Димитър Луджев: ГЕРБ е вътрешнопартиен въпрос на БСП

Димитър Луджев: ГЕРБ е вътрешнопартиен въпрос на БСП
Вариант номер едно – коалиция БСП и ГЕРБ. Това са хора от един корен, от една лодка, от една биография. Защо да не могат да се коалират? Могат. ГЕРБ е вътрешнопартиен въпрос на БСП. ГЕРБ е проект, който тръгна отвътре, от БСП. Бойко Борисов беше лансиран лично и от президента на България, каза Димитър Луджев пред Явор Дачков в сутрешния блок на RE:TV. И още: СДС и ДСБ загубиха своята идентичност. ДСБ тръгна като един идеологически проект и се превърна в, меко казано, политически играч. СДС тотално се загуби – те нямат идеологически послания, нямат персонален облик. Проблемът при дясната коалиция е много прост – той е морален. Дясното е преди всичко морал.
<p><strong>Явор Дачков:</strong> В последните седмици и месеци започва да се говори за служебен кабинет след изборите. Това дава основание да си спомним за първите години на прехода &ndash; за ситуацията веднага след 1990 г. Тогава имаше служебен кабинет, оглавяван от г-н Димитър Попов, а г-н Димитър Луджев беше вицепремиер от страна на СДС. С него ще разговаряме, както за миналото, така и за бъдещето. Но преди всичко кажете няколко думи за проф. Вера Мутафчиева. Вие се познавахте, самият Вие сте историк.<br /><br /><strong>Димитър Луджев:</strong> Така е &ndash; познавахме се, бяхме близки. Отиде си голям човек, много голям човек. Тя беше голям творец, мислещ творец, беше философ, човек с норма на поведение, на отношение към живота. Бог да я прости!<br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Сега предлагам да се върнем към нашата политическа действителност. Ще бъде интересно да чуем вашия анализ за евроизборите. Какно според Вас се случи на тези избори?<br /><strong><br />Димитър Луджев: </strong>Тези избори продължават един много мощен период на трансформация на българското политическо пространство. Грубо казано, партиите от началото и средата на прехода, партиите на идеологиите, на политиките, на биографичните разделения все повече и повече се смаляват, отстъпват място и нахлуват голяма група организации. Извършва се &ldquo;опазаряване&rdquo; на политическото пространство. Покупко-продажба, при която най-важното е да хвърлиш на пазара някакъв продукт, псведопродукт, например: псевдо национализъм, псевдо антикорупционно говорене, сбъдване на мечтите &ndash; в синьо в червено и тн. Като зад цялото това нещо стои един единствен притегателен мотив - властта. Проф. Николай Генчев писа навремето, че в българската политическа история 20&ndash;30% от българите гласуват за властта, там където им мирише на власт. Това е нещо много страшно, защото се профанизира целият политически живот, превръща се в стремеж да попаднеш на държавна позиция, държавна служба. Това показаха старите партии в своето управление. И следващият парламент няма да бъде реформаторски, идеологически &ndash; това е ясно. В него ще се играят властови комбинации. И затова всички прогнози, че трудно ще се излъчи правителство са пресилени. Напротив. Аз мисля, че ще е по-лесно. Когато се правят &ldquo;комбинации на кокала&rdquo;, както беше при тройната коалиция, нормално е да се намери общ език. Навремето, когато се срещахме с политически анализатори от Запада, те ни казваха: не гледайте кой какво приказва, какъв етикет си е сложил &ndash; християндемократ, десен центрист, а прочетете неговата биография, вижте каккво той е вършил в живота си, имал ли е отношение към общественото дело, реализирал ли е обществени проекти. Чак тогава може да кажете какво очаквате и какво &ndash; не. Сега политическата сцена у нас прилича на пътуващия театър в Италия през 17-18 век. Върви някаква театрална група, на всяко представление всеки слага една маска, после я сваля &ndash; маската на героя, маската на лошия, маската на добрия и тн. Важното е какво има под тази маска.<br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Това, което казвате, е много важно с оглед и на предизборната кампания, на клиповете на партиите. Обещават се сбъдване на мечти, през 2011г. какво ще се случи, друг надява маската на мачото&hellip; тази театрализация, за която говорите, би спомогнала за по-лесно съставяне на кабинет, защото има една много ясна цел &ndash; европари, които чакат да бъдат &ldquo;усвоени&rdquo;.<br /><strong><br />Димитър Луджев:</strong> Преди всичко властта&hellip; разбира се, властта е свързана с парите, не само с европарите. Забравя се, че в България основният източник на забогатяване е бюджетът. Никой не засяга и не говори за най-съществения порок и за това, което е в основата на днешната корумпирана, трудноработеща политическа система &ndash; необходимостта от реформиране и либерализиране на публичния сектор. Защото опората на системата е администрацията, бюрокрацията. <br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Да поговорим малко за миналото. Сега се говори за експертен кабинет. Вие участвахте в две правителства &ndash; на Филип Димитров и на Димитър Попов. Как се стигна до сформиране на правителството на Попов?