- Автор: pravoslavie.bg
- 25 Дек 2024
- 4981
- 27
Автор: Мария Корнару, antifono.gr
Посещението на Джордан Питърсън в Света Гора не остана незабелязано – новината, която обиколи света, както и изявленията на известния психолог и оратор, дойдоха веднага след посещението му на Метеора. Малцина обаче си представят, че зад запознанството му с Гърция и Православието стои един канадски… иконограф, учен, приятел на Питърсън, обърнал се към Православието от протестантството. „Да бъда християнин и иконограф в църква без икони, в един постмодерен свят на цинично модерно изкуство, след определен момент нямаше особен смисъл“, казва Джонатан Пежо пред вестника по време на срещата им на нашумялата световна конференция на Питърсън ARC. Той разказва по изключителен начин и за връзката на канадския психолог с Православието, с което, както обяснява, вече го е запознал чрез поканата си да посещава литургии, от които той обикновено си тръгвал. „Той ми довери, че се чувствал като дете, което принуждават да ходи на училище“.
Но всичко се променя, когато психологът решава да придружи Пажо при посещението му на Света Гора. Сред трудните обстоятелства – ставане в 4.00 ч., Литургия на гръцки език, от която „нищо не разбирахме“, дълги служби – Питърсън му се изповядал: „Знаеш ли, преди мразех това. Сега го намирам за доста успокояващо“. Запознанството им с харизматичния старец на манастира Ксенофонт, който „сияеше“, както видели всички спътници на Питърсън, белязало посещението с даровете на прозорливостта и простите думи на стареца, който „казваше неща, които и Христос би казал“. В края на едно поклонническо пътуване, изпълнено със… снимки и автографи – тъй като дори монасите го разпознаха – Питърсън казва следното: „трябва да направим тези места много популярни, трябва да доведем много хора в тези манастири“.
В известен смисъл именно благодарение на Питърсън в-к „Етникос Кирикас“ успя да ви представи следната дискусия за Православието и бъдещето на Запада, в която участват Джонатан Пежо и Род Дрехер, едни от най-влиятелните гласове на Православието в Америка, споделят своята вяра, предупреждават срещу реформите в Църквата и обясняват защо Православието е бъдещето на Запада.
Джордан Питърсън: Мисля, че Род ще се съгласи с мен по този въпрос, че макар постхристиянският свят да започна с призив към разума и науката и светския поглед върху нещата, това, което виждаме в крайна сметка, е завръщането на езичеството. Виждаме го във възраждането на тези древни морални принципи, които, разбира се, се появяват под маска, но реално остават същите. Виждаме как определени идеи и определени сили надделяват сред нарастващи разделения, социален срив, идеологически срив и всичко това се случва едновременно. Виждаме завръщането на езическия морал с преклонението пред „Майката Земя“ или пред собствените похоти, или с андрогинността, която е била много разпространена в култовете от късната римска епоха, също както хомосексуализмът и разводите. Умъртвяването на младенци и на възрастни хора също са били част от езическите общества, които очаквали, че след определена възраст старите хора ще отидат в гората да умрат, или че осакатените бебета ще бъдат изоставени и т.н.
Род Дреер: Мисля, че това е големият разкол между Изтока и Запада, който съвпада с времето, когато на Запад надделява рационализмът, ставаме свидетели на победата на номинализма във философския дебат, което от своя страна отваря пътя за разделението между дух и материя. Номиналистите стигнали до разбирането, че Бог е вездесъщ и вседостатъчен, и тази идея имала много последствия. С времето тя доведе до Реформацията, до картезианството и дуализма между ума и тялото, до научната революция – все събития, които затвориха западния човек в ума му. Тъй като Православието не премина през номиналистичната фаза, то успя да запази единството на душата и тялото и по този начин може да даде мощно послание на постхристиянския свят, който е претърпял корабокрушение някъде в останките на своя помисъл.
