разследват такива престъпления? Казват, че не могат да ги хванат, защото е важно да запазят живота на заложника, в случая с Ангел Бончев се оправдаха с модерната техника, с която престъпниците заглушили апаратурата на МВР?</strong></p>
<p>Всичко това се изчерпва с една дума - непрофесионализъм. Не може всички тези неща да не бъдат взети под внимание при планирането на операцията, защото всичко става по план.</p>
<p><strong>Защо никога досега при предаването на откуп похитителите не бяха заловени?</strong></p>
<p>Не мога да знам подробности, тъй като отдавна не съм в МВР, но явно, че има и съучастници вътре в системата, или бивши служители, от които изтича информация. Това не прави изключение, като се има предвид каква е корупцията не само в службите, а и при всички контролни органи в държавата.</p>
<p><strong>Покрай последните две отвличания, които станаха в рамките на 20 дни, от МВР предложиха различни законодателни промени за ограничаване на тези престъпления, като увеличаване на размера на наказанието, криминализиране на подготовката за отвличане и предаването на откуп, блокиране на банковите сметки на близките на жертвите. Приемливи ли са те според Вас и ще има ли полза от това?</strong></p>
<p>Увеличаването на размера на наказанието не е само инициатива на МВР, а и на някои политически сили и лидери, които в навечерието на изборите искат да обърнат вниманието към себе си. Аз не виждам какъв ефект ще има увеличаването на размера на наказанието, след като няма нито един случай на залавяне на извършителите или разкриване на група за отвличания. Проблемите не са в законодателството и в нормите в Наказателния кодекс, а в организацията на работа на МВР или агенцията за национална сигурност. Според мен основният проблем е кадрови - липсата на подготвени хора да вършат тази работа. Освен това имаме и управленски парадокси - наличието на няколко полицейски дирекции, за които постоянно се говори, че имат проблем във взаимодействието по между си и нямат един ръководител. Не може да има три вида полиции и да няма един директор, който да ги ръководи. Ще кажете, главния секретар, но той не може и не трябва да осъществява това.</p>
<p><strong>Според Вас, има ли резон в предложението да се блокират банковите сметки на близките на жертвите? </strong></p>
<p>Това нещо е нонсенс, както казват юристите. Никой не може да борави с правото на собственост и да преценява дали собственикът на средствата трябва да харчи парите си и за какво.</p>
<p><strong>Казват, че това би имало превантивен ефект, т.е. - похитителите ще знаят, че няма от къде да се намерят пари за откуп.</strong></p>
<p>Като няма от къде да вземат пари, този, който са го отвлекли, ще го ликвидират физически. Това е едно недомислие, още повече, че го казва човек, който преподава право.</p>
<p><strong>Така било в Италия и имало резултат.</strong></p>
<p>Това изобщо не е вярно, нека да не лъжем хората.</p>
<p><strong>МВР няма много модерна техника. Така ли беше и по времето, когато Вие бяхте главен секретар?</strong></p>
<p>Първо, ако чак сега разбират, че им е необходима някаква техника, това е пак в резултат на това, че не са правени оперативни прогнози за развитието на престъпността. Това за техниката не отговаря на истината. Не трябва да прехвърляме проблемите при липсата на техника и на законодателството, а трябва да искаме от хората, които ръководят тези служби, да ни предоставят организационните и кадровите мерки, които ще предприемат. А не, като говорят колко е тежка оперативната обстановка, да продължават да пенсионират доказани оперативни работници и оперативни началници.</p>
<p><strong>Напоследък МВР се оплаква, че е с вързани ръце след приемането на Закона за електронните съобщения, който не разрешава безконтролното следене в интернет и ваденето на телефонни разпечатки без санкция на съдия. Приемате ли тезата за “вързаните ръце”?</strong></p>
