- Автор: Гласове
- 26 Окт 2022
- 2927
- 7
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Добър вечер в ефира на "Голямата игра". Днес Владимир Путин, придружен от министъра на отбраната Сергей Шойгу, посети военния полигон в Рязанска област и инспектира занятията на мобилизираните войници по тактическа, огнева, инженерна и медицинска подготовка. Това е първото посещение на президента на Русия в пункт за подготовка на гражданите, които бяха призовани в рамките на частичната мобилизация. Това е важно. А главната международна новина от днешния ден е, разбира се, оставката на премиер-министъра на Великобритания Лиз Тръс, която престоя на този пост само 44 дни. Това е най-краткият срок на премиерство в историята на Великобритания. И това не е случайно – Лиз Тръс стана ярък символ на непрофесионализъм, безотговорност и раздробяване на политическия елит. Нейното идване на "Даунинг стрийт" не беше радост дори за администрацията на Байдън и американските медии писаха, че особените отношения между Вашингтон и Лондон при Лиз Тръс могат да се пропукат. За един месец от своето премиерство Лиз Тръс хвърли британската икономика в хаос, което и стана повод за надигналия се срещу нея политически бунт. Освен това, Лиз Тръс е и символ на яростна русофобия, като по своите безотговорност, радикализъм и русофобия тя не отстъпваше на предшественика си Борис Джонсън, който вече обяви желанието си да се бори за нов премиерски мандат.
- Сега ще обсъдим проблема с елитите на западните страни и царящата сред много от тях русофобия с президента на Центъра по национални интереси Дмитрий Саймс. Дмитрий, добър вечер!
- Добър вечер!
- Дмитрий, как възриеха оставката на Лиз Тръс във Вашингтон? В Русия тя е символ на раздробяването на политическия елит на Запада, а как е в САЩ?
- Относно раздробяването на политическия елит във Вашингтон мога да споделя собствения си богат опит, така че това, което става във Великобритания, тук в Съединените щати и в американската столица не е неочаквано. А колкото до Лиз Тръс – както дойде, така си тръгна. Тя беше голяма привърженичка на тесния съюз със Съединените щати, тя изпращаше министрите си редовно да се консултират с Вашингтон. Току-що нейният министър на отбраната Бен Уолъс беше в американската столица и изобщо тя не е направила нищо от гледна точка на Съединените щати, от което те да са особено недоволни. Но що се отнася до нейните интелектуални способности, имах разговор с един американски политик, който се е срещал с нея няколко пъти и го попитах – изпитва ли неловко чувство от това, че най-близкият съюзник на САЩ Великобритания има начело човек, който създава впечатление на, извинете за израза, кръгла идиотка?
Беше ми отговорено: „Дмитрий, все пак ние сме демокрация и като цяло, болшинството хора са глупави. Тогава защо те да нямат свой представител в главната роля? Откога изобщо критерият за някакъв голям ум се прилага по отношение на големите политици? Ако беше така, в нашия Конгрес мнозина не биха имали място.“
Така че, тя както дойде, така и си тръгна. Последните големи английски премиери, да кажем че бяха отдавна. От 79-а до 90-а беше Тачър, която, разбира се, беше много изявен човек, тя не беше интелектуалка, понякога й се струваше, че знае повече, отколкото всъщност знаеше. Но тя беше човек с желязна воля, харизма и, ако искате, с някаква вътрешна порядъчност. Тя беше и голяма антикомунистка, но след като се срещна с Горбачов, тя реши, че с Русия и Съветския съюз може да се работи и превърна в своя мисия да убеди все още съмняващия се Рейгън, че Горбачов е лидер от друг тип и с него може да се работи.
След това в продължение на 7 години беше Джон Мейджър, който не беше така блестящ и не беше така запомнящ се, но беше човек с голям здрав смисъл – аз съм разговарял с него два пъти и той ме поразяваше със своя, ако искате, информиран прагматизъм.
После още 10 години беше Тони Блеър, който разбира се, беше ярък човек, по своему талантлив, особено като политик, но той беше вече убеден неоконсерватор, активно подкрепяше Съединените щати за нахлуването в Ирак и други неща, които, от моя гледна точка, на Америка изобщо не й трябваха.
