Франсоа Лангле: Войната в Украйна е краят на либералния цикъл

Следвайте "Гласове" в Телеграм.

- Войната в Украйна е обратният двойник на падането на Стената, това е другият край, последният, на либералния цикъл. Американската мощ вече е оспорвана от всички страни, световната икономика се раздробява, защото Китай и Русия са напът да се откъснат от нея, геополитиката си връща надмощието над икономиката.

- Приоритетите се променят. Сега надделява въпросът за сигурността на доставките, независимо от цената. За лекарствата, електричеството, хранителната верига. В един фрагментиран свят ключовият въпрос е наличието на продуктите, а не тяхната цена.

- Цената на реалното расте, както за хората, така и за продуктите. Не е случайно впрочем, че в същия момент се случва борсовият крах на виртуалното, краха на криптовалутите, социалните мрежи или метавселените. Връщаме се на твърда земя.

- В света от вчера ключовият параметър беше конкурентоспособността на компаниите. В утрешния свят конкурентоспособността на държавите ще бъде фундаментална.

- Желанието за свобода отслабна в полза на желанието за защита. Възходът на популизма отразява разминаването между политическото търсене на избирателите и предлагането на традиционните политически партии, което е все още под влиянието на либералния цикъл и неговите ценности. В Европа тези партии се оказаха неспособни до подновят офертата си.

Увеличаващите се лоши новини отразяват дълбоката политическа и икономическа промяна в света. Въпреки това, смята френският икономист и есеист Франсоа Лангле, когато преходният период завърши, тази трансформация може да доведе до по-благоприятен модел за заетостта и работещите. Тази теза той защитава в новата си книга Rien ne va, mais… (Нищо не върви, но…).

 

- Вашата книга звучи оптимистично. Ако стигнем дъното от икономическа гледна точка, ще се издигнем по-добре утре…

- Вярно е, че имаме усещането за натрупване на катастрофи: епидемията, войната в Украйна, събуждането на заплашителни и авторитарни империи, инфлацията, недостигът и, в допълнение, климатичната криза. Сякаш много метеори са паднали в градината ни. Но това е измамно усещане. Защото много от тези явления всъщност са следствия от една и съща причина, криза на прехода, който ни кара да напуснем либералния свят заради друг, много по-различен, който се появява. Този либерален свят се роди през 1989 г. с падането на Стената, което откри период на глобализация, защото геополитическият риск беше изчезнал с победата на Америка над СССР. Период, в който капитъл безпрепятствено бе взел надмощие над труда. “Разбира се, че класовата борба съществува”, казваше тогава милиардерът Уорън Бъфет, “най-доброто доказателство е, че ние я спечелихме”.

Период, в който изчезването на границите и навлизането на световния пазар на стотици милони допълнителни работници - отварянето на Китай, интеграцията на Източна Европа - понижиха производствените цени и неквалифицираните заплати до такава степен, че инфлацията изчезна. Това приключи. Войната в Украйна е обратният двойник на падането на Стената, това е другият край, последният, на либералния цикъл. Американската мощ вече е оспорвана от всички страни, световната икономика се раздробява, защото Китай и Русия са напът да се откъснат от нея, геополитиката си връща надмощието над икономиката. При тези условия, разбира се, инфлацията се завръща, особено след като поляхме с бензин зараждащата се жарава, създавайки трилиони изкуствени пари със световното “на всяка цена”.

- Има ли наистина за какво да се радваме на този нов свят?

- Да, така мисля. Отвъд преходния период, който е неприятен, виждаме обръщане на баланса на силите. Първо, възстановяването на  равновесието между производителя и потребителя. Последният беше големият печеливш от либералната ера, референтната точка, спрямо която се подреждаше световната икономика  и европейските политики, като тези на конкуренцията или енергетиката. Приоритетите се променят. Сега надделява въпросът за сигурността на доставките, независимо от цената. За лекарствата, електричеството, хранителната верига. В един фрагментиран свят ключовият въпрос е наличието на продуктите, а не тяхната цена. Инфлацията никога не е нещо повече от мярката за този нов баланс на силите. Това би трябвало да бъде благоприятно за заетостта и заплатите у нас, тъй като рисковете, свързани с делокализацията се увеличиха рязко с геополитическия риск.

