Димитър Гърдев: Украйна е само един етап от натиска на Путин за нов световен ред

Санкциите срещу Русия в един момент ще имат и обратна страна

 

Войната в Украйна продължава, краят u засега не се вижда. Какви са плановете на руския президент, адекватни ли са реакциите на Европейския съюз и НАТО, позицията на България, как ще се отразят санкциите срещу Русия върху европейската икономика, трябва ли ние да поискаме по-големи компенсации като по-засегнати от евентуалното намаление на руските нефт и газ - за това разговаряме с дипломата международен анализатор Димитър Гърдев.

 

- Президентът Радев заяви, че България ще иска да е домакин на среща между украинския президент Володимир Зеленски и руския му колега Владимир Путин. Възможно ли е това да стане, господин Гърдев?

- За да се осъществи такава среща, България трябва да бъде сравнително неутрална в конфликта в Украйна. Но ние сме страна и сме наложили санкции. Турция не е страна, защото санкциите са от ЕС, а тя е страна само член на НАТО, но не и на ЕС. За да бъдеш посредник в един конфликт, трябва да не бъдеш страна в него. Ние не сме страна, но активно наложихме санкции, които се разглеждат от Русия като недружелюбен акт и сме включени в черния списък. И трето, за да стане такава среща, някой трябва да те покани. А ние в това положение не виждам как ще ни поканят.

 

- Добър посредник ли бе Турция? Срещата Лавров-Кулеба в Анталия продължи само половин час. Провал ли бе тя или е все пак някаква крачка напред?

- Най-важното за мен е, че се проведе тази среща на такова високо ниво. Обсъдена бе хуманитарната страна на конфликта. Явно руските искания не са били приети, а те по никакъв начин не смятат да отстъпват от тях. А турският президент постигна много сериозен успех с тази среща. Той легитимира един международен дипломатически форум, това е неговата втора среща и със срещата на Лавров и Кулеба привлече вниманието на целия свят. Никой не можеше досега да събере Русия и Украйна на една маса, но Ердоган успя. Като се има предвид все пак, че той не е съвсем неутрален. Той заяви, че е твърдо с НАТО, а и по украинската криза има противоречащо на Русия мнение. Той никога не е признавал Крим за руски, не подкрепя неговата анексия поради една проста причина - че не го счита нито за руски, нито за украински, а за турски.

 

- Коментарът ви за срещата на европейските лидери във Версай и техните решения?

- Виждам сериозните им безпокойства, че санкциите в един момент ще имат и обратна страна. И Европа трябва да бъде обединена и единна в това какъв път ще намери, за да тушира негативния им ефект. В момента наблюдаваме нещо безпрецедентно. Правят се аналогии със Студената война, с организацията КОКОМ, която беше за забрана на износ на технологии. Но дори по време на разгара на Студената война руските газ и нефт не бяха спирани. Нямаше ембарго. Даже напротив, тогава се построи първият голям газопровод към Германия. САЩ наложиха санкции на 5 германски компании, три фалираха, но ФРГ не се отказа. Дори на световните нефтени пазари не беше ограничен съветският петрол. САЩ успяха да направят дъмпинг и с помощта на Саудитска Арабия постигнаха ниска цена на петрола и по този начин огромното перо на приходи на СССР драстично намаля, но техният петрол не бе блокиран. А тези санкции в момента са съвършено различни от времето на Студената война и ние нямаме представа по какъв начин те ще действат. Защото те няма да действат само върху Русия, но и върху европейската икономика. И виждате какво се случи на Лондонската борса за метали - тя затвори, защото цената на никела от 20 000 скочи на сто хиляди. Така че и ние ще търпим негативи, то е ясно. Въпросът е да не се премине един предел, след който да настъпят много сериозни икономически последствия. Нещата са различни за всяка една една държава, но след като имаме единна европейска позиция, трябва да има единен европейски подход за европейска помощ за държавите, които са различно засегнати от санкциите.

 

- Като нас, например?

- Като нас, да. Надявам се някой от българските политици да постави този въпрос. Защото ние подкрепяме една позиция, която е единна, каквато трябва да бъде в тази криза, но същевременно трябва да получим и европейска солидарност.

