Доц. Тотко Стоянов*: През последните две години набезите на иманярите се увеличиха

<p><strong>- Доц. Стоянов, наскоро правителството предложи промени в Закона за културното наследство. Какво целят поправките и има ли такива, които ви притесняват?</strong></p> <p>Законът за изменение и допълнение на закона за културното наследство беше внесен в Народното събрание преди няколко седмици и наскоро мина на първо четене. Промените засягат съществена част от текстовете на Закона за културното наследство. Асоциацията на българските археолози подкрепя голямата част от тези поправки. Немалка част от промените са свързани с регламентиране на Националния институт за недвижимо културно наследство и връщане на част от правомощията на бившия НИПК, чиито права бяха отнети преди около година. Видя се, че това не е добър ход, затова сега правомощията на института са дори разширени. За пръв път от 1989 г. насам е предвидена възможност Националният институт да има и регионални поделения. Също така принципно подкрепяме идеята за определянето на археологическите резервати с отделен закон. Предвижда се резерватите да бъдат фиксирани в общ списък и в най-скоро време да бъдат изработени планове за тяхното управление &ndash; нещо, което е изключително необходимо, но не се беше случвало досега. Точно по отношение на резерватите обаче имаме и някои притеснения. Трябва да отворя една скоба &ndash; през ноември миналата година Министерството на културата помести на своя сайт първия вариант на обсъждания днес Закон за изменение и допълнение на закона за културното наследство. Ние, археолозите, реагирахме и изпратихме своите предложения и забележки към публикувания текст. По-късно обаче, през януари, се появи втори вариант на законопроекта със сериозни допълнения и изменения. Именно този вариант влезе много бързо в Народното събрание, без да бъде предоставена възможност за обсъждане и реакции. След това законопроектът мина много бързо на първо четене, а някои от неговите текстове, например чл. 12, ни притесняват сериозно.&nbsp; <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Кои са тези текстове и какво предвиждат те? </strong></p> <p>- Досегашният текст на закона вменява на Министерството на културата (МК) да подготви и да предложи, а на Министерския съвет (МС) да приеме стратегия за опазване на културното наследство и план за нейното изпълнение. Изискването беше тази стратегия да бъде изработена и приета от МС в срок до една година от влизането на закона в действие. Това нещо не се случи за изтеклите две години след приемането на Закона за културното наследство. Ние, археолозите, сме най-заинтересовани от приемането на подобна стратегия, тъй като знаем, че археологическото наследство е най-рисковата част от културното ни наследство и че за съжаление то не само не се пази добре, на направо се разсипва. Поради тази причина още миналата година се обърнахме към МК и към всички органи на държавата с писмо, че сме готови да сътрудничим за изработването на тази национална стратегия. Получихме един-два формални отговора и усещането, че по този въпрос не се прави нищо конкретно. Предложените през януари промени в Закона за културното наследство предвиждат въпросната стратегия и планът за нейното изпълнение да бъдат отнесени към Закона за закрила и развитие на културата. Тоест досегашното императивно изискване за изработване и приемане на стратегията отпада, защото текстът в Закона за закрила и развитие на културата, който засяга приемането на стратегията, има изцяло пожелателен характер. Този текст е приет още през 2006 г. и оттогава нищо не се е случило. Миналата година например артистите протестираха, че не може да има промени в системата на театрите или във филмовото производство, без да е изработена национална стратегия за културата. Освен това националната стратегия за културата би трябвало да има отношение към съвременния културен живот, а не да се занимава с опазването на културното наследство. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- С други думи, стратегията за културното наследство влиза в общия кюп на националната стратегия за културата, при това изработването й придобива пожелателен характер?</strong></p> <p>- Да, тъй като там няма изискване за срокове и за отговорности. Докато в сегашния текст на закона изискването беше стратегията да бъде готова в рамките на една година след приемането на закона.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Но тази една година така или иначе мина.</strong></p> <p>- Да, тя действително мина. Можем да приемем, че изработването на подобна стратегия е трудно и може да има забавяне. Проблемът обаче е, че работата по нея изобщо не е започвала. И вместо да започне, просто стратегията се препраща в девета глуха. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Кои други текстове ви притесняват?