Д-р Стойчо Кацаров: Няма държава в Европа, която да е по-зле от нас в здравеопазването

<p>Завършва второ висше образование, специалност &bdquo;Право&rdquo;, в Югозападния университет в Благоевград. През 2004 г., след оттеглянето на група депутати начело с Иван Костов от СДС, е сред основателите на &bdquo;Демократи за силна България&rdquo; (ДСБ) и член на националното ръководство на партията. Наложително е да се промени системата с практиката на личните лекари, а лечебните заведения трябва да минат изцяло в частни ръце, коментира д-р Кацаров в интервю за<strong> &bdquo;ГЛАСОВЕ&ldquo;<br /></strong></p> <p><strong>- Далеч преди да падне правителството на Бойко Борисов, неведнъж сте казвали, че България е ударила дъното в областта на здравеопазването. Конкретизирайте.</strong></p> <p>- Аз само цитирам официални данни и изразявам собственото си мнение, което съвпада. Например данните от проучване, правено регулярно по поръчка на Европейската комисия, категорично сочи, че през последните 4 години България е на последно място в здравеопазването &ndash; не само в ЕС, а въобще в Европа.</p> <p><strong>- По какви критерии и показатели се преценява това?</strong></p> <p>- Много са &ndash; затова се и използва терминът &bdquo;здравен индекс&ldquo;. Свързани са с достъпа до лечението, с цената и качеството му, с удовлетвореността на хората и т. . Хората са изработили такава методика, по която да оценяват здравните системи.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Тенденциите с днешна дата?</strong></p> <p>- Не виждам нещо да се е променило през последните месеци. Наблюдавам много внимателно и какво се говори, и какви действия се предприемат. Но е много кратко времето, за да се правят генерални оценки. Затова и не съм толкова критичен, колкото бих могъл да бъда.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Води ли дела Центърът за защита на правата в здравеопазването? Какво и кого засягат те?</strong></p> <p>- Да, разбира се. Мога да ги разделя на няколко групи: дела на пациенти, увредени по време на лечението им; дела в защита на лекари или лечебни заведения, които най-често са санкционирани от здравната каса по някакви причини. Защитаваме ги, когато намираме, че санкциите са наложени неправилно. Третата група са например в защита от дискриминация на пациенти &ndash; заради липса на лекарства или поради някаква друга причина.</p> <p>Има и една друга група дела &ndash; срещу нормативни актове. Ето, другата седмица предстои заседание на Върховния съд по дело, свързано със специализацията на лекарите. През ноември по настояване на прокуратурата Върховният административен съд ще трябва отсъди дали да отпадне част от текста на декларация, която пациентът е длъжен да подпише при постъпване в болница &ndash; с нея той се съгласява, че ако напусне преждевременно болницата, ще трябва да извади от джоба си парите за предвиденото от НЗОК лечение и да ги плати на болницата вместо нея.</p> <p>Смятам, че делото със сигурност ще бъде спечелено в полза на пациентите. Защото е абсурдно &ndash; все едно да влезеш в магазин, да не си купиш нищо и да ти искат пари за това, за което се предполага, че би си купил. Нелепо е.</p> <p><strong>- Разкажете конкретен случай, засягащ гражданин, който ви е впечатлил?</strong></p> <p>- Много са. Например дело за пациент, опериран в болницата в Самоков. Поставя му се изкуствена става, в резултат на което получава възпалително усложнение на костната тъкан и остава абсолютен инвалид до ден днешен &ndash; с риск за живота му, в хронично възпалително състояние, което не може да бъде повлияно въпреки многократните последващи операции.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Значи всеки, който се почувства дискриминиран от здравната система, може да се обърне към Центъра за защита на правата в здравеопазването (София, ул. &bdquo;Шипка&ldquo; 13 &ndash; бел. ред.) и да получи подкрепа?