Галя Маринова, заместник-апелативен прокурор на София: Необходими са промени за бързо и ефективно правораздаване

Галя Маринова над 20 години е била следовател и прокурор в Бургас. От февруари 2020 г. е заместник- апелативен прокурор в Апелативна прокуратура - София. 

 

- Министерството на правосъдието публикува проект за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), в който отново се предвижда закриване на специализираните съд и прокуратура. Има ли нещо, което да ви изненадва в проекта или в мотивите към него?

 

- Обсъждането на толкова важни и сериозни теми като реформа в съдебната система, правораздаването, изменението на закони според мен не следва да имат нищо общо с думата „изненада“. Считам, че промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) следва да се правят след задълбочен предварителен анализ на цялостното правораздаване и конкретно на постигнатите резултати на спецализираните органи на съдебна власт. В публикувания проект за изменения на ЗСВ виждаме като приоритет закриването на специализираните съдилища и прокуратури. Обяснение за необходимостта от това е представено в публични изявления на политици с аргумента „ниската ефективност“, но така и не чухме правните аргументи за това.

 

Смисълът на понятието „реформа“ е в създаване, усъвършенстване, подобряване, доразвиване, надграждане. Цялостното унищожаване, премахване, заличаване се свързват със съвсем други процеси, които рязко контрастират с ценностите на демократичното общество и правовата държава.

 

Изключително важно е при подготовянето на законодателните промени в правораздавателната област да се използват експертността, практическият опит на действащите магистрати, както и научният поглед дали съществуват проблеми и недостатъци. Много бих искала при гласуването на предложените от Министерството на правосъдието промени в ЗСВ народните представители да го направят след детайлно запознаване с тях и с ясно разбиране за последиците от тяхното решение както за съдебната система, така и за обществото ни като цяло.

 

- Как гледате на идеята висящите дела на спецсъда да се поемат от Софийския градски съд и съответно от Софийския апелативен съд и спецсъдиите по тях да бъдат командировани? Трябва ли да се командироват и прокурорите с оглед на сложността на делата?

 

- Прокурорът е страна по делото. Ефективността му при упражняване на неговите правомощия зависи от редица фактори - правната подготовка, професионалния опит, условията, в които работи. По същество специализираните прокуратури нямат аналог сред органите на съдебната власт у нас. Това се отнася както за териториалната компетентност, така и предметната.

 

От създаването си през 2012 г. те са изминали не само дълъг, но, бих казала, и сложен път. Утвърждаването им като работещи структури е било съпътствано от постоянен кадрови дефицит, законодателни промени, например последователно увеличаване на компетентността им, реформи в сектор „Сигурност“, организационни процеси. Всичо това на свой ред рефлектира върху динамиката и резултатите от работата на тези съдебни органи.

 

През тези години бяха създадени екипи от прокурори с висока степен на международна квалификация и специализация в противодействието на организираната престъпност, корупция, тероризъм, престъпления срещу държавата. Тези магистрати са специализирали в конкретни сфери на вътрешната и международната организирана престъпност. Преминали са солидно обучение от водещи експерти от различни служби в България и чужбина, висши магистрати от Европа и САЩ. Надявам се предлаганото закриване на специализираните прокуратури да не заличи този капацитет. Това предполага и командироването им при разследването на сложни дела, по отношение на което те са упражнявали ръководство и надзор в специализираните прокуратури. Това важи в пълна мяра и за съдиите, като предстои да проследим дали в хода на гласуване на законопроекта ще бъде съобразен принципът за неизменност на съдебния състав, който е изключително важна гаранция не само за справедлив съдебен процес, но също и за да не се допусне рестартиране на висящите дела, каквито индиции се прокрадват в публичното пространство особено по делата срещу олигарси.

 

- Има ли достатъчно магистрати и служители с опит в прокуратурите по места, които да приемат спецделата и да обработят стотиците папки с доказателства, някои от тях – секретни? Колко време би отнело това и дали работата няма да блокира?

 

- В действителност делата на специализираните прокуратури се отличават с фактическа и правна сложност, обемност и множество обвиняеми лица. Но не това е най-същественият проблем. В нашата система работят много отговорни и опитни магистрати и служители. Вярвам, че те могат да се справят със задълженията си, дори и в условията на голямо натоварване и стрес. Въпреки това прехвърлянето на делата в различни прокуратури в страната неминуемо крие риск за блокирането на работата по делата, които са на различна фаза – досъдебна и  съдебна. В проекта за изменение на Закона за съдебната власт не са разписани ясни критерии за преминаването на магистратите и съдебните служители от специализираните структури към съдилищата и прокуратурати с обща компетентност. Така има вероятност да се окаже, че по-голямата част от тях ще изявят желание да останат в столицата, а тези, които ще постъпят в останалата част от страната, няма да са достатъчни, за да поемат делата, които ще им бъдат изпратени по подсъдност.

 

- Опасявате ли се от натиск на местно ниво при разследването на делата срещу организираната престъпност и от създаване на местни зависимости между престъпници и местна власт?