<p>Това е пак в контекста на предишния ви въпрос. Търсят се всички причини извън МВР. Когато се установи оперативна необходимост от използване на специални разузнавателни средства (СРС), и когато това е в почивен ден, има дежурен съдия, който ще разпише искането за използването на СРС. Освен това законът дава възможност СРС да се използват със санкция на министъра на вътрешните работи за 24 часа. Съдията ще разреши това в първия работен ден и не сме в нарушение на закона. Няма съдия, който да откаже, когато става въпрос за тежки престъпления като отвличанията. <br />Аз бих попитал министър Михаил Миков, какъв ефект очаква. Защото 100% от практиката показва, че след извършване на престъплението, извършителите спират да говорят и се чистят от SIM-картите и телефонните апарати. Кой е този, който веднага ще тръгне да говори за подробностите със съучастниците си или какво ще правят след това. Но има нещо друго. Не ми се иска да навлизам в дебрите на оперативната работа, но ще кажа, че използването на СРС трябва да бъде предшествано от едни други оперативни действия. <br />Всичко трябва да бъде контролирано от съда. Това е демокрацията. Това с вързаните ръце изобщо не е вярно. Това са стереотипите на работа на Държавна сигурност. Едно време, аз си спомням, когато за първи път взех една разработка на колега от Държавна сигурност, в нея нямаше нищо оперативно. За 8 години имаше само разпечатки от телефона на един обект. Само това...</p>
<p><strong>Какво е очаквал този човек, който е работел по делото, от тези разпечатки?</strong></p>
<p>Вероятно това, което очаква и сегашният министър.</p>
<p><strong>Може би ще се съгласите единствено с искането на МВР мобилните оператори да спрат продажбата на анонимни SIM-карти.</strong></p>
<p>Тук действително съм съгласен, че не трябва да има анонимност. Това го възприемам и е юридически обосновано.</p>
<p><strong>Няколко пъти споменахте кадровия потенциал. Още като зае поста, министър Миков каза, че няма незаменимост на кадрите. В рамките на т.нар. оптимизация, която се извършва в МВР, се заговори, че ще има масово пенсиониране на служителите, които имат над 25 години стаж в МВР. Приемате ли подобен подход за оптимизация на министерството?</strong></p>
<p>Това, което ще кажа, е лошо. В последните години професионалният капацитет на оперативните служби, и то не само в МВР, а и в ДАНС, е в низходяща линия. Не може един човек да го вземеш от улицата, без значение дали има 2 или 3 висши образования, и да го назначиш на мястото на оперативен работник, който се създава за най-малко 5 години. Говорим като изпълнител, не като ръководител. А в Академията на МВР има преподаватели, които са с 3 години стаж. Какъв опит имат те, за да обучават бъдещите служители?! Нещата са комплексни - от подбора и обучението на кадрите. Трябва да се определят и приоритетите на работа. Не одобрявам този подход за пенсионирането, а и не само аз.</p>
<p><strong>Защо, според Вас, в рамките на един мандат се приеха два закона за МВР, които са коренно противоположни? С единия бяха обединени службите с полицейски правомощия под шапката на Генерална дирекция на полицията, а във втория случай бе разделена оперативната и охранителната работа в две самостоятелни дирекции, а всички казват, че едната не може без другата. Кой е по-правилният подход?</strong></p>
<p>Това, което липсва в България, е система за национална сигурност. Оттам тръгват нещата. Система за национална сигурност в една малка държава, означава да се определи първо къде е мястото на специалните и оперативни служби, но и на разузнаването и Националната служба за охрана (НСО), които сега са към президента. Това е първият пропуск. По политически съображения, нито по времето на управлението на ОДС, нито след това, нито сега, се правят някакви промени. Всички колеги са наясно, че мястото на разузнаването е в изпълнителната власт, а на НСО - в МВР, тъй като тя е охранителна служба. Още повече, че НСО винаги е работело с МВР, включително, когато е имало държавни посещения, изискващи по-специални мерки. Има нещо друго, което е още по-лошо. Когато в България се говори за национална сигурност, и когато се пише за това, обикновено се вижда колко ограничено виждане за това имаме. Защото под национална сигурност се разбира преди всичко отбрана и въоръжени сили. Само това не е националната сигурност. В момента структурата на МВР не е адекватна. Трябва да има обединена полиция с единен директор на полицията.