</strong></p> <p>- Да. Обаждат се, преглеждаме наличната документация. И ако преценим, че човекът е прав &ndash; защото невинаги недоволството означава, че има лекарска грешка или неправомерно поведение &ndash; обясняваме как става и предлагаме да заведем иск или да се сезира прокуратурата.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- &bdquo;Медицината се измерва в това &ndash; оправени пациенти и трупове.&ldquo; Това сте го казали вие в интервю. Аз лично не мога да схвана точно мисълта ви&hellip;</strong></p> <p>- Най-вероятно не е правилно цитирано. Но ще поясня. Качеството на медицината се измерва в това дали са излекувани пациентите, колко от тях са починали, колко са останали трайно инвалидизирани. Това са показатели, които измерват качеството, дават яснота добра ли е системата на здравеопазване, или не. Затова тази сфера е толкова чувствителна и всички са вторачени в нея.</p> <p>Съдебната система, образователната &ndash; те не са по-добри от здравната. Примерно едни неуки деца, необразовани, неграмотни. Шокиращо е, тепърва ще страдаме. Но там резултатите не се измерват с човешки животи, със смъртта на родилка, на новородено. Несравнимо е.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Наскоро стана ясно, че над 2 милиона българи не се осигуряват. Какво трябва да направи държавата, за да имаме потребност да внасяме здравни осигуровки и да разчитаме на рамото й? Как да се регулира това?</strong></p> <p>- Не знам. Може би трябва да питаме правителството. Негова е отговорността да взема решения. Аз нямам рецепта, нямам панацея. Но мога да дам някои насоки. Според мен, ако се гледа на тези 2 милиона души с цел те да бъдат санкционирани &ndash; глобени, вкарани в затвора и не знам какво си &ndash; това едва ли ще реши проблема. Дори да се предприемат такъв тип санкционни мерки, те трябва да вървят ръка за ръка с подобряването на здравната система.</p> <p><strong>- Но така или иначе, много хора предпочитат да работят на черно или &bdquo;сенчесто&ldquo;, да си взимат чисти парите и да плащат колкото се може по-малко на държавата&hellip;</strong></p> <p>- Човек се нуждае от вътрешна мотивация за всичко, включително и да си плаща осигуровките. На теб ти е обещано със Закона за здравното осигуряване, че ако си плащаш редовно здравната вноска, когато се разболееш, ще получиш достъп до лечение с добро качество. Няма да ти искат пари.</p> <p>А в действителността се сблъскваш с това как нито обещаното печели с добро качество, нито пък е безплатно. Оказва се, че трябва да даваш допълнително пари за какво ли не. Това съвсем естествено отблъсква, разочарова хората. И при първата възможност да не го правят, те спират да се осигуряват.</p> <p>А когато държавата нагло лъже &ndash; което се случи праз предишния мандат на няколко пъти: въпреки обещанието, че парите от здравни вноски трябва да се използват само за това, се оказа, че една огромна част от тях, близо 2 милиарда, се изземват, конфискуват се и се харчат за друго &ndash; това също демотивира хората.</p> <p>Първото, което според мен трябва да направи правителството, е да изясни какви категории са включени в тези 2 милиона неосигуряващи се. Битува и се разпространява едно погрешно по мое мнение схващане. Че всичките тези хора са бедни, без никакви доходи. Оказва се, че изобщо не е така.</p> <p><strong>- Тоест в тези 2 милиона има хора, които така или иначе са решили, че ще си плащат от джоба без здравни пътеки и тем подобни, имат тази възможност и&hellip;</strong></p> <p>- И са млади, изкарват пари, не им пука. Анализирайки, тръгнахме отзад напред, от тези, които държавата няма как да не осигурява &ndash; ще или не ще. Значи те не са пенсионери, не са деца, не получават социално подпомагане и енергийни помощи; не са безработни, които получават обезщетение за безработица &ndash; 115 000 души получават такова; не са студенти, докторанти, специализанти.