Другата двойка, която е разклатена, е капитал-труд. Трудът си връща контрола под бавния, но много мощен ефект на застаряването на населението, което разрежда човешкия ресурс в повечето региони, свързани със световната икономика. Това е движение, противоположно на онова, което се случи преди четиридесет години. А в рамките на самия труд се извършва друго обръщане. Квалифицираният, печеливш до неотдавна труд е по-изложен на международната конкуренция поради възхода на дистанционната работа, която разедини дейността от физическото присъствие. Докато работещите, които трябва да бъдат на място, обикновено най-ниско       квалифицираните, не са заменими. Днес те получават реванш. В САЩ техните заплати растат най-бързо в момента, в еврозоната също. Цената на реалното расте, както за хората, така и за продуктите. Не е случайно впрочем, че в същия момент се случва борсовият крах на виртуалното, краха на криптовалутите, социалните мрежи или метавселените. Връщаме се на твърда земя.

- Не сме ли свидетели на неизбежния залез на Запада?

- Да, но Освалд Шпенглер вече го каза през 1918 г.! Именно залезът на Британската империя постави началото на тази фаза след Първата световна война. Последвалият век на Америка ни даде отсрочка, но той приключва. И тук демографската логика упражнява своите невъзможни за противодействие ефекти. Въпреки това трябва да имаме наум две уговорки. Първо, тези които ни накараха да залезем, също залязват. Китай е в навечерието на голям демографски шок, ускорено застаряване, което ще съсипе мечтите му за могъщество. На следващо място, Западът запазва, освен своите военни и технологични способности, голяма притегателна сила. Мечтата на всеки имигрант, застрашен в родината си по политически или икономически причини, независимо от националността му, е да се засели в Америка или Европа. Не в Москва или Пекин. Вижте какво се случи на погребението на Елизабет II. Церемонията беше излъчена за 4 млрд. земляни. Когато Си Цзинпин умре, вероятно ще има по-малко хора пред телевизора.  Той не интересува никого, политическото му послание е безформено и елементарно, дори Съветите при Брежнев имаха по-голяма притегателна сила от днешните китайски ръководители, благодарение на западните комунистически партии.

Ще добавя, че докато Европа е основната жертва на енергийната криза, досега тя показва забележително единство спрямо Русия. Единство, което наблюдавахме и по време на пандемията, когато трябваше да се координират доставките на ваксини на континента. Европа загуби предопределението си, когато паднаха комунистическите режими, тъй като преди това тя беше поддържана от желязната завеса, която я разделяше от тоталитарния антисвят. Срещу днешна Русия нейната легитимност се възражда органично. Преживяването на опасност укрепва самосъзнанието. Това смекчава съображенията за съвсем реалния залез на Европа в икономическо и демографско отношение.

- Парадоксално, според вас инфлацията е добра новина?

- Хиперинфлацията е опустошителна, но сама по себе си инфлацията не е вредна. През силно инфлационните 60-те години на ХХ век французите по-нещастни ли бяха от днес? По-недоволни ли бяха китайците през 90-те години на ХХ век и 2000-те г., през които имаше двуцифрено годишно нарастване на цените? Не. Като всеки икономически феномен, растящите цени създават печеливши и губещи. Така че всичко зависи от това откъде говорим. Това очевидно е проблем за притежателите на капитали и тези, които живеят от ренти, като цяло по-възрастното население. Защото инфлацията изяжда техните доходи. И тъй като те са създали доминиращия дискурс, за да обслужва  интересите им, инфлацията е критикувана от всички страни.

Но за една млада двойка, която задлъжнява, за да си купи жилище, инфлацията е благословия, тъй като, стига доходите да бъдат индексирани, позволява да го изплатят за много по-малко пари! Така бейби бумърите изградиха състоянието си, мамейки родителите си. Същите хора, които които ни хвалят предимствата на дефлацията, се облагодетелстваха най-много от инфлацията, когато бяха млади… Нека бъдем сериозни. Истинският и единствен въпрос са методите за индексиране на доходите, в частност на заплатите. Това е големият политически въпрос пред нас, ако, както смятам, инфлацията е трайна. Струва ми се неизбежно и желателно да се насочим към прогресивна индексация. В една частично деглобализирана икономика загубата на конкурентоспособност ще бъде по-малка отпреди.

- Това ще позволи ли на френската държава да избегне изплащането на дълга си?

