Предложението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за създаване на фонд за военна помощ от 100 милиарда евро за Украйна означава, че алиансът се готви да подкрепя военни действия в тази страна още 5 години. Както каза в разговор с кореспондент на ТАСС членът на Международния дискусионен клуб "Валдай", унгарският политолог Габор Щир, подобно развитие на събитията ще бъде пагубно за Украйна, ще нанесе големи щети на Русия и Европейския съюз и ще бъде от полза само за САЩ и Китай.
Коментирайки резултатите от срещата на външните министри на НАТО, проведена в Брюксел на 3-4 април, Габор Щир отбеляза, че инициативата на Столтенберг за създаване на фонд от 100 милиарда евро е разчетена за период до 5 години. "Какво означава това? Че НАТО се готви за още 5 години война? Какво ще се случи през това време?" - пита унгарският експерт. Според него, ако военните действия продължат, „Украйна ще изчезне напълно, Русия и Европа ще отслабнат и никой освен Америка и Китай няма да бъде по-добре“.
Освен това вноските в този фонд в размер на 100 млрд. евро ще поставят непоносима тежест върху държавите от ЕС, по-специално Унгария. „Основно Европа трябва да плаща за тези геополитически игри, а тя просто няма такива пари за Украйна“, отбеляза Щир. Той припомни, че на последната среща на върха на ЕС беше решено да се отпуснат 50 млрд. евро на Киев за следващите четири години. Ако републиканецът Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ през ноември, Съединените щати може да намалят помощта си за Украйна и тежестта върху европейците ще се увеличи още повече. Затова, подчерта политологът, от всички въпроси, по които възникнаха разногласия на министерската среща на НАТО, въпросът за фонда от 100 млрд. евро е най-важен за Унгария.
В края на срещата в Брюксел външният министър Петер Сиярто каза пред репортери, че Будапеща се противопоставя на създаването на такъв фонд и не възнамерява да изпраща пари от унгарските данъкоплатци към него. Министърът каза, че редица други страни от НАТО също са реагирали много сдържано на тази инициатива. В тази връзка той изрази съмнение, че тя ще бъде одобрена - поне в сегашния си вид - на срещата на върха на алианса, която ще се проведе във Вашингтон на 9-11 юли.
„Мисля, че Унгария ще намери съюзници по този въпрос“, коментира Габор Щир настоящата ситуация. Той обърна внимание на факта, че Франция досега се въздържа от публични изявления за фонда, а Германия реагира на това повече от скептично. Берлин поиска да не се дублират стъпки в една и съща посока, позовавайки се на общото решение на ЕС за 50 милиарда евро за Украйна и предоставянето й на индивидуална военна помощ.
В същото време експертът отбеляза, че Унгария не може да „влиза в конфронтация със своите съюзници по всички въпроси“. В тази връзка той признава, че Будапеща ще оттегли възраженията си срещу кандидатурата на действащия холандски премиер Марк Рюте за поста нов генерален секретар на НАТО. След министерската среща на алианса в Брюксел Сиярто заяви, че Унгария няма да подкрепи назначаването на Рюте на мястото на Столтенберг, чийто мандат изтича на 1 октомври. Той обясни, че преди това холандецът е отправял остри нападки към Унгария и дори я е заплашвал с изключване от Европейския съюз. В тази връзка Будапеща не може да се довери на такъв човек да решава проблеми, свързани с националната отбрана и сигурност. Сиярто твърди, че в настоящата трудна среда е необходим консенсус по въпроса за нов генерален секретар на НАТО. Според него „само човек, който се радва на всеобща подкрепа, може да ръководи Северноатлантическия алианс“.
Същевременно шефът на външното министерство даде да се разбере, че Унгария подкрепя номинацията на румънския президент Клаус Йоханис за този пост. Сиярто каза, че представител на Централна и Източна Европа никога не е заемал поста генерален секретар на НАТО и е време да се промени ситуацията. „Все пак (за генерален секретар на алианса) ще бъде избран проамерикански и проатлантически настроен политик“, заключава Габор Щир.