А след това дойдоха един след друг сиви личности, неотличаващи се с нищо, до появата на Борис Джонсън. Ако Борис Джонсън работеше в цирка, аз бих казал, че няма цена. Ако се бяха договорили с Жириновски да организират някакви естрадни представления, смятам че това щеше да е блестяща комбинация. Но ако един такъв човек – екстравагантен, импулсивен, без чувство за отговорност – оглавява сериозна държава, това трудно би могло да се приеме.
И при Борис Джонсън на мен ми се струва, че в Англия се изостри тенденцията за собствена неадекватност. Тоест бившата велика държава, едва ли не свръхдържава, господарка на моретата, се оглави от човек, който излезе от Евросъюза, говоря за Борис Джонсън, разбира се, който някак си анонсира особената си роля в това и какво се получава? Русия, Путин говорят, че ще поемем по свой път, че имаме право да определяме своята концепция за независимост и нещо повече – настоява за нов световен ред. Това, разбира се предизвика негодувание в тази част на английския глобалистки елит. А след това дойде Тръс.
Дмитрий, мнозина не могат да кажат нищо особено за нея, освен това, че тя беше абсолютно некомпетентна, но поне аз не мога да кажа това, не зная, не съм се срещал с нея никога и никога не съм чувал за нея нищо добро, само лошо. Още повече, че тя беше избрана. Кой ще я замени ние не знаем.
Но, Дмитрий това е печална ситуация, не зная Вие кога за последно сте били в Англия, но Англия радикално се промени. Когато пристигате, идвате на летището, което изглежда като летище от Третия свят, отивате в английски университети и веднага виждате – Кеймбридж, Оксфорд, които бяха гордост не само за Англия, те бяха гордост за света, това бяха блестящи университети с блестящи студенти, а сега значителна част от студентите е подбрана по категорията политкоректност.
Например в Америка, когато подбират хората, които ще отидат в Оксфорд, на така наречения Road Scholarship, която е най-престижната стипендия, с която могат да заминат студенти, подбират двама души от щат. Редовно в щата Мериленд в последно време подбираха хора от сексуалните малцинства, естествено от расовите малцинства, хора с някаква инвалидност, а в някои случаи от първото, второто и третото. Това, което се случи с Оксфорд, за мен е отражение, манифестация на спускане надолу, ако щете, на Англия, която някога беше не просто сред най-великите държави, но и ако щете, светлина на цивилизацията – ето такова падение надолу има Англия и отражение на това, символ на това е, че човек като Лиз Тръс можа да стане премиер.
- Дмитрий, тъй като Великобритания е и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и ядрена държава, и близък съюзник на Съеднинените щати, то деградацията на нейния политически елит и деградацията на страната като цяло според мен е не просто печално, но и опасно явление, което може да доведе до нежелателно директно военно стълкновение с много непредсказуеми последствия. Нежелателно военно стълкновение между Русия и НАТО. И на мен ми се струва, че проблемът не е само Лиз Тръс, а има системен характер. Вие го илюстрирахте много нагледно с този обзор на последните премиер-министри на Великобритания, започвайки с Маргарет Тачър, но аз не мисля, че след Тръс ситуацията много радикално ще се подобри. Буквално преди два дни сред членовете на консервативната партия беше проведено допитване – кой е най-популярният политик, за когото биха дали гласа си, ако сега има нови избори за лидер на консервативната партия. Със съществена преднина води Борис Джонсън, който, както Вие съвсем справедливо казахте, би бил гениален клоун и служител в цирк, но беше съмнителен премиер-министър на Великобритания. Проблемът, струва ми се, носи наистина системен характер, който се състои като минимум от две неща: първото е новото поколение политически елит на Запад, включително Великобритания и Лиз Тръс безусловно се отнася към това ново поколение – те никога не са живяли в условия на екзистенциална заплаха. Те не знаят какво е голяма война, те не знаят какво е страх от ядрена война, това по принцип им е непознато и чувствително намалява отговорността, разсъдливостта и вниманието в тези изявления и стъпки, които извършват.
