- Автор: Симеон Сакскобургготски, kingsimeon.bg
- 10 Sep 2020
- 63
- 5
В една демокрация има място за всички и свободата е основен принцип в нея. Но в демокрацията, и затова именно се нарича демокрация, определяща е волята на мнозинството. Въпреки това има случаи, в които малцинствени социални групи или политически формации се опитват да наложат собствените си критерии и амбиции на обществото.
<p>Наскоро имахме такъв пример с наш политически лидер, с чието асоциално поведение бе занимавана обществеността, принуждавана да обсъжда и разсъждава върху една неприемлива постъпка, за която всеки друг гражданин просто би си поел последиците.</p>
<p>Може би с агресия и много шум на улицата се търси онази електорална подкрепа, която не намира в урните.</p>
<p>Това е класически пример за т.нар. „диктатура на малцинството” – политическа сила с незначителна подкрепа сред населението се опитва да налага своите критерии.</p>
<p>В последно време наблюдаваме и други подобни политически субекти у нас– малка група хора създават партия с цел влизане в парламента и евентуално и в изпълнителната власт и ползването на ресурси и влияние. Повече от ясно е, че за тях националните интереси нямат особено значение.</p>
<p>Подобен е резултатът и когато отказваме да упражняваме правото да гласуваме. Именно тогава обществото само влиза в капана да бъде управлявано от партии с ниска подкрепа. </p>
<p>Разбира се, това не е единственият пример нито у нас, нито по света, когато малцинството се опитва да се „качва на главата” на мнозинството. Това явление е познато и другаде. </p>
<p>Барикадирани зад принципа на толерантността и политическата коректност много ексцентрични явления си проправят път и макар че се сблъскват с обществения „здрав разум”, налагат своята „диктатура”.</p>
<p>Такъв е случаят например със създадената Партия на педофилите в Холандия, която дори получава държавно финансиране.</p>
<p>Друг подобен пример, не толкова драстичен, разбира се, е предизвикалият реакции и в Европейския парламент проектозакон за забрана на аборта, представен в испанския парламент от управляващата Народна партия.</p>
<p>Извън морално-етичната страна на въпроса, която не е обект на този коментар, примерът служи, за да илюстрира как една партия в желанието си да удовлетвори исканията, заложени още в предизборната й програма, на по-консервативния сектор в нея се опитва да наложи волята си на цялото население.</p>
<p>Когато едно правителство застава на страната на някое малцинство, не изрично да защити техните права, а заради свои политически интереси или за да се накичи с етикета на модерността, заобикаляйки съществуващите правни и морални норми, то всъщност дискриминира мнозинството от гражданите.</p>
<p>Много пъти справедливи идеалистични каузи се израждат поради хиперчувствителност. Често изисквайки толерантно отношение, техните защитници стават агресивни и налагат нормите си на всички. Толерантността не може да се въведе със закон, тя може само да бъде възпитавана в обществото с добри практики и модели.</p>
<p>Друг пример в това отношение е своеобразната мода на бунтовете.</p>
<p>В глобалния свят, в който живеем, и неговото медийно преекспониране сме свидетели на протести за всичко. Тази мода много пъти не отразява реалните настроения на обществото.</p>
<p>Не винаги този, който най-много вика, има право.</p>
<p>Когато се копират модели на социално поведение, все ще се намери достатъчно благородна и справедлива кауза, която да бъде „защитавана” на улицата.</p>
<p>Има и други начини, за да покажеш, че нещо не върви в дадена институция, не просто като нахлуеш в нея и наложиш собствените ти виждания на всички работещи там.</p>
<p>Опасението за обвинение в политическа некоректност, страхът да се конфронтираш с едно „шумно” малцинство, често превръща политиците в техни заложници.</p>
<p>Така се стига до правене на „политика на деня” или на „момента”, която не е ясно в по-далечна перспектива как защитава интереса на цялото общество. Правилното би било да се търсят решения на проблемите чрез диалога и постигането на консенсус.</p>
<p>Една млада демокрация като нашата трябва да се предпази от залитания в модни явления, които изкривяват или дестабилизират обществените ценности.</p>
<p>Нужно е самите ние смело да назоваваме с истинските им имена агресията, вандалщината, хулиганството, ксенофобията. </p>
<p>Не бива да се боим да отхвърляме политическия цинизъм, който често се предлага от мимолетни партийни субекти, които се обличат във високо морални и дори патриотични каузи. В основата си те са нетолерантни и дискриминиращи.</p>
<p>Нека се ръководим от трайните етични норми, да търсим рационалното и полезното за доброто на мнозинството, въпреки че то е „тихо” и не вдига много шум.</p>
<p>И най-вече - да гласуваме активно, за да не властват политически малцинства, които не представляват интересите на болшинството.</p>
<p>Електоралната апатия или „тихото” безразличие едва ли може да се компенсира с много шум на улиците през останалото време.</p>