 

- Какво според вас би било определено като победа на Путин? За какво ще му бъде една разрушена държава? Кой ще я възстановява?

- Аз имам малко по-друго мнение по въпроса. Украйна е само един етап от неговата по-сериозна заявка. И това е абсолютно ясно посочено в двата документа, които руската страна изпрати на САЩ и НАТО на 17 декември миналата година. Там ставаше въпрос за нова архитектура на сигурност в Европа и света. Това е главната цел. Руският президент ще използва Европа като форма на натиск и като заплаха за постигане на това, за което говори в тези два документа.

 

- Напоследък не съм чул да се говори за това НАТО да се изтегли в границите си от 1997 година...

- А, защо? Това е искане към САЩ. Към Украйна исканията са три и поради това малко се замъгли този въпрос. Имаше отговор на САЩ и НАТО, имаше реакции на руската страна, в която, между другото, виждаме и това, което подкрепя като аргумент и моята теза. В отговора САЩ настояват Русия да се изтегли от Крим, да не поддържа сепаратистките републики Донецк и Луганск в Украйна и да се изтегли от Грузия. Там отговорът на Русия беше, че те няма да разглеждат Украйна само като отделен елемент, а ще разглеждат всичко в пакет - и НАТО до 1997 г., и буферна зона, и отказ от разполагане на ракети със среден и малък обсег, и искането САЩ да си изтеглят ядрените оръжия от Европа. Вижда се, че Украйна е само елемент, това е тяхната стратегия. Дали ще успее и дали ще му бъде позволено е друг въпрос. Но искам да обърна внимание и малко да разширя ракурса, че Украйна е просто един от методите на натиск.

 

- Непрекъснато се говори за защита на българския национален интерес. За едни партии той е да сме с Русия, за други обратното. Понятието национален интерес стана любима дъвка, без този интерес да е формулиран, няма определение какъв е той?

- В момента сме в състояние на криза и в нея различните политически субекти се опитват да извлекат дивиденти. Винаги е било така. Има популистки партии във всяко общество. И в Германия е така - вижте изказванията на парламентарната група на дясната им партия „Алтернатива за Германия“. Тези популистки изказвания са елемент от демокрацията. Но парламентът излезе с единна позиция. И тя е следната. Първо, националните ни интереси са формулирани от Конституцията - защита на териториалната цялост на държавата, членство и изпълнение на съюзническите споразумения по договори, по които ние сме страна - Вашингтонския договор за НАТО и договора за Европейския съюз. Така че нашата позиция като държава е видна. Вътре в парламента навсякъде - може да дам примери и с по-сериозни противоречия - е мястото, където се обсъждат тези, излагат се аргументи. От премиера бе посочено, че България, дори и в режим на санкции, следва една политика, която няма да доведе до криза и до крах на нашата икономика.

 

- Русия като че ли остана доста сама в света - видя се при гласуването в ООН - и от тази гледна точка една победа на Путин в Украйна не би ли се разглеждала като пирова?

- В световен план категорично да. Никой няма да признае легитимността на тази операция, никой няма да признае дори впоследствие една нова власт, поставена с оръжието на чужда армия, и дори в най-негативния сценарий - разкъсването на Украйна - никой няма да признае тези нови образувания като самостоятелни субекти на международното право и устава на ООН. Така че в това отношение в бъдеще това е доста голям негатив.

 

- Споменахте ООН. Не си ли изживя тя времето в този вид, който съществува от края на Втората световна война?

