Фабрис Баланш: Това не е краят на режима в Сирия

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- В петък Дамаск обяви смъртта на шефа на националната сигурност, който беше ранен при атентата в сряда. Той важен човек ли беше?</strong></p> <p>- Хишам Ихтиар беше първостепенна фигура в организацията на репресията. Той беше възрастен мъж, един от ветераните на режима, който бе съумял да изгради значителна лична клиентелистка мрежа. Той имаше достоверни информатори, които му позволиха да извърши множество арести. Най-вече, той беше сунит (за разлика от Башар ал Асад, който е алауит &ndash; б.а.). Така че той стоеше начело на една мрежа.</p> <p><strong>- Може ли да се каже същото за Асеф Шаукат, зет на Башар ал Асад и зам.-министър на отбраната, който също беше убит в сряда?</strong></p> <p>- Асеф Шаукат беше още по-важен от Хишам Ихтиар, защото беше истинският организатор на сирийската армия, заедно с Махер ал Асад, най-малкия брат на Башар ал Асад. Асеф Шаукат беше истинският военен министър. Той беше издигнат от режима през 2008 г., след убийството на Имад Мугниех, един от лидерите на &bdquo;Хизбула&rdquo; в Дамаск. Трябва да се каже също, че Шаукат беше известен с това, че е много амбициозен. Кланът Асад се опасяваше, че той може да организира държавен преврат срещу тях. Но те го извикаха отново през последните месеци заради ефикасността, която той винаги е засвидетелствал в своята &bdquo;работа&rdquo;.</p> <p><strong>- Изглежда, че събитията се развиват с драматична бързина в Сирия. Вчера иракският зам.-министър на вътрешните работи съобщи, за всеобща изненада, че бунтовниците вече контролират цялата граница с Ирак.</strong></p> <p>- Напротив, това съвсем не е изненадващо, като се има предвид, че има само два контролни пункта на границата между Сирия и Ирак. Първият се намира в Абу Камал, в долината на Ефрат, в зона, която вече е контролирана от бунтовниците. Така че е нормално те да го превземат бързо, още повече че той се охранява само от двайсетина войници. Вторият граничен пункт се намира между Дамаск и Багдад, в пустинна зона, която е доста лесно да бъде завладяна.</p> <p><strong>- Защо?</strong></p> <p>- Просто защото редовната армия напусна района, за да се концентрира в Дамаск, където беше извикана като подкрепление на режима. Същото е и със сирийските части, разположени в Голанските възвишения, които също бяха изпратени в столицата. Наистина в този момент сирийският режим няма защо да се страхува от израелска страна.</p> <p><strong>- Днес сме свидетели на военни сцени в Дамаск. Наистина ли става дума, както твърди Свободната сирийска армия, за &bdquo;освободителната битка&rdquo;?</strong></p> <p>- Наистина виждаме ускоряване на събитията, но това, което е сигурно, е, че това не е краят на режима. Атентатът в сряда не е обезглавил властта, както се казва. Той му нанесе удар, разбира се, но режимът съвсем не е парализиран. Впрочем той пусна в ход стратегия на контрабунт, която в момента прилага. Въпреки някои разочарования, както и липсата на техничност, Дамаск не е променил позицията си засега.</p> <p><strong>- Каква е тази техничност?</strong></p> <p>- Тя се състои във възстановяване на контрола над територията около градските центрове. Това е &bdquo;техниката на мазното петно&rdquo;. Армията изчаква стичането на значителен брой бунтовници в един квартал, след това присъствието им да стане преобладавщо &ndash; както на ниво сигурност, така и в икономическо отношение &ndash; за населението, след което започва обстрел. Силните бомбардировки прогонват жителите и тези, които остават, са разкрити и елиминирани. Тогава операцията се повтаря по същия начин в друг квартал, след това в трети. Тази техника, която е използвана от Съединените щати във Виетнам или от Франция в Алжир, среща обаче ограничения в Сирия. След като не контролира границите, режимът не може да се надява да затвори бунтовниците на сирийска територия.</p> <p><strong>- Значи смятате, че столицата не е на път да падне?</strong></p> <p>- Не, бунтовниците не са достатъчно добре организирани, нито въоръжени. Вижте, армията реши тази сутрин (събота &ndash; б.пр.) да ги принуди да се преместят в Мидан (бунтовниците обявиха &bdquo;тактическо оттегляне&rdquo; &ndash; б.а.).</p> <p><strong>- Месецът рамадан, който започна в петък, може ли да промени нещата?</strong></p> <p>- Този свещен месец е благоприятен за засилване на сраженията, защото разпалва бунтовниците. От друга страна, миналата година сирийската армия вече доказа, че ще ги задуши въпреки всичко. Като се има предвид ескалацията на насилието, малко вероятно е демонстрантите да излязат на улицата.</p> <p><strong>- Трябва ли да се опасяваме от кървав отговор на режима на атентата ог миналата сряда?</strong></p> <p>- През 1980 г., ден след неуспешния атентат срещу Хафез ал Асад, бащата на Башар, в отговор бяха убити близо 1000 затворници в Палмир. Днес има много голям риск да станем свидетели на отмъщение на режима над цивилни, особено от страна на приближени на Асеф Шаукат.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>