Даниел Елсберг: Вероятността от ядрена война не е голяма, стига Путин да не бъде изправен пред угрозата да загуби Крим или Донбас

Автор: Мартин Хелман, thebulletin.org Следвайте "Гласове" в Телеграм

На 17 юни тази година на 92-годишна възраст почина Даниел Елсберг - бивш военен стратег на американското правителство, който впоследствие разкрива мащаба на американските действия по време на войната във Виетнам.

През 1971 г. големи американски медии публикуват документите, изнесени от Елсберг и известни като досиетата "Пентагона". Те показват как американските президенти Линдън Джонсън и Ричард Никсън умишлено са заблуждавали обществото за бойните действия във Виетнам.

Срещу Елсберг са повдигнати обвинения в шпионаж, които впоследствие са свалени. Той е смятан за предшественик на журналисти и държавни служители, разкрили тайни американски документи в по-нови времена, като Джулиън Асанж и Едуард Сноудън. 

Елсберг е починал от рак на панкреаса в дома си в Кенсингтън, щата Калифорния.

Посланието на Даниел Елсберг към нас и към бъдещите поколения

Дан Елсберг беше храбър мъж. В усилието си да прекрати Виетнамската война, той рискува да прекара остатъка от живота си в затвор, заради изтичането на документи на Пентагона. Правейки това, той промени историята, както и познанията ни за нашата собствена история.

Имах привилегията да познавам Дан почти 40 години, като приятел и като активист, опитващ се да спаси човечеството от създадената от нас самите атомна машина за Свършек на света. Затова с тъга и с чувство за неизбежна загуба прочетох поста му от 2 март, в който той съобщаваше, че е диагностициран с рак на панкреаса и че му остават по-малко от шест месеца живот. Когато Bulletin ме покани да напиша този материал за Дан, аз разговарях с него, за да каже това, което би искал да ни каже, на нас и на бъдещите поколения, преди смъртта си. (Той почина на 16 юни в дома си в Кенсингтън, Калифорния, на 92-годишна възраст.)

Срещнахме се на 19 април и Дан беше в добро настроение през целия ни разговор. Всъщност, когато погледна списъка с въпроси, които мислех, че трябва да разгледаме, той се усмихна и се разсмя.

Марти: В книгата си „Машината за Край на света“ (The Doomsday Machine) ти говориш за несъответствието между това, което е посочено пред американците като цел на нашия ядрен арсенал – предотвратяване на агресия –  и неговата истинска цел – „ограничаване на пораженията от ответния удар на СССР или Русия на първия удар, нанесен от САЩ срещу СССР или Русия“.

С изненада открих, че в ядрената програма както на Тръмп, така и на Байдън има цел за спечелване на ядрена война. Какво според теб трябва да се направи, за да се приведат в съответствие заявената и действителната политика?

Смехът на Дан беше предизвикан от това толкова ясно заявяване на целта, особено при положение, че и Роналд Рейгън, и Джо Байдън говореха, че „Ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена.“

След това той отбеляза, че американското ядрено перчене е насочено към постигане на тази мисия (тоест спечелването на ядрена война), въпреки че таква мисия е непостижима и невъзможна.

Той разкритикува ядрения истаблишмънт, че не отдава никакво значение на публичното изразяване на действителните си цели, интереси и възможности. Отбеляза също и че Русия прави приблизително същото и че този отказ да се признае реалността трябва да се промени.

Даниел Елсберг говори на протеста „De-Nuke NATO“ по време на 50-та среща на върха на НАТО във Вашингтон, 23 април 1999 г.

В „Машината за Края на света“ Дан предлага процес от две стъпки, за да стане светът по-безопасен (стр. 335-350). Първо, отбелязва той, настоящите раздути ядрени арсенали и нереалистични военни бойни планове ще разрушат планетата, ако бъдат приложени. След което казва това:

„... не може да се изкорени знанието как се правят ядрени оръжия и системи за изстрелването му. Но може да се разглоби Машината за Край на света, която ще унищожи планетата... съществуването на една такава машина не принуждава и дори не създава осезаем стимул за съперника или врага да има същата. Всъщност, наличието на две такива, насочени една срещу друга, е много по-опасно за всяка от тях и за света, отколкото ако съществуваше само една.

