- 10 Sep 2020
- 49
- 9
Сирийската опозиция е разделена, а Франция и САЩ няма да се решат на военна намеса в годината на президентски избори.Това обяснява Фабрис Баланш, директор на Групата за изследвания и проучвания на Средиземноморския регион и Близкия Изток пред в. "Монд". Баланш е автор на книгата „Алауитския район и сирийската власт” и „Атлас на арабския Близкия изток”.
<p><strong>- Опозицията призова привържениците си да протестират на излизане от петъчната молитва. Има ли опасност от нов взрив на насилие и край на примирието?</strong></p>
<p>- Напълно. Националният сирийски съвет още в четвъртък призова сирийците да протестират на излизане от джамиите. Това е предвидено в плана на Кофи Анан, който поиска сирийците да имат правото да организират демонстрации. Вчера сирийският външен министър Уалид ал Моалем каза, че за да протестират, трябва да получат разрешение. Така че демонстрациите в петък се смятат за незаконни. В резултат на това репресивните сили на режима могат да им попречат. Очевидно, ако стрелят срещу тълпата, на прекратяването на огъня ще бъде сложен край.</p>
<p><strong>- Мислите ли, че сирийският режим ще изтегли армията от зоните, в които имаше сражения?</strong></p>
<p>- Няма да ги изтегли напълно. Това, което, без съмнение, ще направи, е да изтегли танковете от центъра към периферията на градовете. Но ще остави милиции да контролират градовете и зоните на на бойни действия, за да попречи на бунтовниците да овладеят района.</p>
<p><strong>- Може ли да има ефект от мирен план, който не използва принуда?</strong></p>
<p>- Режимът печели време. Но това е обичайна практика в Близкия изток. Ето ви пример: въпросът за иранската ядрена програма или пък мирните преговори между Израел и Палестина. Сирийският режим не е по-различен от тези в другите страни в района, които също се стремят да печелят време по много въпроси.</p>
<p>Виждаме много добре, че икономическите санкции спрямо Сирия, не са ефикасни. За съжаление, единствената ефективна мярка на принуда, е военната намеса.</p>
<p>Видяхме го през 2005 г. след убийството на бившия премиер Рафик Харири. Призоваха сирийските военни части да напуснат Ливан до 1 май 2005-а и те го направиха много бързо, защото Башар ал Асад се страхуваше от френско-американска военна намеса. Без тази намеса той се чувства свободен да прави каквото си иска.</p>
<p><strong>- Какъв тип военна намеса е възможен?</strong></p>
<p>- В сегашния геополитически контекст не е възможна никаква военна намеса. Защото имате Русия, която наложи вето в Съвета за сигурност на резолюциите, които можеха евентуално да доведат до военна намеса по ливански модел. Намираме се в година на президентски избори в САЩ и Франция. Така че двете западни сили, които могат да оглавят една военна операция, политически са извън играта.</p>
<p>Турция няма да се намеси сама. Сирийската армия остана единна и вярна на режима, а не такъв беше случая в Ливан. Така че една военна интервенция става още по-трудна и ще причини много цивилни жертви.</p>
<p><strong>- Защо толкова малко висши военни и политици в Сирия обърнаха гръб на режима?</strong></p>
<p>- Защото режимът ги глези от десетилетия. Те имат много привилегии. Те са привлечени от 40 г. в системата на Асад и са му верни.</p>
<p>Освен това са националисти, които не искат Сирия да попадне под влияние на чужди сили – Турция, Саудитска Арабия или Катар.</p>
<p>Голям част от висшите военни са алауити, много близки до клана Асад. Те знаят, че ако подкрепят опозицията, ще загубят привилегиите си, защото новият сунитски режим ще ги премахне.</p>
<p>Разбира се, някои от тях се страхуват от последствията за себе си и семействата си. Но не страхът е водещият мотив за тези, които напуснаха режима. Важни са привилегиите и национализма. За военните – принадлежността към алауитската общност.</p>
<p><strong>- Каква е ролята на разделенията вътре в самата опозиция?</strong></p>
<p>- Те засилват режима на Башар ал Асад. Населението вижда, че не може да се довери на опозицията, която е много разделена. Така че за тях тя не представлява истинска алтернатива. Външната опозиция, т.е. Националният сирийски съвет, е с още по-малко влияние в страната, защото става дума за хора, които живеят в изгнание от десетилетия и са загубили контакт с реалността и населението в Сирия. Освен това, фактът, че се показват редом до Хилари Клинтън, Ален Жюпе, със саудитските или катарските монарси, ги дискредитира пред сирийците, които са големи националисти и, в резултат на това, ги смятат за предатели.</p>
<p>Във вътрешната опозиция в Сирия има различни тенденции: има координационни комитети, които искат намеса на външна сила. Най-често те са повлияни от ислямистите. Докато неислямистките опозиционни сили се обявяват за мирни демонстрации, дори за диалог с режима. Има различия относно начините на борба срещу режима на Асад. Което очевидно е в полза на управляващите. Липсва харизматична личност, която да бъде достатъчно легитимна, за да привлече различните течения в сирийската опозиция.</p>
<p><strong>- Как влияят икономическите санкции, наложени на Сирия?</strong></p>
<p>- Сирийската икономика е отслабена, но не е в катастрофално състояние. Защото Сирия е страна, която има навик да живее със собствени ресурси: от гледна точка на прехраната, тя си е самодостатъчна, от енергийна гледна точка също, освен това разполага с лека промишленост – текстилна, химическа, фармацевтична, което й позволява да задоволява нуждите на населението. Освен това тя не е интегрирана в глобализираната икономика, както Йордания или Тунис. Получава помощ от Ирак, който отвори пазара си за Сирия, помага й да изнася петрол. Сирия има и финансовата помощ на Иран. Така че в бъдеще икономическото оцеляване на Сирия зависи от способността на Иран и Ирак да я подкрепят.</p>
<p> </p>
<p>Превод от френски: Галя Дачкова</p>