- Изключително точен въпрос, малко ще го разширя. Наистина виждаме, че тази организация не постига това, което е необходимо при тези кризи. Защото там има едни свещени крави в Съвета за сигурност, петте постоянни членки с право на вето - САЩ, Великобритания, Русия, Франция и Китай. И какво виждаме? Когато САЩ влязоха в Ирак без одобрение на ООН, те наложиха вето на резолюцията срещу тази инвазия. Когато Франция атакува Либия, стана абсолютно същото - този път Франция блокира. Когато се опитаха да наложат санкции на Китай за нарушаване на правата на мюсюлманите, пак виждаме вето, този път от Китай. И сега Русия наложи вето на резолюция против военната u агресия. Така че този механизъм, който беше с основна задача да предпазва света от война и от самоволни действия, което е неговата основна функция, фактически е демонтиран от самите пазители и основни държави, които се бяха споразумели в света да няма нови войни и да живеем в мир. Така че сте абсолютно прав. Още нещо. Двете организации, които са свързани със сигурността в Европа - Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е блокирана. Руската делегация е с отнето право и нищо повече не може да се направи. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е създадена с такава цел - да пази европейския мир. Абсолютен блокаж! Там пък всяка страна може да налага вето. И ето ги трите елемента на световната и европейска сигурност - ООН, ПАСЕ и ОССЕ - никаква възможност за управление на кризи. И никаква ефективност от тях.

 

- А как би изглеждал един нов световен ред?

- Абсолютно съм сигурен, че ще се стигне до някакъв нов ред, нов мир. За съжаление ще цитирам Сун Цзъ, който казва, че мирът зависи от изхода на войната. В криза сме, тя е военна и заплашва сигурността и мира в Европа и от това как ще излезем от тази криза и какви ще са механизмите, които да я овладеят, да я спрат и впоследствие да създадат контроли да не се повтаря - от това ще зависи новата архитектура на сигурността.

 

- Войната се проточи повече, отколкото е очаквал Путин. Възможно ли е той да се раздразни дотолкова, че да направи някъде малък ядрен взрив за сплашване. Според първия ни представител в НАТО генерал Събев руснаците имат такава доктрина - ескалация чрез деескалация?

- Това ме навежда на въпроса за това, че от „Чернобил“ изтича радиация. Руснаците да не би да са имунизирани срещу радиация? Това е елемент от истерията. Представете си ядрен удар на 120 километра от Русия. Абсолютно гарантирано е, че облакът първо ще зарази войските, второ - ще премине на руска територия. Трето - няма нужда от това. Защото по принцип ядрената стратегия на една държава е насочена към унищожението на ядрените средства на противника. Това е оръжие за възпиране. В чисто военно отношение конфликтът в Украйна е в такава близост, че с използването на ядрени средства неминуемо би нанесло щети върху собственото ти население. Признатите независими народни републики републики Донецк и Луганск ще са в ядрената гъба. И четвърто - какво се опитваме да избегнем там? 

 

- Какво?

- Операцията навлиза в третата фаза. Тя е най-кръвопролитната - сблъсъкът на големите войскови съединения. В Североизточната част на Украйна е съсредоточена около 160 хилядна украинска групировка. Срещу тях вече навлезе основната част от руската армия - те са горе-долу толкова. Този сблъсък ще доведе до огромни жертви. Следва овладяването на големите градове, което пък ще доведе до големи жертви сред цивилното население. Ядрени удари при такава близост на войските е самоубийство. Но е елемент от пропагандата. Може би е следствие от един ход на Путин, който приведе в повишена бойна готовност силите за ядрено възпиране. Но това беше една заплаха към НАТО - че ако се стигне до негова намеса, а там са три ядрени държави - САЩ, Великобритания и Франция - той е готов да се опълчи със собственото си ядрено оръжие. Така че това е насочено натам, а не към самите бойни действия.

 

Димитър Гърдев е роден на 17 ноември 1968 г. в Сливен, но израства в София. По професия е дипломат. Има магистратури по Международни икономически отношения, Национална сигурност и Информационна сигурност. Работил е в Министерство на външните работи, бил е дипломат в посолството на Република България в Никозия, Кипър. Той е международен анализатор с над 100 статии във в. „Труд”, „Стандарт”, „24-часа”. Работил е в Европейска Асоциация за международни отношения като регионален представител и в Европейски парламент като съветник в комисиите по външна политика, сигурност и отбрана. Бил е депутат от ИТН, председател на комисията по външна политика в 46-то Народно събрание. Международен секретар на ИТН. Владее английски, немски, руски и гръцки.

 

Източник: "Труд"