Доц. Валери Колев: Чистата мажоритарна система е най-добра, но чрез нея лъсва мафиотската същност на партиите

<p><em><strong>Доц. д. и. н. Валери Колев е роден през 1960 г. в Пловдив. Завършил е история и втора специалност английски език в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&ldquo; през 1986 година.</strong></em></p> <p><em><strong>През 2001 г. защитава дисертация на тема &bdquo;Общините в България при управлението на Демократическия сговор 1923-1931&Prime;. От 2005 г. е доцент.&nbsp; Специализирал е в Будапеща, Оксфорд и Вилнюс. Преподавател по Нова българска история в СУ и НХА.</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Новият изборен кодекс предвижда медиите да пазят доброто име на кандидат-депутатите &ndash; временната комисия, която изготви документа, прие с единодушие да се забрани на медиите да публикуват уличаващи кандидати за народни представители по време на предизборна кампания. В българската история съществува Закон за защита на особата, който е пазел княз Фердинанд преди повече от век. Бихте ли направили исторически паралел по този въпрос?</strong></p> <p>- Цялата концепция за защита на &bdquo;доброто име&ldquo; е от края на ХVIII и началото на ХIХ век. Никой досега не се е опитал да обясни какво точно означава това абстрактно понятие и да го вкара в точна юридическа формулировка, а това оставя прекалено голям терен на администрацията да го тълкува, както ѝ изнася.</p> <p>От друга страна, ако един човек не се ползва с добро име в определени кръгове или в цялото общество, как да пазим неговото несъществуващо добро име? През 1904 г., по време на второто управление на Стамболовистката партия, е прието изменение на Наказателния закон, което остава в нашата история като &bdquo;закон за закрила на Особата&ldquo;. Под претекст, че се конкретизира конституционният текст за неприкосновеност на личността на държавния глава, се забранява публичната критика към княз Фердинанд и неговото семейство.</p> <p>Това не пречи на студентите през януари 1907 г. да организират неговото освиркване пред Народния театър, което води до най-драматичната в историята на страната университетска криза. Всички студенти са арестувани, всички подкрепящи ги преподаватели са уволнени и Университетът е затворен за 8 месеца до новата учебна година. Един от основните резултати от прилагането на този закон е убийството на министър-председателя Димитър Петков на бул. &bdquo;Руски&rdquo; между сегашната сграда на Ректората и Орлов мост от бивш студент, който се самоубива, и в резултат от тази криза след едногодишна агония управлението на стамболовистите приключва.</p> <p>Смятам, че примерът е достатъчно красноречив, за да се нуждае от допълнителен коментар &ndash; когато спрямо обществото се прилагат извънредни мерки, дори и под формата на закон, то отговаря по извънреден начин.</p> <p><strong>- Разкажете интересни случаи, свързани с този закон през годините. </strong></p> <p>- Друг наистина интересен случай е кризата около ориентацията на страната в началото на Първата световна война. След като през август 1915 г. са сключени тайните договори за съюз с Централните сили, в средата на септември почти всички опозиционни лидери на официална аудиенция при цар Фердинанд настояват страната да остане неутрална. От името на всички декларацията е четена от земеделския лидер Ал. Стамболийски.</p> <p>В последвалия свободен разговор той се разпалва и заплашва царя, че ще загуби не само короната, но и главата си. Затова след излизане от двореца Стамболийски е арестуван и е осъден на доживотен затвор, но на царя се налага спешно да го амнистира 3 години по-късно през 1918 г., когато пророчеството на Стамболийски се реализира, за съжаление.</p> <p><strong>- Има ли такива практики в Европа и как се осъществяват те?</strong></p> <p>- Българското законодателство взима пример от европейските практики, там също съществуват подобни текстове, но още след Първата световна война практически престават да действат. На мен не ми е известен и български случай за прилагане на този текст след Първата световна война. Той се превръща в анахронизъм.