- 23 Юни 2023
- 1607
- 2
Автор: Джефри Сакс, commondreams.org Следвайте "Гласове" в Телеграм
Шейсет години след обръщението на Кенеди по повод началото на академичната година в Американския университет, важни уроци все още могат да бъдат научени за това как да се сложи край на опасен конфликт в ядрения свят
Президентът Джон Ф. Кенеди беше един от големите световни миротворци. Той проведе мирно разрешение на Кубинската ракетна криза, а след това успешно договори частичната забрана за тестване на ядрени оръжия със Съветския съюз в пика на Студената война. По времето на неговото убийство той беше предприел стъпки за прекратяване ангажимента на Съединените щати във Виетнам.
Американският президент Джон Ф. Кенеди (1917-1963) говори на церемонията за началото на академичната година в Американския университет във Вашингтон на 10 юни 1963 година. Известна като „Pax Americana“, речта на Кенеди очертава вижданията му за световния мир
В своята зашеметяваща и ненадмината Мирна реч, произнесена точно преди 60 години, на 10 юни 1963 г., Кенеди изложи формулата си за мир със Съветския съюз. Речта на Кенеди осветява нуждата от драматично преориентиране на подхода на Джо Байдън към Русия и войната в Украйна. Досега Байдън не следваше предписанията, препоръчани от Кенеди за намиране на мир. Ако се вслуша в съветите на Кенеди, Байдън също може да стане миротворец.
Някой математик би нарекъл речта на Кенеди „конструктивно доказателство“ на начина за постигане на мир, тъй като самата реч директно допринесе за договора за Частичната забрана за ядрени опити, подписан от САЩ и СССР през юли 1963 година. След като чува речта, съветският лидер Никита Хрушчов казва на пратеника на Кенеди в Русия Авърел Хариман, че това е била най-добрата реч на американски президент след Франклин Д. Рузвелт и че той иска да постигне мир с Кенеди.
Най-дълбокият ключ към мир, според Кенеди, е фактът, че и двете страни искат мир. В речта Кенеди описва мира „като необходимия разумен край (цел) на разумния човек“. Но той признава, че постигането на мир не е лесно: „Осъзнавам, че простигането на мир не е така драматично, както постигането на война и често хората остават глухи за думите на миротвореца. Но ние нямаме по-неотложна задача.“
Лесно е да паднеш в капана, предупреждава Кенеди, и да хвърлиш вината за конфликта само върху едната страна. Лесно е да паднеш в капана и да настояваш, че само противникът трябва да смени отношението и поведението си. Кенеди е много ясен: „Ние трябва да преразгледаме нашето собствено отношение – като индивиди и като държава – защото нашето отношение е толкова важно, колкото и тяхното.“
Кенеди атакува преобладаващия песимизъм в пика на Студената война, че мир със Съветския съюз е невъзможен, че „войната е неизбежна – че човечеството е обречено – че сме в хватката на сили, които не можем да контролираме. Ние не трябва да приемаме това виждане. Нашите проблеми са създадени от човек и следователно, те могат да бъдат разрешени от човек.“
Най-важното, казва Кенеди, „ние не трябва да виждаме само изкривения и безнадежден аспект на другата страна.“ Ние не трябва „да виждаме конфиликта като неизбежен, уреждането като невъзможно и комуникацията единствено като размяна на заплахи.“ Действително, казва Кенеди, „ние трябва да приветстваме руския народ за многото негови постижения – в науката и в космоса, в икономиката и индустриалния растеж, в културата и в делото на храбростта.“
Кенеди знаеше, че щом като мирът представлява взаимен интерес на САЩ и Съветския съюз, мирен договор може да бъде постигнат.
Кенеди предупреждаваше, че поставянето на ядрен съперник в ъгъла може да го доведе до отчаяни действия. „Преди всичко, защитавайки собствените си жизнени интереси, ядрените сили трябва да избягват тези конфронтации, които водят съперника до избор между унизителното оттегляне и ядрената война. Възприемането на подобен курс в ядрената ера би било доказателство единствено за банкрута на нашата политика, или на колективно желание за умъртвяване на света.“
Кенеди знаеше, че щом като мирът представлява взаимен интерес за САЩ и Съветския съюз, мирен договор може да бъде постигнат. На онези, които казваха, че Съветският съюз няма да се съобрази с мирен договор, Кенеди отговори, че „както Съединените щати и съюзниците им, така и Съветският съюз и съюзниците му имат дълбок взаимен интерес към справедлив и истински мир и към спиране на състезанието по въоръжаване. Споразуменията за такъв край са в интерес на Съветския съюз, както и в наш – дори и на най-враждебните държави може да се разчита, че ще приемат и спазват тези договорни задължения и само тези договорни задължения, които са в техен собствен интерес.“
Кенеди наблегна на важността от директна комуникация между двамата съперници. Мирът, каза той, „ще изисква повишено разбиране между Съветите и нас. А повишеното разбиране ще изисква повече контакт и комуникация. Една стъпка в тази посока е предложената уговорка за пряка линия между Москва и Вашингтон, за да се избегнат опасните отлагания и от двете страни, недоразуменията, погрешните възприятия на действията на другия, които могат да се случат във време на криза.“
Нека никога не преговаряме от страх. Но нека никога не се страхуваме да преговаряме.
В контекста на украинската война поведението на Байдън беше почти пълна противоположност на Дж.Ф.К. Той лично и постоянно очерняше руския президент Владимир Путин. Неговата администрация дефинира целта на Америка за отслабване на Русия. Байдън избягваше всякаква комуникация с Путин. Те изглежда не са говорили нито веднъж след февруари 2022 г., а Байдън отхвърли двустранната среща с Путин на миналогодишната среща на върха на Г-20 в Бали, Индонезия.
Байдън отказа дори да признае, камо ли да разгледа, дълбоките опасения на Русия за сигурността ѝ. Путин многократно изрази яростно противопоставяне на Русия към разширяване на НАТО в Украйна – страна с две хиляди-километрова граница с Русия. САЩ никога не биха толерирали Мексиканско-Руски или Мексиканско-Китайски военен съюз покрай 2000те мили граница между Мексико и САЩ. Време е Байдън да преговаря с Русия за разширяването на НАТО като част от по-широки преговори за приключване на войната в Украйна.
Когато Кенеди дойде на власт през януари 1961 г., той ясно заяви позицията си за преговорите: „Нека никога не преговаряме от страх. Но нека никога не се страхуваме да преговаряме. Нека и двете страни да изследват проблемите, които ни обединяват, вместо да задълбаваме в проблемите, които ни разделят.“
В своята Мирна реч Дж. Ф. К. ни припомни, че това, което обединява Съединените щати и Русия е, че „всички ние населяваме тази малка планета. Всички ние дишаме същия въздух. Всички ние ценим бъдещето на нашите деца. И всички ние сме смъртни.“
Източник: commondreams.org
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