Джордан Питърсън: Нещо, което наблюдаваме при завръщането на езическия дух, е, че хората търсят нещо по-истинско, имат призвание и идеологическа привързаност, която често прилича на религиозен екстаз, защото ги обзема и ги изважда от самите тях. Затова смятам, че това завръщане свидетелства и за рухването на модерната конструкция на дуализма тяло-ум. Нещата започват да се повтарят, но това има и плашещ аспект. Православието, от друга страна, предлага интегрален начин на живот и разбиране, предлага изкачване по духовната стълбица вместо отдаване на необуздани духовни преживявания, предлага мистицизма, който постхристиянският свят търси, но в рамките на ясно определен мироглед.
И много от това, което казва Православието, хората в нашия свят, без да си дават сметка всъщност го знаят, защото макар и постхристиянски, нашият свят все още е пропит с ценности, които, макар и изкривени, все още са християнски в основата си.
Род Дреер: Прочетох една много добра книга на Пол Конъртън, марксистки антрополог, „Как обществата помнят“, и там той обяснява как коренното население поддържа традициите си сред модерността. Бях поразен от четири общи черти на тези общества: първо, тези общества имат свещена история; второ, те разказват тази свещена история в ритуал, който не се променя; трето, когато хората участват в този ритуал, те се чувстват в известен смисъл, че излизат от времето; и четвърто, ритуалът трябва да изисква участието на тялото по един или друг начин. Прочетох това и си помислих: но това е Православието, Православието е това, от което Западът се нуждае! Вярвам, че както казва Джонатан, много млади хора днес отчаяно търсят духовно измерение и по-дълбок смисъл, но в крайна сметка стигат до психотропни лекарства и мистични вярвания.
Веднъж се запознах с един млад мъж, англикански свещеник, който работеше в рекламна агенция. Той ми каза: „В моя офис аз бях единственият християнин“. „Разбира се, че си бил – казах аз, – офисът ти е в Лондон!“. „Но пък изобщо нямаше атеисти. Атеизмът умря в моето поколение. Всички останали следваха някакъв спиритуалистичен култ и дори имахме двама активни сатанисти, които заявиха, че поклонението на сатаната им помага да живеят според човешката си природа“.
Така че атеизмът е мъртъв, но всичко останало се завръща като цунами. И ако единственото, с което Църквата трябва да отговори на това, е да говори за някаква психотерапия, морализъм или политическа и социална справедливост, тя ще загуби всички тези млади хора. Всичко това е важно, но в крайна сметка Православието познава истината, че всичко започва с пряката среща с живия Бог.
Джордан Питърсън: През последните години видяхме да се постига, вследствие на коронавируса, едно явление, което съществуваше отдавна, огромна вълна от млади, умни хора, които търсеха смисъл и нещо по-дълбоко. Това е поразителна гледка, но за тези, които познават Православието, не е толкова голяма. Обикновено те не знаят нищо за Православието и затова отначало са объркани, но после откриват отците подвижници, откриват Добротолюбието, научават за преобразяването на човека и са положително изненадани. Мисля, че колкото повече християнството в днешно време клони към параноя, което виждаме с обръщането на католицизма и протестантството към съвсем различни учения, мисля, че Православието ще се превърне в последната крепост за християнството. С всяка крачка, която Католическата църква прави към тотална и безумна реформа, все повече хора ще я напускат и Православието е мястото, където ще дойдат. Проблемът е, че на много места Православието не е готово или не желае да ги приеме, но ние трябва да се подготвим.
Род Дреер: Поне в Америка има силни елементи в Гръцката църква, които се опитват да я направят по-прогресивна и либерална. Архиепископ Елпидофор и много членове на Университета Фордъм са в центъра на тези усилия да направят Църквата по-благосклонна към ЛГБТИ хората, по-модерна. В останалата част от американската православна общност Елпидофор не се радва на голяма популярност. Ако тези предложения успеят, те ще унищожат американското православие, както преди това унищожиха протестантството.
