До месец проектът "Белене" ще бъде стартиран. Работата по него никога не е спирала*

<p><em><strong>Иван Чалъков:</strong></em> Според &ldquo;Евростат&rdquo; през 2010 г. България е най-бедната държава в ЕС, с покупателна способност на глава от населението 43% от средната за ЕС (срещу 124% за Дания например). Така че, да, вдигането на цената на тока ще удари по джоба на масовия българин. Енергетиката с нейните цени като начин за изсмукване на ограничените ресурси на масовия българин обаче не се различава от други сектори, контролирани от монополни структури: търговията на едро, търговията с горива, със захар и т.н. Никоя власт досега не успя да ги разбие. Липсата на конкуренция тук продължава да лишава сектора от възможността за пазарна регулация на цените.<br /><br /><strong>- Стачката в &ldquo;Марица-изток&rdquo; достатъчен аргумент ли бе за повишението?</strong><br /><br /><em><strong>И. Ч.:</strong></em> Интересно защо никой не казва, че България е най-енергийно интензивната страна в ЕС. За 1000 евро национален доход през 2009 г. сме изразходвали 843 кг условни единици гориво, срещу 165 средно за Европа, т.е. за единица национален доход изразходваме 5 пъти повече енергия спрямо средното за Европа и значително повече от Румъния (577 единици).<br /><br /><strong>- Това означава ли, че сме зле технологично?</strong><br /><br /><strong><em>И.Ч.:</em></strong> Централите ни са нискоефективни - след нас са само Гърция, Естония, Кипър и Малта. Същевременно цените на тока у нас са най-ниски в ЕС! А цената на тока е сигнал за енергийна ефективност - колкото е по-висока, толкова всяко ваше усилие да намалите потреблението на енергия е по-печелившо... От тази гледна точка цената на тока трябва да се увеличи ако не в пъти, то чувствително.<br /><br /><strong>- Читателите ще ви освиркат!...</strong><br /><br /><strong><em>И. Ч.:</em></strong> Призовавам вашите читатели да вникнат внимателно в това, което казвам. Цените на електроенерията у нас са най-ниски в Европа, но те не включват разходите за инвестиции, за подмяна на електропроводи, въвеждане на нови енергийни мощности и т.н., каквито би трябвало да прави НЕК, ако е нормална компания. Вместо това правителството взема от нашите данъци и дотира НЕК - спомнете си случая със Слънчев бряг през 2010 г., когато правителството даде целево 80 млн. лв. за нови електропроводи, а можеха да вдигнат пенсиите например. Другото е, че поради тежки корупционни практики в последните 15 г. ние се славим с едни от най-скъпите ремонти на енергийни мощности в цяла Европа. Според анкети с мениджъри на ремонтни фирми за тях отиват между 15 и 40% от парите по договорите - останалите 60% се губят в посредници.В износа на ток също има едни съмнителни посредници. През 2009 г. правителството се закани, че ще ликвидира Българския енергиен холдинг като непрозрачна административна шапка, но това не се случи и до днес. Получава се омагьосан кръг, който четвърто правителство не е в състояние да разкъса. Да припомним разликата между цена на тока и сметка за ток - ако се ограничат корупционните схеми и се повиши ефективността, сметките, които плащаме, ще се увеличат не с 20%, а с много по-малко, може дори да останат същите. Впрочем искам да поздравя министър Трайков за смелостта, с която спря износа на ток - три дни след това стачката в &ldquo;Марица-изток&rdquo; бе прекратена...<br /><br /><strong>- Стартирахме сондажи за шистов газ, но правителството и парламентът ги забраниха след протести. Това не беше ли алтернатива, която да ни освободи от монопола на Русия?</strong><br /><br /><strong><em>И. Ч.:</em></strong> Шест държави в ЕС имат по-ниски цени на природния газ от нашите. Трета година бавим изграждането на системни връзки с Гърция и Турция, които биха позволили към нас да потече природен газ от терминала в гръцкото пристанище Ревитуса до Атина. Колкото до шистовия газ, само да го бяхме проучили, без да го експоатираме дори, това щеше да доведе до значимо намаляване на цената на природния газ.<br /><br /><strong>- Не е ли опасен добивът?</strong><br /><br /><strong><em>И. Ч.:</em></strong> Някои намират за опасна технологията, която &ldquo;Шеврон&rdquo; смяташе да използва у нас. Но застрахователите оценяват риска на 0,06% - т.е. на 1666 сонди 1 може да даде дефект. В момента от добив на шистов газ около Бремен и в други области Германия покрива от 3 до 5% от консумацията. Въпросът според мен не е дали е опасно, а колко - ако дупчат 8 сонди на кв. км и те станат хиляди, рискът нараства. Но един умерен добив, който покрива 10-15% от енергийното потребление на българите, е добра алтернатива. Само примитивните общества, а те обикновено са бедни, не могат да живеят в риск. Срещуограничения риск от локални щети в следващите 50 г. можем да живеем по-богато, особено ако направим и обществото по-справедливо.<br /><br /><strong>- Добре ли е, че България се отказа от проекта &ldquo;Бургас-Александруполис&rdquo;?</strong><br /><br /><strong><em>Иво Христов:</em></strong> Очевидно за нас този проект беше неизгоден. Той щеше да съсипе българския туризъм. Да, щяхме да вземаме 30 млн. долара транзитна такса, но от туризъм печелим 2 млрд. годишно... В този проект има геополитически сблъсък и той е между Запада и Русия, а България е на стика му. Блокирането на проектите в българската ядрена енергетика и на други проекти е свързано със същия конфликт. В тази разкрачена ситуация стоим вече 20 г. - най-бедната страна в Европа, с най-ниски доходи, с най-енергоемка икономика, с нито една нова ядрена мощност...