</p> <p><strong>- Уместен ли е такъв текст в Изборния кодекс в наши дни в България, когато знаем как се правят избори?</strong></p> <p>- Има някаква логика от подобен текст, когато става дума за държавния глава или за един-единствен човек, който се поставя на по-особено положение в сравнение с останалите граждани &ndash; монарх, диктатор, религиозен глава. Но да се постановява подобна мярка спрямо голяма и неидентифицирана група хора е абсурдно. Тази привилегия нарушава конституционния принцип за равноправие на гражданите.</p> <p>Гласоподавателите не са второ качество граждани в държавата си, за разлика от кандидат-депутатите, сполучливо наречени от хапливия език на Захарий Стоянов &bdquo;кандидати за хамама&ldquo;.</p> <p><strong>- Разглеждането на промените в избирателния закон вече започна &ndash; при това доста шумно. Принципът за уседналостта беше първият препъникамък между БСП и ДПС още при съставянето на новите правила. Сега изглежда, че БСП е отстъпила пред искането на ДПС да отпадне принципът за уседналост, който възпрепятства гласуването на българските изселници в Турция на европейските и местните избори. Коментарът ви?</strong></p> <p>- Смешно и жалко е, че повечето гръмко прокламирани нововъведения бяха отхвърлени на различни етапи от законодателната дейност. Затова определението &bdquo;Изборен комикс&ldquo; вместо &bdquo;Изборен кодекс&ldquo; звучи все по-уместно.</p> <p>Принципът на уседналост е доста особен принцип. Безумно е да живееш във Видин и да гласуваш за общински избори в Малко Търново, да речем. По същия начин е неправилно да живееш постоянно в Хелзинки и да гласуваш за португалския парламент. За Европарламента трябва да гласуват само граждани на страни членки, живеещи постоянно на територията на ЕС.</p> <p><strong>- Мнозина наблюдатели твърдят, че комисията на Мая Манолова всъщност работи за статуквото и т.нар. &bdquo;обществени организации&ldquo; са само за камуфлаж. Вашето мнение? Ще промени ли с нещо новият избирателен закон провеждането на избори и как?</strong></p> <p>- Комисията и НС със сигурност ще направят някакви промени, защото иначе ще нанесат тежък удар върху миниатюрното обществено одобрение на този състав на парламента. Не е ясно още какви ще бъдат и няма смисъл да се гадае.</p> <p>Ясно е обаче, че те ще бъдат козметични и още на следващия състав на парламента ще се наложи отново да се занимава с тази материя. На ум ми идва един популярен израз: не стреляйте по пианиста, той толкова може. И това се отнася за цялото НС, не само за временната комисия или за Мая Манолова.</p> <p><strong>- В новия изборен проектодокумент президентът съзря &bdquo;планове на тайни лаборатории за политически инженеринг&ldquo;. Дори направи изявление по въпроса. Според Росен Плевнелиев проектът на изборен кодекс, изпратен за становище до Венецианската комисия, е поставил отново на дневен ред някои от най-тежките недостатъци на българската политическа система. Основателни ли са критиките на държавния глава?</strong></p> <p>- Според мен критиките са съвсем основателни, но конспиративната теория, която президентът изложи в мотивите си, е силно преувеличена. В управляващата коалиция все още смятат, че им трябва един покорен, дресиран президент и той може да свърши тази работа.</p> <p><strong>- Коментарът ви на предложението на Росен Плевнелиев за провеждане на референдум заедно с евроизборите през май?</strong></p> <p>- Винаги съм бил за референдум, особено когато това няма никак да натовари бюджета. Референдумът действа възпитателно и за гражданите, и за политиците. Той е форма на обществен контрол върху управляващите.</p> <p><strong>- Как гледате на настояванията на ГЕРБ за задължително гласуване и пререканията между Цецка Цачева и Мая Манолова тези дни по медиите?</strong></p> <p>- Задължително гласуване има в поне 5 държави от ЕС и дава добри резултати. При въвеждането му в България през 1920 г. също е дало добри резултати. То дава по-добра легитимност на изборните държавни институции, без да създава затруднения за избирателите.</p> <p><strong>- Електронното гласуване отпадна. Но беше ли уместно въвеждането му?