... сегашната опасност от Свършек на света може да бъде елиминирана без САЩ или Русия да се приближават до тотално ядрено разоръжаване, или да изоставят ядреното удържане, независимо дали едностранно или взаимно (като за предпочитане е второто).

Демонтирането на Машините за Край на света не е замислено като адекватен дългосрочен заместител на по-амбициозни, необходими цели, включително тотално всеобщо премахване на ядрените оръжия. Не можем да приемем заключението, че премахването трябва да бъде изключено „в обозримото бъдеще“ или да се отложи за поколенията.“

Последвалият наш разговор разглеждаше различите аспекти на ядрения риск и начините за намаляването му.

Документите на Пентагона, Виетнам и ядреният риск

Марти: Да поговорим за Виетнам и документите на Пентагона. С това си най-добре известен и то беше темата на филма „Вестник на властта“ („Post“) на Стивън Спилбърг. В писмото си от 2 март, в което ни казваш за диагнозата си, казваш:
„Когато през 1969 г. копирах документите на Пентагона, имах всички причини да мисля, че ще прекарам остатъка от живота си зад решетките. Това беше участ, която на драго сърце бих приел, ако това щеше да означава по-бързо прекратяване на войната във Виетнам, което изглеждаше невероятно. Обаче накрая тази акция – по начини, които не бих могъл да предвидя, заради незаконните отговори на Никсън – наистина повлия за съкращаването на войната. В допълнение, благодарение на престъпленията на Никсън, бях пощаден от затвора, който очаквах, и бях в състояние да прекрам последните петдесет години с Патриция и семейството си, и с вас, приятели мои.“

Дан: В този наш разговор бих предпочел да се фокусирам върху основната грижа в живота ми, която е ядрената война.

Марти: Но Виетнам също беше свързан с ядрен риск, както знаеш. Конвенционалната война – като във Виетнам – и ядрената война са неизменно свързани, а най-вероятната искра, която може да запали ядрена война, е конвенционален конфликт, който излиза от контрол. Това почти се случи в Куба през 1962 г. и може да се случи днес в Украйна.

Дан: От самото начало бях наясно, че ядрените оръжия се обсъждат като възможност във Виетнам. Основанието ми за копирането на документите на Пентагона бяха новините, които получих от Морт Халперин, който работеше за Хенри Кисинджър – че Никсън не смята да се маха от Виетнам при никакви условия, които имат реален шанс да бъдат приети от Северен Виетнам и поради това войната ще продължи, ще се разрасне и в крайна сметка ще се стигне до използване на ядрено оръжие.

Обаче през повечето време обществеността и дори по-голяма част от правителството нямаха и понятие, че съществува и най-малка възможност за използване на ядрено оръжие. А това се случи през офанзивата през 72ра, когато Нискън притискаше Кисинджър реално да обмисли използването на ядрено оръжие. Транскрипция на някога секретните записи на разговори от Белия дом показват как президентът Никсън казва на Хенри Кисинджър: „Атомната бомба, това ли те притеснява? За Бога, Хенри, аз просто искам да мислиш на едро.“

През петдесетте години от излизането на документите на Пентагона никой не ми зададе въпроса, защо Никсън и Кисинджър ме смятаха за опасен човек, да не кажа – по думите на Кисинджър – най-опасният човек в Америка?

Отговорът е, че те знаеха, че аз знам какви заплахи са правили (включително ядрени заплахи). Те знаеха, че тези заплахи трябва да бъдат запазени в тайна от американското общество, въпреки че ние ги отправяхме директно на северновиетнамците. И следователно, аз бях опасен, защото застрашавах тяхната политика за национална сигурност.

Затова трябваше да ме накарат да млъкна, и опитаха множество начини, за да го направят, най-вече изнудвайки ме, но също и като доведоха хора от Маями, за да ме обезвредят. Взломаджията от Уотъргейт и агент на ЦРУ Бърнард „Мачо“ Баркър каза на Лойд Шиърър от „Parade“: „Моята задача беше да счупя и двата му крака.“

Но аз мисля, че това не беше главната цел, защото това нямаше да ме накара да млъкна. Мисля, че трябваше това да се случи с главата и с устата ми. Специалният помощник-прокурор на Уотъргейт Улиям Мерил нямаше съмнение, че целта им е била да ме убият. Той каза, че тези хора никога не използват думата убийство. Те използват думи като обезвреждане, неутрализиране с крайно предубеждение, различни неща от този род.