<br /><br /><strong>Димитър Луджев:</strong> Това беше програмен кабинет, коалиционен програмен кабинет. Той беше направен чрез политически договор между партиите в тогавашното Велико народно събрание. Имаше и социален пакт, сключен със синдикатните. Програмата на правителството беше абсолютно идеологическа, която в края на краищата беше подготвена от международната общност. Тази програма за реформиране на България &ndash; политически и икономически &ndash; беше възложена на това правителство. Получи се нещо много странно &ndash; това правителство просто нямаше да стане, поради страшните идеологически противопоставяния, омрази, ако не беше външният фактор. Ръководителите на всички големи партии бяха поканени на разговори в някои посолства и им беше казано: или се съгласявате да действате заедно, или няма да получите пари. Едно към едно. <br /><strong><br />Явор Дачков:</strong> Следователно България стартира с опит за реформа при Димитър Попов и Филип Димитров и спря при Любен Беров. Може ли така да се каже?<br /><strong><br />Димитър Луджев:</strong> Може и така да се каже, макар че спирането дойде по-рано. Вижте, това не беше опит за реформа. Това беше радикална промяна, сравнявана от международни анализатори с тази в Полша, Чехия и Унгария, най-вече Полша. Трагедията започна малко по-рано от управлението на Беров, за съжаление &ndash; при правителството на Филип Димитров. Неговото правителство бележеше един нов етап &ndash; връщането на властта в ръцете на партийните върхушки. Политиките отстъпиха място на &bdquo;да махнем лошите &ndash; да сложим нашите&rdquo;.<br /><strong><br />Явор Дачков:</strong> А как се роди олигархията?<br /><br /><strong>Димитър Луджев:</strong> Тя е по-късно явление, когато натрупали пари хора влязоха в политическата сфера и започнаха да я манипулират. Няколко години след либералната революция, някъде 1992 г, реформаторският дух беше заместен от желанието за власт и пари.&nbsp; Това е един доста дълъг процес. Той премина през декапитализация на държавната собственост. От простото крадене, до силовите групировки, за да достигнем до червения грабеж. Представете си човек влиза в обществения живот днес, иска да бъде обществен лидер и не може да отговори какво е правил 15 години в онези там задкулисни структури. Това е странна работа&hellip;<br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Още по-странно е, че това е дясноцентристката алтернатива&hellip;<br /><br /><strong>Димитър Луджев:</strong> Тези известни корпоративни групировки, които по-късно създадоха олигархична върхушка като Мултигруп, ТРОН, получиха своята легализация по-скоро в периода на Филип Димитров и периода на Беров. Тогава стана едно разпределение на &bdquo;баницата&rdquo;. Този процес премина през периода на т.нар. приватизация при правителството на Костов. След това - през твърде фриволната &bdquo;пазарна&rdquo; игра на &bdquo;жълтите&rdquo;. Сега при тройната коалиция нещата продължават. Днес имаме едно феодализиране &ndash; това е моят отбор от играчи, това &ndash; моят и т.н. И така, някъде в средата на 90-те години започна легализацията на полулегалните структури, мутри&hellip; и много от тях, да кажем един герой, който присъстваше в прословутия доклад на Костов, заедно с вътрешния министър и един руски бивш шпионин, по-късно милионер, днес е един от най-приближените хора на Първанов, на политическата им партия, урежда им панаирите, спонсорира ги&hellip; Виждате как се прескача от прокуроски проверки и дела към подобно нещо.<br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> В България или забравяме историята, или я подменяме с митове. Въпросът сега е дали може да се говори за повторение на 1991 г. &ndash; за служебно правителство?<br /><strong><br />Димитър Луджев:</strong> Първо, не мисля, че в България има такъв драматичен преход, какъвто имаше през 1991 г. Интегрирани сме в Европейския съюз, изобщо в световната система. Все пак, ако трябва да се направи нещо, то е да се направят реформи, носещи либералния дух. Ще ви дам пример: през 1991 г. ние доведохме контролираните цени до 11% от всички цени, което означаваше около 25 групи стоки на лицензионен режим. Сега знаете ли колко са стоките с такъв режим? Над 750&hellip;&nbsp; Е, как може да се говори, че си против корупцията, когато се държи основният източник на корупция?! Такъв тип либерални реформи са изключително необходими в момента. Аз не виждам кой би ги направил, не виждам политическа формация с подобна философия. Според мен, експертното правителство е кьорфишек. Моята прогноза съм я казал.<br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Каква е тя?<br /><br /><strong>Димитър Луджев:</strong> Вариант номер едно &ndash; коалиция БСП &ndash; ГЕРБ. Това са хора от един корен, от една лодка, от един биография. Защо да не могат да се коалират? Могат. ГЕРБ е вътрешнопартиен въпрос на БСП. ГЕРБ е проект, който тръгна отвътре, от БСП. Бойко Борисов беше лансиран лично и от президента на България. <br /><br /><strong>Явор Дачков: </strong>Какво прави дясната коалиция в този момент?<br /><br /><strong>Димитър Луджев:</strong> Като гледам &ndash; оцелява. СДС и ДСБ загубиха своята идентичност. ДСБ тръгна като един идеологически проект и се превърна в, меко казано, политически играч. СДС тотално се загуби &ndash; те нямат идеологически послания, нямат персонален облик. Проблемът при дясната коалиция е много прост &ndash; той е морален. Дясното е преди всичко морал. Дясното е морален и културен прочит и на историята, и на момента. И ако ги нямаш &ndash; просто забрави. Сегашният резултат е просто една мобилизация на биографичните седесари. И на мен ми е мъчно за силата на СДС&hellip; Накратко мога да кажа: За какво бъдеще претендира дясната коалиция, след като тя през цялото време промотира, лансира кого? ГЕРБ. Това, че са си лепнали етикет център-дясно или дясно-център, няма значение. Промотираш популистка сила&hellip; Само до преди две-три години Иван Костов приказваше какви са мутри, какви са такива, какви онакива&hellip; Това е подмяната на нещата.</p> <p>&nbsp;</p>