Джордан Питърсън: Точно в това е въпросът. Преди сто години може би е имало смисъл да се обсъждат достойнствата и недостатъците на тези предложения, но сега имаме историята, която го доказва. Видяхме какво правят те. Видяхме как големите протестантски църкви в Америка се опразват и умират. Наистина ли искаме същото да се случи и с Православието?
Род Дреер: И католиците също, те са станали толкова woke! Папа Франциск насърчава всякакви права за ЛГБТИ хората и преследва консервативните католици. Ако човек подходи към това не от богословска, а от чисто социологическа гледна точка, това нещо унищожава църквите. Това вече се случи с протестантите, сега се случва и с католиците. Най-доброто, което Православието може да направи, е да не допусне това да се случи, като се опита да направи Църквата да прилича повече на света.
Джордан Питърсън: До известна степен съм оптимист. В Америка положението е много напреднало, в Гърция – не толкова. Вие не сте видели последиците толкова, колкото ние. Както Американската православна църква, така и Антиохийската архиепископия (църковните юрисдикции в Америка, които обединяват местни и англоговорящи православни, за разлика от националните архиепископии на Гърция, Русия и т.н.) изрично са заели традиционната позиция по отношение на човешката сексуалност и традициите на Църквата. Знаем какво предстои, битката е реална и вече се води в Америка. Някои от епархиите се опитват да запазят традициите.
Род Дреер: Понякога най-красивите и най-обичаните части на един град или село са тези, които са запазени от старите времена, когато сме знаели как да правим красиви неща. И причината хората да ги запазят обикновено е, че не са имали пари, защото събарянето и изграждането е скъпо. Така че те са успявали чрез своята бедност и слабост да запазят най-красивите неща. Ето как мисля за Православието. Те са страдали под игото на исляма или на болшевизма, но отчасти защото не са били богати и силни в света, са успели да запазят същността на християнството. Протестантските църкви на западната модерност смятаха, че постъпват правилно като унищожават традициите си, докато Православието не можеше да направи същото, защото страдаше от исляма и комунизма, и в крайна сметка това беше голямото му предимство. Навремето едва ли са го виждали по този начин, но това е истината.
Джордан Питърсън: Дълбоко вярвам, че това, което православната традиция предлага и на теория, и на практика, е решението на проблема. И когато казвам, че вярвам в това, имам предвид, че вярвам, че свети мъже като св. Максим Изповедник предлагат светоглед, достоен по сложност, организация и структура за всички науки. Така че първото нещо, което трябва да направим, е да повярваме и да се доверим, и да подходим към това не като към сляпа вяра, а в молитва, за да можем да разберем защо всичко това е вярно. А ако знаете, че е вярно, и имате проницателност, просто издигате тази красота нагоре, за да я видят всички, и те ще я видят, ако жадуват за нея. И наистина днес хората жадуват за нещо красиво, истинско и реално, а когато го видят, ако сърцето им е готово, просто го грабват.
Папа Бенедикт XVI каза, че най-добрият аргумент на Църквата в полза на Евангелието не са самите аргументи, а изкуството, което Църквата и светците създават. Това, което той има предвид, е, че красотата и добротата отварят вратата към истината, а това, според мен, е много важно предимство за Православието, когато то търси начини да говори в този пострационалистичен и постхристиянски свят. С аргументи никого не можеш да убедиш да вярва. Това, което можеш да направиш, е да покажеш великата красота на църквите, на иконите, можеш да говориш за примерите на онези, които са живели нравствената красота в най-висока степен, а това са светците.
Това са двете неща, които ме накараха да стана християнин – красотата на катедралния храм в Шартър и житията на светците. Не трябва да се страхуваме да говорим за онези неща, които ни правят да изглеждаме странни в очите на съвременния свят, а трябва да се гордеем и да говорим за тях, за да може светът да види, че сме различни. Ние сме хора, които искат да живеят, а не да умират заедно със съвременния свят – тогава хората ще дойдат при нас.
Превод: Константин Константинов
Източник: pravoslavie.bg
