- Автор: Гласове
- 30 Март 2023
- 8117
- 23
Авотр: Джон Миършаймър, youtube.com Следвайте "Гласове" в Телеграм
Няма никакъв начин ние да победим и украинците да победят, от една страна, а от друга страна да победят и руснаците. Няма начин да пресечем този кръг. Затова мисля, че това, което искаме тук, е дълга война. Просто не виждам никакво решение. Това повдига въпроса – какво става, ако последиците от тази продължаваща война са катастрофални за Европа, както икономически, така и политически. Това казва професорът по политология в Чикагския университет Джон Миършаймър пред унгарска интернет медия.
Според него е много трудно да се прогнозира кой ще спечели украинската война, но със сигурност краят й няма да е щастлив. "Може да се разказват всякакви истории за това как ще свърши. Повечето от тях са хорър истории. "
Видеото е с български субтитри, а под него е и текста на превода.
Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова. Субтитри фондация "Документални".
- Противно на Фукуяма, Вие споделяте виждане за международните политически участници от относителна гледна точка. Нека да разгледаме специфичния случай на войната между Русия и Украйна. Вие твърдите, че Западът иска да постави Русия на колене в икономическо отношение. Обаче, фундаменталните стратегически интереси на Русия бяха по-увредени от икономическите. Усилията на Запада са неефективни, можем да кажем, че ЕС се самопобеди. Как можем да си обясним, че въпреки всичко това Западният свят продължава да се придържа към тази идея? Какъв сценарий можете да предвидите за бъдещото развитие и изхода от войната?
- Относно украинската криза, която според мен е в голяма степен резултат от експанзията на НАТО и не само експанзията на НАТО, а също и експанзията на ЕС и цветната революция, тоталната цел на Запада, и тук говорим най-вече за Съединените щати, е да превърне Украйна в либерална демокрация. Точно заради това беше оранжевата революция, тя беше прозападна, за да интегрира страната в Европейския съюз и да я интегрира в НАТО, това беше тристранна стратегия. Това е либерална хегемония. Много е важно да разберем, че до 2014 г., когато започна украинската криза, експанзията на НАТО в Украйна не беше насочена към удържане на Русия. Ние не мислехме, че Русия е заплаха до 2014 година. Много е важно да се разбере това. Владимир Путин беше поканен в Букурещ на срещата на върха на НАТО през април 2008, защото беше смятан за приятел на НАТО, той не беше виждан като съперник.
Причината, поради която мислехме, че можем да натъпчем експанзията на НАТО в Украйна в гърлото на руснаците, е че ги мислехме за много слаби. Не мислехме, че има каквато и да е причина да се боим от Русия до 2014 година. Много е важно да се разбере това. И, да си припомним, на нас ни се разминаха първите два транша на разширяване на НАТО. Първият беше през 1999, с който Унгария влезе в НАТО и вторият голям транш беше през 2004, когато страни като Румъния и Балтийските държави, Словения и някои други влязоха в НАТО. И ние си помислихме, че можем пак да го направим. Щеше да бъде трети транш. Първият транш, който включваше Унгария, вторият, който включваше Румъния – те не бяха замислени, за да удържат руската заплаха, защото нямаше руска заплаха в нашето съзнание. Това беше въпрос на либерална хегемония. Идеята пък беше Западна Европа и Източна Европа да се превърнат в част от безпроблемна мрежа от либерални демокрации, които са дълбоко обвързани с капитализма и мира. Но всичко това се разпадна през 2014, на 22 февруари 2014 г., когато в Украйна избухна огромна криза. И резултатът от това беше, разбира се, че руснаците взеха Крим и в Донбас избухна гражданска война, в която руснаците се намесиха. В този момент западното мислене, говоря най-вече за Съединените щати отново, нашето мислене за Русия се промени. Тогава ние решихме, че Владимир Путин е агресор, че Русия е заплаха и че ние трабва да удържим Русия. Но за да удържим Русия, ние все още искахме да вкараме Украйна в НАТО. Ние не изоставихме решението от 2008 г. да вкараме Украйна в НАТО. Поради това, след като избухна кризата през 2014 г., ние започнахме да обучаваме голям брой украинци за борба срещу руснаците в Донбас.
Ние започнахме да въоръжаваме украинците след 2017 г. Значи ние ги обучавахме, въоръжавахме, давахме им разузнавателни данни, помагахме им да планират военните си операции. И това, което се случваше, много е важно да се разбере, е че Украйна се превръщаше де факто в член на НАТО. Тя не стана официален член на НАТО, обаче останахме твърдо ангажирани да направим Украйна де юре член на НАТО. Особено след идването на власт на администрацията на Байдън през януари 2021 г. ние останахме твърдо ангажирани да я направим де юре член на алианса, както бяхме казали, че ще направим още през април 2008. Но по-важното е, че тя се превръщаше де факто в член. Днес президентът Зеленски и неговият министър на отбраната, и двамата изрично говорят за Украйна като де факто член на НАТО. Това не е случайно.