А вторият проблем се състои в това, че самото това поколение е възпитано в условията на еднополярност и край на историята, когато не се е изисква уважение към многообразието, а обратното – многообразието, политическото многообразие, диалогът с тези, които се отличават от теб по политическите си ценности - не се е приема за нещо правилно, а за девиация и атавизъм. Тези хора са се формирали, израсли са с чувството, че всички безусловно ще се трансформират в съответствие с провъзгласените от тях универсални ценности и степента на трансформация и готовността да се трансформират в съответствие с тези ценности е определяла възможността за диалог. И ако някой не се готви, не е готов да стане като тях, съответно и диалогът с него е ненужен и даже вреден и е необходимо все пак да се създадат условия нежелаещите да се трансформират в крайна сметка да разберат, че тази трансформация е някак неизбежна. В това, спред мен, е проблемът, Дмитрий, и не виждам как той може да се реши в краткосрочна перспектива. Струва ми се, че трябва да дойде ново поколение политици, ново поколение елит, което вече на свой ред трябва да узрее в условията на конфликт, в условията на опасност, в условията на страх и в условията на многополярно многообразие. И тогава на Запад ще се появят нови Тачър, Хелмут Шмид, Вили Бранд, Конрад Аденауер, Шарл де Гол. Съгласен ли сте?
- Абсолютно. Знаете ли, Дмитрий, аз имах опит с Маргарет Тачър в средата на 80-те години, бях в Лондон на конференция [...] и ме поканиха да се срещна с нея. Естествено, бях много радостен и отидох. И бях удивен от това, че тя малко ме разпитваше и много точно излагаше пред мен по авторитетен начин своята гледна точка за ставащите промени в Съветския съюз. Помислих си, защо си губи времето с мен, ако толкова добре знае всичко, тя е личност от такъв мащаб, че не си струва да си губи времето за такава лекция пред един човек. Но после ми обясниха, макар тя самата да не ми го каза, че си е губила времето, защото тогава аз често бях в американските телевизии, пишех редовно за "Ню Йорк Таймс" и тя е смятала за целсъобразно да даде такъв вид брифинг, за да даде своята гледна точка за промените в Съветския съюз, които тя считаше за сериозни и реални. Тогава тя на практика не ми зададе въпроси. А сега, Дмитрий, когато се срещам с англичани, с хора от техния външнополитически естаблишмънт, те също не задават въпроси, но не защото искат да изложат своята гледна точка, а защото не им е интересно. Веднага щом чуят друга гледна точка, те започват първо да се разстройват, надяват се някак да те поставят на място, а после, ако се окаже, че не си готов да се поддаваш на техните аргументи, започват изобщо да губят интерес към разговора. Защото, какъв е смисълът, ако ти си такъв неправилен човек, който не разбира тяхното превъзходство, техните ценности и абсолютността на интересите им, интересите на Англия – които интереси сега са не само на Англия, но и световни – на тях просто им се струва, че по-нататък разговорът е безполезен. И поради това, в случая с Русия, се случи този диалог между глухи – защото веднага щом те разбраха, че в Русия се случва еволюция, след която политическият елит няма да е готов повече да се учи от Англия и от колективния Запад като цяло, у тях започна да се заражда голямо раздразнение спрямо тази Русия. А когато после стигнаха и до извода, че Русия не просто има друга гледна точка, но че Русия е готова да строи политиката си спрямо тази гледна точка, при това все по-решително, искам да ви кажа, че у английските елити възникна, ако щете, едно колективно отричане от Русия. И дори известно негодувание.
В 90-те години, казват те, ние толкова симпатизирахме на Русия, бяхме готови да ви приемем в добра компания, взехме от вашите олигарси милиарди долари и им позволявахме да откриват престижни факултети, наречени на техните имена. Това че взеха милиардите не го забелязаха, а колкото до тяхната компания – на тях им се струваше, че това е знак за особена почит, а изведнъж такава черна неблагодарност. Вие сте прав, това поколение от английския елит е загубено за диалог с Русия, а сериозен разговор някак трябва да започне, но с други хора. Аз мисля, че такива хора има, защото ако погледнете допитванията до английското обществено мнение, ще видите, че доверието към английските политици и от едната, и от другата партия е на много, много ниско ниво.