</p> <p>Значи по данните на НОИ остават около 300 000 души, които са безработни и не получават обезщетение за безработица. Ако приемем, че тези 300 000 са във въпросните 2 милиона, остават още 1 700 000 души, които нито, както казах, получават енергийни помощи, нито са толкова социално слаби. Нито са пенсионери, нито са деца&hellip; Най-вероятно половината от тия хора не са и в България &ndash; водят се по списъците, но тях това не ги интересува. Другата половина не са толкова хора без доходи, колкото такива, които не декларират доходи.</p> <p><strong>- И няма как да бъдат мотивирани?</strong></p> <p>- Те са млади и здрави. Не са инвалиди &ndash; тъй като инвалидите също се осигуряват. Така излиза! Не знам дали е коректно, но е абсолютно логично</p> <p><strong>- Смятате ли за сполучлив опита от последните над десет години, когато се въведе системата с личния лекар и клиничните пътеки?</strong></p> <p>- Идеята е добра, изпълнението не. Но нещата не могат да се поставят под общ знаменател. Аз говоря за системата като цяло. Отговорностите на общопрактикуващите лекари трябва да са по-големи &ndash; повече от това при всеки малко по-заплетен случай да издават направления, да бъдат регистратори на пациенти. От джипито се очаква да лекува сам повечето от заболяванията и само в малкото случаи, където не му достигат опит и компетентност, да търси помощ от други лекари.</p> <p>При нас конкуренцията е нарушена. Много трудно е при въведените правила например един млад лекар да стане общопрактикуващ или, както е прието да се казва, личен лекар. Тази дейност се затваря сред една група от хора, ограничава се конкуренцията помежду им и в крайна сметка качеството на предлаганата услуга се влошава, пациентите са недоволни. Системата става много стагнирана, не навлизат нови хора, няма динамика.</p> <p><strong>- И как да се излезе от тази ситуация?</strong></p> <p>- Ами например, като се премахнат тия глупави изисквания за допълнителна &bdquo;квалификация&ldquo;. Според мен общопрактикуващият лекар е човек, който би трябвало да притежава уменията и познанията на всеки завършил медицина. Следователно трябва да се даде на току-що взелите докторските си дипломи да могат да откриват своя практика &ndash; ако харесват този вид дейност.</p> <p>Сега това не е възможно. Сега се изисква да имаш специалност по обща медицина, която се придобива в продължение на 3&ndash;4 години, през което време трябва да работиш при друг лекар, който защо да те взима &ndash; след като няма пари да ти плаща&hellip; Това е абсурдно &ndash; за всяко нещо да се иска специалност!</p> <p><strong>- Дайте пример за добре разработен модел с общопрактикуващия лекар.</strong></p> <p>- Класическият модел е британският. Измислили са го, направили са го. Семейният лекар е човекът, който е най-близо до семейството, който познава бащата, внука, дядото &ndash; всички. Той най-бързо се ориентира, знае възможните причини за евентуалните заболявания. Не е трудно да се направи, просто трябва нещата малко да се опростят, да се създаде поле на конкуренция.</p> <p><strong>- Как бихте коментирали ширналото се сред пациентите недоволство, че не им дават достатъчно направления?</strong></p> <p>- Да, така е. Здравната каса, за да ограничи разходите, лимитира броя на направленията и обикновено в края на тримесечието те са изчерпани. За съжаление НЗОК, като прави сметките си, не взима предвид маса неща.</p> <p>Например, ако трябва да изпратя аз един пациент на ТЕЛК (Териториални експертни лекарски комисии, които определят степента на инвалидност при нуждаещи се от това пациенти &ndash; бел. ред.), трябва да му пусна направления за сума ти изследвания. Тоест той ще ми похарчи огромен ресурс от това, което са ми отпуснали за всички пациенти. И ако ми се случи да изпратя на ТЕЛК трима-четирима такива болни, те ще изчерпят целия ми лимит от направления. За мен това е абсурдно &ndash; това лишава хората от права.