</strong></p> <p>- Електронното гласуване не е добра идея. То най-лесно може да бъде манипулирано и опорочено от които и да са управляващи. Все още няма добра защита на електронния пренос на информация дори и спрямо най-обикновени добре подготвени хакери, да не говорим за сравнително чести случаи на фалшифициране на електронни подписи.</p> <p><strong>- За да приключим с въпроса за избирателния закон &ndash; бихте ли посочили конкретни предложени промени, които одобравате, и други, които смятате за неуместни?</strong></p> <p>- Аз съм против смесената система на гласуване. В българска среда тя ще обедини минусите, а не плюсовете от пропорционалната и мажоритарната система. Предполагам, че най-добра е чистата мажоритарна система, където депутатите са добре известни в избирателния си район, а не са парашутисти на партийни централи. От друга страна е ясно, че ако тази система се наложи и функционира по-добре от сегашната, това ще нанесе силен удар въху политическите партии. Изведнъж ще лъсне истината, че те са просто мафиотски групи за ограбване на държавата.</p> <p><strong>- Няколко думи за студенстките стачки &ndash; вашето мнение, смятате ли, че всичко беше една или няколко организирани кампании?</strong></p> <p>- Първата окупация започна необмислено и спонтанно и си поставяше същите цели, както обществените протести пред МС и НС. Много бързо, обаче неопитните млади хора бяха впримчени от различни политически централи и през втората половина на първата окупация инициаторите фактически не контролираха хода на протеста. Този контрол беше иззет от централите, субсидиращи окупацията. Втората окупация беше обикновен фарс, който не си заслужава да коментирам.</p> <p><strong>- Одобрявате ли последната ултимативна позиция на ректора Иван Илчев, който заяви, че ще съди всеки, позволил си да нарушава правото на автономност на СУ?</strong></p> <p>- Защитата на университетската автономия е задължение на всеки ректор, декан, въобще на всеки преподавател, студент и служител. Тя се защитава с дела, а не само с думи. Добре ще бъде ректорът да е решителен и по отношение на двете окупации по един и същи начин. В историята на СУ има примери на подобни акции на студентите и на адекватни мерки, предприемани от университетското ръководство.</p> <p><strong>- Занимавате се с нова история от почти 30 години. Наблюдавайки случващото се в България, политическата предизборна суматоха, която от доста време е факт, как си представяте развитието на нещата до май и след това?</strong></p> <p>- До евроизборите ще ни занимават с всичко друго освен с важните въпроси, свързани с развитието и бъдещето на ЕС и с мястото и позициите на България в него. Няма да чуем и дума за проблемите в съюза, като корупция, системно превишаване на бюджета, делегитимация на институциите на съюза, опита на Брюксел да узурпира все повече власт от държавите членки в нарушение на Лисабонския договор. В България евроизборите са просто поредната вътрешнополитическа кампания.</p> <p><strong>- Очаквате ли предсрочни парламентарни избори и при какви условия?</strong></p> <p>- Очаквам, в противен случай ще продължим да се движим устремно по пътя, който води надолу.</p> <p><strong>- Уместни ли са промените в Закона за висшето образование, които вас пряко ви засягат? От Реформаторския блок заявиха, че отпадането на ограничението за два последователни мандата за ректори, декани и други позиции е &bdquo;покана за доживотно управление&ldquo;.</strong></p> <p>- Мандатността е ключово условие за демократичност. Нали и Тодор Живков беше безмандатен и все си го избирахме с 99,99% ?</p> <p><strong>- Имаме ли нужда от нова конституция, за да правим истински демократични избори, както твърдят повечето десни хора в България, доколкото изобщо у нас има &bdquo;ляво и &bdquo;дясно&ldquo;?</strong></p> <p>- Тази конституция е изключително слаба. Нито една от сериозните политически кризи в страната не е била решена в нейните рамки, а винаги по лична инициатива на някоя от силните фигури. Нека направим сметка, че беше преправяна по различни причини 4 или 5 пъти за 24 години. Дори само това показва колко недобра е тя. Една нова конституция ще даде шанс за ново начало, а страната ни има нужда от рестарт.