- Това изглежда вероятно. За задлъжнелите агенти инфлацията е магическа дъска: тя обезценява кредитите, ограбвайки заемодателя. Облекчаването на дълговете и евтаназията на рентиерите, ако използвам известната формула на Кейнс, са двете лица на една и съща монета. Не можем да имаме едното без другото. Погледнато от Сириус, изключителното натрупване на дългове в световен мащаб, без исторически прецедент, освен по време на война, може да бъде уредено само по два начина: фалит или инфлация. В първия случай заемодателят се срива заедно с длъжника, цялата икономика спира - както по време на кризата през 30-те години на ХХ век. Във втория случай заемодателят става по-беден, това е неприятно за него, но по-малко за другите. Това нанася много по-малко щети.

- В този нов свят може ли да се справи Франция,  особено в Европа? Ще загуби ли Германия своята хегемония?

- Можем да смятаме, че идващият свят е по-благоприятен за Франция от този, който свършва, защото ще бъде повече политически, отколкото икономически. Франция все още има едни от най-напредналите дипломация и въоръжени сили в света, това е наследство от нейното престижно минало, точно както Великобритания. Това са козове в един фрагментиран свят, в който трябва да се създават съюзи. Часът на Талейран се завръща, докато този на търговците изчезва. Обратно, Германия изпитва повече трудности днес, тъй като тя беше големият печеливш от мирния цикъл, който приключва. Първо, защото се възползва от него, за да се обедини, а след това, защото успя да утвърди своите изключителни търговски козове в свят без грапавини. Но двата стълба на нейния икономически модел, евтината руска енергия и неограничения китайски пазар, са разклатени. Да не говорим за резкия скок на цените и заплатите в нейния индустриален хинтерланд, Източна Европа, друг фактор за загубата на конкурентоспособност.

- Ще бъде ли една несигурна Германия приятелски настроен партньор като преди?

- Нищо не е по-малко сигурно. Твърдият “германоцентризъм” на канцлера Шолц е може би първият знак за тази нова тревога. За да се върнем към Франция, истинската заплаха може да дойде от проблемната ефективност на държавата. Изправена пред геополитически и стратегически рискове, ще успее ли тя отново да изгради индустриална политика, която да гарантира бъдещето на нацията? Погромът на френската ядрена енергетика е тревожен пример в това отношение. От тридесет годинии страстта ни към преразпределение поглъща всички държавни финансови средства в ущърб на обществените услуги и суверенната държава и компетентността отчасти напусна висшата държавна служба. В света от вчера ключовият параметър беше конкурентоспособността на компаниите. В утрешния свят конкурентоспособността на държавите ще бъде фундаментална.

- Според вас очертаващият се нов модел отговаря на искането за ред - едновременно политически, в сферата на сигурността, икономически - от голяма част от средната класа, застрашена във всички западни страни. Няма ли риск движението на махалото да бъде твърде брутално и да бъде придружено от намаляване на индивидуалните свободи?

- Това е реален риск, защото желанието за свобода отслабна в полза на желанието за защита. Можем впрочем да тълкуваме втвърдяването на “демократури” като Турция и диктатури като Китай като израз на това търсене на ред, което извира от всички страни и във всички държави. Преди двадесет години Ердоган представляваше либералната надежда за своята страна. Той се промени под въздействието на тази мощна политическа вълна. Си Дзинпин измина  същия път. В нашите страни политическото искане е същото, но традиционните партии не искат да му отговорят, защото го смятат за регресивно, освен Обединеното кралство, където консерваторите си присвоиха Брекзит, за да му отговорят, и може би Израел с еволюцията на Ликуд - това е друг частен случай поради състоянието на война, в което живее страната.

В другите демократични страни, включително Франция, изразът на това искане за ред е напредъкът на т. нар. популистки партии, дори тяхната победа, както в Швеция или Италия през последните седмици. Възходът на популизма отразява разминаването между политическото търсене на избирателите и предлагането на традиционните политически партии, което е все още под влиянието на либералния цикъл и неговите ценности. В Европа тези партии се оказаха неспособни до подновят офертата си. Не желаейки да се заинтересоват от границите, имиграцията, несигурността, икономическия протекционизъм, те подариха монопола върху защитата на екстремистите.

Свързана статия: Франсоа Лангле: Войната на Русия слага край на господството на САЩ

Превод от френски: Галя Дачкова