</p> <p>Защо е нужно, след като една болест е вече трайно установена, да се харчат грешни пари за сметка на други пациенти, които наистина се нуждаят от изследване, от поставяне на диагноза!</p> <p>Още в Конституцията е записано, че като здравноосигурено лице аз или вие, да речем, имаме право на достъп до безплатна медицинска помощ.</p> <p>И изведнъж се оказва, че това право ми е отнето заради някакъв изчерпан лимит! И представете си &ndash; Конституционният съд се произнася по този казус и казва, че нямало нарушение на правата и който трябва, ще си плаща &ndash; нищо, че е здравноосигурено лице.</p> <p>Което приключи дискусията на тази тема, но не е приключило дискусиите за решение. Лимит очевидно трябва да има, не може да се харчи безразборно. Но той трябва да е в болния, а не в лекаря. Лекарят трябва да преценява от чисто медицинска гледна точка дали болният се нуждае от консултации и изследвания; колко такива изследвания са необходими.</p> <p>Тоест самият пациент трябва да е заинтересован да се харчат по-малко от направленията &ndash; нали ние самите ги плащаме. Сега колкото повече направления се издадат, толкова повече пари ще получат специалистите, лабораториите, кабинетите по образна диагностика&hellip; А пациентът гледа на направленията като на чужди пари и смята, че каквото и да му хрумне да си изследва, държавата му е длъжна. Е, не е.</p> <p>Така и двете страни в системата са заинтересовани от колкото се може повече направления. Никой от тях няма интерес да се пестят тези средства, да се изразходват разумно.</p> <p>И Здравната каса какво направи? Най-лесното от чиновническа гледна точка &ndash; сложи един лимит и няма надхвърляне. Иначе ще ви глобяваме! Обаче тарикатите пак си взеха това, което имаха да си взимат, и на практика всички се чувстват хем недоволни, хем неотговорни за случващото се.</p> <p>А могат да се намерят справедливи механизми. Например по Здравна каса аз, като пациент, имам право на определен брой консултации и изследвания тази година, включително и профилактични прегледи &ndash; и ако съм разумен, не прекалявам с посещенията при лекар, не претендирам да се изследвам за щяло и нещяло, ще имам стимул: да речем, другата година да получа право на още едно безплатно изследване.</p> <p><strong>- Пенсионерите и социално слабите трябва ли да имат преференции като пациенти?</strong></p> <p>- Сега единствената преференция е, че пенсионерите плащат по-малка такса. Аз мисля, че това е грешка. Три лева потребителска такса е смешна сума.</p> <p><strong>- Е да де &ndash; обаче при увеличаването на минималната заплата при такса 10% от нея и тя непрекъснато ще се увеличава.</strong></p> <p>- Смятам, че сегашният подход е добър &ndash; таксата да бъде обвързана с минималната работна заплата. И не трябва да има освободени! Това е нашето съучастие към системата. Ако въпросът на нашето здравеопазване е опрял до трите лева, значи случаят е безнадежден.</p> <p><strong>- Трябва ли да има приватизация на лечебни заведения, държавата да се оттегли от пазара на медицински услуги?</strong></p> <p>- Определено! Тава е пазар и той диктува нуждите. Да, медицинските заведения трябва да бъдат частни. Държавата изобщо няма какво да прави в лечебното здравеопазване. Естествено, не става дума да се попречи, примерно, на някаква община да си разкрие болница &ndash; нека си разкрива, ако населението има такава потребност. Здравното осигуряване не се интересува от собствеността, независимо в каква болница се лекувам, тя е длъжна да плаща.</p> <p><strong>- Много се говори за профилактиката и превенцията, но се осъществяват само кампанийно&hellip;</strong></p> <p>- Даже и кампанийно не се осъществяват. Профилактиката не дава моментални резултати и затова управляващите &ndash; което и да са те &ndash; не се интересуват. Докато се видят резултатите, мандатът свършил. Сиреч ще хвърлят едни пари в профилактични програми, а за тях &ndash; нищо. Не става&hellip;</p>