- Дмитрий, но липсата на готовност за диалог с тези, които не споделят твоята гледна точка, които се различават от теб и не смятат да стават подобни на теб – това е проблем и за Съединените щати. В Стратегията за националната сигурност на Съединените щати също беше записано, че „ние се надявахме, че Китай, Русия, след края на Студената война, в рамките на пазарната трансформация, ще станат като нас. Но те не станаха, това породи у нас дълбоко разочарование и сега ние провеждаме по отношение на тези страни конфронтационна политика. Не диалог, не ги приемаме такива, каквито са, а именно провеждаме политика на конфронтация, с цел да постигнем победа и все пак да се опитаме да ги върнем на правилната страна на историята, според американските разбирания.“ А Лиз Тръс в Русия е символ не само на некомпетентност, но и символ на яростна русофобия – страшна неприязън към днешна Русия почти на патологично ниво и възприемане на Русия като, ако щете, империя на злото. Доколко подобна русофобия и доколко този проблем, който описах, е характерен за Съединените щати и за американския елит и за редовите американски граждани?
- Дмитрий, за съжаление е характерно и все повече е характерно за определена част от американския елит. Знаете, че навремето имаше концепция на котела за претопяване, в който попадат хора от най-различни страни – емигранти от най-различни страни, представители на различни култури, религии – и те някак там се претопяват, стават едно цяло и създават общност, която е американският народ. Тоест хората имат свой цвят на кожата, своя история, разбира се, някакви привързаности към страните, от които са дошли, но те са станали някаква нова общност. После постепенно, в духа на мултикултурализма, ние в Америка започнахме да се придвижваме от котела за претопяване към, ако щете, някаква мешана салата, където всичко е заедно, в една тенджера, но истинска общност не се получава.
А сега постепенно Съединените щати се превръщат в Балканите, където едни части от населението си имат своя гледна точка, а други – съвършено друга. Сега, в началото на ноември ще има избори за Конгрес. Седя в офиса си, в самия център на Вашингтон, а на съседната сграда се вее голям, някак пленителен, американски флаг със звезди. Изобщо във Вашингтон, не мога да ви опиша, защото когато го кажеш, на хората им е трудно да повярват – пусти улици, пусти сгради, едно отсъствие на енергия, сякаш този град не принадлежи на никого. Аз живея на 100 километра от тук, близо до град, който също се казва Вашингтон, щата Вирджиния – малко градче, под 1000 души. И там също се развяват флагове, флаговете на Южната конфедерация. Защото значителна част от хората, които живеят там, не само че подкрепят робовладелството, не просто са готови напълно да се отделят от Вашингтон – те искат да покажат своята нова идентичност и тя, разбира се, не е с Вашингтон, който е контролиран от демократите. Сега в Съединените щати се появи, ако щете, нова тенденция, при която расизмът е, ако не официално узаконен, то най-малкото приемлив, стига този расизъм да се проявява към съответна непопулярна група от населението. Вижте какво каза по този повод вчера водещият коментатор на "Фокс" Тъкър Карлсън. Реагирайки на всичко с по-чести изяви по телевизията, има хора, които за всичко обвиняват белите и даже твърдят, че белите генетически са неспособни на творческо мислене и на състрадание. Да чуем какво казва Тъкър Карлсън.
„Радикализирани бели жени“
„От същността на нейното изказване можем да разберем, че белите жени са опасни, защото всички бели хора са опасни, в тяхното ДНК е заложено предразположение към домашно насилие и вие може да се заразите от това. Ако тя бе посмяла да каже това за която и да е друга социална група, а не за белите, щяха веднага да закрият предаването й и то с право. А дали биха могли белите да говорят за хора като Тифани Крос? Да говорят гадости по федерални канали, при това наслаждавайки се на всяка дума?“
И така, Дмитрий, ако могат да се говорят гадости за белите, при това да се говорят все по-открито и все по-редовно, можете да си представите отношението към руснаците. Това вече не е отношение просто към Путин, това не е отношение просто към руския елит, това вече не е просто отношение към Русия. Това е отношение към руснаците, което все повече се влияе от неприязън към всичко руско – в Полша, в Прибалтика в прав текст говорят, че руснаците по своята природа са агресивни, че руснаците са хора, които по природа не могат да казват истината, че руснаците са хора, които не могат да работят нормално и изобщо те не са такъв народ, с който може мирно да се съществува, освен ако не бъдат поставени на място, ако не бъдат отслабени и ако не бъдат създадени такива международни структури, които да гарантират, че на Русия ще бъде сложена усмирителна риза. Това е откровена русофобия. Ще кажа веднага, че според мен тя не е присъща за всички американци и дори за целия американски елит. Но тя стана, ако щете, обществено приемлива, защото демократите са готови да делят хората на расови групи и тези групи, които според тях са неправилни – по отношение на тях могат да се правят откровено расистки изявления.