</p> <p><strong>- Предлагам ви сега да се върнем малко в историята, в област, в която сте специалист. Наближава 136-ата годишнина от създаването на Санстефанска България. Много или малко е този период за българската държавност?</strong></p> <p>- Добрият отговор е, че 136 години са много и малко. Ако погледнем държавите на Балканите, ще видим, че повечето от тях са по-млади от България, същото е и в Източна Европа. Дори модерна Норвегия, модерна Ирландия и модерна Финландия са по-млади държави от България. Въпросът не е в точния брой на годините, а какво е правено в тях. Лошото е, че за 136 години държавата три пъти е тръгвала отначало и това прави средно по 45 години на период. Те не са достатъчно за стабилизиране на институции, правила и на обществен живот. Но когато нещата определено не вървят, по-добре да се започне отначало, отколкото агонията да продължава.</p> <p><strong>- Как стана така, че трети март се превърна в култова дата в нашата история? Знаем, че не само Санстефанският, но и Букурещкият мир след победоносната Сръбско-българска война е подписан на трети март.</strong></p> <p>- На 3 март 1918 г. е подписан и Бресткият мир между Съветска Русия и Централните сили, сред които е и България. България е между първите 4 страни в света, признали съветското правителство.<br /> Всъщност истинската дата е 19 февруари, когато е подписан Санстефанският договор, и тя е наложена от русофилите в българския политически живот. За мен тя не става за национален празник. Трябва да се избира между Съединението и Независимостта и аз бих избрал Независимостта &ndash; 22 септември.</p> <p><strong>- &bdquo;Русия създава Санстефанска България само за да има пространство да отстъпва при бъдещите преговори с великите сили.&ldquo; Това е вашата теза за създаването на Санстефанска България. Бихте ли я доразвили?</strong></p> <p>- Първо Санстефанска България е създадена в противоречие на договореностите между Великите сили за решаване на българския национален въпрос и е ясно на всички, че няма как да оцелее. Тя противоречи на решенията на Цариградската конференция от декември 1876 &ndash; януари 1877 г., а и на военната конвенция на Русия с Австро-Унгария от януари 1877 г. в Будапеща. Неслучайно ден преди подписването му руският канцлер телеграфира на граф Игнатиев: Подписвайте този предварителен протокол!<br /> От друга страна, ако погледнем, всички придобивки по Санстефанския договор в Европа като територии, политически и финансови ползи Русия запазва и в Берлинския договор. За се случи това, на Петербург му трябва да предложи някаква голяма отстъпка и това е Санстефанското княжество. С цената на унищожаването му са запазени придобивките, които Русия извоюва за себе си. Ние сме разменната монета в руската политика, неслучайно тайните преговори за ревизия на този договор започват още през април във Виена и през май в Лондон. Русия предава Санстефанска България още през пролетта на 1878 г., месеци преди Берлинския конгрес.</p> <p><strong>- Опасен ли е българският национализъм? Или може би да попитам така: как би трябвало да изглежда здравословният национализъм в наши дни?</strong></p> <p>- Значително по-опасно е българите да не са националисти, след като са заобиколени от държави, в които национализмът е доминираща тенденция. Национализмът в малките държави има защитен, а не нападателен характер. Той е инструмент за оцеляване и се превръща в агресивно средство само ако срещне мощна поддръжка отвън. Едновременно с това национализмът трябва да бъде насочен към сегашното и бъдещето, а не към миналото. Той може да бъде двигателна сила ние да направим нещата по-добре от съседите си, а не просто да ги мразим, че те имат нещо по-добро от нас. Така е било до Балканските войни. Градили сме модерна държава: институции, пътища, железници, просвета, култура &ndash; златните години на страната. Когато тази градивна сила се превърне в агресия към съседите, губим две балкански и две световни войни. Това трябва да направим и сега. Да отстраним продажните политиканстващи и да работим за държавата си, а това означава и за себе си.</p>