</strong></p> <p>- Предлагат се и много сериозни промени, които касаят археологическите резервати и паметниците с национално или световно значение. Например има предложение общини или ведомства, без да е уточнено кои могат да бъдат тези ведомства, да могат да поискат от МК и да получат възможност да управляват археологически резервати безвъзмездно за десетгодишен срок. Става дума за резервати като Царевец и Трапезица, резервата Сборяново, резерватите Плиска, Преслав, Мадара и пр.</p> <p><strong>- Каква би била опасността, ако тези резервати преминат под разпореждането на общините? </strong></p> <p>Някои от тези резервати се управляват от музеите, които обикновено са общински или регионални. Единият от въпросите, които искаме да дискутираме, е защо резерватите трябва да минават на подчинение на общините, ако има специализиран музей със специалисти, които реално ще управляват и ще развиват резервата. Именно археолозите са специалистите, които могат да кажат: &bdquo;Това ще допроучим, това ще консервираме, това ще се експонира и т.н.&rdquo; Какво може да направи в това отношение един общински чиновник? Тук опираме и до възможностите за финансиране чрез проекти. Имахме горчив опит с проекти по трансгранично сътрудничество преди година-две, по които общините усвоиха доста добри пари, а за археологическите обекти отделиха само дребни суми, за да направят някои козметични промени. Много по-рационално би било, ако с управлението на тези резервати бъдат натоварени музеите, които са част от системата на МК.&nbsp; <br />В друг текст, който ни притеснява, става дума за замяната на наследствени имоти, които са част от територията на един резерват, тъй като резерватите са публична държавна собственост. Идеята да се разменят такива имоти и собствениците им да бъдат компенсирани, за да бъде уедрена цялата собственост върху терена на резервата и тя да стане публична държавна собственост, е добра. Например през 2004&ndash;2005 г. се оказа, че са се появили такива собственици в Плиска и Преслав, които искат да си орат и да си копаят земята. Спомняте си обаче колко скандали имаше със заменките при предишните две правителства. Пак повтарям, това е добра идея, която може да послужи за развитието на резерватите. Ние обаче поставяме въпроса доколко изчистени са процедурите и дали е уредена от законова гледна точка възможността да се пресекат познатите порочни практики. Предвижда се в списъка с резерватите да влязат 26 обекта. Част от тези резервати може да бъдат поискани за управление от общини или ведомства, които ще започнат да правят въпросните замени. Давате си сметка колко проблеми могат да възникнат, ако нивото на управление и взимане на решения е толкова ниско. <br />Другият проблем е, че средствата, които се получават от използването и експлоатацията на един такъв обект, ще бъдат получавани от общините. След като за тази дейност ще се грижат реално музеите, не трябва ли законът да предвиди именно музеите да получават тези средства, защото те ще развиват и дейността. Изкушението общината да използва по-голямата част от тези средства за други цели, както и опасността те изобщо да не достигнат до музея са големи. Ние имаме горчив опит с подобни практики. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Споменахте, че никой не ви е търсил за мнения и предложения, имам предвид Асоциацията на българските археолози.</strong></p> <p>- Към текста, който беше предложен през ноември на сайта на МК, беше съобщено, че има двуседмичен срок, в който могат да бъдат депозирани мнения и предложения. И ние го направихме. Разбира се, почти нищо от нашите предложения не беше взето под внимание. Така или иначе обаче&nbsp; възможност да предложим нашите идеи съществуваше. При следващия вариант на текста, който беше публикуван през януари и в който бяха направени сериозни изменения и допълнения, не беше предоставена никаква възможност за дискусия. Говореше се, че предишният закон е бил приет набързо и &bdquo;на тъмно&rdquo;, а между първото и второто му четене имаше почти една година за обсъждане, в което имаха възможност да участват всякакви&nbsp; правителствени и неправителствени организации, включително и археологическата общност. Освен това много важен е въпросът за списъка с археологическите резервати. Аз вече споменах, че засега е предвидено в този списък да влязат 26 резервата. Трябва да кажа, че след промените през 1989 г. не е бил обявяван нов археологически резерват, е през този 20-годишен период са проучени много нови обекти или са разширени проучванията на стари големи обекти, които показват, че те трябва да бъдат обявени за резервати в по-разширени граници. Ще дам пример с храма на Кибела в Балчик, който е в центъра на античния Дионисополис, а там няма дори защитена зона. Този паметник е уникален и заслужава да получи статут с най-висока степен на държавна защита. Друг пример &ndash; през последните години, след като престана да съществува военноморската база на остров Св. Кирик в Созопол, беше проучен целият ансамбъл на храмовете и светилищата на древна Аполония. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Тоест вашият апел е този списък да бъде разширен?</strong></p> <p>- Да и именно сега е моментът за това, защото знаете, че един закон трудно&nbsp; и рядко се доразширява. След това няма да ни е лесно да извадим или да добавим някой резерват в този списък. Античен и средновековен Созопол трябва да влезе в списъка с всичките му прилежащи части, защото ако ще развиваме културен и религиозен туризъм, това трябва да стане в рамките на цялото това изключително богатство, което е единствено по цялото ни Черноморие. Същото се отнася за античния Нове, който се намира на изток от Свищов и който е извън списъка с резерватите. Този обект се проучва от българо-полска експедиция от десетилетия.&nbsp; <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Каква е логиката тези обекти да бъдат оставени извън списъка?</strong></p> <p>- Няма логика. Според нас логиката изисква те също да бъдат включени. Предполагам, че не навсякъде е решен въпросът със земите. Текстът, уреждащ замените, трябва да действа точно в такива случаи, за да не бъдат оставени извън списъка и обсега на максимално високата степен на защита такива големи обекти. Важно е да бъдат осигурени условия за тяхното проучване, опазване и развитие. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Преди около година и половина коментирахте пред ГЛАСОВЕ скандалното решение на Конституционния съд, благодарение на което отпадна изискването за доказване на собственост върху културни и археологически ценности, както и поредното удължаване на срока за регистрация на колекциите. Каква е ситуацията днес, приключи ли тази сага с удължаването на срока за регистрация? </strong></p> <p>- През лятото на миналата година се появи информация, че има желание и натиск срокът да бъде удължен отново. Тогава обаче имаше мнение на прокуратурата и на МВР, че не е редно този срок да бъде удължаван многократно. Така че реално срокът за регистрацията на обектите, който всъщност беше срок за деклариране на желание за регистрация, няма как да бъде удължаван повече. Този етап приключи и сега би следвало да тече експертната оценка на артефактите и паметниците, които са част от съответните колекции. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Основният аргумент за поправките, които бяха приети тогава, беше, че по този начин всички културни ценности, придобити &bdquo;на тъмно&rdquo;, ще бъде извадени &bdquo;на светло&rdquo;. Случи ли се това? </strong></p> <p>- Периодично около големите колекции има шумотевица или пък се появява някаква информация. Част от големите колекции са регистрирани по един или друг начин.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Всъщност знаете ли каква част от българското археологическо движимо наследство не е собственост на държавата, а е част от подобни колекции?</strong></p> <p>- Трудно е да се каже. Това, което мога да кажа като специалист, е, че част от археологическите ценности в по-известните колекции, които бяха медийно представени и на които бяха издадени каталози, са интересни и с висока стойност. Част от паметниците в тези колекции обаче са фалшификати. Това е едни проблем, на който не се обръща внимание. Според нас, археолозите,&nbsp; появата на такива паметници е тревожна. Частните колекционери непрекъснато афишират, че спасяват националното богатство. Нима можем да разглеждаме като спасителна мисия появата на фалшификати? Другият проблем е по какъв начин са придобити тези предмети. Твърдението, че това не стимулира иманярството, може да устройва самите колекционери или хората, които не са наясно с действителността. Когато става дума за предмети, които са с произход от нашите земи, ние, археолозите, оставаме скептици и трудно някой може да ни убеди, че става дума за продукт на нещо друго освен на иманярство. Дали някой през последните години е чувал за случай да са осъдени лица за подобна дейност. Аз не си спомням за такива случаи, което означава, че този процес не е пресечен. Даже напротив, тревожното е, че през последните две години, въпреки усилията на специализираните органи на МВР, иманярството не намаля, а по-скоро има тенденция набезите на иманярите да се увеличават. Според нас ситуацията изобщо не се е променила към по-добро. За жалост законът не може да осигури достатъчно надеждна защита. <br /><br /><em>*Доц. д-р Тотко Стоянов е председател на Асоциацията на археолозите, заместник-декан на Историческия факултет в Софийския университет и ръководител на катедра &bdquo;Археология&ldquo;. Той е специализирал в Лондонския университет, в Британския музей, в Солунския университет и във Френската археологическа школа в Атина.<br /></em></p> <p><em>С доц. Стоянов разговаря Димитрина Чернева</em></p>