<br />По времето на Румен Петков, структурата на МВР беше много по-добра. Истината трябва да се каже. Това беше оптималният вариант на полицейска структура. Така няма да има проблем с взаимодействието в управленски план. Второ, няма да има такова голямо натоварване с административно управленски персонал, както е сега. Сега, колкото полицаи има, има толкова административен персонал, който тежи. Оттам идва и големият състав - 63 000 души, в резултат на което е и ниската ефективност. Ако направите сметка колко са оперативните и охранителните полицаи, ще видите, че те не са повече от 25-30 %, всичко друго е администрация.</p>
<p><strong>Как тогава да направят оптимизацията, за да стане по-ефективна структурата на МВР?</strong></p>
<p>Реформи трябват. Сега ръководството на МВР казва, че правят структурни реформи, но без концепция и затова нищо не са направили. Трябва да се промени системата по отношение на кадровата политика. Не може човек, който е на 55 години и е доказан професионалист, да го освобождаваме, защото има 25 години стаж. </p>
<p><strong>Как се справяхте с парите в МВР, докато бяхте главен секретар? Непрекъснато се говори за липсата на пари и за това, че МВР фалира, тъй като 95% от средствата отиват за заплати във ведомството...</strong></p>
<p>Това е административният персонал, който не разкрива престъпления, не опазва обществения ред и националната сигурност, а тежи. Затова така се получава. Всички тези приказки, че МВР фалира, означават неправилно боравене с бюджетните средства и тяхното разпределяне в тези паразитни структури.</p>
<p><strong>Кои са те?</strong></p>
<p>Има излишен административно-управленски кадър. Има и друго. Говорим за оптимизиране на взаимодействието, а създаваме структура, където съвсем провокативно залагаме дублиране на функции и по-високи заплати.</p>
<p><strong>Явно говорите за ДАНС. Смятате ли, че създаването на агенцията засили напрежението в МВР, което вече май не е тайна за никого?</strong></p>
<p>Разбира се. По едно време имаше такава ситуация с другите служби в МВР и ЦСБОП - всичко се даваше на тях. Аз приветствах създаването на ДАНС. Но в нея трябваше да се включат всички специални служби. Аз предлагах отделно да бъдат разузнавателните служби, отделно дирекция за контраразузнаване. В ДАНС трябваше да отиде Националната служба „Сигурност” (НСС) и Военното контраразузнаване (ВКР). Мястото на агенцията за финансово разузнаване не е там. Това е разузнавателна служба, но по своята същност, мястото й е в Министерството на финансите. И след вкарването й в ДАНС, доверието на финансово-разузнавателните служби в Европа към българското финансово разузнаване намаля. Военното и цивилното разузнаване трябва да бъдат в изпълнителната власт, но в отделна агенция.</p>
<p><strong>В началото казахте, че трябва анализ на криминогенната обстановка. Каква е Вашата прогноза за престъпността? Ще продължат ли отвличанията?</strong></p>
<p>След като има безнаказаност, ще продължат. В последно време се прокрадват опити да може тези отвличания да се дефинират като отмъщение срещу хора, които са представители на червения капитал. Тук, при тази степен на организираност, се търси някаква философия на това което се върши, както е при ислямския фундаментализъм и други крайни форми на организирана престъпност, което означава, че се търси подкрепа сред хората, някакво обществено оправдание, за това, което се върши.</p>
<p><strong>Какво трябва да се направи, за да има ефективност при разкриването на тези престъпления?</strong></p>
<p>Първото е политическа воля. Тя липсва, категорично. Второто - задължително е да има реален парламентарен контрол върху дейността на службите. Реалният парламентарен контрол означава, че депутатите трябва да са наясно, включително и с бюджета на МВР. Такъв досега няма. Темата е много голяма и предлагам по нея да говорим друг път.</p>
<p> </p>