Ядрените оръжия са Дамоклев меч, който виси на най-тънка нишка

Марти: Нека се върнем на това, което би искал да кажеш на бъдещите поколения, или дори на хората в момента.

Дан: Точно сега – че има, както и през последните 70 години е имало, много сериозна опасност от край на цивилизацията – смъртта на повечето хора на Земята в рамките на една година, вследствие на ядрена зима и ядрено замърсяване. И че почти нищо не успя да намали тази вероятност, въпреки че има много неща, които могат да бъдат направени и трябваше да бъдат направени. Но може би не е много късно да се изпълнят тези неща сега.

Ние живеем, както каза Джон Ф. Кенеди, „под Дамоклев меч, който виси на най-тънка нишка“. И тази нишка не е станала ни най-малко по-здрава през годините.

Това, което се случва сега в новата Студена война, е че шансът за намаляване на този риск изчезва, вратата започва да се затваря.

Твърде късно ли е вече? Не знаем. Но аз избрах да действам и настоявам и другите да действат така, сякаш не е твърде късно. И мога да бъда много конкретен какво ще означава това.

Нуждаем се от координация на действията, която да се отнася и за изменението на климата. Трудно е да си представим начин за намаляване на глобалните емисии на СО2, който да не включва координирани действия между най-големите замърсители като САЩ, Китай, Индия, Русия и Европа.

Такава координация, която изглежда почти невъзможна след руската инвазия в Украйна, която беше употребена от Запада за започването на нова Студена война, в която целите на противника се уголемяват, в която се тръсят военни решения. Така че шансът за намаляване на военния бюджет буквално изчезна. Но още по-важното е, че шансът за каквито и да е действия, които биха намалили риска от ядрена зима, е почти елиминиран на този етап.

В продължение на повече от половин век наличието на уязвими междуконтинентални балистични ракети (МБР) с наземно базиране и от двете страни беше спусъкът на Машината за Края на света. Те създадоха манталитета „използвай или губиш“, който насърчава всяка от страните да изстреля своите ракети при двусмислено предупреждение, за да не бъде унищожена тя самата, преди да атакува МБР на другата страна. Елиминирането само на една от тези двойки МБР значително би намалило възможността от ядрена война, дори в случай на „малка“ размяна на ядрени удари. Така че, това би било най-силното нещо, което можем да направим. Бойните глави в подводниците са повече от достатъчни, дори и без МБР.

аред с премахването на манталитета „използвай или губиш“ на МБР, политиките за отказ от първа употреба биха били важни промени и за двете страни. Твърди се, че декларацията за отказ от първа употреба няма да има по-голямо значение от декларацията, че зпалахата за ядрена атака е недопустима, докато вие продължавате да отправяте заплахи. Или от декларацията, че ядрената война не може да бъде спечелена, докато вие напразно харчите трилиони долари, за да я спечелите. Но изявлението за забрана на първа употреба е необходимо като част от политиката за промяна на цялата тази позиция, насочена към отказ от първи удар.

Броят на ядрените бойни глави сам по себе си няма толкова голямо значение, освен за намаляването им до ниво, което не би могло да доведе до Деня на Страшния съд, не би могло да доведе до всеубийство. Потенциал за такава катастрофа съществува от десетилетия и може да бъде премахнат, без да се отказваме от възпирането.

Има ли право някоя държава да заплашва с убийство милиарди хора? Бих казал, че няма, а и то не може да бъде оправдано с необходимостта от възпиране на ядрена атака срещу себе си, тъй като много по-малки арсенали могат да послужат за тази цел.

Но става много сложно, когато се добави и малката подробност за възпиране на ядрена атака срещу съюзниците. Това създава много силен стимул да се заблуждаваш, че можеш да намалиш щетите за собствената си държава, а Бог знае, че ние още от 50-те или 60-те години на миналия век се преструваме, че вярваме в тази измама.

Тук буквално става дума за пълен лиценз за изграждане на оръжие за първи удар, както установи Макнамара. Преструваш се, че искаш да отговориш на нападение срещу някой от съюзниците си и започваш ядрена война срещу държава, която притежава ядрено оръжие. И няма ограничения в разходите, когато се втурнеш в това безумно предположение.