 

- Един от основните доводи за създаването на специализираната прокуратура е именно идеята да се направи невъзможен натискът или опитът за въздействие върху магистратите, занимаващи се с най-тежката организирана престъпност, и смея да твърдя, че тази цел беше постигната. Воденето на разследвания и дела срещу организираната престъпност и корупционните практики от лица, заемащи висши публични длъжности, от окръжните юрисдикции е възможно да бъде затруднено при наличие на реални предпоставки за обвързаност на местно ниво.

 

- Едно от предложенията е прокурорите и съдиите да бъдат възстановени на предишната заемана длъжност или да бъдат преназначени в съответни по степен съдилища и прокуратури? Има ли риск това до доведе до хаос и сътресения в системата? Във вашата прокуратурата има ли свободни места за прокурори и служители, за които може да се кандидатства?

 

- В Софийска апелативна прокуратура има по едно незаето място - съответно за заместник на административния ръководител и за служител в администрацията.

 

Същинският проблем не е в бройките на магистратите, а в липса на ясен критерий за разпределяне на кадровия потенциал в страната и това в каква степен ще обезпечи продължаването на наказателните производства, които ще постъпват в прокуратурите и съдилища, с оглед тяхната подсъдност. Именно това крие риск от блокиране на работата по места, както и заличаване на положените усилия и труд по водените разследвания и незавършени дела.

 

- Една от идеите за промените в ЗСВ е да се отнемат кариерните бонуси не само на членовете на ВСС и на инспектората, но и на административните ръководители на прокуратурите и съдилищата и техните заместници. Това ще ви демотивира ли при работата в бъдеще?

 

- Функциите и дейността на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него изискват висок професионализъм и високи нравствени качества на техните членове. Именно такива кадри се привличат в тези органи на съдебната власт. Смисълът на т.нар. кариерни бонуси за тях е законодателен подход, който да им гарантира продължаване на професионалната дейност в условията и на ниво, съответстващи на опита и авторитета им. Има и решение на Конституционния съд, касаещо тази привилегия и нейната целесъобразност и непротивоконституционност.

 

Що се касае до административните ръководителите на съдилищата и прокуратурите и техните заместници, предлаганите законодателни промени са свързани с премахването на възможността след освобождаването им от съответната длъжност да се върнат на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт. Практиката показва, че изключително малко магистрати се възползват от тази привилегия. Относно въпроса за демотивацията, аз винаги съм работила отговорно и ефективно на позициите, които съм заемала и за в бъдеще няма основание да се мисли, че ще отстъпя от тези си принципи.

 

- Вътрешният министър предлага дознателите в МВР да може да образува досъдебни производства, без да чака прокурор, а той само да одобрява материалите. Част от магистратите вече казаха, че това е връщане назад. Вашето мнение какво е?

 

- Под дознатели вероятно имате предвид разследващите в МВР, защото длъжността дознател вече я няма. Не съм запозната с това предложение на изпълнителната власт. И в сега действащия Наказателно-процесуален кодекс досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, при конкретно изброени хипотези, в условията на неотложност, извършено от разследващия орган. Той уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа. Има много компетентни разследващи органи, но предвид текучеството им и липсата на адекватни квалификационни мероприятия в МВР, поради статута и квалификацията на прокурорите те с по-голяма прецизност биха преценили налице ли е законен повод и достатъчно данни за образуване на досъдебно производство. Аргумент за това е и фактът, че ако преценката на разследващия орган е еднолична и неправилна, държавата би понесла конкретни имуществени вреди при евентуално спечелени дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

 

- Как колегите ви приемат в личен план идеите за поредни реформи? Дали някои от тях няма да напуснат прокуратурата и да потърсят друго поприще като адвокати, например?

 

- Гилдията на магистратите е отворена за реформите в правоприлагането. Нещо повече, ние се нуждаем от тях с оглед ефективното упражняване на нашите правомощия. Многократно сме обръщали внимание на необходимостта от промени в наказателния процес и очакваме законодателна инициатива и в това направление.

 

- Какво пречи най-вече пречи на правосъдието у нас да е бързо и ефективно?

 

- Прокуратурата последователно публично сигнализира за необходими законодателни промени в НПК за премахване на процесуалния формализъм, като сме направили конкретни предложения за това без да пострада справедливостта на наказателния процес по смисъла на стандартите, заложени в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека.

 

През последните двадесет години съм участвала в редица международни семинари и конференции, както и дългосрочни и краткосрочни стажове в други държави-членки на ЕС и в САЩ. С учудване колегите прокурори от тези държави гледат на заложения в България стандарт за изготвяне на обвинителния акт, както и на прекомерния формализъм при извършване на съответните процесуални действия по разследването. Затова апелирам вместо политиците да сочат, че в страната ни има най-много прокурори на глава от населението, по-скоро и по-полезно би било да се запознаят с правилата на доказването в други европейски държави и да се въведат най-добрите практики в законодателството ни.