Една от главните причини, че украинците се бият толкова добре срещу руснаците, е че ние помогнахме да бъдат обучени и въоръжени толкова добре. Много е важно да се разбере това. Това, което виждаме тук, е че когато избухна кризата през 2014 и ние най-сетне разбрахме, че руснаците са сериозни, че няма да позволят Украйна да стане западна заплаха на границата им, ние не се отказахме. Ние не се отказахме. Това, което направихме, беше да удвоим усилията. И разбира се, руснаците, в течение на 2021 дадоха да се разбере ясно, че ситуацията излиза от контрол. Това че Украйна е станала толкова силно интегрирана в НАТО е сериозна заплаха. На 17 декември 2021 руснаците изпратиха едно писмо до Йенс Столтенберг и друго писмо до Джо Байдън, в които казваха, че това трябва да спре. Трябва да ни кажете писмено, че Украйна няма да стане част от НАТО. Имаха и друг набор от искания, които бяха изложили писмено, също така. Съединените щати казаха, че няма да правят никакви отстъпки тук, през януари 2022. Държавният секретар Блинкен каза: Ние няма да правим отстъпки по вашите искания от писмото от 17 декември 2021. И това, което стана после, беше, че на 24 февруари започна войната и когато войната започна, почти всеки, когото познавам, смяташе, че украинците ще бъдат победени. Но много бързо украинците дадоха ясно да се разбере, че те ще се изправят срещу руснаците и че могат да свършат доста чудесна работа, биейки се срещу руснаците. Тогава американците и техните западни съюзници започнаха да мислят, че може би украинците могат да победят руснаците в Украйна и нещо повече, с техните наистина мощни икономически санкции срещу Русия, ние можем да причним сериозни щети на руската икономика. Това започнахме да мислим, че можем да спечелим войната срещу Русия. Това се случи през пролетта на тази година.
И дори до днес, ние все още мислим, че има сериозна възможност да спечелим войната, ако продължим да подкрепяме украинците с обучение, с оръжие, с разузнаване и с помощ в процеса на планиране. И за да отговоря на въпроса Ви – причината, поради която ние не се отказахме, въпреки че е ясно, че Европа силно пострада от санкциите и от войната в Украйна като цяло, е че по някакъв начин отново удвояваме усилията. Тук няма нищо ново, ние продължаваме по същия път, по който бяхме още от април 2008, когато казахме, че Украйна и Грузия ще бъдат членове на НАТО. Ние никога не се отказахме. Това е една от причините да бъде толкова трудно да приключим с тази война.
Американците, и разбира се, украинците, са решени да победят. Излишно е да се казва, че и руснаците са решени да победят.
И няма никакъв начин ние да победим и украинците да победят, от една страна, а от друга страна да победят и руснаците. Няма начин да пресечем този кръг. Затова мисля, че това, което искаме тук, е дълга война. Просто не виждам никакво решение. Това повдига въпроса – какво става, ако последиците от тази продължаваща война са катастрофални за Европа, както икономически, така и политически. Мисля, че е съвсем ясно, че икономическите последствия от тази война ще са огромни, а аз смятам, че и политическите последици във всяка от страните и в институциите в Европа, институции като ЕС и НАТО, ще бъдат значителни и няма да са положителни. Засега изглежда, че тези институции са обединени, за да се справят с проблема, но не бих се обзаложил на голяма сума, че те ще останат единни, че страните от тези институции ще останат обединени в бъдеще. Вече могат да се видят пукнатините, които започват да се образуват и мисля, че те ще се изострят. А това, което правят американците, е да продължават да удвояват залога, защото американците са решени да победят и американците не страдат икономически по никакъв начин, съизмерим с европейците.
Затова мисля, че американците ще продължат да удвояват залога, те ще оказват изключително силен натиск върху европейците, включително Унгария, да продължават да подкрепят САЩ в усилията им да победят руснаците. Как ще стане това – не знам. Често ме питат как според мен ще свърши тази война. Кой мисля, че ще спечели. Не знам. Много е трудно да се каже. Може да се разказват всякакви истории за това как ще свърши. Повечето от тях са хорър истории. Аз не мога да разкажа история с щастлив край за свършека на украинската война и поради това от много дълго време твърдя, че Съединените щати не трябва да натискат за разширяване на НАТО в Украйна и като цяло да се опитват да направят Украйна западен вал на руската граница.
Винаги съм мислил, че това е рецепта за бедствие. И мисля, че ще се окажа прав. Надявам се да греша, надявам се, че пропускам някаква част от историята и че този липсващ елемент от историята ще доведе до някакъв относително щастлив край на тази трагедия, но не вярвам, тъжно ми е да го кажа.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