- Дмитрий, това е още една илюстрация на това, за което ние с Вас вече говорихме – когато вътрешнополитическите проблеми на Съединените щати се превръщат в американска външна политика и към тези, по отношение на които се провежда тази политика. Защото ето, от една страна, Съединените щати сега са противник за Русия. И може би сред мнозина в Русия тези трудности, конфликти, които възникват вътре в Америка, предизвикват злорадство. Не и у мен. Да, разбира се, администрацията на Байдън безспорно ще се сблъска с трудности, след предполагаемата победа на Републиканската партия на междинните избори, които ще се състоят на 8 ноември, и след като Кевин Макарти – сегашният водач на републиканското малцинство в Камарата – стане негов говорител, заменяйки на този пост Нанси Пелоси. И от една страна това е хубаво, защото то заплашва Съединените щати със законодателна парализа в частта за взимане на решения и най-важното - там където ролята на Конгреса е най-голяма - това е отпускането на пари. На Конгреса принадлежи властта на финансирането, на първо място в Съединените щати. И в тази връзка, процесът на изпращане на пари за Украйна може да бъде затруднен и ще бъде затруднен в резултат на тази законодателна и вътрешнополитическа парализа при новото разделено управление на Съединените щати. Но от друга страна, тази степен на нетърпимост, тази степен на вътрешна ненавист, вътрешна неприязън към различната гледна точка, която съществува в американското общество, засилва и външнополитическата неприязън на Съединените щати по отношение на Русия и отнема способността на Съединените щати да водят диалог с Русия, с Китай, с тези страни, които се различават от Съединените щати и декларират неготовност да се превърнат в някакво подобие на Съединените щати. Ето това наистина е много голям проблем и аз мисля, че преди Съединените щати да успеят да решат вътрешните си проблеми, някак отново да слепят американското общество, да намерят някакво обединяващо начало и да преодолеят тази политическа и гражданска война, която сега съществува в Съединените щати – аз не мисля, че американската външна политика може качествено да се промени в посока на повече реализъм и на повече приемане на многополярната реалност, която се формира пред очите ни. И това е много сериозен проблем.
- Това е сериозен проблем, но аз също така не бих преувеличавал, ако щете, силата на тази русофобска позиция. Тя е присъща на определена част на американския естаблишмънт, на глобалистите. Това не пречи на глобалистите да заемат ръководни позиции в политиката, но когато те заемат тези позиции, това е в отговор на икономическите трудности, а не защото сладката песен на глобализма много се харесва на американския избирател. Вие правилно споменахте Кевин Макарти, който скоро ще стане говорител на Конгреса – това е много влиятелна позиция, това е лицето на държавата. Макарти не е приятел на Русия и никога не се е позиционирал по този начин. Но той е човек, който иска да притежава реална власт и реална възможност да контролира, както Вие правилно отбелязахте, разходите. И когато хора като него започнат да контролират макар и едната камара на Конгреса, а това вероятно ще се случи, тази сляпа подкрепа за Украйна – подкрепа която фактически вече дори не се обосновава с американските национални интереси, а почти е изведена на нивото на религия, на кръстоносен поход – аз мисля, че това може да се прекрати много бързо. Но естествено – ще поживеем, ще видим.
- Дмитрий, аз също се надявам, че политиката на Съединените щати отново ще си възвърне рационалността, че Съединените щати ще осъзнаят, че най-важният, екзистенциален техен интерес е предотвратяването на ядрена война, оцеляването на САЩ като страна, като нация и че този кръстоносен поход срещу Русия чрез безкрайната подкрепа за Украйна, ще върви към своя край в средносрочна перспектива. Дмитрий, огромна благодарност за както винаги интересния разговор.
Източник: disk.yandex.ru
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
