- Автор: Гласове
- 18 Юни 2022
- 2222
- 18
„Украйна бележи края на опита на Русия да се интегрира в Запада, започнал след Студената война“, казва съветникът по външната политика на Кремъл, пред италианския вестник "Ла Република".
Санкт Петербург. Така наречената „специална военна операция“ представлява края на опитите на Москва да се интегрира в Запада. Оттук нататък Русия все повече ще гледа на Изток, към Китай и Индия. И дори един ден да се върне към диалог с Европа, вече няма да е същото. В кулоарите на Икономическия форум в Санкт Петербург, след повече от три месеца мълчание, говори политологът Фьодор Лукянов, изследователски директор на Дискусионния клуб Валдай, мозъчен тръст, близък до Кремъл, както и президент на Съвета за външна политика и отбрана и директор на Русия по глобални въпроси.
- Какви са "новите възможности" и "новия свят", за които се говори на този форум?
- Русия е в уникална позиция, защото трябва да намери начини да оцелее, докато най-мощните сили в бизнеса се опитват да я изтласкат от световната сцена. Това е безпрецедентна ситуация. Не се виждат много чужденци на този форум, по разбираеми причини, но така е по-добре. Русия трябва първо сама да разбере в коя посока да поеме и едва след това да го обсъди с външни партньори, който са готови за това. До известна степен това беше неизбежен катаклизъм. Руската икономическа стагнация вече беше започнала преди 10 години, когато Путин се върна в Кремъл. Беше очевидно за всички, дори и за него, че руската икономика има нужда от тласък. Това земетресение, да го наречем така, имаше поне един положителен ефект - беше невъзможно да продължим да се преструваме, че всичко е нормално.
- Но дали всичко наистина е „цветя и рози“, както бихте искали да изглежда?
- Разбира се, че не. Русия ще преживее рязък икономически спад. Много скоро икономическата война срещу страната ще започнат да има мащабни последици. Това ще бъде началото на период от година-две на постоянно извънредно положение, при което икономика, ще трябва да се сблъска с нови проблеми всеки ден.
- И решението е да се погледне на Изток?
- Искаме или не, през следващите години основният партньор на Русия ще бъде Китай, защото това е единствената страна, която може да замени, ако не всичко, то голяма част от това, от което се нуждае Русия, и което преди това се внасяше от Запада. Това обаче не е средносрочна перспектива, защото и китайците са доста предпазливи. Те ще изчакат да видят дали руската икономика е в състояние да реагира на настоящата форсмажорна ситуация и от какви възможности ще могат да се възползват. Същото важи и за други партньори като Индия. „Незападните“ сили се нуждаят от време, за да разберат дали сътрудничеството с Русия може да бъде изгодно за тях и също така да приемат механизми за избягване на вторични санкции. Убеден съм обаче, че след известно време сегашният срив на отношенията с Европа може бъде коригиран.
- Значи Русия не може да оцелее без Запада или греша?
- Можем, но въпросът е в качеството на оцеляване. Можем ли да живеем без Европа и Европа без нас? Да. Но трябва ли? Трябва ли умишлено да се лишаваме от допълнителни възможности? Логиката на икономическото сътрудничество ще сближи отново Русия и ЕС. Но връщане към предишния модел няма да има. Тази ера свърши.
- Имате предвид края на руските опити да станат част от Запада, теоретизиран от Владислав Сурков още през 2014 г.?
- Това е краят на един наистина уникален сценарий. Периодът след края на Студената война и разпадането на СССР беше изключителен. Не ставаше въпрос само за сътрудничество, което беше и остава нормално и необходимо, а за интеграция базирана не на симетрия, а на идеята, че Русия трябва да се съобразява с ценностната система, създадена от Европа и Съединените щати. Но, за добро или за лошо, Русия просто не може. Твърде голяма и твърде специална е, за да стане обикновена част от този западен ред. „Западът“ се е опита да й намери място в тази система и разочарованието му сега се основава отчасти на усещането, че усилията са пренебрегнати. Сътрудничеството и взаимодействието ще се възобновят, но ще бъдат по-меркантилни и прагматични отношения. Никога повече няма да я има идеята за общо пространство.
- Наистина ли виждаме раждането на нова глобална архитектура за сигурност?
- Все още не, за съжаление, защото засега политическите и дипломатическите усилия в тази посока се провалят. И както винаги става в такива случаи на неуспех, започва война. Логиката на бъдещото развитие ще се определя от резултата от тази война. Защото това не е просто конфликт между Русия и Украйна. Това е непряка хибридна конфронтация между Русия и Запада.
- Какво ще стане с украинските територии, контролирани от руснаците?
- Не съм експерт, за да правя предположения. Не вярвам, че има такъв. Защото краят на играта никога не е бил обявяван, освен широкте цели като „денацификация“ и „демилитаризация“, които не казват нищо за бъдещето на Украйна. Мисля, че дори тези, които започнаха операцията, не са съвсем наясно какъв е краят на играта, защото тя се променя постепенно и ще продължи да се променя, докато военните усилия дадат резултати. Истинската дискусия за мира винаги започва, не само в този случай, когато и двете страни разберат, че вече не могат да постигнат нищо повече с военна сила. Но все още сме далеч от това. Що се отнася до териториите под руски контрол, това, което мога да си представя е, че те никога няма да бъдат върнати на Украйна.
Превод за "Гласове: Владислав Наков
