Деян Гочев*: Проблемът не е БАН, а липсата на държавност

<p><strong>Деяне, как така БАН отново (след позицията на Ахмед Доган, изстреляна през май) се оказа едва ли не в центъра на българските беди?</strong><br /><br />БАН, която заедно с Университета формира върха на пирамидата &ldquo;образование&ndash;изследователска работа&rdquo;, отдавна е във фокуса на предимно безпричинна неприязън и разнообразни разрушителни мераци.<br />Д-р Доган рядко изразява публично отношение и винаги разбунва духовете. Особено след някаква възраст (40&ndash;50 години?) за човек е полезно да внимава със суетата, с породените от разочарования завист и озлобление, с &ldquo;големите игри&rdquo;...<br /><br />В началото на разговора ни правя уговорката, че не претендирам за всезнайковщина &ndash; отстоявам мнението си, което е лично. Когато коментирам една теза, се старая да се придържам към предварително обявени аксиоми, да минимизирам неизбежно породените противоречия, да балансирам неопределеностите в интерпретациите. Ще говоря само за основни тенденции.<br /><br />За да има по-малко беди, т.е. за да съумее да се запази и еволюира една отворена система, каквато е българското общество, трябва постоянно и внимателно да се спазва мярката в съотношението на мащабите на отделните му структурообразуващи елементи. Това правило преди 20-ина години бе съзнателно нарушено и продължава да е потискано и досега.<br />Насъскването срещу един от екипа и фаворизирането на другиго е комбинация от простички политтехнологични хватки.<br /><br />Процесът на всестранно унищожаване на умствения потенциал на България (не само БАН) е толкова всеобхватен, последователен и устойчиво развиващ се, че изисква отпор. Ако ли не, рискуваме да ни сполети съдбата на мълчаливо наблюдаващия унищожението на другите до момента, в който идва и неговият ред и съвсем няма кой да го защити.<strong><br /><br />Наистина ли &bdquo;в БАН не се прави наука&ldquo; &ndash; по Дянков?</strong><br /><br />За потопения в научно занимание изследовател то е дразнител, който няма работно време &ndash; въпросите постоянно се пораждат. Едва ли е различно от друга творческа работа. Вид наркотик &ndash; търсиш ново, не се отказваш. Понякога си уязвим &ndash; здраве, личен живот. Такова съществуване те прави самокритичен и предпазлив в категоричността на съдене.<strong><br /><br />Или това са поредни бълнувания на поредния министър?</strong><br /><br />На онзи, комуто е важно и интересно да се вслушва в Природата, атрибутите на властта са му противопоказни. Може би този, който преподава, е по-изкушен да управлява. Необяснимо и жалко е, че науката отдавна е доведеното дете на министерството на образованието.<br />Вероятно е страховито предизвикателство да си финансов министър на днешна България &ndash; рискове да изречеш недомислие, липса на елементарна управленска самостоятелност и отговорност, примамливи благини. Макар вредата от неподходящи управляващи постоянно да се доказва от живота (уви, не от Прокуратурата), традицията се запазва.<strong><br /><br />Колко такива министри преживяхте? Може ли да се говори за някаква цикличност в нападките? На какво са плод те? И какви интереси обслужват?</strong><br /><br />Някой брои ли &ldquo;еднодневките&rdquo;? &bdquo;И това ще мине&rdquo;. <br />Липсата на мярка нарушава равновесието, пораждат се неустойчивости, които, ако се поддържат отвън, разрушават системата или поне я &ldquo;разболяват&rdquo;. Десетилетия наред поведенческата култура на комунистическите управленци беше: на &ldquo;онези с листа и молива&rdquo; трябва да им се показва &ldquo;откъде идва хлябА&rdquo;. Към края бърборковците-обществоведи се скриха в АОНСУ и запроизвеждаха &ldquo;тезиси&rdquo;. След провала в &ldquo;студената война&rdquo;, за да има монопол, се измислиха &ldquo;краят на историята&rdquo; и &ldquo;глобализацията&rdquo; &ndash; не бива да има конкуренция, т.е алтернативи. Обществото бе фрагментирано, стресирано. Най-лесно е да кажеш: &ldquo;Режи!&rdquo;. Работещата част от стопанството бе разграбена, унищожена, изгонена. Малко възможности &ndash; много недоимък. Чрез &ldquo;Отворено общество&rdquo; и безчет НПО-та гореспоменатите се трансформираха в НБУ. Е, кой да е коректив?<strong><br /><br />Добре, но работеща структура ли е БАН такава, каквато е днес?</strong><br /><br />И в БАН, както навсякъде, има хора, които не са на място, но поради естеството на изследователската работа няма как да преобладават. Нормативната база не е основната пречка за ефективността на БАН. Академията е елемент от държавността. В нормалните страни има структури, подобни на БАН, в които се работи по-добре, но не принципно различно. Основна причина е, че те са част от обща за държавата структура и стратегия, подкрепяни&nbsp; са от реални икономически субекти, а не от офшорки, НПО перачници, добре облечени бизнесмени.<strong><br /><br />БАН и изтичането на мозъците? Биха ли заминавали младите, ако Академията беше добро място?</strong><br /><br />Заради &bdquo;реформите&rdquo; почти всички кадърни се изнасят още след училище. БАН е филтър за малцината оставащи, които желаят да правят наука, но и техен мотивационен фактор. Радостна изненада са децата, които кандидатстват в БАН. След време някои заминават и продължават работата си с тукашните екипи. Увеличават се случаите на хора от фирми, които идват, за да повишат образователната си степен, и работят по взаимно полезна тематика.<strong><br /><br />Доколко трябва да се доверим на международния одит, който говори за 17 отличници сред 69-те института на Академията?</strong><br /><br />Този одит е за дейността през последните 5 години. Ситуацията в България доста по-отдавна е предимно абсурдна. Има институти, изпълняващи критериите за оценка по-добре от други. Неизбежна е и някаква разходимост в адекватността на критериите. Причина за размисъл е, че сред &bdquo;низвергнатите&rdquo; има звена, които бяха дълго време със световно признати приноси. В повечето има добри екипи.<br />Като цяло, външната оценка бе сериозно направена и &ldquo;без упойка&rdquo;. Има мнение за &ldquo;лечение&rdquo;, не за &ldquo;изхвърляне на боклука&rdquo;, което просто означава, че в същината си системата на Академията работи.<strong><br /><br />Съществуват ли безспорни параметри, по които научните изследвания и открития се измерват и йерархиризират? Импакт факторът? Други?</strong><br /><br />Има разни критерии, но според историята на науката абсолютизирането им е опасно. Напоследък се водят смислени спорове относно информативността на значимост на бройката и мястото на публикации, цитирания. Всяка общност има собствени болезнено изработвани правила за самооценка, съхраняващи я в конкуренцията.<strong><br /><br />Ще ви липсва ли ВАК?</strong><br /><br />Липсват по-сериозни неща. &lsquo;Либерастите&rsquo; в активностите си не различават слободията. Профанацията трябва поне да бъде ограничавана. На тази балканска територия става заразително некадърни фукльовци да си подхвърлят лаврови венци и да си вярват. Но дано за Университета и БАН това остане от другата страна на 4-ти километър.<strong><br /><br />Науката в университетите? Що е то? В състояние ли са те да поемат българските учени?</strong><br /><br />По ред причини нивото на студентите е ниско и след 3+2 години обучение. Има етапи в научната работа, които са невъзможни за ВУЗ: липса на апаратура, опит, време за подготовка. За приемственост говорихме.<strong><br /><br />А науката и бизнесът? Не е ли твърде профанна подобна задължителност на тяхната обвързаност? Индексът &bdquo;приложност&ldquo; може ли да се абсолютизира? Така погледнато, къде отиват дългосрочните процеси, хуманитарните дисципини и самият вроден у човека стремеж към познание?</strong><br /><br />Значими научни пробиви са възможни и в изследователската работа, съпътстваща някои производства &ndash; например разработка на електронни елементи или разработка на студентска дипломна работа (напоследък рядко). За съжаление за някои университетски преподаватели поради естеството на учебния процес е по-трудно. Когато в България имаше визии и системна йерархия, елемент на която бяха стопанството и образованието, във ведомствените и развойни звена имаше сериозни постижения. После тези звена бяха унищожени. По замисъл в БАН е концентрирана и онази част от изследователската работа, която понякога е продължение на започнатото във ВУЗ, но там няма как да има потенциал за нейното развитие. Което не е упрек към ВУЗ &ndash; просто пред различните субекти стоят различни задачи.<strong><br /><br />Каква реформа очаквате да &bdquo;сполети&ldquo; БАН?</strong><br /><br />Не знам. Съмнявам с, че ще е мъдра. Еничари винаги се намират.<strong><br /><br />Каквато обикновено прави всяка нова власт &ndash; сливания и прегрупирания &ndash; докато дойдат седващите, с новите си разчертавания?</strong><br /><br />В БАН има достатъчно хора, които знаят и могат, но са с вързани ръце. В България е по-лесно с &ldquo;парашутисти&rdquo;.<strong><br /><br />Съществува ли реформа, която да даде на учените ни достойни условия за работа и живот, а на страната ни &ndash; оптимално развитие на научния потениал? Какъв вид управляващи биха се стремили към подобно златно сечение?</strong><br /><br />Революционни утопии.<br /><br /><strong>Привърженик ли сте на идеята отделните институти да станат второстепенни разпоредители на бюджета, какъвто сега е БАН &ndash; тоест да разполагат с приходите и разходите си? Ще увеличи ли подобен ход тяхната автономност, при положение че пак ще получават средства само за заплати и режийни, но не и за дейност?</strong><br /><br />Тази финансова конкретика ми се изплъзва. Ако държавата иска да оцелее &ndash; да, вероятно. Но ставащото противоречи на здравия разум и никак не е обнадеждаващо. Проблемът не е БАН, а липсата на държавност &ndash; от това следва ежедневният системен разпад.<strong><br /><br />Има ли важни, по-важни и най-важни дялове на науката? Как следва да действа една разумна държавна политика &ndash; да развива приоритетни отрасли или да се отстрани и да предостави регулацията на пазара?</strong><br /><br />Пазарът е ефективен (но не единствен!) регулатор само ако функционират поддържащите обществената система структури и връзки. Това го няма тук.<br />Особеност на науката е, че винаги има направления, в които със скромни средства може да се започне пробив. По света има недостиг от хора, които да обработват и анализират масиви данни от разнообразни изследвания. Българско участие е възможно и търсено. Не изисква инвестиции. Науката е открита и се прави в екип. Не само от гении.<br />Често това, което ще е перспективно утре, е неизвестно днес. Признанието за полезността на резултата не рядко е отместено във времето и само индивидуална интуиция и късмет биха ускорили процеса.<br /><br /><em>*Деян Гочев завършва английската гимназия в София, после Физическия факултет в СУ. Вече 30 години работи в Института за космически изследвания на БАН в областта на слънчево-земните връзки и синергетиката. Никой от колегите му не е извънземен, нито си говори с тях.</em></p>