- Автор: Гласове
- 28 Май 2023
- 5129
- 8
Автор: Андре Беркоф, радио “Сюд”
22 май 2023 г.
"Приказките на Пригожин са комедия, която създава впечатлението, че има разделение сред руснаците, но всичко това е форма на информационна война, която води Москва... Има истинско разпределение на ролите. От едната страна украинците казват, че ще атакуват, а Пригожин с някои свои изявления уверява, че има слабости в този или онзи аспект на фронта, всичко това е игра на надлъгване. Дали това е хитрост в стил “Сун Дзъ”? Не мисля, че е на това ниво, защото засега това са малки тактически военни хитрости и от едната, и от другата страна и няма чак такова раздвижване на фронта. Той са раздвижва минимално в полза на руснаците". Това казва политологът Ерик Денесе, директор на Френския център за изследвания върху разузнаването (Centre français de recherche sur le renseignement), бивш анализатор на военноморското разузнаване, в интервю за Андре Беркоф по радио "Сюд".
- Когато има война, когато почти навсякъде по света има икономически, геополитически и екологични проблеми, нашата работа, уви, със своите предимства, неудобства и ограничения естествено, е служене на словото. Но служенето на словото не пречи на яснотата, не пречи на въпросите, преди всичко не пречи да задаваш въпроси. Особено за това, което се случи в Бахмут. Знаете, че милицията “Вагнер” и Пригожин обявиха падането на Бахмут. Този град практически бе сринат, с мъртъвци навсякъде, хиляди мъртъвци, всекидневно, във всеки случай опустошен, но казваха, че градът се държи. Цитирам, например, депешата на “Льо журнал”, която преди два дни съобщи следното: “Войната в Украйна: В Бахмут руснаците и “Вагнер” са превърнати в плъхове”. Два дни по-късно, т.е. вчера: “Войната в Украйна: шефът на “Вагнер” обявява, че Бахмут е паднал в руски ръце”. И наистина днес всичко ни кара да мислим, че това е по-скоро така, макар и все още да не е приключило. Ние не вземаме абсолютно никаква страна, точно обратното. И така, какво се случва? Преди да говорим за това с Ерик Денесе чуйте онова, което всички чухме, то е нищожна част от онова, което слушаме 24 часа в денонощието, непрекъснато, в определени информационни канали и медии. Чуйте:
“Може да се поздрави с първия си успех в офанзивата за превземането на Бахмут”;
“Украинците наистина набраха преднина”;
“Киев е успял да превземе повече от десет вражески позиции”;
“Ползата от Бахмут за Зеленски е в това да каже: “когато сме надарени с храбростта на нашите мъже и на нашата стратегия, ние напредваме”;
“Украинците ясно видяха, че има слабо руско място в тази зона”;
“Напредъкът на нашите войски в района на Бахмут е първият успех на офанзивата”;
“Ясно се видя, че подкрепленията, които бяха изпратени от руснаците, не са изключителни бригади… Някои от фланговете отстъпиха”.
Ето, някои от фланговете са отстъпили. Допреди два дни седмичниците казваха, че между Пригожин и Путин е ужасно. Пригожин, шефът на “Вагнер”, казваше: “Къде са тези шибани снаряди? Какво правят руските власти? Това е жалко!” и почти се говореше за криза на режима. Ерик Денесе, добър ден!
- Добър ден!
- Несъответствието между един определен разказ, определено представяне на информацията, особено у нас, във Франция, и реалността на място, е доста забележителна. Но първо, какво се случи, какво се случва в Бахмут според вас?
- Изслушах с голям интерес това, което казахте относно факта, че не вземате страна. Важно е да не се взема страна, но не това правят тези френски медии от няколко дни. Първо, много е трудно за дешифриране, тъй като и двата лагера правят пропаганда. На място се вижда, че руснаците не отстъпват, напредват изключително бавно. Много е трудно да са каже дали това е предпазливост, но във всеки случай няма руско поражение, няма украинска победа. Дали това е мач с нулев резултат? Знаете, че в една градска война се напредва с по няколко къщи и изглежда, че руснаците превземат последните квадратни хектометри, а контраофанзивата на Украйна, която ни пробутваха и която не идва, и атаките по фланговете, това че “Вагнер” са като плъхове, всичко това е комедия. Така както и приказките на Пригожин са комедия, която създава впечатлението, че има разделение сред руснаците, но всичко това е форма на информационна война, която води Москва. Следователно е много трудно да се различи истинското от фалшивото, когато си наблюдател.
- Това ме порази при Пригожин, защото извън информационната война, това е военна хитрост: възложили са на Пригожин, човек, който предлага услуги, защитата на Бахмут или атаката на Бахмут, и той започва да говори - “Но как не ни дават снаряди? Фланговете ни са напълно оголени! Вече не ни помагат”. Припомням, че миналата седмица, допреди три дни, казваха “има разделение сред руснаците”. Човек наистина остава с впечатлението, че това е военна хитрост. Не знам на кого трябва да се припише това или те са си разделили ролите: Пригожин крещи “Путин ни остави”, а руснаците не му отговарят. Освен това трябва да си припомним, вие го знаете по-добре от мен, че украинците казаха, че Бахмут ще бъде символична победа, че Бахмут е символ. Резултатът не е ли военна хитрост?
- Да, точно такъв е моят анализ: от една страна, както вие припомняте, украинците сами си навредиха, превръщайки Бахмут в символ, а от друга страна, ако Пригожин изобщо някога е бил противник на Путин, какъвто твърди, че е, мисля, че това е било много за кратко. Има истинско разпределение на ролите. От едната страна украинците казват, че ще атакуват, а Пригожин с някои свои изявления уверява, че има слабости в този или онзи аспект на фронта, всичко това е игра на надлъгване. Дали това е хитрост в стил “Сун Дзъ”? Не мисля, че е на това ниво, защото засега това са малки тактически военни хитрости и от едната, и от другата страна и няма чак такова раздвижване на фронта. Той са раздвижва минимално в полза на руснаците.
- Ерик Денесе, извън Бахмут, как ще продължи войната? Както казвате, засега това е игра с нулев резултат. Видяхте, че се заговори за война в корейски стил - припомням, че няма мир между двете Кореи и това продължава от 1953 г. Дали САЩ ще кажат “добре, ще оставим нещата така засега с руския фронт”?
- Разбира се, американската вътрешна политика е първият фактор, който ще позволи края на конфликта или неговото продължаване. Какво се случва за момента? Има голям дебат за дълга. Откакто републиканците поеха контрола над Камарата на представителите, те оказват натиск над Джо Байдън, за да не бъде увеличаван за пореден път американския дълг. Какво се случва зад това? Пентагонът абсолютно има нужда да бъде гласуван неговия бюджет за отбрана, за да се справи с евентуален конфликт с Китай в следващите години.
- Ясно.
- Този бюджет, който беше определен и който е най-значителният след края на Студената война, не беше гласуван. Следователно, докато този бюджет не бъде гласуван, Пентагонът и американците са напълно заинтересовани войната да продължи, защото това е средство за натиск върху Конгреса, за да получат този бюджет. Мисля, че може да има евентуално развитие, ако този бюджет бъде гласуван, ако няма дефолт на американските плащания и ако парламентаристите отвъд Атлантика постигнат съгласие, в този момент може да видим промяна в конфликта, в момента, в който Пентагонът има бюджет и интересът от войната в Украйна намалее в неговите очи, тъй като американците винаги имат нужда от враг и засега е много практично това да са руснаците.
- Очаквайки Китай. А знаем ли кога трябва да бъде гласуван този бюджет?
- Трябваше да бъде гласуван преди няколко седмици, но докато не бъде решен въпросът за дълга, Пентагонът не може да има бюджет, тъй като американците непрекъснато увеличават дефицита си, за да финансират определени неща. Има нещо в този бюджет за отбрана, който искат военните, докато военните са много по-малко войнолюбиви, отколкото политиците, както в повечето развити страни: забравя се, че при Обама, както и няколко пъти при Буш, бюджетите за отбрана загубиха средно по 10% годишно. Така че Пентагонът прави наистина всичко, за да се върне отново нивото на въоръжаване, което ще му позволи да се изправи срещу Китай в един евентуален конфликт, и докато не го постигне, той използва украинския конфликт, за да повиши залога.
- Тоест това е ситуация, която може да продължи известно време, така ли?
- Според мен много неща са свързани. Американските парламентаристи ще разтеглят с три месеца във времето този дебат за дълга, защото няма да се разберат и сега се говори за удължаване с два-три месеца. Тоест, докато това не бъде уредено и бюджетът не бъде гласуван, не виждам голяма промяна във военно отношение за излизане от конфликта.
- Но и за руснаците не е по-лесно, дори и да не са загубили, те също не са спечелили.
- Не, разбира се. Задават се много въпроси за ефективността на руската армия. Тези, които ги защитават, казват, че те напредват изключително предпазливо и че времето работи за тях, но също така няма примери за изключителни руски победи. Но въпреки това бих казал, че времето работи много повече за тях, отколкото за украинците и засега продължителността на конфликта e много по-малко неблагоприятна за тях, отколкото за Киев и Зеленски.
- И последен въпрос: има ли според вас вътре в Украйна някакво противопоставяне - тъй като чухме да се говори за това, включително в генералния щаб? И как ще продължи Зеленски, който се разхожда по света със самолета на Френската република - и защо не? - и се опитва да събира помощи? Или нищо не може да се раздвижи на украинския фронт?
- Вижте, това, което слабо се отчита днес във Франция, е, че обиколката на Зеленски, с подкрепата на неговата дипломатическа система, отправя навсякъде, където той отиде, искания за бойци и по-конкретно в арабския свят, където много украински посолства се опитват да набират бойци. Ако си спомняте в началото на конфликта те го направиха в Африка и африканските правителства протестираха и поискаха да спрат. В момента правят същото в Близкия изток с подкрепата на американците и опасението е, че тези страни се отървават от джихадистите, които им създават неприятности, за да ги изпратят на украинския фронт. Което неизбежно би било отново грешка на западния лагер, ако са се съгласили на това. Така че днес ситуацията е много трудна за украинците и те правят нови опити за набиране на бойци, този път в Близкия изток, а също и в Латинска Америка.
- Благодаря, Ерик Денесе! Припомням, че вие сте политолог, директор на Френския център за изследвания върху разузнаването. Много добри пояснения!
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте "Гласове" в Телеграм