С други думи, от самото начало това е заплаха от луд. Никсън, който се опита да убеди Съветския съюз и виетнамците, че е луд, в опит да приключи Виетнамската война при неговите условия, каза, че имитира Айзенхауер – което е вярно. По принцип същото е вярно и за Труман по време на Берлинската криза през 1948 година. През цялото време е било вярно, че е луд, но това е лудост, която е много лесно да се направи достоверна. Хората са достатъчно луди.

Как разубеждаваш хора от един тотално безумен план, на който те са се посветили? Това е като да събудиш сумнамбул – опасен процес. Може да предизвикате паника. Или пък хора, които вървят към пропаст – как да ги отдалечите от нея? Или пък са пияни – как да се справите с това? Не можеш просто да има кажеш, че това не е правилно, трябва по някакъв начин да ги убедиш да се отклонят от този безумен път, по който са поели. Как да ги убедите да се откажат от план, който е безумен?

Рискът от ядрена война

Марти: И двамата сме се занимавали с оценка на риска от ядрена война. Този риск може да е малък на година, но се натрупва с течение на времето, точно както една миля в час не е много бързо, но ако вървите с една миля в час в продължение на цяла година, ще изминете почти  9 000 мили.

Дан: Виж, рискът от ядрена война по време на Кубинската криза, на 27 октомври 1962 г., известен като „Черната събота“, беше много сигурен. 90 процента или нещо подобно. Видният стратег на Студената война Пол Нитце смяташе, че има поне 10 процента вероятност нещо да се обърка и да взриви света. Макнамара смяташе, че има голям шанс никога повече да не види съботна вечер.

Моето предположение е, че вероятността от ядрена война в настоящата патова ситуация в Украйна не е голяма, стига Путин да не бъде изправен пред угрозата да загуби Крим или целия Донбас. Но ако американски, полски или германски войски поддържат танковете и самолетите, които Западът предоставя на Украйна, или ги обслужват, това би било много значителна промяна, защото може да изправи Русия пред реална загуба на Донбас или Крим. И мисля, че при тези обстоятелства Путин би бил силно изкушен, както бихме били и ние при подобни обстоятелства, да пробие с „малки“ ядрени оръжия в опит да вразуми хората и да каже: „Това не може да продължава. Трябва да преговаряте при нашите условия.“ Използването на ядрени оръжия от страна на Путин при подобен сценарий би могло да успее, но вероятно няма да успее.

И още нещо, което научих, Марти, и което не се оценява достатъчно, е че мъжете на власт са готови ако трябва да рискуват унищожаването на света, но да не приемат краткосрочна загуба. И това не е въпрос на реализъм или на липсата на такъв, а на готовност да се рискува. Те знаят, че е малко вероятно да успеят, но това не означава, че няма да го направят, защото има някакъв шанс да успеят, което е достатъчно, за да ги накара да заложат света. Нашите президенти имат тази власт всеки час от всеки ден.

Пробуждането на бащата на Дан

За пръв път чух името то, Марти, когато през 1985 г. беше публикувана твоя статия. Мога да кажа точно кога беше това, защото баща ми почина през същата година. Беше на 96 години и беше в същото положение, в което съм и аз в момента. Тогава не знаехме, но той наистина почина седмица след разговора, който проведох с него. Ние с теб водим същия разговор месец-два, три, шест, а може и само месец преди аз да си отида.

Случи се така, че само седмица преди да умре, той беше прочел твоя статия в списание, на което се беше доверил – списанието на Tau Beta Pi, инженерното почетно общество, в което членуваше като строителен инженер. И той прие сериозно прочетеното там.

В тази статия ти казваш, че има математическа сигурност, че животът на земята в крайна сметка ще бъде унищожен, ако не се променим фундаментално.

Марти: Точно така, заглавието на статията беше „За незибежността и предотвратяването на ядрената война“. Как бихме могли да я избегнем при неизбежността на тогавашния ни път и, за съжаление, при сегашния ни път.

