Даниел Вълчев в "Кръг квадрат": Възможна ли е правова държава без демокрация?

Какво е правова държава и възможна ли е без демокрация? Какви са предизвикателствата пред либералната демокрация? Ефективни ли са съвременните механизми за ограничаване на овластяването на радикалните мнозинства? Справедливостта или мирът е идеал на правото? Трябва ли някой да стои извън правото, за да го осигурява? Работи ли правото в извънредни ситуации? Разговор между Даниел Вълчев, Тончо Краевски, Радослав Илиев и Андрей Райчев в предаването "Кръг квадрат".

Даниел Вълчев: В последно време понятията "демократична държава" и "правова държава" се употребяват, като частично припокриващи се и свързани. Исторически, според мен, това не е непременно така. Повечето хора може би знаят, че самата идея за правова държава е, като че ли немска идея и повечето изследователи я свързват с Кант и неговото разграничение между правова държава и полицейска държава. При Кант правовата държава не е въпрос на начин на управление, а на това дали има едно самоорганизиращо се мнозинство, което да е относително независимо от институциите в държавата. През 1991 г., когато се правеше българската конституция, в преамбюлът ѝ се записа, че България ще се стреми да стане демократична, правова и социална държава, тоест и тогава ги мислихме едно с друго. За да поставя все пак основа за дебат, ще кажа, че има големи автори като Ханс Кензел, който счита, че в словосъчетанието "правова държава" няма кой знае какъв смисъл, тъй като няма държава без право, а в концепцията на Келзен държавата е самото право и правото е самата държава.

Андрей Райчев: Имам един сериозен проблем и той е в следното - право значи някакъв вид ред и това той да се спазва, но право има и в държавата на Хамурапи. И там е имало цар и той е имал право да се разпорежда, както намери за добре. Демокрацията значи някакъв вид свобода. Не навсякъде, където има ред, има свобода и обратното. В Германия има демокрация от стотина години, в България има демокрация също оттогава, даже формално погледнато по-дълго от Германия. Но в Германия има правова държава много преди това. Германецът е учен да живее в право столетия, което изобщо не значи, че е учен на свобода и волеизявление. Тоест не е ли правото нещо, над което се надстроява свободата?

Радослав Илиев: Правото съдържа в себе си въпроса за справедливостта. И тя възниква демократично, т.е. когато ние се съгласяваме, че нещо е справедливо или като нещо априорно. Демокрацията, обратно, няма същност и съдържание, тя е просто форма. В демокрацията може да се реализира справедливост, но това не означава, че в недемократични форми на управление не може да има справедливост и усет за право. В този смисъл има ли тогава правова държава?

Тончо Краевски: Има такова понятие като "съдържателна демокрация", което се е практикувало в Германия през 30-те години и донякъде в СССР и това нещо няма нищо общо с правовата държава. Демокрацията и правовата държава са съществували и на места продължават да съществуват като две отделни неща. Правова държава без демокрация е по-лесният пример, но ще се опитам да дам пример и за обратното. Например, идеята за правото в комунистическа Русия, с което тя експериментира през 30-те години, а именно работниците да се организират в съвети и да вземат изключителна власт върху целия правов ред в частната и публичната сфера, като взимат решения без процедура, без съдебен контрол, който да ги спре.

Андрей Райчев: Да, такъв е замисълът, но на практика това никога не се случва. Партията взима всички решения и никаква демокрация не настъпва. Те си представят това като висша форма на демокрация, именно защото няма никакво право. В тази държава категорично няма демокрация, това е пролетарска диктатура.

Тончо Краевски: Затова дадох този пример, защото демокрацията, ако не е ограничена с право, лесно се изражда в тирания. Ако тя не е ограничена с правни отношения тя се превръща в диктатура на тълпата, която може да отнема собственост и да осъжда на смърт определени хора и така спира да отговаря на хубавите конотации за нея. Всъщност, когато говорим за демокрация, ние винаги си представяме именно правова държава.

Даниел Вълчев: За мен голямото противоречие не е между правовостта и демокрацията, а се проявява между либерализма и демокрацията. Интересен е конфликтът, който се корени в либералната демокрация. Либерализмът изначално е свързан със свободата, докато демокрацията е по-скоро колективистичен възглед. Можем ясно да наблюдаваме как с развитието на демокрацията недоверието към възможни радикални мнозинства рязко се засилва. До Втората световна война хората без собственост и образование не са допускани да гласуват. След отпадането на тези ограничители, се появяват нови три, които да държат радикалните мнозинства далече от властта...

Целия разговор вижте тук

Следвайте "Гласове" в Телеграм