Деница Сачева: Съветското здравеопазване се завръща окончателно

<strong>Какъв е коментарът ви за най-новата концепция за по-добро здравеопазване на новия здравен министър Стефан Константинов? Преди около година заявихте, че липсва яснота за това какъв модел за развитието на системата предлагат управляващите&nbsp; &ndash; пазарен или социалистически. Дава ли ви яснота тази концепция, какво предлага тя?</strong><br /><br />Концепцията, представена пред обществото под формата на схематична презентация, представлява сбор от забързани мисли на хора, които не знаят откъде тръгват и нямат никаква представа къде искат да отидат. Няма нито една здравно-политическа цел, нито един индикатор, по който да се оцени дали предложеното, ако бъде приложено, ще свърши работа. <br /><br />Семашко се завръща окончателно. Тази концепция издига държавата в култ. Вероятно под давление на все по-разразстващото се влияние на МВР у нас се въвежда понятието &bdquo;национална здравна сигурност&rdquo;. Поставена е под съмнение свободната воля. Смята се, че всички, които плащат осигуровки, са неспособни да правят избор, здравните мениджъри в лечебните заведения са неспособни да управляват, лекарите са неспособни да се саморегулират, частната инициатива е представена като нещо, с което само се краде. В целия този &bdquo;лош материал&rdquo;, според авторите на концепцията, единствено държавата е тази, която може да регулира, контролира, централизира, национализира и така да радва хората. Това ми напомня един позабравен комунистически лозунг &ndash; при капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното. <br /><br /><strong>Така ли ви звучат думите: &bdquo;За постигането на целите на концепцията трябва да се повиши ролята на държавата в регулирането на процесите и ресурсите в здравната система&rdquo;?</strong><br /><br />Когато чуя думи на човек с политическа власт, веднага си ги представям и в действие. Повишаване на ролята на държавата днес означава увеличаване на правомощията на д-р Стефан Константинов, на Симеон Дянков, на д-р Лъчезар Иванов... Искаме ли тези умове да получат още власт в ръцете си? И чрез нея да пазят здравето ни? Лично аз предпочитам да разчитам на себе си и на Господ. <br /><br /><strong>Как ще се отрази върху системата отказът на управляващите от идеята за конкуренция между обществения и частните здравни фондове и възможността пациентите да избират къде да се осигуряват? </strong><br /><br />По-малко свобода, повече корупция. Здравеопазването е динамична мултидисциплинарна система, която е взаимно свързана с всички сектори на обществения живот. В нея има нужда от плурализъм &ndash; на гледни точки, на собственост, на управление, на начини за финансиране, на участие при вземането на решения &ndash; иначе посто системата спира да диша и да се развива. <br /><br /><strong>Коментирайте и факта, че Националната здравноосигурителна каса остава "единствена институция, разпределяща средствата от задължителното здравно осигуряване".</strong><br /><br />Националната здравноосигурителна каса отдавна е лишена от своя обществен характер и възможности за модерно управление. Ключовата дума в този цитат е &bdquo;разпределяща&rdquo;. НЗОК беше създадена, за да бъде адвокат на здравноосигурените и на техните осигурители. За да преговаря и да купува от тяхно име здравни услуги от здравната система. За да балансира интересите на всички участници чрез договаряне, а не чрез администриране. Днес от нея се очаква нещо, отдавна отречено и почти забравено от времето на социализма &ndash; да разпределя пари. За разпределяне на пари се бори този, който не знае как да ги накара да се движат и да управлява това движение.&nbsp; <br /><br /><strong>Концепцията на Константинов предвижда въвеждането на нов модел на финансиране на болничната помощ чрез диагностично свързани групи (ДСГ). Коментирайте преимуществата и недостатъците на тази методика. Ще оправдаят ли инвестициите за новата методика очакванията да бъдат спестени течовете по сегашните клинични пътеки?</strong><br /><br />Останах, меко казано, изненада, че България щяла да въвежда австралийски модел на финансиране на болничната помощ и даже правителството решило да отдели 3 млн. лв. за това. Всъщност в началото на единствената и автентичната до момента здравна реформа, състояла се някога в България, през 1999 г. по линия на Световна банка у нас работиха десетки консултанти на Австралийската здравноосигурителна комисия (АЗК). Именно тяхната методология на финансиране &ndash; клиничните пътеки &ndash; беше приложена в България. През 2000 г. когато Германия купи тази система, ние я изработихме като колективно усилие на НЗОК, асоциациите на специалистите и националните консултанти по методологията на АЗК. Предполагам, че австралийското правителство ще бъде поставено в доста неловко положение, когато се обърнат към него с молба за преговори, както е възложено на здравния министър според стенограмата на Министерския съвет. <br /><br />Що се отнася до ДСГ, те са американски метод на финансиране на болници, датиращ отпреди близо 50 години. В България 16 болници прилагаха този метод в периода от 1992 г. &ndash; 1998 г., има няколко български софтуеъра за болнично финансиране, разработени от различни фирми. За болните въвеждането на ДСГ ще означава нов хаос в обслужването поради поредната смяна на системата в ход, още по-нервни лекари и медицински сестри. За болниците ДСГ ще означават по-малко пари и невъзможност за управление на качеството. <br /><br /><strong>Здравният министър Стефан Константинов заяви, че когато са въвеждани клиничните пътеки, &bdquo;е казано, че трябва да бъдат за година-две, докато тръгнат нещата, и след това да се преминава към диагностично свързани групи&rdquo;. Така ли е действително и защо спроед вас по-късно не е направен преходът към предлагания сега модел на финансиране на болничната помощ?</strong><br /><br />Като част от екипа, който въведе здравното осигуряване в България, чувам толкова митове и легенди за онова време, че понякога имам чувството, че са минали векове от тогава. Споделих вече, че през 2000 година здравната система на България беше поставена в развитието си на европейско ниво. Тук се правеше това, което се правеше в Европа. По същото време клиничните пътеки бяха въведени в Германия. Точно заради това здравната реформа у нас беше подкрепена с почти 80 млн. евро от Световната банка, Европейската комисия, Американската агенция за международно развтие и редица отделни държави. Със сигурност в края на първата година след прилагането на клиничните пътеки трябваше да се направи анализ на тяхното приложение, методите за тяхното остойностяване да бъдат усъвършенствани, а броят им &ndash; увеличен. <br /><br /><strong>Константинов предложи още да се върви към окрупняване на болниците и към намаляване на техния брой, като същевременно отчете като грешка административното им затваряне. Разбрахте ли как ще стане това и какво ще представлява т.нар. &ldquo;регулирана конкуренция при сключване на договори с НЗОК&ldquo;?</strong><br /><br />Точните думи на здравния министър бяха, че &bdquo;болници, които са със сходен предмет, намират се близо, някои от тях са дори със сходна собственост, трябва да се правят всички възможни усилия те да бъдат съединени&rdquo;. Това на мен лично ми звучи несериозно. Това не могат да бъдат разумни критерии. Та точно на тази критерии отговарят Военна болница и Александровска например &ndash; те ще бъдат ли &bdquo;съединени&rdquo;? Договори в здравеопазването вече няма. С въвеждането на делегираните бюджети договоряне няма. Изпълнителите на медицинска помощ получават толкова, колкото им дадат. И не се конкурират с никого и за нищо. Единствената конкуренция в здравеопазването днес е за вниманието на медиите и на министъра. <br /><br /><strong>Коментирайте промяната, която предвижда държавните болници да престанат да бъдат търговски дружества и да се превърнат отново в публични болници на държавата?</strong><br /><br />Публични дружества, както е записано в концепцията, по силата на дефиницията са акционерни дружества, които са листвани на фондовата борса и търгуват с акциите си. Вероятно министър Константинов има предвид болниците да станат публична държавна собственост. Тази идея няма да се осъществи, защото е невъзможна. Търговският статут на болниците беше въведен с цел по-добро управление на стопанската им дейност и няма механизъм, по който медицината да се практикува по Търговския закон &ndash; за целта е създаден специален закон &ndash; Законът за лечебните заведения, така че всички твърдения за търговия със здравето са напълно безпочвени. Връщането на старото положение на публична държавна собственост минава през ликвидация, плащане на държавата на всички дългове, изземването на общинска собственост в година на общински избори, означава край на възможностите за приватизация, защото&nbsp; публична държавна собственост не може да се приватизира. Да не говорим, че много болници се възползваха от възможностите на Търговския закон и разкриха дъщерни структури за извънболнична помощ, хосписи и други, които ще трябва да бъдат закрити. Не на последно място, обезличаването на болниците като самостоятелни стопански субекти ще попречи на възможностите им за кандидатсване по европейски и други проекти. Ако предприеме тази самоубийствена стъпка, здравният министър сам ще бламира осъществяването на една друга своя не по-малко екзотична идея &ndash; свободните дворни места да се продават и с парите да се поддържа сградният фонд на болниците. <br /><br /><strong>Как ще се отрази въху здравеопазването поредното отлагане на реформата в сектора?<br /></strong><br />Проблемът на здравната реформа у нас не е, че тя се отлага, а че непрекъснато се правят завои до кръгом назад. Ние сме в цикъл на реформа вече 10 години, направихме пълен кръг и вече препускаме обратно към началото на ХХ век. Това нанася огромни вреди и в здравето, и в манталитета на хората, които няма да могат да бъдат преодолени скоро. <br /><br /><strong>Какъв е коментарът ви за случилото се в болницата в Горна Оряховица &ndash; то е илюстративно за състоянието на здравната система, за манталитета на лекарите или разкрива опита на управляващите да бъде сплашено едно съсловие?<br /></strong><br />Този случай има много нюанси и от него могат да се правят много изводи. Не обичам да говоря, без да имам точна информация. Прави впечатление обаче фактът, че родилката, която се е оплакала в полицията, все още не е разказала публично своята версия. Аз лично вярвам, че българските лекари не са убийци, и ми се иска да вярвам, че българските полицаи не поставят никого и нищо над закона.&nbsp;&nbsp; <br /><br /><em>*Деница Сачева е родена&nbsp; в София през 1973 г. Тя е един от първите служители на НЗОК, а впоследствие и началник на кабинета на министъра на здравеопазването в правителството на ОДС д-р Илко Семерджиев. Работила е по международни проекти в областта на социалното и здравно осигуряване и политика, финансирани от Европейската комисия, Световната банка, Американската агенция за международно развитие и Института "Отворено общество". В момента е председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, който е издател на здравнополитическия портал <a href="http://www.zdrave.net/" title="http://www.zdrave.net/">www.zdrave.net.</a></em><br /><br /><strong>С Деница Сачева разговаря Димитрина Чернева.</strong>