Дан: Така че, години след докумените на Пентагона в 1971 г., до 1985 г. той никога не беше приемал сериозно всички мои приказки за ядрената война. Това не беше негова тема, не беше неговата област, не се интересуваше твърде много от нея. Той ме последва за Виетнам и аз го убедих, че тази война трябва да бъде прекратена. Така в това отношение се сближихме. И в този последен наш разговор той каза, че не е правилно да се прави нещо, което има математическа вероятност, която се приближава и според която светът ще бъде взривен и на живота на земята ще бъде сложен край. Като машина на Страшния съд, но не използвахме тези думи. Той каза, че не е правилно да имаш такава възможност, или да искаш да я имаш, за да съществуваш.

Отговорих му, че има хора, които смятат, че възможността за тотален катаклизъм е по-малка, ако имаш възможността да взривяваш неща – това би намалило възможността да се взриви каквото и да било. А той ми каза нещо много интересно, каквото не бях срещал до тогава. Даде ми повод да се замисля, и аз и до ден днешен не съм престанал да мисля върху това.

Той каза: „Да, но има морална цена на това, че изобщо имаме такава възможност. Не става въпрос само за риска и цената на взривяването на света. Има морална цена в това да кажеш на себе си и да научиш децата си, че има обстоятелства, при които убиването на всички и всичко би било оправдано и следователно оправдано ще бъде и наличието на способността за това.“

От гледна точка на разумната етика бих казал, че няма такава цел. Целите на националната политика и на имперската политика са същите, каквито са били винаги, само че сега имаме възможност да ги преследваме чрез избиване на всички. И всяка държава е доказала, че е абсолютно готоа да го направи, а тези, които не го правят сами, са напълно готови да се съюзяват с тези, които го правят.

Необходимостта от действие безсмислено начинание ли е?

Дан: Хората просто не осъзнават колко голям е този проблем. Какво правят те? Не правят нищо, по един или друг начин. Смъртта на човечеството не е нещо, което ги кара да гласуват. Те се държат така, сякаш нищо не зависи от тях. Сякаш е невъзможно да се променят нещата.

Но, все пак, всички ние мислехме, че и падането на Берлинската стена е невъзможно. Както и че е невъзможно Нелсън Мандела да стане президент на Южна Африка без насилствена революция.

По същия начин, в момента не виждам никакъв шанс да се отървем от междуконтиненталните балистични ракети, или от забраната за първа употреба. Но чудеса се случват. Избирам да действам така, сякаш това ще промени нещо. И това е просто избор. Не мога да го защитя. Просто това е по-добър начин на живот. Това е начинът, по който искам да живея. Можем да работим, за да предотвратим катаклизма.

Един от аспектите на това, според мен, е че 12 месеца от началото на войната в Украйна предлагането на всичко, което може да я прекрати се счита за заставане на грешната страна. Но нашите действия за продължаването ѝ крият рискове, които са несъразмерни с каквито и да е предимства, които можем да имаме след още 12 месеца на застой във война. Последните изтичания на информация показват точно това, което показаха и документите на Пентагона – хората вътре се възприемат като в патова ситуация за период още поне 12 месеца. А какво ще постигнем с усилията за преодоляване на безизходицата през тези 12 месеца? Много малко. А какви са възможните недостатъци? Като цяло – краят на всичко.

Същото е и по отношение на Тайван. Това е възмутително. Рискуваме всичко, заради въпроса за контрола над Тайван. Като казвам, че рискуваме всичко, имам предвид, че рискуваме да избухне ядрена война. А дали преди хиляда години хората биха поели такъв риск? Мисля че ако можеха, щяха да го направят. Ние не сме по-лоши от хората преди нас, само залогът ни е много по-голям. Ние не сме вид, на който може да се поверят ядрени оръжия.

За край на интервюто

Марти: В имейла си до мен ти казваш: „Освен че умирам, съм добре.“ Харесва ми чувството ти за хумор.

Дан: Е, ние всички умираме. Аз съм в много добра форма. Нямам какво по-хубаво да пожелая на най-добрите си приятели от това да изживееш последните месеци от живота си със съпругата си и с приятели като теб.

Станфордският професор Мартин Хелман е известен най-вече с изобретяването (заедно с Уитфийлд Дифи и Ралф Меркъл) на криптографията с публичен ключ (public key cryptography) – технология, която защитава трилиони долари всеки ден. Тази работа му донася наградата ACM Turing, която се смята за Нобелова награда за компютърни науки. Професор Хелман се занимава и с въпросите на етиката на технологичното развитие.

Източник: thebulletin.org

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова