- 10 Sep 2020
- 45
- 5
22 на сто от младите французи между 25 и 34 г. все повече се интересуват от християнската религия. Този интерес обаче не се отнася до Църквата, която се възприема като остаряла институция, сочат резултатите от проучване, направено преди католическия Великден. В интервю за в. „Фигаро” най-младият френки епископ, 49-годишния Никола Бруе, разсъждава за този възроден интерес към християнството.
<p><strong>- Интересуват ли се най-младите от религия?</strong></p>
<p>- Мога да констатирам две неща: първо, че младите вече нямат предубеждения към религията, подобно на по-възрастните. В нашето много светско общество вярата в Бог вече не намира опора в социалните структури, в масовото поведение. Така че изведнъж тя изглежда в очите на младите като пространство, в което могат да намерят истинска свобода, дори място на себеизразяване, за което родителите нямат ключ. Впрочем там, където по-възрастните отхвърлят вярата, по силата на своя позитивистки и либерален манталитет младите виждат в религията шанс да създадат задълбочени връзки, възприемат я като житейско училище на фона на липсата във всекидневния им живот на компас и радар.</p>
<p><strong>- Защо християните не успяват да предадат своето религиозно наследство, както го правят евреите и мюсюлманите?</strong></p>
<p>- На Запад християнството се сблъска с ужасяваща криза на вярата, а не такъв е случаят с евреите и мюсюлманите. Тази криза на вярата автоматично води до криза на предаването на религиозното послание. Когато вече не си сигурен в това, в което вярваш, не знаеш и как да говориш за него на своите деца. Впрочем християнството държи много на личното вътрешно приемане на собствената вяра. Тук важна роля играе човешката свобода и нито една структура не може да гарантира предаването на вярата от едно поколение на друго. Тази работа на вътрешно възприемане на вярата и сблъсъка й с разума правят чест на християнството, от една страна, от друга обаче, нейното предаване става по-крехко.</p>
<p><strong>- Защо част от католиците се съмняват толкова много в поученията на Църквата?</strong></p>
<p>- Най-напред мисля, че има дух на методично съмнение, който е много френски по своя характер и който пречи да приемеш да се потопиш във вярата. Освен това ние работим много малко с катехизиса на децата.</p>
<p><strong>- Какво изразява според вас засиления интерес на французите към духовността?</strong></p>
<p>- Умора и разочарование. Много хора разбират, че консуматорството и грижата за собствения конфорт не са достатъчни, за да изпълниш със смисъл своето съществуване. Трябва им нещо друго, което не се измерва и което изисква лична и откровена ангажираност.</p>
<p>Превод от френски: Галя Дачкова</p>