<br /><br /><strong>- Къде е решението?</strong><br /><br /><em><strong>И. Ч:</strong></em> Природният газ и топлофикациите са реална алтернатива, блокирана от сегашните цени. Така в по-изостаналите райони решението става кражбата на дърва и продажбата им на населението Връщаме се към източници от XIX век...<br /><br /><strong><em>И. Х.:</em></strong> Можем да живеем всякак - въпросът е защо. Може да се говори всичко за годините преди 1989-а, но след тях България се срина технологично, по същество престана да бъде индустриална държава и днес по този показател е на 60-70-а позиция в света. За щастие след 1989 г. енергетиката като цяло бе запазена, защото иначе щяхме да рухнем като общество. Но сектори като металургия, тежко машиностроене, военна промишленост и електроника изчезнаха.<br /><br /><em><strong>И. Ч.:</strong></em> И стигнахме до едно от най-дълбоките социални неравенства в ЕС. За 2010 г. средният доход на 20% най-богати българи е почти 6 пъти по-висок (5,9) от този на 20% най-бедни - преди нас са само Литва (7,3), Латвия и Испания (по 6,9). Това е средата, от която израства олигархията. В същото време в Дания, Швеция, Финландия, Словения, Холандия, дори в Чехия и Унгария това съотношение е около 3,5 пъти, т.е. те са по-справедливи общества. Запазването или не дай боже увеличаването на това неравенство означава нарастване на нестабилността. В този смисъл разрушаването на монополите в енергетиката и други сектори, позволяването на конкуренция в тях е стъпка към по-голяма социална справедливост. Ако нашата олигархия се самозабрави и реши да експериментира с още по-голямо социално разслоение, образованите и трудолюбиви българи ще продължават да емигрират, ще нараства делът на нискообразованите и обеднели маси, които, нямайки какво да губят, в един момент може да тръгнат да рушат.<br /><br /><strong>- Каква ще е съдбата на АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo;?</strong><br /><br /><strong><em>И. Х.:</em></strong> Смятам, че до месец този проект ще бъде стартиран. Всъщност работата по &ldquo;Белене&rdquo; никога не е спирала. Оборудването се поръчва, то ще се монтира, а всичко друго са ситуативни игри. &ldquo;Южен поток&rdquo; също ще се осъществи, докато &ldquo;Набуко&rdquo; - не. Той бе политически проект, насочен срещу руската енергийна доминация, без да разчита на собствена суровинна база.От друга страна, има много важен геополитически момент - войната срещу Иран започна. А това е единствената голяма страна с огромни находища на газ, които са в състояние да захранват проект като &ldquo;Набуко&rdquo;. В следващите 10 г. Близкият изток ще бъде гърмящо буре с барут. Ако някой разчита, че оттам може да се направи дългосрочна икономическа прогноза за извличане на ресурси от региона, значи не е в крак с реалностите.<br /><br /><strong>- Каква ще е ролята на България в тези процеси?</strong><br /><br /><em><strong>И. Х.:</strong></em> На фронтова държава. Ние сме близкият тил на онова, което ще се случи в Близкия и Средния изток, с всички произтичащи от това негативни и позитивни последици. А пък зад приказките за тока, колкото и да е странно, съществува траен интерес да няма диверсификация на източниците за електроенергия. Простичко казано, нямаме пазар в производството на електроенергия и оттам - пазар на каквато и да било (електро)енергия. И като отсъстват независими конкурентни играчи на този пазар, естествено, ще имаме монополни резултати под формата на цени на тока.<br /><br /><strong>- Как трябва да постъпим?</strong><br /><br /><strong><em>И. Ч.:</em></strong> Цените на природния газ трябва да паднат било чрез откриване на още находища на природен газ, било с малко шистов газ, било чрез връзките от Турция и Гърция. Или поне да останат същите на фона на поскъпването на тока.<br /><br /><em>Иван Чалъков е роден през 1960 г. в Пловдив</em><em>. Завършва социология в СУ през 1984 г.</em><em> От 1988 г. е доктор по социология. Ст.н.с. в Института за изследване на обществото и знанието на БАН и доцент в ПУ &ldquo;Паисий Хилендарски&rdquo;. Автор на много научни статии и на три монографии</em>.<br /><br /><em>Иво Христов е роден през 1966 г. в Киев</em><em>. Завършил е право в СУ през 1991 г. Магистър по право и доктор по социология. Преподава в Софийския университет</em><em>. От 2009 г. ръководи катедрата по приложна и институционална социология в Пловдивския университет. Автор е на три монографии.</em><br /><br /><em>Двамата са част от групата социолози, които публикуваха тезите си за прехода в 700-страничната студия "Мрежите на прехода. Какво всъщност се случи в България след 1989 г.". Автори са на монографията "Черните дупки на българската енергетика".</em></p> <p><em>Със социолозите Иван Чалъков и Иво Христов разговаря Мила Гешакова</em></p> <p><em>*Заглавието е на ГЛАСОВЕ<br /></em></p> <p><em>Интервюто е публикувано във <a title="http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1216053" href="http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1216053">в. "24 часа"</a></em></p>